№ 7796
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110118388 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Н. Б. Б., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 60407/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1 134,13лв.,
представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода от 05.12.2017г. до
06.06.2021г, ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и
79,59лв., представляваща мораторна лихва от 05.01.2018г. до 06.06.2021г.
Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни правоотношения по
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия за имот с адрес: /населено
място/. Посочва, че ответникът е потребил вода на сочената стойност, но не я е
заплатил, поради което дължи както стойността й така и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който заявява, че не дължи такива суми.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че
1
потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, които са представени в
заповедното производство, публикувани са на интернет страницата му и са
общодостъпни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/заявление за откриване на партида – л. 6/, че ответникът е клиент на ВиК услуги за
процесния имот и се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество
по договор за доставка на ВиК услуги. Като потребител на ВиК услуги за процесния
имот, същият дължи заплащане на тяхната цена.
От допуснатата, изслушана, неоспорена и приета съдебно-техническа
експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че
процесният имот е водоснабден, като потребеното количество вода е отчитано въз
основа на монтиран индивидуален водомер в имота, както и въз основа на общия
водомер в ЕС. Вещото лице разяснява, че потреблението е изчислявано на базата на
периодични реални отчети и на служебно изчисление, когато инкасатор не е допускан.
Посочва, че стойността на доставените ВиК услуги за процесния период възлиза на
1134,13лв., но периодът започва със старо салдо (старо задължение) от 131,71лв. С
оглед на тази констатация, че сумата от 131,71лв. се отнася за предходен период и има
характеристиката на старо задължение, съдът намира, че същата се явява недължима,
доколкото не представлява стойност на потребени услуги през процесния период. Ето
защо, дължима се явява само разликата между 1134,13лв. и 131,71лв., а именно
1002,42лв. Експертът е отбелязал, че цените по фактурите съответстват на начислените
количества и на тарифите, одобрени от КЕВР. Вещото лице не е констатирало
плащания на задълженията, а такива твърдения не са изложени и от ответника.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за главница се явява
основателен до размер на сумата от 1002,42лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 1134,13лв. подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия към договора, одобрени от КЕВР с
Решение № ОУ-2 от 13.07.2016г. и приложими в процесния период, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Следователно, моментът на изискуемостта на
вземането и изпадането на длъжника в забава съвпада – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От
този момент длъжникът дължи обезщетение върху главното парично вземане в размер
на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва върху главницата
от 1002,42лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор,
за процесния период 05.01.2018г.-06.06.2021г., възлиза на 65,73лв. До този размер
акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
79,59лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от
2
които следва да му се присъдят 66,00лв.
За исковото производство ищецът е доказал направата на разноски в размер на
75,00лв. за държавна такса, 250лв. за експертиза и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50лв. От общия размер на
разноските – 375,00лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 330,02лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Н. Б. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 60407/2021г. на СРС, 40-
ти състав, а именно: 1002,42лв., представляваща задължения за предоставени ВиК
услуги за периода от 05.12.2017г. до 06.06.2021г. за имот, находящ се в /населено
място/, ведно със законната лихва от 21.10.2021г. до изплащане на вземането, и
65,73лв., представляваща мораторна лихва от 05.01.2018г. до 06.06.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 1002,42лв. до
пълния предявен от 1134,13лв. и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 65,73лв. до пълния предявен от 79,59лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление /населено място/, сумата от 66,00лв. – разноски в заповедното
производство и 330,02лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3