№ 1663
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20201416/21.10.2021 г. по гр. д. № 11483/2020 г. по описа на СРС,
177 състав са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу СН. ИВ. Т., ОЛГ. Б. Т. и Г.
Б. Т. искове с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 200 от ЗЗД, във връзка
с чл. 110, ал. 2 от ЗС за осъждане на СН. ИВ. Т. да заплати на ищеца сумата от 965,50
лева, от които 790,50 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2017 – 30.04.2019 г., сумата от 156,66 лева –
законна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2021 г., сумата от
14,88 лева – главница за ползване на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. и сума от 3,38 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 02.03.2018 – 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба от депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на сумите, за осъждане на ОЛГ. Б. Т. да заплати на ищеца сумата от 241,37
лева, от които 197,64 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2017 – 30.04.2019 г., сумата от 234,99 лева –
законна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2021 г., сумата от
3,72 лева – главница за ползване на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. и сума от 0,84 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 02.03.2018 – 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
1
депозиране на исковата молба от депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на сумите и за осъждане на Г. Б. Т. да заплати на ищеца сумата от 241,37 лева,
от които 197,64 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.06.2017 – 30.04.2019 г., сумата от 234,99 лева –
законна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2021 г., сумата от
3,72 лева – главница за ползване на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. и сума от 0,84 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 02.03.2018 – 18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба от депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на сумите.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25158567/01.11.2021 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел,
че липсва материална предпоставка за уважаване на исковете, тъй като липсвали
доказателства, че между праводателя на ответниците и ищцовото дружество не е
налице облигационна връзка. Този извод бил продиктуван от това, че по делото било
представено заявление – декларация, която не съдържала волеизявление за пораждане
на облигационни правоотношения. Поддържа, че такова заявление има и че то
установява съгласието на наследодателя на ответниците за откриване на партида.
Собственоръчно в това заявление било посочено името на предишния ползвател. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
2517884/13.12.2021 г., подаден от СН. ИВ. Т., ОЛГ. Б. Т. и Г. Б. Т., с който заявяват, че
оспорват въззивната жалба и молят тя да бъде оставена без уважение. Претендират
направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 11483/2021 г. по описа на СРС, 177 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против СН. ИВ. Т., ОЛГ. Б. Т. и
Г. Б. Т., с която са предявени искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответниците, като собственици на недвижим
имот в гр. София, ж.к. **** са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Поддържа, че те са
правоприемници на Б.Г. Т. и в качеството си на наследници на имога дължат съответна
2
част от потребената топлинна енергия. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката,
поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е
имал задължение да заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия
било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е.
след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да
заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 101321. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2017-
04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна,
но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1185,85 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 22,33 лева – сума за дялово
разпределение за периода от м. 01.2018 0 в. 04.2019 г., за което били издадени и
фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2017 – 18.02.2021 г. ответниците са
изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали
обезщетение в размер на 234,99 лева, а за периода от 02.03.2018-18.02.2021 г. – 5,08
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение. Моли
ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми съобразно дяловете си в
съсобствеността. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от СН. ИВ.
Т., ОЛГ. Б. Т. и Г. Б. Т.. Изложени са съображения за неоснователност на исковата
молба. Поддържат, че не е възникнало облитационно отношение между тях и ищеца.
Оспорват дължимостта на услугата дялово разпределение и на претендираната лихва.
При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителана давност.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като претендират и направените по
делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и
3
заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от които се
установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в София – град, приети с Решение
по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени
с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 1, т. 2 от Общите условия
„битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за битови нужди. Предвиден е
редът, по който се открива партида относно топлоснабдения имот, като освен
собственик или ползвател на имота в чл. 64, ал. 1 е предвидено, че клиент може да
бъде и друго лице – ползвател при условие, че собственикът на имота е представил
писмено съгласие в нотариално заверена форма. Предвидено е също така, че при
смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило
собствеността по силата на договор за гледане и издръжка или дарение следва да
уведоми писмено продавача чрез заявление за промяна на партидата (чл. 63, ал. 1)
С договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 165, т. LLXIV, д. № 22639/1996 г. на Нотариус при Софийска нотариална служба
О.Б.И. е дарила на сина си Б.Г. Т. собствените си ¾ идеални части от недвижим имот –
апартамент № 39, в гр. София, ж.к. ****, като си е запазила вещното право на
безвъзмездно ползване. Установява се, че Б.Г. Т. е починал на 04.04.2018 г. и е оставил
като наследници по закон СН. ИВ. Т., ОЛГ. Б. Т. и Г. Б. Т..
Със Заявление вх. № 2539/09.10.2008 г. Б.Г. Т. е направил искане да му бъде
открита партида като е посочил, че предишен ползвател е Олга Брайкова Ихтиманова.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това
по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата
4
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия на дружеството при смърт на титуляра
на партидата неговите наследници или тези придобили правото на собственост по
силата на договор за дарение следва да подадат заявление за промяна на партидата в
определен срок. По делото, така както е констатирано и от първоинстанционния съд,
не са ангажирани доказателства, че лицето, в чиято полза е учредено право на ползване
е починало. В този смисъл, правилно е прието, че не е установено, че правото на
ползване е погасено чрез смъртта на ползвателя и съответно при прилагане на
приложимите законови разпоредби, то страна по облигационното правоотношение е
ползвателят на имота.
В приложимите към процесния период общи условия е предвидена възможност
клиент на топлопреносното дружество да бъде и лице, което ползва топлоснабдения
имот със съгласието на собственика или титуляря на правото на ползване. В този
случай, обаче, това лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди и съответно става страна по договор за доставка на топлинна енергия
само, когато е открита партида на негово име след съгласие на собственика или
титуляря на правото на ползване на топлоснабдения имот (чл. 64, ал. 2 от ОУ). В този
смисъл, неоснователни са доводите на въззивника, че са представени доказателства, че
Божидар Т. е направил изявление за откриване на партида на негово име, доколкото
липсва съгласие на титуляря на правото на ползване.
5
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 177 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на всеки един от въззиваемите направените разноски в размер на по
350 лева
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20201416/21.10.2021 г. по гр. д. №
11483/2020 г. по описа на СРС, 177 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
СН. ИВ. Т., ЕГН- ********** сумата от 350 лева, представляващи направени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
ОЛГ. Б. Т., ЕГН-********** сумата от 350 лева, представляващи направени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, а 3 от ГПК „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. **** да заплати на
Г. Б. Т., ЕГН-********** сумата от 350 лева, представляващи направени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6