Р Е Ш Е Н И Е
359/22.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на първи юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 45/2020 г., по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ гр. София, чрез пълномощника адв. Д. ***, против
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез Областно пътно управление гр.
Шумен, иск, с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и
цена 289.75 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на
16.08.2019 г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виг”,
щета № *** по застрахователна полица №***, валидна от 25.06.2019 г. до
24.06.2020 г., за нанесени повреди на МПС „Лексус“, модел „ЛС600ХЛ“, peг. № Н ***
ВТ, собственост на „Строителство и строителни машини“ ЕООД, от настъпило на
26.07.2019 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждането на исковата молба – 13.01.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 26.07.2019 г., при движение по Републикански път III-7304, посока Върбица –
Риш, около 200 м. преди разклона за с.
Маламир, водачът на МПС „Лексус“, модел „ЛС 600 ХЛ“, рег. № Н *** ВТ,
собственост на „Строителство и строителни машини“ ЕООД, Н.В.Й. при разминаване
с друг автомобил преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, при което на автомобила, били нанесени материални щети -
увредена задна лява гума. Обстоятелствата по настъпилото произшествие били
отразени в Декларация, от Н.В.Й. и Й.Н.Йорданов за настъпване на
застрахователно събитие, по полица № *** „Каско Стандарт”, по застраховка при
ищеца „Булстрад Каско Стандарт” със срок на действие от 25.06.2019 г. до
24.06.2020 г. По молба на застрахования собственик - „Строителство и строителни
машини“ ЕООД била заведена щета № *** при ищеца. След оглед на щетите от
експертите на застрахователното дружеството с Опис на претенция №
50-04050-00520/19/30.07.2019 г. била установена повреда по МПС: задна лява гума
Мишелин 245/45 R19 ДОТ 0718 с 65% остатъчна стойност - за подмяна. С
Опис-заключение по претенция № 50-04050-00520/19/30.07.2019 г. ищецът определил
остатъчна стойност в размер на 289.75 лева,
която включва: подмяна на детайли и материали - 284.15 лева; демонтажи
монтаж - 5.60 лева. С Доклад от 13.08.2019 г. по щета № 470419191940820 ищецът
определил да се изплати на „Строителство и строителни машини“ ЕООД
застрахователно обезщетение в размер на 289.75 лева, представляващо стойността
за възстановяване на материалните щети по увредения автомобил, като с преводно
нареждане от 16.08.2019 г. сумата била платена на „Строителство и строителни
машини“ ЕООД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т, 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, ищецът встъпвал
в правата на застрахования след изплащане на застрахователно обезщетение, с
оглед репариране на изплатената щета. С регресна покана изх. № 05761/03.10.2019
г., получена от Областно пътно управление – Шумен, връчена на 09.10.2019 г. с
Известие за доставяне № ИД PS 1000 03TZSH М, ищецът поканил ответника да
възстанови платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Моли съдът да
постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 289.75
лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на „Строителство и
строителни машини“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на
исковата молба. Не оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в срока по
чл. 131 ГПК на ищеца е платената претендираната сума.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
подава молба рег. №
6938/29.05.2020 г., по описа на ШРС, с която поддържа иска. Не оспорва че на 20.02.2020 г. по сметка на
ищеца е постъпила процесната сума представляваща главница. Намира, че с това си
действие ответникът признава иска, но моли да бъде осъден да плати законната
лихва върху главницата считано от датата на исковата молба до плащането –
20.02.2020 г. Претендира разноски.
С
молба рег. № 6975/01.06.2020 г., по описа на ШРС, ответникът намира, че с оглед
извършеното плащане на главница искът се явява недопустим и следва
производството да бъде прекратено. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и
признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изложеното в исковата молба, както и от
представените писмени доказателства се установява, че на 26.07.2019 г. в
резултат на ПТП на лек автомобил „Лексус са нанесени материални щети подробно
описани в Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, както и че вина за настъпилото ПТП носи ответника.
С оглед направеното с отговора на исковата молба
признание на иска и реципрочното искане на ищеца, съдът не обсъжда приложените
доказателства поотделно. Направеното признание е неоттегляемо по арг. от чл.
237, ал. 4 ГПК.
Предвид извършеното плащане в хода на процеса, като
страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира предявеният иск за
главницата за неоснователен поради погасяване и следва да бъде отхвърлен с
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът не е направил оттегляне
на иска, а е поддържал произнасяне по иска с решение. Доколкото още с исковата
молба е предявено и искане за присъждане на законна лихва от завеждане до
окончателното плащане на задължението, то се ползва, макар и акцесорно, с
относителна самостоятелност и се обуславя от произнасянето по главното
задължение. Факт е наличието на закъсняло парично задължение, както и изрично
искане за произнасяне на съда за присъждане на законните лихви след завеждане
на иска. Това обуславя основателността на претенцията за мораторна лихва за
времето на забавеното плащане, т. е. до момента на фактическото погасяване на
задължението за главницата. Страните не спорят, че това е сторено на 20.02.2020
г. Поради това претенцията е основателна до тази дата и неоснователно за периода
след това поради извършеното плащане. В заключение, след използване на
изчислителната система на Апис Фифанси, съдът намира, че на ищеца се дължи
законна лихва върху главницата от 289.75 лева, считано от 13.01.2020 г. до
20.02.2020 г. в размер на 3.14 лева.
С исковата молба и с молба от 16.03.2020 г. ищецът
претендира сторените в производството разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът възразява, че не дължи плащане на разноски поради плащане на
исковата претенция като намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Освен това възразява, че уговорения адвокатски хонорар е прекомерен по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Отговорността за разноските като гражданско
облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза
съдът е решил делото. Извършеното изпълнение от ответника, след
получаване на преписа от исковата молба, се отразява върху разпределението на
разноските. В тази хипотеза съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив,
като от този факт, по общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца. Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК за освобождаване на ответника от разноски обаче предполага кумулативното
наличие на две предпоставки: 1/ответникът да не е дал с поведението си повод за
завеждане на делото и 2/да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези
две предпоставки разноските се възлагат върху ищеца. От една страна признанието
е факт още с отговора на исковата молба. В случая, с оглед направеното с
отговора на исковата молба признание на иска, съдът е прекратил съдебното
дирене. От друга страна плащането е извършено след получаване на съобщението по
чл. 131 ГПК. При хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса, се налага извода, че с поведението си е дал повод за
завеждане на делото - не е погасил дълга си преди процеса, поради което
извършеното в
хода на процеса изпълнение не го
освобождава от задължението за разноски, а освен това от приложената по делото
регресна покана, получена на 09.10.2019 г., се установява, че ответникът е
уведомен за дължимата сума, както и за последствията от неплащане. В този
смисъл съдът намира, че не е налице предвиденото в разпоредбата първо
кумулативно условие - да не е дал повод за завеждане на иск. Поради това
сторените от ищеца разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
са в размер на 350 лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
В тази връзка съдът следва да разгледа възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение платено от ищеца за един адвокат. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при произнасянето си по този въпрос съдът
преценява действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното и
платено от ответника възнаграждение е в размер на 300 лв., което е минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото и осъществената от адвоката дейности съдът счита, че същото не се явява
прекомерно и следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.“ № 5, чрез
пълномощника адв. Д. ***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, с Булстат ***, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „М.“ № 3, чрез Областно пътно управление
– Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „О“ № 2, иск за
осъждане ответникът да плати на ищеца сумата от 289.75 /двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на 16.08.2019 г., по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, щета № 470419191940820 по застрахователна полица № ***,
валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г., за нанесени повреди на МПС „Лексус“,
модел „ЛС600ХЛ“, peг. № Н *** ВТ, собственост на „Строителство и строителни
машини“ ЕООД, от настъпило на 26.07.2019 г. пътнотранспортно произшествие, поради
погасяване чрез плащане в хода на процеса.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура”, с Булстат
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „М.“ № 3, чрез Областно
пътно управление – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „О“
№ 2, да плати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „П“ № 5, сумата от 3.14 (три лева и
четиринадесет стотинки)
лева
законна лихва върху главницата, считано
от завеждането на исковата молба – 13.01.2020 г. до 20.02.2020
г., на осн. чл. 86, ал. 1 ГПК.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура”, с Булстат
***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „М.“ №3, чрез Областно
пътно управление – Шумен, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „О.“ № 2, да плати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „П.“ № 5, сумата от
350.00 (триста и петдесет) лева представляваща разноски в настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: