№ 5096
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110103178
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на
ползвани ВиК услуги, за които е издадена заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги е доставил за процесния период до имот на ответника питейна
вода и е извършил отвеждане и пречистване на отпадни води, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът оспорва предявените искове в т.ч. с твърдения за пълно плащане на
исковите суми.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получени ВиК услуги на процесния адрес.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
1
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
По делото не е спорно и видно от представените доказателства, в това число и
частичното погасяване на част от вземанията за процесния период от ответниците, което
представлява извънсъдебно признание, между страните е налице облигационно
правоотношение по доставка на ВиК услуги, като ответниците се явяват потребители на
предоставяните от ищцовото дружество услуги.
Основният спор по делото е количество и правилното отчитане на услугите,
извършвани от ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ/. При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава във
връзка с количеството общо потребление от централния водомер за процесния период. И
двете ексертизи са приети по делото и неоспорени от страните, поради което съдът намира
същите за обективно и компетентно изготвени. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството общо потребление от
централния водомер съответно разпределено на ответниците за процесния по делото период
е 101.06 куб.м, като при това разпределение не са били спазени изискванията на чл. 25 от
общите условия, ал. 2, в частта отнасяща се за количествата, които се начисляват по реда на
чл. 23, ал. 3. Вещото лице посочва, че съгласно справките приложени по делото и
предоставените от ищеца данни, в междинните периоди между два отчета В и К операторът
2
не е начислявал ежемесечно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен отчет от предходните два отчета. В допълнение на това са видни
разминавания между отчетните периоди на различните обекти, за някои от обектите липсват
отчети или изчисления въз основа на предишни два отчета за точния период 09.06.2020 до
17.08.2021 г., поради което некоретно са изчислявани разпределенията на количеството за
общи нужди в по-голям размер за абонатите с реални отчети, за сметка на по-малък размер
на разпределени количества за обектите без точни отчети и без изчислени количества въз
основа на предишен реален отчет. От допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява, че съгласно приложена по делото справка с брой подотчетни абонати, за които е
отчетено количество потребление по индивидуалните водомери и съответно на които е
разпределена разликата между общия водомер и общото количество по индивидуални
водомери, по отчета на 21.06.2021 г. за брой подотчетни е посочен брой 14, вместо реално
съществуващите обекти 35, на които трябва да се разпредели разликата, а по отчета на
17.08.2021 г. за брой подотчетни е посочен брой 19, вместо реално съществуващите обекти
35, на които трябва да се разпредели разликата. Вещото лице и изготвило таблица, видно от
която за абонати, за които не са извършени реални отмети не са извършени и служебни
начислявания от ищеца, което води и до неразпределение на количествата от общия
водомер. Вещото лице отново посочва, че при разпределението не са били спазени
изискванията на чл. 25 от общите условия, ал. 2, в частта отнасяща се за количествата, които
съгласно общите условия е указано да се начисляват по реда на чл. 23, ал. 3 от ОУ.
Установява се от експертизата, че количеството за разпределение не е реално поради
изчисляване на междинни прогнозни показания за общия водомер за периоди, в които не
всички абонати са подавали отчети, а на абонатите без отчети не са начислявани служебно
количества консумации въз основа на два предишни реални отчета.
Ответниците са оспорил изцяло съществуването на претендираното вземане по
доводи за липса на реална доставка в твърдения от ищеца обем. В този смисъл при
оспорване на дължимите количества водоснабдителното дружество е следвало да установи
каква е била методологията по отчитането на посочените количества. Предвид заключението
на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че посочените данни не отразяват реалното
потребление на ВиК услуги в претендирания размер - както по общия водомер, така и по
индивидуалния такъв. В Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено
ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител.
С оглед това съдът приема, че в проведеното производство не е доказано реално
потребление на ВиК услуги за исковия период, през който от страна на ищеца са издавани
фактури за начислените и дължими суми от ответниците. По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че ищцовото дружество не е провело пълно и главно
доказване на количеството и стойността на реално доставените и отчетени ВиК услуги за
процесния период, поради което предявеният иск за главница се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият състав намира, искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен,
то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцовото
дружество следва да бъдат възложени реално сторените от ответниците разноски в
настоящото производство в размер на 900 лева ( 100 лева – депозит вещо лице и 800 лева –
адвокатски хонорар за всеки от ответниците по 400 лева).
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ********** срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** с адрес в ************* и Н. Г. Н.,
ЕГН ********** с адрес *********** установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание л. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с
искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат /фирма/ всеки от тях
сумата в размер на 149,74 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през
периода от 25.06.2021 г. до 25.08.2021 г. за обект, находящ се в гр. С., ******** ******* .,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК –18.05.2022 г. до окончателно изплащане, както и за сумата в размер на 27,90 лева за
всеки от тях, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.07.2021 г. до
13.05.2022г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 30433/2022 г., по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********
да заплати на Р. Д. Д., ЕГН ********** с адрес в ************* и Н. Г. Н., ЕГН **********
с адрес *********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 900 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4