№ 88
гр. Кърджали, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8688796, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на П. Р. Р. с ЕГН
********** от ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 17.02.2024 г. в гр.Кърджали.
Жалбоподателят П. Р. Р. сочи, че в атакувания електронен фиш била посочена
квалификация на нарушението при условията на повторност. Твърди, че е собственик на
автомобила, но оспорва извършването на нарушението. Не е съгласен с фиша, който намира
за незаконосъобразен. При издаването му били нарушени правилата, посочени в ЗДвП и
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. По делото не били представени
доказателства, удостоверяващи извършването на метрологичен контрол върху средството за
измерване на скоростта, използвано при установяване на нарушението. Липсвало и
съответното удостоверение или протокол за одобрен тип средство за измерване. Във фиша
не бил посочен вида на средството за измерване – мобилно или стационарно. Неправилно и
необосновано във фиша било посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Цитирания Електронен фиш серия К № 8416427 не бил влязъл в сила, тъй като
жалбоподателят го обжалвал в срок пред РС-София и очаквал делото да бъде разгледано.
Моли за отмяна на атакувания фиш като незаконосъобразен, както и за присъждане на
направените деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен адвокат е депозирал писмена молба по делото, в която
1
поддържа жалбата и моли електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен,
както и да му се присъдят разноските.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.02.2024 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 № 120cd09. Същият бил
позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където действащото
ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 16.05 часа на 17.02.2024 г. бил
заснет движещ се по ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, в посока от „Устра бетон“ към
бензиностанция „Елит“, лек автомобил „***“ рег.№ *** със скорост 65 км/ч. при
ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на П. Р. Р. в
графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 65 км/ч. – превишаване с
15 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за
което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 17.02.2024 г., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата на
нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС, видно от
която собственик на лек автомобил „***“ рег.№ *** е жалбоподателят П. Р. Р.; Заповед от
01.02.2022 г. на началник сектор ПП-Кърджали; Списък от 01.02.2022 г. за проведено
обучение на полицейския служител за работа със Стационарно преносим уред за контрол на
скоростта; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от
проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г., от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол рег.№ 1300р-
1255 от 19.02.2024 г. за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система
на датата 17.02.2024 г.; Справка от АИС АНД от 25.03.2024 г. - 2 бр.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Снимков материал на разположението на уреда за
заснемане; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8416427, издаден от СДВР;
препис от Жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8416427, издаден
2
от СДВР; препис от Разпореждане от 19.03.2024 г. по АНД № 1937/2024 г. по описа на СРС.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали ул.
„Първи май“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място.
Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата П. Р. Р. като водач на лек
автомобил „***“ рег.№ *** се е движил там с 65 км/ч. и така е превишил допустимата
скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на П. Р. Р. е посочено като
нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило
нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се
установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по
смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания
фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по
Електронен фиш К № 8416427. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
от акта става ясно, че предходното деяние на П. Р. се състои в превишаване на допустимата
скорост за движение в населено място, за което той е санкциониран на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Видно обаче от представените по делото доказателства /справки от АИС
АНД, преписи от жалба и разпореждане по АНД № 1937/2024 г. по описа на СРС/,
цитирания Електронен фиш серия К № 8416427 е бил обжалван от нарушителя пред съда и
все още не е влязъл в сила. Ето защо признакът повторност на процесното нарушение не е
налице. От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата
поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
3
наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч. Именно такава е и
настоящата хипотеза, тъй като водачът П. Р. Р. е превишил допустимата скорост за
движение в населено място, като превишаването е с 15 км/ч. Ето защо и съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено
в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени
в електронния фиш, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия
да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата
обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в
състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва
да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно
„глоба“ от 50 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени
са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на
извършването му. Безспорно се установява техническата годност на използваното АТСС от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
и Протокол от проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. Видът на техническото средство, с
което е установено нарушението, също е ясно посочен, включително типа и фабричния му
номер - автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120cd09, поради което и този
4
довод в жалбата се явява несъстоятелен.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400 лв. Според съда това
възнаграждение е съобразено с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от
представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. По
съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Доколкото издателят на
електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за
разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова
полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8688796, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на П. Р. Р. с ЕГН
********** от ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 17.02.2024 г. в гр.Кърджали, като преквалифицира санкционната
норма по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „глоба” от 100 лв. на 50 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на П. Р. Р. с ЕГН
********** от ****, сумата от 200 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Р. Р. с ЕГН ********** от ****, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5