Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 26.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд – Г.Т. на втори септември две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Росен С.
при участието на секретаря Димитричка Иванова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр. дело № 461 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от С.И.С. с ЕГН – **********,***, чрез адв. К. ***- Г.Т., с която се иска ответника да бъде осъден
да заплати на С.И.С. с ЕГН - **********,***, сумата от 6102лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 15.05.2015г. до
05.11.2019г., за ползвани 14.325 дка земеделска земя, същите част от ПИ №
247004, по картата за възстановена собственост на землището на гр. Г.Т., целият
с площ от 615,099 дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира и за заплащане на
направените разноски. В исковата молба се сочи, че ищецът на 15.05.2015г. е
закупил от „Риск инженеринг“АД гр. С., р-н „Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10, с
нотариален акт поземлен имот № 247004 по КВС на гр. Г.Т., с площ от 615. 099
дка. След покупката ищецът установил, че през имота преминава канал за
отпадъчни води от пречиствателна станция и същият разделя имота му на две
части. През канала преминавали отпадъчни води от пречиствателната станция до
мястото им на заустване и каналът се използва за
нуждите на общ. Г.Т.. Каналът заемал от имота необработваема площ от 14. 325
дка, от което ищецът твърди, че търпи загуби. Ищецът направил писмено
предложение до общ.Г.Т. в замяна на тази необработваема площ общината да му
предостави в собственост друг общински равностоен имот, но срещнал мълчалив
отказ. Вследствие горните обстоятелства и факти ищецът твърди, че ответникът се
обогатява по непрестационен начин, неоснователно за
сметка на обедняването на ищеца, че е понесъл имуществени вреди в резултат на
създадена невъзможност за упражняване на правомощието ползване на имота поради
ползване от ответника, който не е носител на вещно или облигационно право по
отношение на необработваемата площ, но се ползва от тази площ и си спестява
заплащането на наема за тази площ.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира иска за неоснователен, възразява
по фактическата обстановка. Сочи, че на 13 август 2010г. Община Г.Т. се
разпоредила с процесния недвижим имот, според договор
за извършване продажба по реда на ЗОС чрез търг. Съгласно правилата за
провеждане на търга за продажба на общински недвижими имоти, участниците са
длъжни да извършат оглед на имота и удостоверят обстоятелството с декларация,
която е неразделна част от документите за участие. Ищецът по делото е придобил
чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване
„Друга селскостопанска територия“ - лозе с площ от 615,099 дка, представляващ
имот № 247004, трета категория от „Риск инженеринг“ АД със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10, нотариален акт №
196/15.05.2015г. Сочи се, че правоотношенията по сделката са възникнали между
посочените в нотариален акт продавач „Риск инжинеринг“АД
и купувач С.И.С.. Сочи се, че канал за отпадъчни води не е изграждан в имот №
247004, землището на гр. Г.Т. с НТП – лозе, а в случая се касае за дере –
самостоятелно, обособено, релефно образувание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Община Г.Т., на 13.08.2010г. се разпоредила с процесния недвижим имот в полза на „Риск инженеринг“ АД със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10, според
договор за извършване продажба по реда на ЗОС чрез търг с изх. №193 от
18.08.2010г. от Община Г.Т. и вписан под № 160, том VII. вх.рег.№ 3274 от
26.08.2010г. в АВ при СВ Г.Т.. На 15.05.2015г. Ищецът по делото е придобил чрез
покупко-продажба недвижим имот, представляващ поземлен имот с начин на трайно
ползване „Друга селскостопанска територия“ - лозе с площ от 615,099дка,
представляващ имот № 247004, трета категория от „Риск инженеринг“ АД със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10,
нотариален акт № 196/15.05.2015г.
След покупката ищецът установил, че през имота преминава канал за отпадъчни
води от пречиствателна станция с площ от 14.325дка и същият разделя имота му на
две части. Спорно е обстоятелството дали това представлява изкуствен канал за
отпадни води или самостоятелно, обособено, релефно образувание – дере, както и
е спорно дали това обстоятелство е станало известно след закупуване на имота.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Минчо Минчев, според който на
мястото на процесният имот са се намирали лозя,
където и свидителят е имал лозе. Твърди, че винаги от
там е преминавало дере, което 1987г. след наводнение било коригирано от багер.
Твърди, че дерето не може да се обработва, защото през него течало вода и имало
храсти и дървета.
Съгласно заключението на вещото лице, техническата характеристика на процесната необработваема площ е естествено образувание,
сухо дере. По него минава пречистена вода от смесена канализация, след речиствателна станция. Не е обособено като канал за
отвеждане на отпадъчни води – няма бетонови тръби или бетонова облицовка на
коритото. Трасето на дерето е образувано по естествен път, но има и човешко
въздействие – дерето е ушерено, може би и удълбочено, а от двете му страни са изградени диги за
поемане на по-високи води. Годишният наем, дължим за обработваема площ от 14.325дка в землищено на гр. Г.Т. е 6102лева.
Приложени са: Нотариален акт вписан в
Служба по вписванията под акт №126, том III, дело №499/2015 г. от 15.05.2015г.;
Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост по реда на
Закона за общинската собственост чрез търг, вписан под № 160, том VII. вх.рег.№
3274 от 26.08.2010 г. АВ при СВ Г.Т.; Декларация за оглед; Обяснителна записка
и комбинирана скица; Писмо и писмено предложение до Кмета на Община - Г.Т.;
скица; Извадка от общински план за развитие на Община - Г.Т. 2014-2020г.; План
за собствен мониторинг на отпадъчните води от ПСОВ - Г.Т..
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В случая ищецът е въвел като основание за претенцията си това, че
ответникът през процесния период е ползвал имота и се
е обогатил за негова сметка, с което го лишил от възможност да ползва сам
частта от собствения си недвижим имот. Поради което следва да се приложи общия
състав на неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбите на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера
на обедняването. Правото на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки
липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или
да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена
облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от
несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период. Фактическият
състав на предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД обхваща елементите – 1.
ищецът да е собственик на имота, 2. ответникът да ползва фактически имота без
наличие на правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този
функционален тип имоти.
Установено, по делото, че Община – Г.Т., с Договор за продажба на недвижим имот-частна
общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост чрез търг,
вписан под № 160, том VII. вх.рег.№ 3274 от 26.08.2010 г. АВ при СВ - Г.Т., е
продала на „Риск инженеринг“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
„Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10, процесният недвижим имот.
Установено е също, че на 15.05.2015г. „Риск инженеринг“ АД със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н „Витоша”, ул. „Вихрен“№ 10, продава процесният недвижим имот на ищеца С.И.С. с ЕГН – **********,***
- представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване „Друга селскостопанска
територия“ - лозе с площ от 615,099дка, представляващ имот № 247004, трета
категория.
От приложената Декларация за извършен оглед на недвижим имот от
20.07.2010г. може да се направи заключение, че при закупуване на процесния имот, „Риск инженеринг“ АД са били запознати, че
през него преминава естествено образувание, сухо дере. Нормалната логика –
както правна, така и житейска, е че последващият
купувач на имота С.И.С. с ЕГН – **********,*** също е бил запознат с релефните особоности на закупения от него замеделски
имот.
В исковата молба се твърди: „След покупката установих, че през имота
преминава канал за отпадъчни води от пречиствателната станция...”.
От заключението на назначената Съдебно – техническа експретиза
по категоричен начин се изяснява, че през имота преминава естествено
образувание, сухо дере с площ от 14.325дка. Продавачът е продал имота с ясното
съзнание за съществуването на това естествено образувание. Купувачът се е
съгласил и го е закупил, а ако ли не и имота е закупен, след като купувача е
бил въведен в заблуждение за състоянието на процесния
имот, то исковата претенция не следва да бъде насочена към Община – Г.Т. и не с
правно основание чл. 59 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства не се установява Община – Г.Т. да е
ползвала процесния имот за посочения период от време.
Както се установи, Община – Г.Т. се е разпоредила с описаният имот – сключен е
договор за продажба преди началния момент на периода за, който се претендира
обезщетение. Разпореждането е извършено на 13.08.2010г.
С оглед приложените
по делото доказателства съдът намира, че по делото не е установено за периода
от време от 15.05.2015г. до 05.11.2019г. ответникът Община – Г.Т. да е ползвала
процесния имот без да има правно основание за това.
За да е основателна исковата претенция то следва да е установен посоченият
по-горе фактически състав - ищецът да е собственик на недвижимеят
имот, ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
това и размера на вредата. Събирането на води по естествен път в така
нареченото дере не може да се вмени като ползване на процесния
имот от ответника. По делото не са дъбрани доказателства
за наличие на пречки, които възпрепятстват предприемането на мелиоративни дейности от страна на
ищеца, които да доведат естественото
образувание, сухо дере с площ от 14.325дка до вид, в който може да се
ползва за нуждите на собственика.
В настоящият случай не е установено ответника да е ползвал фактически процесният недвижим имот без правно основание за това за
времето от 15.05.2015г. до 05.11.2019г. При липса на един от елементите от
фактическия състав на чл.59 ЗЗД се налага извода за неоснователност на исковата
претенция.
Доктрината и съдебната практика на ВКС приема, че основателността на иска
по чл. 59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване
имуществото на едно лице, за сметка на имуществото на друго лице, обедняването
и обогатяването да произтичат от един и същ факт, като връзката между тях не е
причинно-следствена. Неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да
върне само онова, с което се е обогатил и то само до размера на обедняването,
като е дължима помалката от двете стойности при
разлика между тях-ППВС № 1/79 г. и др. Освен това, не във всички случаи е
достатъчно установяване единствено факта на заеманите площи, за да се счита
обедняването на ищеца, а следва да бъдат установени и други положителни данни
за това, че е пропуснато придобиването на една полза от титуляра
на правото, чийто обект е ползван без основание. Респективно да е имал
намерение обективно да си служи с вещта респективно да придобие граждански плод
от нея. Като общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е
ползването без правно основание на чуждо благо. Ползването на чужд имот -
обедняването на ищеца се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам
собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а обогатяването за
ответника съставлява спестяване на разходи за наем, както обедняването и
обогатяването произтичат от един и същ факт - ползването на имота без
основание. Не се доказаха предпоставките на състава на неоснователно
обогатяване, тъй като ответникът не е имал намерение да ползва имота на ищеца.
Ищеца не доказа по какъв начин ответника е възпрепятствал и го е лишил от
възможността сам да ползва имота си. В случая ищецът не предприема действия –
мелиоративни и др. такива, които да доведат до възможност сад
да ползва собствения си имот придобит в този му вид от трето лице и по този
начин изключва общия факт на ползването без основание, от което не може да бъде
изведено нито обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца. Липсата на
установен юридически факт, установяващ един от елементите от фактическия състав
на иска по чл. 59 ЗЗД води до извод, че в разглеждания случай, не е налице
неоснователно обогатяване - в този смисъл са Решение № 190/12.12.2017 г. т.д. № 512/2017 г. I т.о. ВКС и Решение №
398/06.08.2014 г. по гр.д. № 1933/2013 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
Поради неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за
ползване без правно основание на описаният по-горе имот от ответника Община – Г.Т.
за процесния период от време, което обезщетение е в
размер на сумата общо 6102 лв. е неоснователен и искът за присъждане на законна
лихва върху тази главница от 05.11.2019г. до изплащането. Тези искове са акцесорни и неоснователността им е обусловена от
неоснователността на главния иск. Поради неоснователност на предявения иск с
правно основание чл.59 ЗЗД съдът не излага съображения относно възражението на
ответника за погасяване по давност на претендираните
обезщетения.
С оглед изхода на спора разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.С. с ЕГН – **********,***, чрез адв. В.К. ***- Г.Т., ЕИК:*********, гр. Г.Т., обл. Д., ул. „Васил Априлов”№5,
представлявана от В.Д.– Кмет, иск за неоснователно обогатяване за периода
15.05.2015г. до 05.11.2019г., в размер на 6102 лв. за ползвани 14.325 дка
земеделска земя, същите част от ПИ № 247004, по картата за възстановена
собственост на землището на гр. Г.Т., целият с площ от 615,099 дка, ведно със
законната лихва от 05.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: