Р Е Ш Е Н И Е
№ 1639
гр. Пловдив,03.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Т. Ц. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1495 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й.Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуален представител по пълномощие, против Решение №260503/27.04.2021 г.,
постановено по АНД №3670/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 512801-F543900/19.05.2020г. на зам.директор на
ТД НАП- гр.Пловдив, с което на „МЕГЗ 29“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС,
за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател посочва, че решението на ПРС е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че извършените продажби , свързани с основната дейност на дружеството –
продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез
използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта (в случая –
първата изпратена по куриер пратка, а именно на 02.01.2019г.), както и че
нарушението е довело до неотразяване на приходи. Според касатора, наличието на
надлежно регистриран пощенски оператор с издадено удостоверение от Комисия за
регулиране на съобщенията не означава автоматично, че се извършва само и
единствено „пощенски паричен превод“, а този тип услуга следва да е изрично
предвидена във валидно облигационно правоотношение между страните. В жалбата са
изложени доводи, че в сключените договори между куриерската фирма и управителя К.
никъде не се говори за понятието „пощенски паричен превод“, а напротив изрично
е посочено, че събраните суми са от „наложен платеж“, което плащане не е сред
изброените като освободени от издаване на фискална касова бележка. Иска се
отмяната на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано
от М.И.К./ в качеството му на правоприемник на „МЕГЗ 29“ ЕООД, което се е вляло
в „МЕГЗ 1“ ООД/ в писмени бележки от адв.Н.-пълномощник, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния
съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
което не налага нейното преповтаряне от настоящата инстанция.
Няма спор, че дейността на „МЕГЗ 29“
ЕООД представлява „разносна търговия“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че същото извършва продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. От извършена
справка в информационната система на НАП станало
ясно, че „МЕГЗ 29“ ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.
Обжалваното решение е правилно.
За да бъде ангажирана отговорността, предвидена в чл.7, ал.1, вр.
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение за
ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД и
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД.
Следва да се отбележи, че според
разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат
в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване
на дейността на обекта. Съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в
приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От посочените разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да
регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно
и да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в
две хипотези: 1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи; и 2) когато плащането се извършва чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Както е посочил и районният съд, от твърде общото описание на
установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него НП, не става
ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия орган.
Отделно от това от събраните по делото пред районен съд доказателства се
установява, че между „МЕГЗ 29“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор
№90716/14.12.2017г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да
използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при
следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят
изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва:
- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в
деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ
работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа;
-суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в
рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на
доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до
17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката;
-суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия
работен ден, след деня на доставка на пратката,
За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно
разпоредбите на чл.12.5.1.
Съгласно чл.12.5.1 от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на
възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени
реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 1“ ЕООД. Договорено е също така,
че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява
възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен
платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД
да изплаща на „МЕГЗ 29“ ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по
посочена банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ ЕООД.
Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски
паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на
пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в
брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да
бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че в
конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 14.12.2017г. с
предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни
услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 29“
ЕООД, има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите
пратки.
„Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на
следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или
електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни
средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2.
Куриерски услуги. В тази връзка на лист 9 по АНД 3670/2020 е представено и
Удостоверение №0062/03.11.2009г.
Действително по делото няма доказателства, „МЕГЗ 29“ ЕООД да е
договорило със „Спиди“АД извършването на пощенски парични преводи по смисъла на
ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова
обстоятелство не е описано в издаденото НП. В хипотеза на съществуваща
договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е
същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на
стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по
този начин, а именно чрез пощенски парични преводи.
В тази насока се установява, че
доставките си „МЕГЗ 29“ ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж,
събирането на който е възложено на „Спиди“АД, като съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ
„наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя
на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Следователно
услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на стока и
заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може
да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на
услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я
плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не
попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е
и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба
№Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ – разносна търговия е
продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., задължително се издава
фискална касова бележка за всяко плащане, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.3 ал.1. Както е посочил и районният съд, съгласно ал.2 на
чл.25 от Наредбата, при разносна търговия
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази насока в АУАН и НП липсват
такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява нарушение
на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният
съд.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
С оглед изхода от спора, на
основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на
ответника по касация се дължат разноски в размер на общо 528лв. /петстотин
двадесет и осем лева/ с ДДС по представения списък на разноските. Неоснователно
е направеното бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на
възнаграждението възлиза на 440 лева. В случая претендираният размер на
разноските не е прекомерен.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260503/27.04.2021 г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД №3670/2020г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на
„МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски,
ул. „Владая“ №2, представлявано от М.И.К., сумата от 528
/петстотин двадесет и осем/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :