МОТИВИ
към Присъда № 31 от
09.05.2017 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 327
по описа за 2017
година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Ю.Г.И.
*** обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление
по чл. 195, ал.1. т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1
от Наказателния кодекс, за това, че в периода от 17.12.2016 г. до 18.12.2016 г.,
в село Долно Големанци, обл.Хасково, при условията на продължавано престъпление,
чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /два броя врати/
и чрез използване на техническо средство /един брой нож/ отнел чужди движими вещи,
а именно 1бр. дигитален фотоапарат марка „Olympus“, модел „Т-10“; 1бр. преносим
компютър марка „HP“ модел „G-62“ със зарядно; 1бр. преносим компютър марка
„Asus“, модел „L502S“; със зарядно; 1бр. преносим компютър марка „Fujitsu“, модел
„Lifebook АН532“; 1бр. устройство електронен носител с електронен подпис марка
„Stampit“; 1бр. устройство за мобилен интернет марка „Huawei“, модел „Е 173“; 1бр.
обемен датчик марка „DSC“, модел „LC-100-PL“; 1 бр.платнена пазарска чанта и сумата
210 лева като всички вещи са на обща стойност 1683, 80 лева от владението на Е.Х.К.
- Директор на Основно училище „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област Хасково,
собственост на Основно училище „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област Хасково,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин. Изявлението на
подсъдимия и направеното от него самопризнание правело недотам необходимо
прокурорът да се спира на осъществената фактическа обстановка, като акцентира,
че престъплението било доказано. По своята характеристика, било продължавано, тъй
като подсъдимият Ю.И. с двете си деяния бил осъществил поотделно различни състави
на едно и също престъпление, като те са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, поради което последващото
се явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото деяние.
Изпълнителното деяние на престъплението „кражба” било довършено, когато били изпълнени
двата му елемента – прекратяване на фактическа власт и установяване несмущавана
фактическа власт върху предмета на престъплението от страна на дееца. В случая,
подсъдимият И. бил прекъснал досегашната фактическа власт и бил установил своя несмущавана
такава, като се бил разпоредил с част от вещите, с цел облагодетелстване от предмета
на престъплението. От субективна страна, деянието било извършено при пряк умисъл,
като се излагат конкретни съображения относно проявлението на интелектуалния и
волеви момент на умисъла. При определяне вида и размера на наказанието, следвало,
според прокурора, от една страна да се отчетат степента на обществена опасност на
деянието, а от друга страна – обществената опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. Счита, че в настоящия случай като смекчаващи отговорността обстоятелства
било необходимо да бъдат споменати чистото му съдебно минало, положителното му процесуално
поведение и критичното отношение към извършеното деяние. От друга страна, отегчаващите
отговорността обстоятелства смята, че били предварителната организация за извършване
на деянието, наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, лошите характеристични
данни, високата стойност на предмета на престъплението и на последно място - дръзкия
начин на неговото осъществяване. Предвид гореизложеното предлага наказанието да
се определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, по
реда на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 12 месеца, което
да се редуцира с 1/3 по реда на чл. 58, ал. 1 от НК на 8 месеца и така наложеното
наказание да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от
три години. Изразява обосновано становище относно разпореждането с веществените
доказателства, диференцирано с оглед техния характер – предмет или средство за
извършване на деянието и по отношение разноските по делото, които на основание чл.
189, ал. 3 от НПК следвало да се възложат в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Ю.Г.И. *** –
адв. М.П. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание
смекчаващите вината обстоятелства, а именно пълните самопризнания на подсъдимия
и необремененото му съдебно минало, като моли за налагане на наказание в минимален
размер, като конкретизира, че има предвид абсолютния минимум от 3 месеца.
Подсъдимият
Ю.Г.И. *** разбира обвинението и на
съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, както и
вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право
на последна
дума не заявява становище.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.Г.И. е роден
на *** ***, същият е български гражданин, с етническа принадлежност – турчин,
има основно образование, неженен, безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1505 от 23.12.2016г.,
издадена от Районен съд – Кърджали на 31.10.2014 г. подсъдимият Ю.Г.И. *** не е
осъждан, към инкриминирания период, след като е реабилитиран по силата на
закона за осъжданията му по НОХД № 417 по описа на Районен съд – Кърджали за
2001 г. и по НОХД № 328/2004 г. по описа на Районен съд – Кърджали за 2004 г. С
Решение № 600 от 09.10.2006 г., постановено от Районен съд – Хасково по НАХД №
555/2006 г. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 650 лева. От
представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимия
се установява, че същият е известен на органите на полицията и има регистрирани
криминални прояви, като не се ползва с добро име сред жителите на с. Долно
Големанци, обл. Хасково, но в обкръжението му няма лица от криминалния
контингент.
Е.Х.К., разпитана в хода на
досъдебното производство в качеството на свидетел живеела в град Хасково, но работела
като Директор на Общинско основно училище „Христо Ботев“, в село Долно Големанци,
област Хасково от 18.12.2008 г. В качеството си на Директор на ОУ „Христо Ботев“
село Долно Големанци, област Хасково, което било юридическо лице с Булстат
*********, тя имала правомощия да сключва договори да придобива и управлява имуществото
на училището.
В изпълнение на своите служебни задължения,
на 05.04.2013 г. свид. К. сключила Договор № 1658 за въоръжена охрана на имуществото
на училището чрез техническа система за сигурност с реагиране на автопатрулни екипи.
Договорът бил сключен с търговското дружество „Р.И.С. - 999- Деян Колев - Теменужка
Борисова“. Те поели охраната и инсталирали охранителна система, като в директорския
кабинет, ползван от свид. К., поставили обемен датчик марка „DSC‘, модел
„LC-100-PL“. В същата стая тя съхранявала във връзка с работата си и ползвала вещи,
собственост на ОУ „Христо Ботев“, село Долно Големанци, област Хасково, а именно
- дигитален фотоапарат марка „Olympus“ модел „Т-10“, 3 броя преносими компютри със
зарядни устройства за тях марки – „Asus“, модел „L502S“; „Fujitsu“, модел „Lifebook
АН532“; „HP“, модел „G-62“, 1бр. устройство електронен носител с електронен подпис
марка „Stampit“; 1бр. устройство за мобилен интернет марка „Huawei“, модел „Е
173‘, 1бр. платнена пазарска чанта. В чекмедже на бюрото си, свид. К. държала сумата
от 210 лева, която била предназначена за закупуване на учебни помагала за учениците.
На 16.12.2016 г. в 07:56 часа сградата
на ОУ „Христо Ботев“, село Долно Големанци, област Хасково била освободена от инсталираната
охранителна система, но вратата на физкултурния салон и тази на директорският кабинет
били заключени.
На 17.12.2016г. рано сутринта подсъдимият
Ю.И. излязъл от дома си, в който живеел заедно с майка си - свид. Г.И.,*** А. Той
носел в себе си 1бр. нож с обща дължина 26 см, с тъмно кафява дръжка, който бил
поставен в кожен калъф. Отправил се към сградата на ОУ „Христо Ботев“, село Долно
Големанци, област Хасково, като бил взел решение да проникне вътре и да отнеме различни
по вид вещи. В изпълнение на взетото преди това решение той стигнал до сградата
на училището, която била на един етаж и се запътил към източната й страна, където
се намирал физкултурният салон. Там с ръце избутал един от прозорците, който не
бил много добре затворен и проникнал в помещението. Вратата на физкултурния салон
била заключена и с помощта на техническото средство - нож, извършвайки интервенции
в областта на заключващия механизъм, успял да го повреди и я отворил. Незабавно
се насочил в южната част на коридора и след около 2,5 метра достигнал до метална
врата, която също била заключена. След нея имало и дървена такава, на която се виждал
надпис „Директор“. Отново използвал ножа, като повредил ключалката на вратата и
успял да влезе в стаята, която била ползвана от свид. К.. Забелязал, че вътре в
нея имало много техника, но отворил един шкафовете и от там взел дигитален фотоапарат
марка „Olympus“, модел „Т-10“ на стойност 119.20 лева; 1 бр. преносим компютър марка
„Asus“ модел „L502S“ със зарядно устройство на стойност 504.30 лева. След това се
огледал около бюрото, върху което имало преносими компютри, ученически пособия и
материали, но нищо не привлякло вниманието му. Подсъдимият Ю.И. отворил чекмеджето
на бюрото и вътре в него видял банкноти с различен номинал общо 210 лева, които
също взел. Освен това измъкнал и обемен датчик марка „DSC‘, модел „LC-100- PL“ на
стойност 21.00 лева. Всички вещи, които отнел от стаята на свид. К. възлизали на
обща стойност 854.50лева, съгласно заключението на вещото лице по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза.
След като се сдобил с вещите той излязъл
незабелязано от сградата на училището по пътя, по който бил проникнал. Когато минавал
през прозореца на физкултурния салон изхвърлил отвън в тревната площ обемния датчик,
тъй като той не му бил необходим. Подсъдимият Ю.И. се прибрал в дома си и предложил
на майка си свид. Г.И. ***. Тя се съгласила и двамата тръгнали. В около 16:00 часа
отишли в заложна къща „Щедрите“, намираща се в град Хасково, ул. „Сан Стефано“ №
22, където работела като комисионер свид. Г. П..
Подсъдимият Ю.И. помолил майка си да заложи
носения с него преносим компютър марка „Asus“, модел „L502S“; със зарядно устройство,
тъй като той нямал документ за самоличност. Тя се съгласила и предала вещта на свид.
П.. Попълнили необходимите за това документи - заложен билет № 3178077 и Декларация
по чл.14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи, като подс. И. получил
за него сумата от 120 лева. След като излезли от заложната къща подс. И. ***, като
посетил няколко клуба, в които на игралните машини проиграл всички пари, които бил
получил от заложения преносим компютър и тези, взети преди това от училището.
На 18.12.2016 г. подс. Ю.И., тъй като
знаел, че в Директорския кабинет на ОУ „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област
Хасково имало още техника, която можел да вземе решил отново да проникне в сградата.
В следобедните часове на 18.12.2016г.
отишъл и влязъл във физкултурния салон през отворения прозорец, след което минал
през вратите, които преди това бил повредил и се озовал в стаята на свид. К.. Когато
отварял вратата на Директорския кабинет подс. И. я избутал, но с дясната си длан
от външната страна под дръжката и оставил годен дактилоскопен отпечатък от нея.
Този път от там отнел 2 бр. преносима компютри, а именно марка „Fujitsu“, модел
„Lifebook АН532“ на стойност 420 лева и марка „HP“, модел ‚G-62“ със зарядно на
стойност 370.30 лева, 1бр. устройство електронен носител с електронен подпис марка
„Stampit“, на стойност 35 лева и 1бр. устройство за мобилен интернет марка
„Huawei“, модел „Е 173“, на стойност 1 лева. Всички вещи взел със себе си, като
за да може да изнесе преносимите компютри ги поставил в 1бр. платнена пазарска чанта
лилава на цвят с надпис „25 години уют за автори и читатели, Педагог“ на стойност
3 лева, която намерил в стаята. Пътят на
оттеглянето му бил същият, през който влязъл, а общата стойност на вещите възлизала
на 829,30 лева, според заключението на вещото лице по назначената оценителна
експертиза.
Подсъдимият И. незабавно се прибрал вкъщи,
като се чудел къде да остави откраднатите вещи. Взел решение 1бр. устройство електронен
носител с електронен подпис марка „Stampit“ и 1бр. устройство за мобилен интернет
марка „Huawei“, модел „Е 173“ да задържи в себе си, а 2 бр. преносими компютри,
а именно марка „Fujitsu“ модел „Lifebook АН532“ и марка „HP“, модел
"G-62" със зарядно заедно с платнената пазарска чанта оставил във вътрешната
част на гума от трактор, намираща се в една от стаите на жилището му.
В същото време в офис на охранителната
фирма „Р.И.С. - 999- Деян Колев -Теменужка Борисова“ се получил сигнал за проникването
в сградата на ОУ „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област Хасково. Дежурният
екип потеглил и пристигнал на място в 17:42 часа, обиколили обекта, но не забелязали
нищо подозрително, като оставили бележка за извършеното посещение.
На следващия ден 19.12.2016г. свид. К.
отишла на работа в около 07:30 часа и влязла в сградата на ОУ „Христо Ботев“ село
Долно Големанци, област Хасково. Посетила своя кабинет, като установила повреди
в областта на ключалката и липса на вещи. Веднага намерила свид. Ш. К., работещ
като завеждащ административната служба, за да го попита дали знаел нещо. Двамата
без да компрометират местопрестъплението извършили оглед, като се досетили, че била
извършена кражба. Обадили се на полицейския служител, отговарящ за село Долно Големанци,
област Хасково - свид. Д. К. и му обяснили за случилото се. Той заедно с колегата
си свид. П. К. тръгнали от РУ на МВР - Хасково и след известно време пристигнали
на местопроизшествието. Бил извършен оглед, в хода на който били иззети дактилоскопни
следи от повредените врати на Директорския кабинет и тази на физкултурният салон.
При проведен разговор със свид. К. от страна на свид. Кючуков той разбрал, че преди
няколко дни в селото бил забелязан подс. И., за който имало информация, че преди
няколко години отново бил извършвал кражба от същото училище. Свидетелят К. описала
на полицейските служители в лицето на свид. К. и свид. К. вида на отнетите вещи,
които възлизали общо на стойност 1683.80 лева,според заключението на вещото лице,
за да могат, ако ги установят някъде, да ги разпознаят по - лесно. Свидетелите Д. К. и П.К. провели ОИМ и
разбрали адреса, на който живеел подс. И.. Пристигнали до неговия дом, където след
претърсване на жилището намерили 2 бр. преносими компютри, а именно марка „Fujitsu“,
модел „Lifebook АН53“ и марка „HP“, модел „G-62“, със зарядно, поставени в платнената
пазарска чанта с надпис: „25 години уют за автори и читатели, Педагог“. Вещите били
оставени във вътрешната част на гума от трактор, намираща се в една от стаите на
жилището на подс. И., които отговаряли на описанието, дадено от свид. К.. След проведен
разговор с подсъдимия Ю.И., той изцяло признал за извършените от него деяния, като
обяснил, както самия механизъм, така и разпореждането с част от вещите. При извършеният
личен обиск по ЗМВР у подс. И. били намерени 1бр. устройство електронен носител
с електронен подпис марка „Stampit“ и 1бр. устройство за мобилен интернет марка
„Huawei“, модел „Е 173“, както и 1бр. нож,
поставен в калъф, които той предал с протокол за доброволно предаване. След това
бил отведен в РУ на МВР - Хасково, където бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещите лица по назначените дактилоспокпна и оценъчна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа
на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият Ю.Г.И. ***
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава по чл. 195, ал.1.
т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на визираните
в акта на обвинението по чл. 246 НПК дати - 17.12.2016 г.
и 18.12.2016 г. в село Долно Големанци, обл.Хасково, при условията на продължавано
престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /два
броя врати/ и чрез използване на техническо средство /един брой нож/ отнел чужди
движими вещи, а именно 1бр. дигитален фотоапарат марка „Olympus“, модел „Т-10“;
1бр. преносим компютър марка „HP“ модел „G-62“ със зарядно; 1бр. преносим компютър
марка „Asus“, модел „L502S“; със зарядно; 1бр. преносим компютър марка
„Fujitsu“, модел „Lifebook АН532“; 1бр. устройство електронен носител с електронен
подпис марка „Stampit“; 1бр. устройство за мобилен интернет марка „Huawei“, модел
„Е 173“; 1бр. обемен датчик марка „DSC“, модел „LC-100-PL“; 1 бр.платнена пазарска
чанта и сумата 210 лева като всички вещи са на обща стойност 1683, 80 лева от владението
на Е.Х.К. - Директор на Основно училище „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област
Хасково, собственост на Основно училище „Христо Ботев“ село Долно Големанци, област
Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъпленията - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства,
което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му, които освен неоттегляеми, се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
Налице са и квалифициращите признаци съответно по т. 3 и т. 4 на чл. 195 от Наказателния
кодекс, доколкото от описанието на фактическта обстановка, подкрепена от
събрания доказателствен материал се установява, че деянието е осъществено чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот /два броя врати/ и чрез използване на техническо средство, служейки си с 1
бр. нож, приобщен като веществено доказателство по делото, заедно кожен калъф,
в който е бил поставен, което предпоставя и извода за невъзможност случаят да
бъде квалифициран като маловажен, като правната квалификация на деянието, пречка за подобен въпреки ниската стойност на
отнетото имущество.
В съответствие с изискванията
на материалния закон, прокурорът е приел, че престъплението е продължавано, тъй
като с всяко от деянията, извършени на описаните по – горе дати, подсъдимият е осъществил
поотделно различни състави на едно и също престъпление, като те са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, поради което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото деяние и са налице изискванията на фактическия състав на разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от НК. Така също и тези по чл. 26, ал. 3 от НК, доколкото макар
и за едно и също престъпление, се касае за различни състави и по този начин единното
продължавано престъпление следва да бъде подведено по по – тежкия от тези състави,
отчитайки значението на деянието, извършено на 17.12.2016 г. при квалифициращи обстоятелства,
и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност, доколкото
последващото деяние на 18.12.2016 г. е било улеснено от предходното повреждане на
прегради, здравно направени за защита на имот и от използването на техническото
средство.
Изложеното дотук обосновава
и преценката, че от субективна страна, деянието е
извършено от подс. Ю.Г.И. *** умишлено,
при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията
си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването
им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващото разпореждане с тези вещи, каквото е и било предприето в негов интерес по
отношение на част от предмета на престъпление и
извличане по този начин на материална облага.
При индивидуализацията
на
наказанието за подсъдимия, съдът взе взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението – 1683.80 лева, явяващ се значително над установения в
страната размер на минималната работна заплата, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне
вида и размера
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало, но за него са събрани данни, характеризиращи го в не особено положителен
аспект, а като атестат за личността в тази насока – негативна, следва да се
приемат и предходните осъждания, за които е настъпила реабилитация по силата на
закона, респ. освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл.
78а НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете още и съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал
за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение. Преценявайки гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Ю.Г.И. *** следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 7
месеца – под предвидения в приложимата правна
норма от особената част на НК минимум, ковето се явява и по – благоприятно за него разрешение в
сравнение с това по чл. 58а, ал. 1 от НК, като законово изискване по ал. 4 на
същата норма на за приложение на текста по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Изпълнението
на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК бе
отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното
наличие на предпоставките за това и липсата на необходимост
от ефективно изтършяване. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед обстоятелството че
подсъдимият Ю.Г.И.
*** бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за които е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест на
основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, като същият бъде
осъден да да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата
в размер на 233.73 лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски
за възнаграждение на вещо лице, а в полза на РС – Хасково – сумата в размер на
5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
По
отношение разпореждането с приобщените веществени доказателства, отчитайки
техния характер, съдът прие, че следва да бъде отнет в полза на Държавата, на основание
чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, 1 бр. нож, поставен в кожен калъф, като средство
за извършване на престъплението, както и 1 бр. запалка, които в случай, че въз основа
на преценка на компетентната ТД на НАП се окажат вещи без или с незначителна стойност
– да се унищожат по реда на Правилника за администрацията в съдилищата.
Приобщеният
като веществено доказателство 1 бр. кутия за фотоапарат марка „Olympus“, модел
„Т-10“ бе прието да се върне на Основно училище „Христо Ботев“, село Долно Големанци,
област Хасково, като правоимащо лице.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.