Определение по дело №1002/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

11.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.27

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката М. Г. Т., с ЕГН * от гр.П., чрез процесуалния си представител адв.И. И.-ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №/09.02.2012 г.на Павликенски районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2010 г. ,с което по отношение на нея и К. Й. П., с ЕГН * от гр.П. съдът е приел ,че срещу двете при условията на солидарност съществува вземане в полза на „Б. И К. С.” Е.- в ликвидация гр.П., с ЕИК,представлявано от ликвидатора Г. И. Т., за сумата от 2400 лв главница по акт за начет, 1129,71 лв лихва за забава за периода от причиняване на вредата до 29.05.2009 г.,78,15 лв лихва за периода от 30.05. до 03.09.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №/18.09.2009 г. на РС П., както и двете ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 72,20 лв разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на Павликенския районен съд е постановено при погрешно възприемане на фактическата обстановка и недоказаност на елементите от фактическия състав на правната норма.Неправилно Т. е приета за лице от кръга на тези, които притежават качествата на отчетник.Длъжността й на главен счетоводител не я прави автома‗ично отчетник по смисъла на закона.Съдът, в разрез с доказателствата по делото, е приел, че са налице противоправно причинени от нея вреди по смисъла на чл.4, т.3 от ЗДФИ.В мотивите си е посочил, че за процесните 2400 лв, които по акта за начет представляват липси, не е доказано те да са били предадени на Т..Същото е прието и по НОХД №/2010 г. на Павликенски районен съд, по което подсъдима е била жалбоподателката,завършило с влязла в сила оправдателна присъда.Съдът в нарушение на чл.300 от ГПК е приел, че жалбоподателката противоправно е нанесла вреди на ищеца.

На второ място в жалбата се сочи допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.236,ал.2 от ГПК, като съдът не е отчел заинтересоваността на разпитаните свидетели -служители в ищцовото дружество и не е обсъдил възраженията на ответницата и нейните доводи.В съдебно заседание адв. И. допълва и уточнява, че първоинстанционният съд в нарушение на задълженията си не е обсъдил възражението ,че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.В случая и в двете присъди постановени по отношение на доверителката му, в мотивите към тях, се съдържат достатъчно данни, че сумата от 2400 лв въобще не е предавана на М. Т., поради което тя е и оправдана.Обстоятелството на осчетоводяване на РКО не е довело само по себе си до възникването на констатираната липса.Действайки в кръга на своите задължения, тя е осчетоводила всички документи,които са й били представени.Обратното би довело до друго нарушение,за което тя би носила отговорност.Позовава се на липсата на жалба от другата ответна страна, което според него е индикация за непредаването на сумата.Иска отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение Павликенският районен съд е уважил предявените от „Б. И К. С.” Е. гр.П. против К. Й. П., с ЕГН * и М. Г. Т. , с ЕГН *, двете от гр.П. , установителни искове, като е приел за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 2400 лв главница по акт за начет № /29.05.2009г., 1129,71 лв лихва за забава за периода от причиняване на вредата до 29.05.2009 г.,78,15 лв лихва за периода от 30.05. до 03.09.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №/18.09.2009 г. на РС П., както и двете ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 72,20 лв разноски по делото.

За да постанови това решение, съдът е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени,гласни, обяснения дадени по реда на чл.176 от ГПК и свидетелски показания.Приетата за установена фактическа обстановка съответства на фактологията по акта за начет.За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че констатациите по акта за начет не са оборени в исковия процес. Актът е бил надлежно връчен на ответниците, липсват нарушения на процедурата и на основание чл.22,ал.5 от ЗДФИ, констатациите в акта се смятат за истински ,тъй като не са оборени.А констатациите в акта за начет са ,че ответницата К. Й. П. , на длъжност счетоводител в ищцовото дружество към датата 31.01.2006 г, след изтегляненето в брой на сумата 2400 лв на тази дата, не е отчела същите в касата на дружеството към 09.01.2009 г. /датата на финансовата инспекция/, а по отношение на ответницата М. Т. , че е осчетоводила без първичен разходооправдателен счетоводен документ тази сума като разход, както и че като съставител на Годишния финансов отчет за 2006 г. не е осигурила правилно отчитане на изтеглените в брой 2400 лв от ответницата П..Актът за начет се предхожда от Констативен протокол с дата 10.02.2009 г., в който подробно са описани счетоводните записвания и извършените стопански и финансови операции за проверявания период.

Първоинстанционният съд, приемайки изцяло констатациите по акта за начет за верни, поради това, че не са оборени и изграждайки изводите си изцяло върху изложената там фактическа обстановка, без да обсъжда останалите релевантни за спора обстоятелства и главно довода на пълномощника на Т. адв. Иванов за наличие на влязла в сила оправдателна присъда и в този смисъл хипотезата на чл.300 от ГПК, е стигнал до неправилен извод за основателност на претенцията спрямо жалбоподотелката Т..Делото е спирано от районния съд с определение от 08.03.2010 г. на основание чл.229,ал.1, т.5 от ГПК по искане на ответницата Т. след извършена служебна справка от съда в РУ на МВР гр.П., от която е установено,че срещу нея е образувано досъдебно производство с повдигнато обвинение за присвояване на същата тази сума от 2400 лв и за съставянето на официален документ с невярно съдържание от нея, в качеството й на длъжностно лице и в кръга на службата й –главен счетоводител и касиер на БКС-записване в касовата книга за периода 05.01.-05.04.06 г. на лист 11-ти с удостоверяване на неверни обстоятелства относно размера на прихода за 31.01.06 г., с цел този документ да бъде използван за доказване на това обстоятелство.Делото е било възобновено след представянето на доказателства за приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда.

Видно от приетите по делото писмени доказателства- заверено копие от Присъда № от 21.02.2011 г. по НОХД №/2010 г. по описа на Павликенски районен съд и мотиви към същата/л.74 л.96 и сл. от делото/ ,Т. е била оправдана по повдигнатите й две обвинения.Присъдата е потвърдена от ВТОС с решение №/16.05.2011 г. постановено по НОХД №/2011 г. и е влязла в законна сила. В мотивите на съда ясно е посочено, че съдът не приема за доказано обвинението срещу Т. за присвояване на сумата от 2400 лв,тъй като не дава вяра на показанията на св.П. за това, че процесната сума е била предадена след изтеглянето й от П. на Т. без за това да е бил оформен какъвто и да било документ.Съдът приема, че показанията на св.П. са силно заинтересовани,тъй като ако тя твърди обратното, би признала извършено от нея самата престъпление.И тъй като обвинението е било ицградено единствено и изключително върху нейните показания, съдът е оправдал подсъдимата Т. по обвинението за присвояване.Оправдал е същата и по второто обвинение с аргумент, че след като не е доказано извършено присвояване на парите, за нея не съществува интерес, а следователно и умисъл за съставянето на документ с невярно съдържание, каквото представлява записването в касовата книга за съответната дата и осчетоводяването по двете кореспондиращи сметки на тази сума като разход.В мотивите се съдържа и констатация за това, че финансовата проверка е извършена две години след напускането от Т. на заеманата в ищцовото дружество длъжност и през този период както св. П. така и други лица са имали достъп до счетоводната документация, а следователно и евентуална възможност да унищожат съществуващ първичен счетоводен документ, въз основа на който Т. е извършила осчетоводяването на тези 2400 лв като разход.Наказателният съд е приел, че тя е извършвала задълженията си като главен счетоводител и като заместваща касиера към процесната дата правомерно и съобразно представените й документи.

Въпреки направеното възражение за приложението на чл.300 от ГПК и цитираните по-горе доказателства, в противоречие с логиката на предприетото от съда спиране на гражданското производство и изчакване на резултата от водения наказателен процес, съдът е постановил решението се без да обсъди тези факти и доводи.Те се излагат и поддържат и пред въззивната инстанция.

Настоящата инстанция намира наведения довод за приложението на чл.300 от ГПК за основателен. Налице е по отношение на ответницата- жалбоподател М. Т. влязла в сила оправдателна присъда, касаеща повдигнати й обвинения за присвояване на процесната сума от 2400 лв и неправомерни действия по съставянето на документ с невярно съдържание, целящ прикриване на присвояването.В този смисъл и съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца.В конкретния случай вината и противоправността на деянието в наказателноправен аспект се покриват с вината на ответницата в гражданскоправен смисъл, представляваща допуснати служебни нарушения.Настоящата инстанция намира, че този текст на закона е приложим.За констатираните от финансовата проверка липси за сумата 2400 лв не е установено тÕ да са от виновно действие или бездействие на Т..От доказателствата по делото не може да се установи такова.Направеното от нея записване е въз основа на представен й първичен счетоводен документ- РКО, който е описан и въз основа на който тя е извършила осчетоводяването- нещо, което е в кръга на задълженията й.По същия начин е подписала и ГФО на дружеството.В случая липсва нарушение на служебните задължения от нейна страна.Оправдателната присъда задължава гражданския съд да приеме изводите за липса на вина и противоправно поведение от нейна страна, което впрочем се установява и от доказателствата по гражданското дело.В този смисъл констатациите в акта за начет по отношение на нея са оборени и следва да се приеме, че исковата претенция по отношение на нея е недоказана.Същата следва да бъде отхвърлена.

Следователно решението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което искът спрямо М. Г. Т. да бъде отхвърлен.На същата следва да се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер общо на 248 лв, от които 200 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 48 лв държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № /09.02.2012 г. на Павликенски районен съд, постановено по гр.д.№ по описа на съда за 2010 . в частта му, с която е прието за установено, че ответницата М. Г. Т., с ЕГН *, с адрес гр.П., ул.”В. Л.” №6, вх.Б, .5, ап.13, дължи на „Б. И К. С.” Е.- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.С.”, № 4, с ЕИК,представлявано от ликвидатора Г. И.Т., при условията на солидарност заедно с К. Й. П., сумата от 2400 лв -главница по акт за начет, 1129,71 лв лихва за забава за периода от причиняване на вредата до 29.05.2009 г.,78,15 лв лихва за периода от 30.05. до 03.09.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №/18.09.2009 г. на РС П., както и разноски по делото в размер на 72,20 лв., ВМЕСТО, КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И К. С.” Е.- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.С.”, № 4, с ЕИК, представлявано от ликвидатора Г. И. Т., установителен иск против М. Г. Т., с ЕГН * с адрес гр.П., ул.”В. Л.”, №6 вх.Б ,.5, ап.13, с който се иска да се приеме за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 2400 лв главница по акт за начет,1129,71 лв лихва за забава за периода от причиняване на вредата до 29.05.2009 г.,78,15 лв лихва за периода от 30.05. до 03.09.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2009 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №/18.09.2009 г. на РС П..

ОСЪЖДА Б. И К. С.” Е.- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.С.”, № 4, с ЕИК ,представлявано от ликвидатора Г.И.Т. да заплати на М. Г. Т., с ЕГН * с адрес гр.П., ул.”В. Л.”, №6 вх.Б ,.5, ап.13 сумата 248 лв /двеста четиридесет и осем лева/ разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: