Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5889/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
след изпращането му по подсъдност
от *** по
предявен от С.Д.П. срещу „Е.П.“ АД иск с правно основание
чл. 124, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата
от общо 679,22 лева, представляваща
неизплатени задължения за потребена електрическа
енергия, от която: 178,17 лева – по фактура от
29.01.2010 г. за периода от 29.12.2009 г. до 29.01.2010 г.
и 501,05 лева – по фактура от
28.02.2010 г. за периода от 29.01.2010 г. до 28.02.2010
г., за обект, находящ се в гр.
***, с настоящи клиентски
№ ***.
Ищецът
С.Д.П. твърди, че е потребител на електрическа
енергия за жилище, находящо се в гр. ***, с настоящи клиентски
№ ***. Излага, че през 2010 г. процесният обект е бил с абонатен
***и за същия има издадени две
фактури от 29.01.2010 г. на стойност 178,17
лева и от 28.02.2010 г. – на стойност 510,05 лева. Сочи, че по същото време отсъствал
от страната, поради което и през началото на
месец март 2010 г. електрозахранването в обекта е било спряно и на
абонатен ***до момента не е потребявана
електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през месец
април 2010 г. процесният обект отново е захранен с електрическа енергия, като на
ищеца е открита нова партида с настоящите клиентски № ***, което изключва потреблението и отчитането на електрическа енергия поради липсата на захранващ
кабел към електромера. Поради изложеното счита,
че има правен
интерес от оспорване дължимостта на процесните суми
по съдебен ред. Поддържа, че процесните
вземания са се погасили по
давност с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като се
позовава на Тълкувателно решение № ***
на *** по
***
В открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция. Претендира
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника „***“ АД, който развива подробни
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че не е налице
правен интерес от предявяване на иска, тъй
като дружеството не е предприело действия по принудителното
събиране на задълженията. Счита, че позоваването
на изтекла погасителна давност представлява способ за материалноправна защита в случаите, в които кредиторът потърси принудително изпълнение от длъжника
след изтичане на определен в закона срок и не
представлява самостоятелно правно основание за завеждане на
исково производство.
Ответникът навежда доводи за дължимост на процесната сума. Заявява, че ищецът е страна
по облигационно отношение с ответното дружество и в качеството си на потребител
на електрическа енергия следва да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия. Поддържа, че вземането продължава
да съществува и след изтичане на
давностния срок, като се погасява
само правото на принудително изпълнение на кредитора.
В открито съдебно заседание ответника не се представлява. В писмено
становище се поддържа подадения отговор на исковата молба и се претендират
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по делото
извлечение от сметка от 07.07.2020 г., ответното
дружество е начислило задължения на ищеца по Фактура № ***г. на стойност 178,17
лева и по Фактура № ***г. на стойност 501,05 лева.
По делото са приобщени като писмени
доказателства и процесните Фактура № ***г. и Фактура
№ ***г.
Не се спори,
а и от приетото по делото извлечение за извършени плащания се потвърждава, че процесните суми не са платени от ищеца.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка
за неговото разглеждане е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със
сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него
материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният
интерес от иска следва да е налице към момента на неговото предявяване до
приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор
между страните относно дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца и възможността за едностранното спиране на
електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респективно процесуалната допустимост на иска.
Установи се по делото, че
на ищеца са начислени задължения
по Фактура № ***г. на стойност 178,17
лева и по Фактура № ***г. на стойност 501,05 лева, които е безспорно, че не са
заплатени.
Съдът, като взе предвид, че заплащането на стойността на доставената
на абоната електричеса
енергия съставлява „периодично плащане” по смисъла на
чл. 111, б. ”в”
ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно решение № ***), то същото се погасява
с тригодишна давност. Тъй като вземанията по процесните
фактури са изискуеми с тяхното издаване, а исковата молба е подадена на 20.01.2020 г., то с изтичане на тригодишен срок
вземанията
по процесните фактури са погасени по давност.
По изложените съображения, съдът намира,
че вземането на ответника по
процесните фактури е погасено по давност, с оглед на
което начислените по тях суми
за доставка на електрическа енергия към настоящия
момент не са дължими от
ищеца, предвид което
искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1
ГПК , ищецът има право на сторените по делото разноски. Същите са претендирани, както следва: 50 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, като
минимално предвиденият размер на същото, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № ***.
за минималните
размери на адвокатските възражения (в редакцията й към датата на сключване
на договора за правна защита
и съдействие - ДВ, бр. ***.), е 300 лева. Настоящият съдебен състав, като съобрази фактическата
и правна сложност на производството, обстоятелството, че същото е протекло в едно
открито съдебно заседание
и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия намира, че в полза на
същия следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 679,22 (шестстотин седемдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки) лева, представляваща неизплатени задължения за потребена електрическа
енергия, от която: 178,17 (сто седемдесет и осем
лева и седемнадесет стотинки) лева – по фактура от
29.01.2010 г. за периода от 29.12.2009 г. до 29.01.2010 г.
и 501,05 (петстотин и един лева и
пет стотинки) лева – по фактура от
28.02.2010 г. за периода от 29.01.2010 г. до 28.02.2010
г., за обект, находящ се в гр.
***, с настоящи клиентски
№ ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.П., ЕГН **********, сумата от общо 400 (четиристотин) лева – сторени в производството разноски, от която: 50 (петдесет) лева –заплатена държавна такса и 350 (триста и петдесет) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: