РЕШЕНИЕ
№ 151 23.06.2020
година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II
състав
На
девети юни две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар:
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1122 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Д.П.Л. срещу Решение №1610/20.11.2019 г. по
гр.д. №3075/2019 г. по описа на РС Стара Загора, с което е уважен предявеният
срещу нея иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД и е осъдена да заплати на
ищцата сумата от 1000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от
340 лева – разноски по делото.
С
жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове.
В
подадената въззивна жалба се сочи, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Поддържа се, че процесната сума от 1000 лева не ѝ е
била предоставена в заем, а като възнаграждение за посредническата ѝ
дейност при продажба на недвижими имоти, собственост на ищцата. Навеждат се
оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване на правото
ѝ на защита – провеждане на съдебно заседание въпреки молбата на
процесуалния ѝ представител за отлагане и следващата от това невъзможност
по обективни причини да представи доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна, А.Г.П.,
в което се взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
И
двете страни са отправили претенции за разноски.
В
съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо.
Районен съд Стара Загора е бил
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата е поддържала,
че след отправена от ответницата молба за заем, на 16.07.2018 г. по банков път
е превела сумата от 1000 лева, които ответната страна се задължила да ѝ
върне в срок до 01.09.2018 г. След изтичане на този срок и въпреки
няколкократно отправени покани ответницата не върнала заетата сума.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е депозиран писмен отговор на
исковата молба. Оспорила е предявения иск, като не е оспорила получаването на
сумата. Твърдяла е, че е получила процесната сума като възнаграждение за
указаното съдействие при продажба на недвижими имоти, собственост на ищцата. Не
е представила доказателства. Единственото ѝ доказателствено искане касае
въпроси към ищцата по реда на чл. 176 от ГПК относно оказаните услуги и
наличието на уговорка за заплащането им.
И
двете страни са били редовно призовани за насроченото открито съдебно
заседание, като процесуалният представител на ответницата е депозирал молба, с
която моли да не се дава ход на делото, тъй като е служебна ангажиран по друго
дело по същото време и не може да се яви. Представил е доказателства – призовка
за открито съдебно заседание.
В
насроченото заседание съдът е дал ход на делото, като е преценил, че не се
твърди, нито доказва да са налице пречки за явяване по отношение и на страната.
Изслушал е допуснатият свидетел и делото е обявено за решаване.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е
сключен договор за заем, като е останало недоказано твърдението на ответницата
за наличие на основание за задържане на получената сума.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд.
Елементите от фактическия състав на
договора за заем са установени в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, според която
те са: 1) съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на
парична сума и 2) предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищцата, тъй като тя
извлича търсената от нея изгода от доказване на сключен договор за заем с
ответницата и неизпълнено договорно задължение на последната – арг. чл. 154,
ал. 1 от ГПК. В случай че ответницата твърди друго основание за получаване на
сумата, то в нейна тежест е да го докаже.
За да установи твърденията си за
сключен договор за заем с ответницата, ищцата е представила платежно нареждане
от 16.07.2018 г. за сумата 1000 лева с получател Д.Л., в което като основание
за паричния превод е отбелязано „заем“. По искане на ищцата до разпит е
допуснат един свидетел за установяване на обстоятелствата около сключване на
твърдения договор за заем, от чиито показания се установява, че преведената по
банков път сума е именно предоставена в заем на ответницата.
В тежест на ответницата е било да
докаже, че основанието за предоставяне на сумата е различно. Тъй като такива
доказателства не са ангажирани своевременно, който пропуск се дължи на
собственото и на процесуалния ѝ представител поведение, а и не се твърди паричното
задължение да е погасено, са налице предпоставките за ангажиране на договорната
ѝ отговорност. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, касаещи провеждането на открито съдебно
заседание въпреки депозираната молба за отлагане, както и съображенията за
пропуска да се представят писмени доказателства по обективни причини.
На първо място, съгласно чл. 142 от ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се
явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Неспазването на това
правило съществено нарушава правото на защита на страната в процеса и води до съществено
процесуално нарушение на съда, което винаги влече неправилност на постановеното
съдебно решение (Решение № 52 от
27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2013 г., III ГО). За подобно нарушение обаче би могло да
се говори само когато невъзможността за явяване се отнася както лично до
страната, така и до нейния повереник (Решение
№ 80 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5732/2014 г., III ГО). Настоящият
случай не е такъв. Пред районния съд е била представена молба от процесуалния
представител, придружена с доказателства за служебната му ангажираност по друго
дело, но нито се сочи, нито се установява невъзможността за явяване да се
отнася и лично до страната.
На второ място, едва с въззивната
жалба въззивницата сочи и представя писмени доказателства за установяване на
твърденията си, но тази ѝ възможност е преклудирана. Това е така, тъй
като пред първоинстанционния съд тя не е въвела своевременно твърдение за
съществуване на писмени доказателства, които към датата на подаване на отговора
на исковата молба са се намирали в офиса на фирмата, чиято посредническа
дейност осъществява, и че при нейно запитване същата фирма е забавила
представянето на документите и ѝ ги е предала след датата на първото
съдебно заседание. При положение че още към датата на подаване на отговора на
исковата молба въззивницата е знаела за съществуването на документите, но е
била възпрепятствана да ги представи лично, следвало е да посочи известните
ѝ доказателства и да направи доказателствено искане пред
първоинстанционния съд за събирането им по предвидения за това в ГПК ред.
По изложените съображения и поради
съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователността на
въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 273 от ГПК се
дължат разноски на въззиваемата страна по правния спор, като с оглед на отправеното
искане и представени доказателства за реално извършени разноски от нея в размер
на 300 лева, то тази сума следва да ѝ бъде присъдена.
Предвид
изложеното ОС Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1610
от 20.11.2019 г., постановено по гр.дело №3075/2019 г. по описа на РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.