Решение по дело №5547/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 213
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20234430105547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пл, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430105547 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:


Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ВиК Е-Д
гр.Пл, със седалище и адрес на управление гр.Пл, ул.С.С., № 25, с ЕИК
********, против С. А. Х. с ЕГН ********** от гр.Пл ж.к.Д бл.*** вх.В ет.1
ап.2 с правно основание чл.79 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът твърди,
че е депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд – гр.Пл
срещу ответника било образувано ч.гр.д. №2850/2023г. и издадена заповед за
изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК,
поради което ищцовото дружество е предявило исковата молба в указания от
съда срок. Ищецът твърди, че предоставял на ответника в качеството му на
потребител по смисъла на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услуги на обект с адрес гр.Пл, ж.к.Д бл.*** вх.В
ап.2, за които са издадени фактури в периода 09.04.2020г. – 10.04.2023г. за
посочения адрес. Твърди, че за посочения адрес ответникът има открита
1
партида в регистрите на ВиК Пл с ИТН *****, абонатен номер ********.
Твърди, че между оператора от една страна и потребителя от друга е налице
облигационно отношение, което се регулира от Закон за водите, Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4 и от
Общите условия на ВиК Пл. Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и 3 Наредбата,
получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика на ВиК
системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Твърди, че Общите условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен или местен ежедневник.
Твърди, че в срок до 30 дни след влизането им сила потребителите, които не
са съгласни с тях имат право да внесат във ВиК оператора различни условия.
Твърди, че предложените различни условия се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. Твърди, че съгласно общите условия, ВиК
операторът е длъжен да водоснабди и отведе и пречисти отпадъчните води, а
потребителят е длъжен да на заплати на ВиК услугите в установения между
страните срок и размер. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на ВиК услуги, но потребителят не е заплатил дължимата сума.
Твърди, че направил опит да уведоми абонатът по реда на чл.67 ОУ с Покана
за доброволно плащане. Адресът бил посетен от служители на ищцовото
дружество на 22.12.2022г. и 30.12.2022г за връчване на покана за доброволно
плащане, но при двете посещения на адреса не бил открит никой. За
посещенията бил изготвян протокол, екземпляр от който бил лепен на вратата
и пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп. Твърди, че
след неплащане в указания срок, със заповед да управителя била разпоредено
прекъсване на захранването и водоподаването на абоната, но поради
неосигурен достъп на служителите до измервателното тяло, водоснабдяването
не било прекъснато. Адресът бил посетен на 28.03.2023г., като при
посещението бил изготвен констативен протокол, екземпляр от който бил
залепен на вратата и пощенската кутия с указания да се осигури достъп.
Твърди, че поради неплащане на издадени фактури, било образувано
ч.гр.д., по което била издадена заповед за изпълнение. По заповедта
претендираната сума е сбор от посочените фактури.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 687,29 лева главница за ползвани но
2
незаплатени ВиК услуги за периода 09.04.2020г – 10.04.2023г. и сумата от
94,42 лева лихва за забава върху неплатените фактури от датата на
дължимостта на всяка фактура – първата от 09.05.2020г. до 17.05.2023г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане.
В едномесечния срок ответницата чрез назначения си особен
представител оспорва предявените искове. Твърди, че не са представени
доказателства, че ответникът е собственик на имота. Сочи, че посочените
показания са произволно вписвани, а не реално отчитани.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител и поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител и
поддържа писмения отговор.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2850/2023г. по описа на ПлРС се установява,
че ищецът е депозирал на 19.05.2023г. пред ПлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответникаС. А. Х. за
следните суми – сумата 687,29 лв., представляваща главница за периода
09.04.2020г – 10.04.2023г., сумата 94,42 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 09.05.2020г. до 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.05.2023г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото 25,00 лв. внесена държавна такса и 50 лева
юрк.възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1629/22.05.2023г.,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда,
получено на 12.09.2023г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на
разпореждането от съда. Искът е предявен в законоустановения срок – на
29.09.2023г., поради което съдът го приема за допустим.
Ищецът представя 32 бр. фактури, от които се установява, че на
името на С. А. Х. по партида № *****, за водоснабден имот, находящ се
в гр.Пл ж.к.Д бл.*** В 2, за периода 09.04.2020г – 10.04.2023г., има начислена
сума за изразходена вода, на обща стойност 687,29 лв.
3
Установява се от представеното копие на нотариален акт № 139 том I
дело №139/1998г., че на 27.07.1998г. ответникът е учредил договорна ипотека
върху имота. Видно от представената по делото справка от Агенция по
вписвания, след вписване на договорната ипотека, ответникът не се е
разпореждал с имота, с оглед на което съдът приема, че през периода
09.04.2020г – 10.04.2023г. същият е бил негов собственик.
От правна страна съдът приема следното : В производството по чл.422
ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение
на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава, като ответникът не е
изпълнил задължението си за плащане на доставената питейна и отведена
канална вода за посочения период.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че
през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както
и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на общите условия. В тежест на ответника е да установи
възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за
който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата
на §1, т.2 „а“, от ДР на закона, потребители на ВиК услуги това са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят услуги, а съгласно §1, т.2 „б“, от
ДР на закона – това са юридически или физически лица собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
Според чл.3, ал.1 т.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
4
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Т.е. потребител, по смисъла на наредбата, е носител на вещно
право върху имота. Не е спорно, че като част от етажната собственост,
процесният имот е бил водоснабден чрез присъединяването му към
водоснабдителната и канализационна мрежа, с оглед на което съдът приема,
че ответникът е потребител на ВиК услуги в процесния имот и между него и
ищцовото дружество е възникнало облигационно правоотношение за
продажба на тези услуги при публично известни общи условия. Видно е, че
Общите условия са публикувани съгласно изискванията на закона в
централен ежедневник, като съгласно чл.8 ал.1 и 3 от Наредба № 4, влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи - услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл.32, ал.1
от публично известните Общи условия на ВиК - Пл, доставянето на питейна
вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на ползваната питейна вода е регламентирано в раздел II
„Отчитане количествата на питейна вода“ в Общите условия.
Видно от представената по делото справка, фактурите са издавани
след реален отчет, служебен отчет и самоотчет.
Самоотчетът е извършен съобразно издадената заповед на управителя
на „ВиК“ ЕООД Пл № 95 / 13.03.2020г. с оглед въведените
противоепидемични мерки в работните помещения, в т.10 на която заповед
отчитането на водомерите на потребителите да се извършва със самоотчет на
обявените от дружеството телефони или чрез предоставяне на данните чрез
бележки на вратите или на видно място във входовете на жилищните блокове.
След реален и служебен отчет, както и самоотчет, дружеството е изготвило
представените с исковата молба фактури.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено
5
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през процесния период по партидата, което от своя
страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на потребител/собственик, да заплати извършената ВиК услуга.
Следва да се отбележи също, че последните шест отчета са реални, т.е.
показанията на водомерите са отчетени с реално посочени цифри, което от
своя страна доказва, че отчетеното количество вода е действително
консумирано и правилно отчетено. Представените от ищеца фактури касаят
вземане в общ размер на 687,29 лв., което ответникът следва да заплати като
единствен собственик. За тази сума предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
В чл.33, ал.2 на ОУ на ВиК – Пл е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа. В случая дължимата лихва за
забава върху посочената главница за периода 09.05.2020г. – 17.05.2023г. се
равнява на 94,42 лв. Основателен се явява и втория иск, който има акцесорен
характер.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 687,29лв.
- главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за периода 09.04.2020г – 10.04.2023г. за водоснабден обект, находящ се в
гр.Пл, ж.к.Д бл.*** вх.В ет.1 ап.2, по партида с ИТН *****, абонатен номер
********, сумата 94,42 лв. лихва за забава за периода 09.05.2020г. до
17.05.2023г ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1629/22.05.2023г. по ч.гр.дело № 2850/2023г., по описа на РС Пл.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски - в заповедното производство сумата от 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение, както и 575
лева за исковото производство, от които 75 лева държавна такса, 100 лева
юрк.възнаграждение и 400 лева за назначен особен представител.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Х. с ЕГН
********** от гр.Пл ж.к.Д бл.*** вх.В ет.1 ап.2, че дължи на „******* –
Гр.Пл, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Пл, ул.С.С.
№25, представлявано от Климент Тодоров сумата от 687,29лв. - главница,
дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
09.04.2020г – 10.04.2023г. за водоснабден обект, находящ се в гр.Пл, ж.к.Д
бл.*** вх.В ет.1 ап.2, по партида с ИТН *****, абонатен номер ********,
сумата 94,42 лв. лихва за забава за периода 09.05.2020г. до 17.05.2023г ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1629/22.05.2023г.
по ч.гр.дело № 2850/2023г., по описа на РС Пл
ОСЪЖДА С. А. Х. с ЕГН ********** от гр.Пл ж.к.Д бл.*** вх.В ет.1
ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на „******* – гр.Пл, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.Пл, ул.С.С. №25, сумата 75 лв., представляваща направени
по ч.гр.д. № 2850/2023г., по описа на РС Пл разноски, както и сумата
от 575 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Плски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пл: _______________________
7