Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2767 29.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На десети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5672 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от всеки двама измежду *****и *****или някой от тях съвместно с прокуриста *****, против Ц.Л.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта
на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 73/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 8322/2016
г. по описа на Бургаския районен съд и изпълнителен лист от 09.01.2017 г., а
именно: сумата от 24 179 лева,
представляваща неиздължена главница по сключен между страните договор за
потребителски кредит № *****от 09.04.2015
г., сумата от 1 328 лева, представляваща договорна лихва за периода от
09.12.2015 г. до 15.11.2016 г., както и мораторна
лихва в размер на 45. 85 лева за периода от 09.12.2015 г. до 15.12.2016 г.,
206. 40 лева – нотариални такси, ведно законната лихва върху главницата от
27.12.2016 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо между страните правоотношение по повод
на договор за банков кредит, въз основа на които се дължат търсените в
настоящото производство суми, поради изпадане в забава от страна на
кредитополучателя, които не е изпълнявал задължението си да погасява в срок
кредита, съгласно уговорения между страните погасителен план, като поради
неплащането на погасителна вноска № 8 с падеж 09.12.2015 г., на основание чл.
15, ал. 5 от договора била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
него, за което и била изпратена до ответницата нотариална покана, като към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК били дължими търсените в
настоящото производство суми.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
По делото е постъпил в срок отговор на исковата молба
от ответницата, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК адвокат К.. Със същия не се оспорва съществуващата между страните
облигационна връзка. Оспорва се обаче, че изявлението на банката кредитор досежно обявената предсрочна изискуемост е достигнало до
ответницата, тъй като същите не са й били връчвани, като се сочат и отделни нередовности в удостоверяването и връчването, като се
излагат подробни доводи досежно това. При това се
сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца, при
което иска следвало да бъде отхвърлен.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната
страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК въз основа на документ № 73/06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 8322/2016 г.
по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца паричните суми -
предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда
указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по
чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца-заявител е налице
интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
С договор за потребителски кредит
№ *****от 09.04.2015 г., банката като кредитор е предоставила
на ответницата, в качеството й на кредитополучател, сумата от 24 179 лева, като
същият е предоставен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг
сключен между тях договор за кредит FL728632
от 07.05.2014 г. В чл. 3 от договора са уговорени дължимата договорна лихва,
годишния процент на разходите в размер на 12. 46 %, като общата дължима сума е
в размер на 35 184. 96 лева, и е платима съгласно погасителен план към
договора на 72 месечни анюитенти вноски – първите
девет от по 100. 75 лева, а следващите от по 544. 10 лв., като падежът на
последната вноска е на 09.04.2021 г.
По делото е изпълнена и назначена
съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена
от страните, съгласно която за целия период от деня на сключването на договора
кредитополучателят е превел по разплащателната сметка, която е следвало да
обслужва кредита, сумата от общо 520. 78 лева. С така постъпилата сума са
погасени задължения за лихви за периода от 09.05.2015 г. до 09.11.2015 г. и
частично дължимата лихва към 09.12.2015 г. Всъщност последното плащане по
договора е от 03.11.2015 г. и е в размер на 330 лева. Дължимата сума за
главницата не е погасявана и същата възлиза в размер на 24 179 лева, тъй като съгласно
погасителния план първите девет вноски са само за лихви, като в тях не се
включва и частично погасяване на главницата, с оглед уговорките между страните
в този смисъл. Дължимата непогасена договорна лихва за периода от 09.04.2015 г.
до 15.11.2016 г. е в размер на 1 331. 36 лева. Законната лихва за забава
върху просрочената главница възлиза на 20. 48 лева, а тази върху непогасената
договорна лихва в размер на 38. 77 лева или общо мораторна
лихва в размер на 59. 25 лева.
Всъщност
по делото исковете не се оспорват по размер, а се спори досежно това дали е
настъпила предсрочната изискуемост на вземанията и по-конкретно дали е налице
надлежно уведомяване за обявяването на такава. Съгласно чл. 15, ал. 5 от
договора, банката има право да обяви за изцяло предсрочно изискуемо цялото
вземане по договора за кредит, в случай на непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска по договора, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по него. Така и съобразно дадени в т. 18 от тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения по този въпрос, за
да настъпи предсрочната изискуемост на вземанията, следва да е налице
волеизявление от банката-кредитор в този смисъл и съответно същото да е
достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК. В
тази връзка банката действително е отправила уведомление до длъжника –
нотариална покана, че поради неплащането на месечната вноска с падеж на
09.12.2015 г. на основание чл. 15, ал. 5 от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции обявява цялото задължение по него, което към
18.05.2016 г. възлиза на 25 440. 13 лв., за незабавно изискуемо и дължимо.
Нотариланата покана следва да се счита за надлежно
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянния адрес на длъжника в гр.
София на 15.11.2016 г., за което и нотариусът е издал надлежна разписка, като в
изпълнение на процедурата адресът е бил посетен от връчител
към нотариалната кантора на 19.09.2016 г., 27.09.2019 г. и 31.10.2019 г., като
са посочени и часовете на посещенията и същите са извършвани в различно време,
като при последното такова е залепено уведомление на входната врата, таблото за
обяви и е пусната поканата в съответната пощенска кутия. Така и поканата по
настоящия адрес на длъжника в гр. Бургас същ следва да се приеме за надлежно
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за което и нотариусът е издал надлежна
разписка от 06.07.2016 г., като в изпълнение на процедурата адресът е бил
посетен от връчител към нотариалната кантора на
21.06.2019 г., като са събрани данни от съседи, че лицето е било наемател и не
живее на адреса и съответно е залепено
уведомление на партера на таблото за съобщения, като не е пуснат
екземпляр в пощенска кутия, тъй като няма надписана такава. При това и съдът
намира, че с оглед фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК длъжникът следва да се
счита за надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на 15.11.2016
г., като заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда след тази дата и
по-конкретно на 27.12.2016 г.
По отношение на възраженията за ненадлежно
връчване на нотариалната покана следва да се отбележи, че към датата на
връчването не са били в сила изменения на чл. 47, ал. 1 от ГПК, които са
обнародвани в ДВ, бр. 96/2017 г. от 27.10.2017 г. и са в сила от 31.10.2017 г.
Т.е. не е било необходимо връчване по евентуалната местоработата на длъжника
съответно местослужене или мястото на осъществявана
стопанска дейност, както и тези за броя на посещенията по постоянния и
настоящия адрес, интервала между тях и извършването им в различно време. Независимо
от това по постоянния адрес на лицето са били извършени три посещения, в
различно време и с достатъчен интервал между тях. По настоящия пък още при първото
посещение е установено, като е посочен и източникът на информацията – съсед, че
лицето е било наемател и не живее от две години на адреса, което изключва
необходимостта от повторно посещение, както и всъщност предвижда действаща
редакция на чл. 47, ал. 1, предл. последно от ГПК, а
и каквато е съдебната практика преди изменение на цитираната норма. Очевидно
липсата на съответната спрямо данните за адреса и/или адресата пощенска кутия,
изключва възможността за пускане на уведомлението в нея / така и действащата
разпоредба на чл. 47, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК/. Доводите пък, че не е ясен връчителя, също не могат да бъдат споделени от съда, тъй
като се касае до връчител, работещ към съответната
нотариалната кантора, на когото освен това и двата случая е посочено името и
чиито действия са потвърдени от нотариуса с издадените от него разписка досежно връчването. Липсва и някакво законно изискване досежно точното съдържание на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост, като е достатъчно да е ясно изявяването на воля в
този смисъл и да е посочен размерът на търсената сума, обявена за предсрочно
изискуема, което в случая същото е спазено.
С горните мотиви съдът намира, че е
налице надлежно уведомяване досежно обявената предсрочна
изискуемост, като са налице и необходимите предпоставки съобразно уговорките между
страните по чл. 15, ал. 5 от договора – в случая невнасянето на месечната
погасителна вноска с падеж на 09.12.2015 г., което се потвърждава и от
заключението на вещото лице за извършено последно плащане на 03.11.2015 г. При
това и съобразно заявените размери на исковете и липсата на оспорване досежно тях, а и предвид заключението на вещото лице, съдът
намира, че исковете като основателни следва да бъдат уважени. За пълнота следва
да се отбележи, че търсената договорна лихва се претендира до датата на
обявяването на предсрочната изискуемост, което е в съответствие с тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г.
При този изход на спора и по разноските:
На първо място по въпроса за разноските в заповедното
производство съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по настоящото дело, в
това число и да обсъди депозираната частна жалба от заявителя, тъй като същата
е преюдициална по определяне размера на дължимите
разноски в негова полза. Съдът намира в тази връзка, че освен заплатената
държавна такса по заповедното производство в размер на 515. 19 лева, следва да
се присъди и изплатеното за заповедното производството адвокатско
възнаграждение в размер на 1 099. 67 лв., при все че неговото присъждане е
своевременно поискано със заявлението и са налице доказателства за надлежното
упълномощаване и изплащане на адвокатско възнаграждение. Или общата дължима
сума за разноските по заповедното производство възлиза на 1 614. 86 лева.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 979. 42 лева.
Или общата дължима сума за разноските в полза на ищеца
възлиза на 4 594. 28 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Ц.Л.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама
измежду *****и *****или някой от тях съвместно с прокуриста
*****, сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 73/06.01.2017 г.
по ч.гр.д. № 8322/2016 г. по описа на Бургаския районен съд и изпълнителен лист
от 09.01.2017 г., а именно: сумата
от 24 179 лева, представляваща
неиздължена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит
№ *****от 09.04.2015 г., сумата от 1 328 лева, представляваща договорна лихва за периода от
09.12.2015 г. до 15.11.2016 г., както и мораторна
лихва в размер на 45. 85 лева за
периода от 09.12.2015 г. до 15.12.2016 г., 206.
40 лева – нотариални такси, ведно законната лихва върху главницата от
27.12.2016 г. до изплащането й.
Осъжда Ц.Л.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки
двама измежду *****и *****или някой от тях съвместно с прокуриста
*****, сумата
от 4 594. 28 лева /четири хиляди петстотин деветдесет и четири
лева и 28 ст./ за направените по делото разноски,
от които 1 614. 86 лева по ч.гр.д. № 8322/2016 г. и 2 979. 42
лева по гр.д. № 5672/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.