Решение по дело №247/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 130
Дата: 26 юни 2018 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840200247
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман,  26.06.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.

 

при участието на секретаря Маргарита Минчева и в присъствието на прокурора Христова като разгледа НЧД № 247 по описа за 2018 г, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Районна прокуратура - Ихтиман е внесла искане за  образуване на производство за задължително настаняване на лечение в специализирано медицинско заведение, в което да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на В.В.С. ***.

В съдебно заседание  представителят на ИРП  поддържа искането.

Осв. С. в присъствието на служебния си защитник адв. Б. и тълковника С.П. отрича да се нуждае от лечение.

Вещите лица – д-р Д.Й. и психолог Л.Л., представят комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според която С. се нуждае от задължително настаняване на амбулаторно лечение по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето, тъй като е опасен за своите и на околните здраве и живот.

Служебният защитник на осв. С. – адв. Б., е на становище, че искането на Районна прокуратура – Ихтиман е основателно, доколкото са налице предпоставките за осъществяване на задължително настаняване и лечение.

Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от НПК приема за установено следното:

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Ц.Л. /сестра на освидетелствания/ и Д.И. /племенница на освидетелствания/, се установява, че С. въпреки заболяването си /епилепсия и глухота/ сам се е грижел за своите работи. От есента на 2017 г. обаче престанал да приема лекарства, отслабнал, престанал да се къпе и започнал да става агресивен към близките си. Според св. Л., последният път, когато отишла в дома му, той я ударил по главата. Роми влизали в къщата му и крадяла различни предмети, като през зимата останал без дърва за отопление.

От показанията на разпитаните свидетели Й. Г. и Р.Я., които са съседи на освидетелствания, се установява, че в последно време станал затворен в себе си и не осъществявал контакт с околните, като започнал системно да употребява алкохол.

Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието на С. чрез тълковника, както и чрез писмено поставени въпроси предвид неговата глухота, като установи, че същият е реагира агресивно на поставените въпроси и трудно осъществява комуникация с околните.

От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че осв. С. страда от епилепсия и органично налудно разстройство. В заключението е отразено, че поради заболяването поведението на освидетелствания създава опасност за неговото и на околните здраве и живот, като в тази връзка се предлага настаняване на задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец в ЦПЗ- София ЕООД. Според вещите лица С. е опасен преди всичко за своите здраве и живот, но липсата на адекватно лечение би могло да влоши неговото състояние и да бъде опасен и за най-близките си.

В съдебно заседание вещите лица поддържат експертното си заключение относно заболяването на осв. С.. Психиатърът д-р Й. твърди, че за овладяването на налудностите е необходимо провеждането на задължително лечение, доколкото към настоящия момент той не е лекуван за наличното органично разстройство. Според заключението на експертизата осв. С. не би могъл да дава информирано съгласие за лечението си.

С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:

Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.

От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на задължително настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

   От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са налице  медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания С.. Той е лице от кръга на визираните в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона – органично налудно разстройство, и представлява опасност както за своето здраве и живот, така и за близките си, за околните и за обществото.

С оглед становището на психиатрите и предвид състоянието на освидетелствания, за което съдът придоби непосредствено впечатление, съдът приема, че С. следва да бъде подложен на задължително стационарно лечение за срок от един месец в ЦПЗ-София ЕООД.. Това е така, защото няма лице от близкия му роднински кръг, което би могло да контролира поведението и да следи стриктното изпълнение на предписаното лечение. В случая се установи, че външният израз на заболяването му е именно насочеността му към себе си и към най-близките му хора, т.е. те не биха могли да осигурят адекватна грижа за С.

Предвид заявеното от на вещото лице, следва да бъде определена Ц.В.Л. за лице, което да дава информирано съгласие за провежданото лечение.

На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето съдът намира, че следва да постанови незабавно изпълнение на решението, като обжалването не спира неговото изпълнение, с оглед влошеното състояние на освидетелствания.

            Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА   на основание чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и стационарно лечение в ЦПЗ-София ЕООД на В.В.С. ЕГН ********** ***  за срок от един месец.

            Определя Ц.В.Л. за лице, което да дава информирано съгласие за неговото лечение.

 

            Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му и подлежи на незабавно изпълнение.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Й./