РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Смолян , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500072 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С решение 60604/11.12.2020г. по гр.д. №338 /2020г. Смолянският
районен съд е осъдил С.М. Д., ЕГН **********, адрес гр.См.”Х. Хр. П.” №**,
Вх.”*”, ет.*, ап.*, да заплати на С.Р. Ст., ЕГН *********, с адрес гр.См.,
ул.”Ч.” №* бл.*, Вх.”*”, ап.**, сумата в размер на 8000 лева , представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на
причинената й на 06.10.2018 год., около 20,40 часа в гр. См., на бул.“Б.“ №*, в
казино „Б. к. г.“, находящо се в сградата на хотел „К. А.“, деяние от ответника
С.М. Д., за което е признат за виновен с присъда №31/28.10.2020г. по НОХД
№415/2019г. по описа на Районен съд- Смолян, за на С.Р. С., ЕГН ********, в
качеството й на длъжностно лице – „крупие“ в казино „Б.к.г.“ и при
изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се контузия на
главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето, кръвонасядания по
лицето, контузия и кръвонасядания по гръдния кош, контузия и
кръвонасядания по горните крайници, охлузване по дясната подбедрица,
които в съвкупност и поотделно са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 НК - престъпление по
чл.131, ал.1. т.1 във вр. с чл.130 ал.1 НК, както и посттравматично стресово
разстройство, ведно със законната лихва върху сумата от 8000 лева, считано
от 06.10.2018г. до окончателното и изплащане.Със същото решение е осъдил
1
С.М. Д. да заплати на С.Р. Ст., съдебни разноски по гр.дело №338/2020г. по
описа на районен съд - Смолян в размер на 650 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и е осъдил С.М. Д. да заплати по сметка на Районен съд См.
държавна такса върху уважения иск в размер на 320 лева както и 180лева
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№608134/22.12.2020г. от Сл. Мл. Д.
от гр.См. чрез адв.Н. М. против решение №60604/11.12.2020г. по описа на
районен съд Смолян което намира ,че е необосновано ,незаконосъобразно
,постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Моли
въззивният съд да постанови решение по съществото на спора, с което да
намали присъденото на Сл. Ст. обезщетение за неимуществени вреди със
сумата от 5 500 лв., като му присъди направените разноски по водене на
делото за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска,
както и присъди на пълномощника му адв.Нелия Маринова адв.
възнаграждение за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от
иска .Счита , че съда е допуснал съществено нарушение на разпоредбата на
чл.236, ал.2 ГПК като не е изложил мотиви какво обезщетение приема, че
следва да се присъди по всеки един от предявените искове. Счита ,че съда е
процедирал по този незаконосъобразен начин при условие, че в исковата
молба на стр.З изрично е посочено , че общата сума от 8 000 лева се
претендира поотделно, както следва:1.3а причинената контузия на главата-
1000 лв.2.3а причиненото сътресение на мозъка- 1000лв.3.3а причинената
контузия на лицето1000лв.4.3а причинените кръвонасядания по глава и шия -
1000лв.5.3а причинената контузия на гръдния кош- 1000лв.6.3а причинените
кръвонасядания на горни крайници/корекция в с.з. от 21.08.2020г./ 1000лв7.3а
причиненото охлузване на дясна подбедрица- - 500лв. и 8. За причиненото
посттравматично стресово разстройство-1500лв.При посоченото намира че
съда е бил обвързан с претендираното за всяко увреждане обезщетение и е
бил длъжен да посочи каква сума приема, че може да обезщети всяко едно от
травматичните увреждания и посттравматичното стресово разстройство.Но
вместо да стори това, съдът е присъдил едно общо обезщетение.При
изложеното от съда и акцентиране от него на твърдяното посттравматично
стресово разстройство жалбоподателят стига до извода, че сумата от 8 000
лева е присъдена само за него. Счита ,че в нарушение разпоредбата на
чл.236,ал.2 ГПК съдът не е изложил мотиви и досежно оспорванията и
възраженията ми, направени в отговора му на исковата молба и в
представената пред него писмена защита, като с едно изречение се е
задоволил да посочи, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата ,без да изложи съображения защо приема, че това е така. Сочи
задължителна практика относно обективния характер на съпричиняването
.Намира ,че от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди.Счита че в случая е налице принос на
пострадалата, който не е отчетен от районния съд и въпреки, че е изложил
съображения, че фактическата обстановка е различна от изложената в
2
исковата молба, съдът не е посочил каква според него е фактическата
обстановка. Моли въззивният съд да приеме, че фактическата обстановка е
такава, каквото я описва в отговора си на исковата молба и в писмената си
защита. Твърди ,че на 06.10.2018г. около 19.30 посетил казиното на х-л „К.
а.". Машината заяждала и извикал крупието /ищцата/ да я оправи, при което,
тя рязко се обърнала към него , че не била длъжна да му оправя машината и
ще извика СОТ и това много го ядосало /св.М./.Твърди ,че впоследствие
ищцата извикала служители от СОТ и включително и в присъствие на
служителите от СОТ се държала грубо с него ,казвала му знам ли коя е кой е
мъжа ,че работела в Общината/св.М./ ,стояла зад служителите на СОТ и не
спирала да говори. Твърди ,че служителят К. и казал да влезне в офиса и да не
говори, но тя останала и продължила да го предизвиква.Тя не му била
изплатила пари от играта и затова станал спора/св.М./. Счита ,че това пред
районния съд установил и св. К.:" тя някакви пари трябваше да му
даде".Служителите от СОТ Ат. Д. и Д. К. казали на крупието да влезе в
офиса, но тя не ги послушала . Това негово твърдение счита ,че било
установено с показанията на св.К. :" Казах на момичето - крупието да се
прибере в стаичката, но тя не се прибра".В момент, в който двамата
служители на СОТ склонили Сл. Д. да си тръгне,тъкмо преди да излезе,
твърди ,че ищцата се провикнала към него –„ Мъжът ми ще те убие". Счита
,че това твърдение на ответника също било установено от показанията на св.
К.:" Тръгнахме да го извеждаме, тъкмо тръгнахме и крупието му каза „Мъжа
ми ще те убие и тогава той се върна".Счита ,че в същия смисъл са и
показанията на св. Д.-"Крупието го заплаши, че мъжът и щял да го пребие"
.Това много го ядосало/установено от св.К.. Сл. беше ядосан/,върнал се
обратно /св.К. установява , че след като ищцата му казала „мъжът ми ще те
убие" той се върнал/, дръпнал за косата ищцата , тя паднала на земята и се
опитал да я настъпи с пета.Твърди ,че не я е ритал.Св.Ат. Д. го издърпал и
само леко я закачил за брадичката,което счита ,че установява и св.К.. Тогава
се опитали да го издърпат и станало боричкане,при което твърди ,че ищцата
може да е получила травматични увреждания. Твърди , че по НОХ д №
415/2019г. по описа на районен съд - Смолян и в ДП св.Ат. Д. установява , че
точно преди да излезе заедно със служителите от СОТ ищцата казала / и то в
момент, в който нищо не правел/, че служителите от СОТ нищо не правят и
ако мъжът и дойде, ще го гръмне, което още повече го подразнило, хванал я
за косата и тя се ударила леко в колоната и паднала на земята,при което
очевидно е получила увреждания. Твърди ,че се опитал да я ритне , но Д. го
дръпнал и той не успял да я ритне, като Д. не е видял да и е нанасял
ритници.Твърди ,че бил афектиран , тъй като крупието/ищцата/ го
ядосала.Поради това счита ,че безспорно се доказва, че ищцата го е
предизвикала с поведението си, с това, че го заплашвала със съпруга си, че
той ще го убие, с това, че се заяждала с него.В писмената си защита пред
районния съд посочил, че съпричиняването на ищцата е отразено в мотивите
към присъдата по НОХД. №415/2019г. описа на районен съд См., които на
основание чл.300 ГПК са задължителни за гражданския съд/л.63/ Счита ,че
обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като счита
3
,че районния съд не се е съобразил със залегналия в чл.52 от ЗЗД критерий за
справедливост. Намира че присъждайки обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 8 000 лева районният съд не се е съобразил
с решение № 51 / 23.06.2016 година на Четвърто гражданско отделение на
ВКС по гр. дело № 3471 по описа за 2015 г.и постановление №.4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС.Намира ,че това обезщетение е прекомерно завишено и не
съотвества на степента на претърпените от Сл. Ст. болки и страдания.Така в
писменото си заключение в.л. К. сочи, че кръвонасяданията и контузиите са
били придружени с болки и страдания за срок от 10-15 дни и че в случая
мозъчна контузия не е налице, а има само контузия на главата, изразяваща се
в синини, кръвонасядания,одрасквания, болезненост при движение,
възстановяващи се за срок от 20 дни,като липсва огнищна неврологична
симптоматика при разгъната клинична картина."Районният съд присъждайки
обезщетението счита ,че не е съобразил писменото заключение на в.л. К.,
както и устните му обяснения в с.з., според които при прегледа от съдебния
лекар за издаване на СМУ N2 49/2018г. съдебния лекар е установил почти
зарастващи рани, което означава, че периода на възстановяване почти е
завършил. Твърди ,че инцидента е станал на 06.10.2018г. ищцата е била на
преглед при съдебния лекар на 11.10.2018г., като счита ,че възстановителният
процес е завършил за 5 дниМоли съда да обърне внимание на устните
обяснения на в.л. К., който сочи, че за всички причинени травми
възстановителният период е 15-20 дни, тъй като са близки, сходни по
характер, а в края на обясненията си сочи:" Имайки предвид тежестта на
увредите в конкретния случай болките би трябвало да не са били толкова
силни по интензитет.При ищцата прогнозата във връзка с всички увреди е за
пълно оздравяване”.При посоченото присъденото обезщетение от 8000 лева
намира ,че е абсурдно,като се има предвид че се касае до болки и
страдания,причинени от синини, кръвонасядания,при които тялото боли общо
, а не поотделно и то болки и страдания с невисок интензитет , общо
преминали за 15-20 дни /а според СМУ за 5 дни/, като счита ,че следва да се
отчете съпричиняването от страна на ищцата с нейното агресивно поведение
и заплахи към Сл.Д. .Видно от представения от ищцата болничен лист № Е
20182628774 ,тя е била в отпуск по болест за период от 06.10. 2018г. до
1910.2018г., общо 14 дни, т.е болките и страданията са отшумяли за 14 дни ,
при което и на това основание присъденото обезщетение намира ,че е
прекомерно завишено.Видно от епикризата, издадена от хирургично
отделение при МБАЛ См. лечението е протекло с добро повлияване от
проведената терапия с подобряване на общото състояние и локалния статус,
не са настъпили усложнения и ищцата е изписана в подобрено общо
състояние на 4-тия ден след инцидента, т.е на четвъртия ден вече е била
добре, в ХО не се е оплакала от безсъние,постоянен световъртеж и
гадене/което счита , че това са твърдения на ищцата във връзка с размера на
претендираното обезщетение.Моли съда да обърне внимание ,че при
изписването не са и предписани медикаменти,като в същата епикриза и е
препоръчано да се яви на 2 контролни прегледа в хирургично приемен
консултативен кабинет 10 и 20 дни след изписването и, но твърди ,че ищцата
4
доказателства за такива прегледи не представя, което счита ,че означава, че на
10-тия и 20- тия ден след изписването и вече е нямала никакви здравословни
проблеми и затова не се е явила на контролни прегледи.Във връзка с всичко
изложено по-горе намира ,че не са верни твърденията на ищцата, че близо 3
месеца след побоя изпитвала болка при всяко движение,за каквито болки не
говорят ангажираните от нея свидетелки- сестра и- св. С. и св.П.. В тази
връзка намира за необоснован извода на съда, че независимо, че не се касаело
за увреждания, налагащи много продължителен период на лечение и
възстановяване откъм физически болки , то обезщетението следвало да се
присъди в претендирания размер от 8 000 лева, като нанесените увреждания
като болка, унижение, обида,преживян стрес налагали присъждане по
справедливост на поискания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Намира, че от изложеното от районния съд жалбоподателят е стигнал до
извода, че съда е присъдил толкова необичайно високо обезщетение за лека
телесна повреда само заради приетото от него, че тя е преживяла силен стрес,
без да се съобрази , че самата ищца оценя посттравматичното разстройство на
сумата от 1 500 лева. Намира за необосновани изводите на съда за агресивно
поведение от страна на Сл.Д., за което нямало сериозна причина, налагаща
жестоко отношение към ищцата и като жена. Счита ,че никой от свидетелите-
очевидци /незаинтересовани, служители на СОТ/,не е посочил такова негово
жестоко отношение. Св К. установява , че след като ищцата му казала
„мъжът ми ще те убие" Сл.Д. се върнал, дръпнал за косата ищцата , тя
паднала на земята, опитал се да я настъпи с пета, не я ритал,при което Ат. Д.
го издърпал и само леко я е закачил за брадичката.Тогава се опитали да го
издърпат и станало боричкане,при което ищцата е получила травматични
увреждания, като очевидно те не са причинени само от него. Правейки изводи
в противен смисъл , счита ,че районният съд не е взел предвид изложеното в
мотивите на присъдата по НОХ Д.415/2019г. на районен съд -Смолян,в които
се сочи:" Видеотехническата експертиза с фотоалбума допринасят за
изясняване механизма на телесните повреди. Става ясно, че има колона, в
която пострадалата е била бутната, тя е до машините, които са поставени на
прагче с ръбове,онагледява се жестикулирането между двамата, което сочи за
пререканията преди и след побоя"Намира ,че от така посоченото ставало
ясно , че телесните повреди са причинени от падането на ищцата и удрянето
и в колоната и прагчето с ръбове , а не от твърдяния от районния съд жесток
побой. В присъденото обезщетение намира ,че районният съд без основание е
включил и обезщетение за претърпяно от ищцата постравматично стресово
разстройство ,изразяващо се в това, че месеци наред не можела да заспива, че
нощите и били кошмарни,изпълнени със страхове ,породени от
посегателството срещу нея и от заплахите срещу живота и отправени от Сл.Д.
,за каквито счита ,че няма твърдения от никой от свидетелите на
инцидента.Напротив,твърди ,че тя го заплашвала , че мъжът и ще го убие./.В
това отношение въпреки, че не е изложил мотиви, без основание счита ,че
районния съд очевидно се е доверил на показанията на ангажираните от
ищцата заинтересовани свидетелки/нейна сестра и колежка/ и оспорена от
него психологична експертиза ,която тъй като не е събрана по реда на
5
ГПК,намира ,че не може да бъде годно доказателство. Моли съда да обърне
внимание ,че видно от епикризата,издадена от хирургично отделение при
МБАЛ См.,ищцата не се е оплакала от безсъние, постоянен световъртеж и
гадене,а би било нормално непосредствено след инцидента да изпитва такива,
не много по-късно. При личния си лекар,твърди ,че тя се е явила едва на
25.10.2018 г.,въпреки, че от хирургично отделение е изписана на
09.10.2018г.При посоченото счита ,че възниква въпроса защо, ако
действително ищцата е страдала от невротично разстройство, от напрежение,
безпокойство и безсъние не се е оплакала в хирургично отделение ,не е
потърсила медицинска помощ по-рано, а първото й посещение при ОПЛ
съвпада с посещението при психолог , очевидно продиктувани от желанието
и да получи по-голямо обезщетение.Твърди че първото посещение на ищцата
при личния и лекар е от 25.10.2018г., когато и изписва терапия с „ксанакс",а
второто на 13-ти ноември ,когато отново и се предписва същия
медикамент,какъвто лекарите твърде често изписват и изписването му
съвсем не означава особен психически дискомфорт.Твърди ,че личният и
лекар не е дал на ищцата направление за посещение при невролог или
психиатър, което намира ,че означава , че е приел, че състоянието и не е било
тежко. Твърди ,че след датата 13-ти ноември 2018 г. ,че липсват данни за
други посещения при лекар, което означава, че даже и ищцата да е имала
посттравматично стресово разстройство, то е отзвучало за около месец,месец
и половина и намира ,че не обуславя такъв висок размер на
обезщетение.Поради това моли съда да отмени решението на районния съд в
обжалваната от Сл. Д. част и постанови решение по съществото на спора, с
което намали присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
със сумата от 5 500 лева, като му присъдите направените разноски за
въззивната инстанция, а на пълномощника му адв.М. - присъди адвокатско
възнагаждение на основание чл.38,ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата.
В законният срок не е постъпил писмен отговор от ответницата по
жалба С.Р. Ст..
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателят С.М.
Д., редовно призован , не се явява , Вместо него пълномощникът му адв.М.
поддържа изцяло депозираната въззивна жалба като моли съда да намали
присъденото от районен съд –Смолян обезщетение за причинени
неимуществени вреди от 8 000 лева на 2 500 лева,по подробни съображения
,които излага във въззивната жалба и писмена защита . Претендира разноски
за двете съдебни инстанции на основание чл.38,ал.2 ЗА
Въззиваемата С.Р. Ст. редвно призована , не се явява , вместо нея
пълномощникът и адв. В. П. поддържа становище че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното
решение на районен съд –Смолян като законосъобразно и обосновано
постановено Претендира разноски на основание чл.38,ал.2 ЗА
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
6
представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт
, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че с влязла в сила присъда
№31/28.10.2020г. по НОХД №415/2019г. по описа на районен съд- Смолян
ответникът С.М. Д. , ЕГН ********, е признат за виновен в това ,че на
06.10.2018 год., около 20,40 часа в гр. См., на бул. „Б.“ № *, в казино „Б.к. г.“,
находящо се в сградата на хотел „К. А.“е причинил на С.Р. Ст., ЕГН *******,
в качеството и на длъжностно лице – „крупие“ в казино „Б. к. г.“ и при
изпълнение на службата и , лека телесна повреда, изразяваща се контузия на
главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето, кръвонасядания по
лицето, контузия и кръвонасядания по гръдния кош, контузия и
кръвонасядания по горните крайници, охлузване по дясната подбедрица,
които в съвкупност и поотделно са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 НК - престъпление по
чл.131, ал.1. т.1 във вр. с чл.130 ал.1 НК, поради което и на основание чл.
78а НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил глоба
в размер на 2000 лв./две хиляди лева/, които да заплати в полза на
държавата.
В писмен отговор на исковата молба ответникът Сл. Д. е заявил пред
първата инстанция , че признава предявения иск по основание, но го оспорва
по размер Счита , че в случая е приложима разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД,
като съдът следва да намали присъденото обезщетение, тъй като ищцата с
поведението си била допринесла за причинените и вреди. Твърди ,че
фактическата обстановка е различна от тази ,която сочи в исковата молба
ищцата Сл. Ст.. Твърди че на 06.10.2018г. около 19.30 посетил казиното на х-
л К. а.. Машината заяждала и извикал крупието /ищцата/ да я оправи, при
което тя го заплашила с мъжа си, че ще го убие и това много го ядосало.
Впоследствие тя извикала служители от СОТ.
Правилно районен съд –Смолян е приел в мотивите на решението си
че в случая няма съпричиняване от страна на пострадалата Сл. Ст. Съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което съдът приема, че извършването на
деликта от ответника по отношение на ищцата е доказано, както и са
доказани множеството леки телесни повреди така, както са описани в
мотивите и присъдата на районен съд -Смолян .Освен това горните
обстоятелства са признати от Сл. Д..
Смолянският окръжен съд констатира от показанията на
св.Сиракова /сестра на пострадалата /,че Сл. Ст. имала охлузвания по
челюстта ,няколко дни останала в болница ,тъй като изпитвала страх Синът и
7
също стоял с нея След като и изтекъл отпуска по болест около две седмици
,се върнала на работа в Община Смолян .Св.С. установява ,че след този
случай сестра и била много уплашена ,пиела хапчета и затова посещавала
психолог,за което има данни по делото.В тази насока са и показанията на св.
П. /колежка на пострадалата.
От показанията на св.М./приятелка на Сл. Д. /се установява ,че
последния преди да отиде в казиното бил изпил две бири Свидетелката
установява ,че в деня на инцидента за периода от 7,30 часа до 20.00 часа
през 2018г. когато били в казиното на хотел К. А. „ в гр.Смолян Сл. Д.
започнал да губи пари -100 лева ,при което се афектирал ,тъй като му били
останали само 20 лева ,той ги сложил в машината , но тя нещо спряла да
работи и поради това извикал крупието –Сл. Ст.,която му казала „Аз не съм
длъжна да ти оправям машината постоянно ,ще извикам СОТ,защото
създаваш проблеми „
Не се отрича от пълномощника на пострадалата адв.П., че
наистина доверителката и е била казала на Сл. Д. „Ти знаеш ли коя съм аз
,аз работя в Общината ,знаеш ли кой е моя мъж ,той ще те убие „В този
смисъл обосновано районен съд Смолян е приел ,че тези реплики отправени
от ищцата Сл. Ст. към ответника не представляват действие ,което да води до
съпричиняване от страна на пострадалата предвид изключителното грубото
отношение на ответника към нея ,което я е стресирало В този смисъл са и
показанията на св.К.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства относно
психическото състояние на ищцата след инцидента, за изпитваното
безпокойство, тревожност, чувство на унижение и обида от деянието на Сл.
Д.. При преценка на интензитета на претърпените вреди, състоящи се в
безпокойство, обида и унижение, правилно районният съд е взел предвид взе
предвид, че агресивното поведение на ответника е осъществено на публично
място и не е било предизвикано по какъвто и да е начин от С.Р. Ст.
Относно присъденият от районен съд размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди въззивният съд намира ,че за разликата над
5 000 лева до 8 000 лева ,ведно със законната лихва ,считано от деня на
увреждането до окончателно изплащане на сумата , решението е
необосновано и неправилно и следва да бъде отменено ,а искът с правно
основание чл.45 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Видно от представения от Сл. Ст. болничен лист № Е 20182628774
същата е била в отпуск по болест за периода от 06.10. 2018г. до 19.10.2018г.-
т.е за 14 дни.
Съдът намира ,че е необоснован извода на районния съд , че независимо, че
не се касаело за увреждания, налагащи много продължителен период на
лечение и възстановяване откъм физически болки , то обезщетението
следвало да се присъди в претендирания размер от 8 000 лева.Така
8
присъденото обезщетение въззивният съд намира ,че е прекомерно завишено
.Пред първата инстанция е допусната , приета и неоспорена СМЕ като в.л.К.
установява ,че кръвонасяданията и контузиите в областта на горе описаните
части на тялото, с изключение на мозъчното сътресение са придружени от
болки, оток, болезненост при движение в срок от 10-15дни Ищцата е приета в
Хирургично отделение с диагноза: Мозъчно сътресение нямала е наличие на
мозъчна кома (продължителна загуба на съзнание). Установява ,че мозъчна
контузия в случая не е налице.От направените изследвания на главата чрез
КАТ не се установяват локализиране на контузионни огнища в главният
мозък (наличие на хематоми-епидурални и субдурални). Липсват
фрактури.Установява ,че ищцата Сл.Ст. не е претърпяла мозъчна контузия , а
всъщност има контузия на главата, изразяваща се със синини,
кръвонасядания, одрасквания, болезненост при движение, възстановяващи се
за срок до 20дни. Мозъчното сътресение е най-честата закрита черепно
мозъчна травма, протича с общо мозъчна симптоматика с преходен характер,
краткотрайна загуба на съзнание и без огнищен неврологичен дефицит(няма
изменение в главния мозък). Протичането на мозъчното сътресение зависи от
тежестта на травмата и спазването на предписаната терапия. При леките
комоционни синдроми състоянието на болните се възстановява много бързо и
не се наблюдават последващи остатъчни явления. Според в.л. К. лечение в
болница не е необходимо, важно е спазване на подходящ режим след
травмата- постелен режим, изключване на физическа и психическа
натовареност както и всякакви дразнители (шум, светлина) алкохол и други.
Ищцата е с поставена диагноза -Контузия на главата и мозъчно сътресение, за
което е лекувана.
Вещото лице д-р К. в съдебно заседание на 21.08.2020г. пред районен
съд Смолян установява ,че относно контузията на главата прогнозата във
връзка с възстановяването ,че това са повърхностни травми на главата ,
охлузване в областта на шията и възстановяването е от 10 до 15-20 дни
.Според вещото лице периода на възстановяване почти е бил завършил ,тъй
като при прегледа установява зарастващи рани .Установява че пострадалата е
лекувана четири дни в болница и е ползвала 10 дни болнични В.л. д-р К. за
всички причинени контузии е посочил един общ период на възстановяване
от 20 дни .Вещото лице е категорично в показанията си ,че при ищцата Сл.
Ст. прогнозата във връзка с всички увреждания е за пълно оздравяване .
Видно от епикризата, издадена от хирургично отделение при МБАЛ
См. лечението е протекло с добро повлияване от проведената терапия с
подобряване на общото състояние и локалния статус, не са настъпили
усложнения и ищцата е изписана в подобрено общо състояние, изписана е на
четвъртия ден след инцидента като не се е оплакала от безсъние, световъртеж
и гадене.Не са събрани доказателства при изписваното да са и предписани
медикаменти.Препоръчано и е проследяване на състоянието и при личен
лекар , но данни за такива посещения няма.
Законосъобразно и обосновано районният съд е присъдил едно общо
9
обезщетение за причинените неимуществени вреди. В този смисъл е
неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателя,че
районният съд не е присъдил за всяка телесна повреда отделно обезщетение
.Доколкото обаче претенцията на ищцата е за обезщетение за причинени
неимуществени вреди, реализирани с едно деяние от страна на ответника, за
ищцата е възникнало само едно право на обезщетение. Ищцата има право на
един иск, а не на отделни искове за обезщетения за всяко едно от телесните
увреждания. Въззивният съд намира ,че броя на телесните повреди и техния
вид следва да се преценяват от съда при определяне на общото обезщетение
за неимуществени вреди, като правилно районен съд Смолян не е присъдил
отделно обезщетение за всяко едно от тях.
Съобразно трайната и единна практика на ВКС, обективирана в
множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 407 от
26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г.; решение № 394 от 18.01.2012 г. по гр. д.
№ 1520/2010 г.; решение № 27 от 27.02.2020 г. по гр. д. № 2614/2019 г.;
решение № 243 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1111/2019 г. и решение № 127 от
13.11.2018 г. по гр. д. № 3724/2017 г., всичките по описа на III г. о.; решение
№ 51 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г.; решение № 127 от 21.05.2019 г.
по гр. д. № 1881/2018 г., и двете по описа на IV г. о. и др., с които са
преутвърдени постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. - т. II,
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредената , обществено и социално положение.При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид всички съществуващи обстоятелства за вида и продължителността на
търпените болки и страдания. Смолянският окръжен съд съобрази, че
психичните страдания на ищцата са били интензивни - болки в главата,
притеснения от появилите се кръвонасядания и отоци по лицето, страх от
ответника. При съвкупна преценка на обсъдените писмени и гласни
доказателства може да се приеме, че от посочения по-горе фактически състав
на чл. 45 ЗЗД са установени елементите на противоправно действие на
ответника, с което е засегната физическата цялост и здравето на ищеца, както
и причинна връзка между увреждането и претърпените болки и страдания -
неимуществените вреди, чието обезщетяване се иска от ищцата . От деянието
на ответника са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за
пострадалата Сл. Ст., за обезщетяване на които отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана. Отчитайки тежестта на телесното увреждане,
причинено от ответника, сравнително краткия период на оздравяване и
пълното отшумяване на болките, преживеният моментен стрес, намира , че
обезщетение в размер на предявените 5 000 лева би се явило справедлив
еквивалент на претърпените болки и страдания ,които е преживяла Сл. Ст.
10
Вярно е ,че ищцата е преживяла физически и психически стрес при самото
нараняване, неприятни изживявания след това и по време на медицинските
интервенции . Страните не спорят по фактическата обстановка, че
действително ответникът е причинил на ищцата лека телесна повреда на
ищцата, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия
на лицето, кръвонасядания по лицето, контузия и кръвонасядания по гръдния
кош, контузия и кръвонасядания по горните крайници, охлузване по дясната
подбедрица. Последното е категорично изяснено, както посредством
назначената съдебно- медицинска експертиза по ДП №354/2018г
,установената фактическа обстановка, нанесения побой от ответника върху
ищцата, то логично следва да се приеме като последица, че ищцата
безспорно е претърпяла силен стрес, безсъние, безпокойство от инцидента.
Във връзка с преживения стрес и психологичното и състояние се представят
амбулаторни листове от 25.10.2018г. и 13.11.2018г. за посещение на ищцата
при лекар, като е отразено, че същата съобщава за общо напрежение и
безпокойство, като е назначена терапия с медикамент „ксанакс”. Установява
се ,че първото посещение на Сл. Ст. при личния лекар е на 25.10.2018г. ,а
второто на 13.11.2018г. като и при двата прегледа и е бил изписан „ксанакс.
Липсват доказателства по делото след 13.11.2018г. ищцата да е търсила
невролог
В този смисъл въззивният съд намира ,че обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта за разликата над 5000 лева до 8 000 лева присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди от лека телесна
повреда,ведно със законна лихва върху сумата от 8 000 лева считано от
06.10.2018г. да окончателното и изплащане ,както и в частта за присъдената
държавна такса за разликата над 200 лева до 320 лева както и в частта за
разноските, с които е осъден Сл. Д. да заплати на Сл. Ст. над 406,25 лева до
650 лева като незаконосъобразно и необосновано и бъде постановено друго
решение , с което следва да бъде отхвърлен иска на Сл. Ст. срещу Сл. Д. с
правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 5000 лева до 8 000 лева , ведно
със законна лихва върху главтницата от 8 000 лева считано от 06.10.2018г. до
окончателно изплащане , както и искането за разноски за първата инстанция
за разликата над 406,25 лева до 650 лева като неоснователен и недоказан .
Предвид изхода на спора ще следва съобразно уважената част от
исковата претенция да бъде осъден Сл. Д. да заплати в полза на адв.В. П.
разноски ,представляващи адв. възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл.7,ал.2т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
размера на адвокатските възнаграждения в размер на 580 - за въззивната
инстанция.
Ще следва съобразно отхвърлената част от исковете да бъде осъдена Сл.
Ст. да заплати в полза на адв.М. разноски представляващи адв.
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за размера на адвокатските
възнаграждения в размер на общо 547,50 лева ,от които 273,75 лева за
11
първата инстанция и 273,75 лева за въззивната инстанция
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 60604/11.12.2020г. по гр.д. №338/2020г. по описа
на районен съд гр.Смолян в частта, с която е осъден С.М. Д., ЕГН ********,
адрес гр.С.”Х. Хр.П.” №* Вх.”*”, ет.*, ап.*, да заплати на С.Р. Ст., ЕГН
********, с адрес гр.С., ул.”Ч.” №* л.*, Вх.”*”, ап.**, сумата за разликата над
5000 лева до 8000,00 лева , представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие на причинената и на 06.10.2018 год.,
около 20,40 часа в гр. С., на бул. „Б.“ № *, в казино „Б. к. г.“, находящо се в
сградата на хотел „К. А.“, деяние от ответника С.М. Д., за което е признат за
виновен с присъда №31/28.10.2020г. по НОХД №415/2019г. по описа на
районен съд- Смолян, на С.Р. Ст., ЕГН ********, в качеството и на
длъжностно лице – „крупие“ в казино „Б. к. г.“ и при изпълнение на
службата и, лека телесна повреда, изразяваща се контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на лицето, кръвонасядания по лицето,
контузия и кръвонасядания по гръдния кош, контузия и кръвонасядания по
горните крайници, охлузване по дясната подбедрица, които в съвкупност и
поотделно са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 НК - престъпление по чл.131, ал.1. т.1 във
вр. с чл.130 ал.1 НК, както и посттравматично стресово разстройство, както и
в частта за законната лихва върху сумата за разликата над 5 000 лева до
8000,00 лева, считано от 06.10.2018г. до окончателното и изплащане , в
частта ,с която е осъден С.М. Димитров да заплати по сметка на районен
съд- См. държавна такса за разликата над 200 лева до 320,00 лева ,както и в
частта , с която е осъден С.М. Д. да заплати в полза на С.Р. Ст. разноски за
първата инстанция за разликата над 406,25лева лева до 650 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р. С., ЕГН *******, с адрес гр.С.,
ул.”Ч.” № * л.*, Вх.*”, ап. ** срещу С.М. Д., ЕГН *********, адрес гр.С.”Х.
Хр. П.” № **, Вх.”*”, ет.*, ап.* иск с правно основание чл.45 ЗЗД за
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на
причинената и на 06.10.2018 год., около 20,40 часа в гр. Смолян, на бул. „Б.“
№ **, в казино „Б. к. г.“, находящо се в сградата на хотел „К. А.“, деяние от
ответника С.М. Д., за което е признат за виновен с присъда №31/28.10.2020г.
по НОХД №415/2019г. по описа на районен съд- Смолян, на С.Р. Ст., ЕГН
*******, в качеството и на длъжностно лице – „крупие“ в казино „Б.к.г.“ и
при изпълнение на службата и, лека телесна повреда, изразяваща се контузия
на главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето, кръвонасядания по
лицето, контузия и кръвонасядания по гръдния кош, контузия и
кръвонасядания по горните крайници, охлузване по дясната подбедрица,
които в съвкупност и поотделно са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК по смисъла на чл.130, ал.1 НК - престъпление по
12
чл.131, ал.1. т.1 във вр. с чл.130 ал.1 НК, както и посттравматично стресово
разстройство за разликата над 5000 лева до 8 000лева , както и в частта за
законната лихва върху сумата за разликата над 5 000 лева до 8000,00 лева,
считано от 06.10.2018г. до окончателното и изплащане ,както и искането за
разноски за първата инстанция за разликата над 406,25 лева до 650 лева, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.М. Д., ЕГН *******, адрес гр.См. ”Х. Хр. П.” № **
Вх.”*”, ет.*, ап.*, да заплати в полза на адв.П. , разноски за въззивната
инстанция съразмерно уважената част от иска в размер на 580 /петстотин и
осемдесет / лева
ОСЪЖДА С.Р. Ст., ЕГН ********, с адрес гр.См. ул.”Ч. № ** л.*,
Вх.”*”, ап. ** да заплати в полза на адв.М. разноски представляващи адв.
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска общо в размер на на
основание чл.38,ал.2 ЗА общо в размер на 547,50/петстотин четиридесет и
седем лева и петдесет стотинки / лева ,от които 273,75 лева за първата
инстанция и 273,75 лева за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 60604/11.12.2020г. по гр.д.
№338/2020г. по описа на районен съд гр.Смолян в останалите части като
законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл.280,ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13