МОТИВИ по
НАХД № 2647 по описа на ВРС за
2020 год. тридесет и седми наказателен състав.
Производството
е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против
обвиняемия Н.Г.К., ЕГН ********** било образувано ДП № 655/2018 год. по описа
на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна за извършено от него престъпление по чл.
343, ал.1, б."б",пр.2,
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
След
приключване на същото с мнение за съд, наблюдаващият прокурор е установил, че
са налице основанията по чл. 78а
от НК, поради което е изготвил постановление за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на Глава ХХVIII-ма НПК за това, че "На
22.09.2018 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № В 3153 НА, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 от Закона за движение на
пътищата – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“, и по непредпазливост
причинил на Б.Й.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на типично
място на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник за период от около 1,5 - 2 месеца"
Престъпление
по чл.
343, ал.1, б."б", пр.2,
във вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
Районна
прокуратура – Варна, редовно призована, не се представлява.
Обвиняемият Н.К.,
редовно призован, не се явява в с.з. Защитникът
му адв.Б., ВАК не оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка и
направените въз основа на нея констатации. Пледира за освобождаване на обв. К. от
наказателна отговорност и налагане на минимално административно наказание
Съдът, след
запознаване с приложеното ДП № 655/2018 год. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР
- Варна, постановлението на РП - Варна, както и с оглед разпоредбите на чл.
378, ал.2 и ал.3
от НПК, в рамките на събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Н.Г.К.
работел като таксиметров шофьор в "Транстриумф –
Варна“, бил правоспособен водач на МПС за почти всички категории МПС по ЗДВП,
не бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. По делото са депозирани данни за
налагани наказания за извършени
нарушения по ЗДвП.
На 22.09.2018
год. обв.Н. К., таксиметров водач на МПС –„Шавролет Авео“ с рег. № В 31-53 НА се движел по различни маршрути в
гр.Варна. Около 07.00 часа същия ден св.Б.Й.Г. си извикала такси по телефона,
като поръчката и била разпределена именно на обв.К.. Тя се качила в автомобила
през задна дясна врата и двамата потеглили в посока бул.“Княз Борис І“ № 62
гр.Варна, където се намирало работното място на св.Г.. Около 07.30 часа обв.К.
изпълнил поръчката на св.Г., като спрял автомобила си в крайна дясна лента на
бул.“Княз Борис І“ непосредствено пред двора на Варненска търговска гимназия
„Георги Стойков Раковски“, находяща се на бул.“Княз Борис І“ № 55. Св.Г.
заплатила таксиметровата услуга на обвиняемия и излязла от превозното средство
през задна дясна врата. След това тя се придвижила зад автомобила на
обвиняемия, застанала неподвижно и се огледала, тъй като трябвало да пресече
бул.“Княз Борис І“, за да отиде на работното си място. Междувременно обв.К.
започнал маневра по включване в движението по бул.“Княз Борис І“, но
непосредствено пред него имало спрял автомобил. За да си освободи място за
безопасно преминаване покрай този автомобил, К. включил на задна предавка и
потеглил назад, като погледнал бегло огледалата за задно виждане, без да
забележи намиращата се зад автомобила св.Г. и без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Точно в този момент св.Г. започнала да
пресича булеварда, когато автомобила на обвиняемия, движейки се на заден ход, я
ударил със задната си част отдясно в областта на кръста. В резултат на удара
св.Г. паднала по гръб, подпирайки се на лявата си ръка. Обвиняемият К. веднага
разбрал, че е причинил ПТП и слязъл от автомобила. Свидетелката лежала на
земята и се оплаквала, че изпитва силни болки в областта на лявата ръка. К. и
помогнал да се качи обратно в автомобила, след което транспортирал пострадалата
до МБАЛ „Света Анна – Варна“, където била приета за лечение с диагноза
"счупване на типично място на лъчевата кост на лявата предмишница".
В хода на
образуваното ДП била назначена и изготвена СМЕ, в заключението към която
/л.18-20/ вещото лице приело, че вследствие на удара от л.а. на обвиняемия,
пострадалата е получила "Счупване на типично място на лъчевата кост на
лявата предмишница" – увреждане, което й е причинило затрудняване движението
на лявата ръка за срок от 1.5 - 2 месеца.
В хода на
образуваното ДП била назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза
/л.30-33/, от заключението на която е видно, че „Причина за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка е предприетата маневра за движение на заден ход без
водача на автомобила да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен“.
Не са съществували фактори от техническо естество, които да попречат на
обвиняемия да се увери, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен и
няма пешеходци, които попадат в коридора на движение.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 655/2018 год.
по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна доказателствени средства, преценени
от съда по реда на чл.
378, ал.2 НПК, При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства,
съдът направи правен извод за това, че обв.Н.Г.К., е осъществил
инкриминираното
деяние, описано в постановлението на Варненска районна прокуратура, за което
следва да се ангажира отговорността му. При така възприетата фактическа
обстановка съдът прие, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, субсумиран
под нормата на чл.
343, ал.1, б."б", вр. с чл.
342, ал.1 от НК, за което е предаден на съд.
От обективна
страна, при управлението на МПС правоспособният обвиняем е нарушил правилата за
движение по чл.
40, ал.1
от ЗДвП, а именно на посочената дата, място и време предприел е маневра
"движение назад" без да се е убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен, без да е осигурил лице, което да сигнализира за опасности. В
резултат на това си поведение, обвиняемия е предизвикал настъпване на ПТП, при
което пострадалата Б.Й.Г. е получила увреждане на здравето – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, причинило
й затрудняване на движението на лявата ръка за срок от 1.5 - 2 месеца.
Настъпилото увреждане на телесната неприкосновеност причинено на пострадалата
се определя от задължителната съдебна практика като "ограничаване
възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем, като увреждането
е съставомерно по чл.
129, ал.2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е
налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на
основната функция на крайника, поради счупване или пукване на кости ..."
/изрично т.10 от ППВС № 3/1979 г./. Освен този обективен признак на причиненото
увреждане, налице е и вторият, а именно продължителността на увреждането –
повече от 30 дни. – в случая 45-60 дни /изрично в т.см. и р.№ 530/07.11.1984 г.
по н.д.№ 520/1984 г., ІІІ н.о./.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, под формата на
престъпна небрежност (по см. на чл.
11, ал.3,пр.1 НК) - при управление на л.а."Шевролет Авео" с рег.№ В 31-53 НА, обв.К. не е предвиждал настъпването на ПТП,
като обаче е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В случая задължението за
предвиждане на общественоопасните последици произтича
пряко от разпоредбата на чл.
40, ал.1 ЗДвП, регламентиращи задълженията на водачите на МПС по повод дължимото
поведение преди предприемане на маневра "движение назад". От тези
разпоредби съдът приема, че е налице първият критерий за престъпна небрежност,
а именно нормативно предписание за вменено задължение. Налице е и вторият
критерий – задължение за предвиждане на престъпния резултат. В конкретният
случай преди да започне маневрата, обвиняемият е бил длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен, като същото задължение е имал по
време и на самата маневра. При извършването й обвиняемият несъмнено е осъзнавал
опасността, която би създал за останалите участници в движението и пешеходци,
като от друга страна не е предвиждал настъпването на ПТП, тъй като е считал, че
няма да причини такова.
С оглед на
установената непротиворечива фактическа обстановка и анализа на приобщеният по
делото доказателствен материал, съдът намери, че са налице кумулативните
условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – 1.) за извършеното престъпление е предвидено
наказание до 3 г. или пробация; 2.) деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV на НК; 3.) не са причинени имуществени вреди от
престъплението. При определяне на наказанието "глоба" /съгл.чл.
47, ал.1 НК/ съдът съобрази и имотното състояние на обвиняемия.
При така
изложените обстоятелства, съдът определи наказанието в размер на минималния,
предвиден в чл.
78 а, ал.1 от НК, а именно 1000.00 лв. (хиляда лева) приемайки, че е достатъчен
за реализиране на наказателната превенция спрямо него, като в същото време ще
бъде гаранция и за неизвършване на нови подобни прояви. Съдът не наложи на
обвиняемия К. наказание лишаване от право да управлява МПС, с оглед
смекчаващите вината обстоятелства, а именно направените самопризнания на ДП,
чистото му съдебно минало, помощта, оказана на пострадалата след настъпването
на ПТП.
Съдът се
произнесе и по въпроса за направените разноски, като предвид изхода на делото
осъди обв.Н.Г.К. да заплати сумата 379.37
лв. за вещи лица от ДП – в полза на ОД МВР – Варна.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: