Р Е Ш Е Н И Е №
260075
гр. Пазарджик, 02.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на двадесет и втори октомври……………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 692 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1368/16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 999/2019 г.
Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявения от И.Т.И., ЕГН **********,***, иск против
МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
Пазарджик, ул.“Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. за
заплащане на дължими но неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на
48704.58 за периода от юли до декември 2016 г.; от януари до октомври 2017 г.,
декември 2017 г.; от януари до август 2018 г. и от октомври до декември 2018 г.;
за месец януари 2019 г. ведно със законната лихва считано от датата па
депозиране на исковата молба - 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на същите
като неоснователен.
Осъдил е И.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати по
сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 1948.18 лв., сумата от
550.00 лв., възнаграждение за извършена ССЧЕ и сумата в размер на 201.60 лв. за
съдебно-почеркова експертиза.
С определение № 182/20.01.2020 г., постановено по реда
на чл.248 от ГПК, районният съд е изменил решението в частта за разноските.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И.Т.И. чрез неговия процесуален пълномощник с
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че било безспорно доказано, че трудовото
възнаграждение за процесните периоди не са заплащани на жалбоподателя. За целта
била допусната и приета експертиза, която дала заключение за размера на
задълженията. Била допусната и графологична експертиза, която също установила
достоверността на подписите на страните по сключения трудов договор.
Иска се отмяна на решението на РС, вместо което да бъде постановено
ново, с което претенцията да бъде уважена. Претендират се разноски. Няма искане
за доказателства.
В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В исковата си молба против МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД ищецът е твърдял, че е работил в ответното дружество на длъжност
лекар-К. по сключен с ответното дружество трудов договор № 11/22.06.2015 г. След
сключването на трудовият договор за около година ищецът получавал с известно
забавяне трудовото си възнаграждение, като от месец юли 2016 г. работодателят
престанал да му заплаща дължимото за положения от него труд и към момента на
депозиране на исковата молба му дължал следните суми:
1. За 2016 г. - 9217,64 лв. общо както следва:
За месец юли 2016
г. остатък в размер на 724,24,02 лв.; За месец август 2016 г. сума в размер на
1724,26 лв.; За месец септември 2016 г. сума в размер на 1724,26 лв.; За месец
октомври 2016 г. сума в размер на 1724,26 лв.; За месец ноември 2016 г. сума в
размер на 1596,36 лв.; За месец декември 2016 г. сума в размер на 1724,26 лв.;
2. За 2017 г. - 20 599.79 лв. общо както следва:
За месец януари
2017 г сума в размер на 1715,55 лв.; За месец февруари 2017 г. сума в размер на
1715,55 лв.; За месец март 2017 г. сума в размер на 1691,03 лв.; За месец април
2017 г. сума в размер на 1723,99 лв.; За месец май 2017 г. сума в размер на
1723,99 лв.; За месец юни 2017 г. сума в размер на 1723,99 лв.; За месец юли
2017 г. сума в размер па 1723,94 лв.; За месец август 2017 г. сума в размер на
1723,98лв.; За месец септември 2017г сума в размер на 1685,83лв.; За месец
октомври 2017 г. сума в размер на 1723,99 лв.; За месец декември 2017 г. сума в
размер на 1723,97 лв.
3. 3а 2018 г.- 17 163,53 лв. общо както следва:
За месец януари
2018 г. сума в размер на 1715,23 лв.; За месец февруари 2018 г. сума в размер
па 374,82 лв.; За месец март 2018 г. сума в размер па 1230,34 лв.; За месец
април 2018 г. сума в размер па 1723,61 лв.; За месец май 2018 г. сума в размер
на 1775,95 лв.; За месец юни 2018 г. сума в размер на 1723,61 лв.; За месец юли
2018 г. сума в размер на 1723,58 лв.; За месец август 2018 г. сума в размер на
1723,58 лв.; За месец октомври 2018 г. сума в размер на 1723,61 лв.; За месец
ноември 2018 г. сума в размер на 1723,62 лв.; За месец декември 2018 г. сума в
размер на 1725,58 лв.; За месец януари 2019 г. сума в размер на 1723,62 лв.
4. За 2019 г. - 1723,62 г. за месец януари 2019
г.
Между ищеца и ответника били провеждани многократно разговори, приключили
с молби за проява на търпение от страна на ищеца и обещания, че задълженията
скоро ще бъдат изплатени изцяло. Тъй като до момента това не било станало, с
писмо изпратено, чрез телепоща на „Български пощи“ ЕАД до ответника била
изпратена покана за доброволно изпълнение, върната като непотърсена. Към момента
на подаване на исковата молба дължимите суми не били изплатени.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати па ищеца дължимо, но неплатено трудово възнаграждение в общ размер на
48704.58
1. 3а 2016 г. - 9217.64 лв.
2. За 2017 г. - 20 599.79 лв.
3. За 2018 г.- 17 163,53 лв.
4. За 2019 г. - 1723,62 г. за месец; януари 2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата па депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане па същите, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
“МБАЛ ЕСКУЛАП” ООД, чрез процесуален пълномощник с твърдение за недопустимост
на предявените искове, тъй като били предявени от страна, която не разполагала
с активна процесуална легитимация. Исковете са оспорени и по основание и
размер.
Твърдението е, че претендираните суми не се дължали, тъй като
представеният от ищеца трудов договор бил недействителен. Това било така, тъй
като не било налице писмено съгласие между страните за сключването му. Моли това
възражение да се счита като предявяване на инцидентен иск за установяване
недействителност на трудовия договор. Развито е становище, че трудовият договор
представлявал постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което
едната страна - работник или служител се задължавала да предоставя работната си
сила за ползването и от другата страна - работодател като изпълнявала
определена работа и се подчинявала на установените от работодателя ред и
условия за това, а работодателят се задължавал да създаде необходимите нормални
условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договаряли
извършването на определена работа и постигане на определен резултат срещу
получаване от изпълнителя, съответно от довереника на определено и
предварително договорено възнаграждение, се касаело за граждански
правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка, услуга
и други. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се
изразявала в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор било
предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение
се дължало престиране на работна сила на работника или служителя през
определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова
дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или
служителя. При гражданското правоотношение се дължало престиране на определен
трудов резултат. Различни били и вътрешните отношения между страните по
трудовия и гражданския договор. При трудовия договор работникът или служителят
бил подчинен на работодателя и се намирал в положение на йерархическа зависимост
спрямо него. Той работел под негов контрол, указания, нареждани и ред, създаден
от работодателя, които бил длъжен да спазва. При гражданския договор /договора
за изработка, поръчка или услуга/ изпълнителят бил самостоятелен и независим от
този, който му поръчвал работата и изисквал от него доставяне на резултат.
Поръчващият и ответникът не се интересували от организацията на труда, нито я
създавали. Изпълнителят и ответникът сами организирали трудовата си дейност и
постигали дължимия резултат.
Предвид на това, че трудовият договор, бил вид сделка, той бивал
недействителен освен в специално предвидените хипотези на чл.74, ал.1 от КТ, и
в случаите, предвидени в Закона за задълженията и договорите. Според
задължителната съдебна практика на ВС на РБ, формирана в ТР № 86/27. 02. 1986 г.
по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК на ВС, както и в практиката на ВКС (Р. № 57/ 06.
03. 2015 г. по гр. д. № 2584/2014 г. на IV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 58/ 30. 07.
2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. на IV-то гр.отд. на ВКС;) еднозначно се
приемало, че освен специалната разпоредба на чл. 74 от КТ, спрямо трудовите
договори субсидиарно приложение намирали и разпоредбите на чл. 26 и сл.от ЗЗД
относно недействителност на договорите, тъй като в КТ нямало предвидени особени
правила, които да изключват приложението на общия граждански закон.
Твърди се, че съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, съвпадащите насрещни
волеизявления на договарящите трябвало да се материализирали в писмена форма.
Изискването за писмена форма било въведено като условие за съществуване на
договора. Полагането на подпис върху писмения документ доказвало волята и
съгласието на страните да поемали посочените в договора права и задължения.
Липсата на подпис или подписването от лице без необходимата представителна
власт водело до недействителност поради липса на съгласие. В настоящия случай,
представения от ищеца договор не се съхранявал в представляваното дружество, не
били налице и други документи, удостоверяващи постъпването на оферта и
съгласието за приемането и като например молба за назначаване и др. Ищецът не бил
ангажирал каквито и да било доказателства за добросъвестно изпълнение на
осъществяваните функции, както и за тяхното количество. Съгласно трайно
установената съдебна практика нему била тежестта да докаже това обстоятелство,
но не били ангажирани относими доказателства в тази насока. При отсъствие на
валидно сключен трудов договор между страните не били възникнали основни за
този договор правоотношения. В тази връзка не намирала приложение разпоредбата
на чл. 75, ал.1 от КТ. В този смисъл била и практиката на ВКС, намерила
отражение в Решение № 612 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 1024/2009 г. IV г.о. ГК,
Определение № 571 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 88/2013 г. III г.о. ГК, както и
Решение от 22.07.2013 г. по гр.д. № 1946/2013 г. на Окръжен съд - Варна,
оставено в сила с Решение № 255 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 5893/2013 г. на
ВКС, III г.о. ГК.
Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия
договор изключвала възможността страните да изразяват волята си по друг начин,
напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му били без
значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора. При липсата на
форма за действителност на трудовия договор била мислима конверсията му или
съществуването на друг вид неформален договор, което било основа претендиралата
сума да се получи на друго основание. Съдът обаче бил обвързан с твърденията в
исковата молба. В случая ищецът изрично твърдял наличие на трудов договор и
сумите се претендират като неплатени трудови възнаграждения. Следователно,
исковете с правно основание чл. 128, т.2 от КТ - за неплатени трудови
възнаграждения по трудов договор и предвид изложеното били неоснователни.
В случай, че съдът счетете, че трудовия договор бил недействителен, но
били налице достатъчно данни за добросъвестно изпълнение на функциите от ищеца,
следвало да се има предвид, че видно от трудовото досие, било налице
допълнително споразумение от 02.11.2015 г., по силата на което изпълнението на
договора се изменял за 4 часа. Липсвали данни, какво било договореното
възнаграждение. В тази връзка, при липса на данни за размера на уговореното
трудово възнаграждение, то се определяло от съда при условията на чл. 162 от ГПК, като бъдат съобразени размерът на минималната работна заплата, минималните
осигурителни прагове за съответната трудова функция, статистическите данни
средния размер на работната заплата в съответния бранш, и всички други
установени обстоятелства по делото (мотиви на Решение № 467/31.01.2014 г. по
гр.д. № 2392/2013 г. ВКС, IV г.о. ГК). Във връзка с изложеното, относими за
определяне на размера били Колективен трудов договор за сектор Здравеопазване
от 21.07.2014 г., Колективен трудов договор за сектор Здравеопазване от
10.10.2016 г. и Колективен трудов договор за сектор Здравеопазване от
08.11.2018 г., където се определя размер на възнаграждение при 8 - часов
работен ден, в процесния казус следва да бъдат определени съобразно
времетраенето на упражняване на трудови функции от ищеца, а именно при 4 -
часов работен ден.
В случай, че съдът счете, че било налице валидно трудово
правоотношение, то претендираните суми били неправилно определени.
Искането е претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските.
Установява се от събраните по делото
доказателства, че между страните е сключен трудов договор № 11/22.06.2015 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжност
лекар-К. за неопределен срок, на пълен осем часов работен ден, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6 % за всяка
година трудов стаж със същия характер работа, длъжност или професия.
Въз връзка с оспорване на подписите на
страните в договора по делото пред районния съд е назначена и приета
графологична експертиза, която е установила, че договорът се състои от
два бели листа хартия формат А4, в които текстът е компютърно генериран и
разпечатан на компютърно печатащо устройство върху едната страна на листата.
Под текста били положени шест саморъчни подписа: три от тях за „Работодател“ и
три подписа за „Работник“. Върху подписите за „Работодател“ са разположени три
отпечатъка от кръгъл печат на МБАЛ „Ескулап“ ООД и три подписа за „Работник“
(виж сн.№1). При изследване на документа визуално, под увеличение с помощта на
микроскоп не са открити признаци на техническа подправка. Непосредствен обект
на експертизата са били трите подписа за „Работодател“ и трите подписа за
„Работник“, като в открито съдебно заседание, проведено на 02. 10.2019 г. вещото
лице е заявило, че подписите в трудов договор № 11/22.06.2015 г. за работодател
са положени от д-р Емил Тричков, който е представлявал дружеството към момента
на сключване на договора, а подписът за работник е положен от д-р И.Т.И..
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните, поради
което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на това експертно
заключение съдът намира, че трудовият договор е действителен и валиден и е
произвел правните последици, към които е бил насочен, а именно: страните са
сключили трудов договор, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност лекар-К. за неопределен срок, на пълен осем
часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800
лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит –
0.6 % за всяка година трудов стаж със същия характер работа, длъжност или
професия. Ищецът от своя страна се е задължил да престира своя труд като
специалист лекар-К..
От
заключението на приетата по делото счетоводна се установява, че
за процесните периоди - месеците от юли до декември 2016 г.; от януари до
октомври 2017 г., както и за декември 2017 г.; от януари до август 2018 г. и от
октомври до декември 2018 г.; за месец януари 2019 г., начисленото брутно
възнаграждение на ищеца е в размер на 59 256.34 лв. в това число:
- от юли до декември 2016 г. - общо в размер на 13
007.61 лв. ;
- от януари до октомври 2017 г., както и за декември
2017 г. - общо в размер на 24 162.64 лв.;
- от януари до август 2018 г. и от октомври до
декември 2018 г. - общо в размер на 19 864.87 лв.;
- за месец януари 2019 г. - в размер на 2 221.22 лв.
Нетното възнаграждение на ищеца за процесните периоди
е в размер на 46 236.63 лв. в това число:
- от юли до декември 2016 г. - общо в размер на 10
217.64 лв.;
- от януари до октомври 2017 г., както и за декември
2017 г. - общо в размер на 18 875.81 лв.;
- от януари до август 2018 г. и от октомври до
декември 2018 г. - общо в размер на 15 419.56 лв.;
- за месец януари 2019 г. - в размер на 1 723.62 лв.
Изплатено възнаграждение за процесните периоди е в
размер на 1 865.37 лв., от които
1000 лв. - от дължимото възнаграждение за юли 2016 г., платени по разплащателна
сметка на ищеца през септември 2017 г.; 865.37 лв. - от възнаграждението за
ноември 2018 г., представляващи част от платени в брой 3 000 лв. на
27.02.2019 г.
От заключението се установява, че начисленото нетно
възнаграждение на ищеца за процесните периоди е в размер на 46 236.63 лв. Изплатено
възнаграждение за процесните периоди е в размер на 1865.37 лв.
Неизплатено нетно възнаграждение на ищеца за месеците от юли до декември
2016 г.; от януари до октомври 2017 г., както и за декември 2017 г.; от януари
до август 2018 г. и от октомври до декември 2018 г.; за месец януари 2019 г. е
в общ размер на 44 371.26 лв.
/таблица № 2, колона 5 от стр. 4 и 5 на ССЧЕ/. В открито съдебно заседание пред районния съд вещото лице е пояснило,
че допълнителното споразумение към трудовия договор предвижда единствено
промяна на работното време като часове, но не и промяна в основното трудово
възнаграждение. Вещото лице е направило този извод въз основа на представените
доказателства за начислени възнаграждения за периода от месец юли 2016 г. до
месец януари 2019 г. включително, от които се установило, че на ищеца е
начислено брутно трудово възнаграждение, включващо основна заплата в размер на
1800 лв. и допълнително трудово възнаграждение за ТСПО в зависимост от
прослужените години. /страница втора от заключението./
Експертизата е приета в с.з. и
не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като
компетентно и изчерпателно изготвена.
Други
доказателства за промяна на размера на трудовото възнаграждение на ищеца за
процесните периоди от време не са представени по делото, поради което съдът
намира за неоснователно възражението, че след като е намалено работното време
от 8 на 4 часа, то е намалено и трудовото възнаграждение, договорено в
първоначалния трудов договор. Съгласно чл. 118, от КТ работодателят и работникът или служителят не могат
да променят съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда,
установени в закон, а съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да
се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено
време. В настоящият случай изменението в трудовото правоотношение се отнася
само до промяна в работното време, тъй като по реда на чл.118 от КТ не е
постигнато писмено съгласие между страните да промяна и на трудовото
възнаграждение.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Безспорно е установено по
делото, че страните са сключили валиден трудов договор, по силата на който
ищецът се е съгласил да престира своя труд при ответника на длъжност лекар-К.
за неопределен срок при 8-часов работен ден, редуциран с допълнително
споразумение от 02.11.2015 г. на
4-часов работен ден, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 800 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6 % за всяка
година трудов стаж със същия характер работа, длъжност или професия.
Безспорно е установено също така, че за периодите от юли до декември 2016 г.;
от януари до октомври 2017 г., както и за декември 2017 г.; от януари до август
2018 г. и от октомври до декември 2018 г. и за месец януари 2019 г. незаплатеното
му трудово възнаграждение е в общ размер на 44 371.26 лв.
В своя писмен отговор работодателят е развивал общи теории за същността на
трудовия договор и разликите между трудовия и гражданския договор, но не е
направил изрично възражение, че за процесните периоди ищецът не е престирал
труд съгласно поетите с трудовия договор задължения. При тези данни съдът е бил
длъжен да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство –
нещо, което не е направено с определението по чл.146 от ГПК. При разпределяне
на доказателствената тежест съдът се е задоволил с общото указание, че всяка от
страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения,
като не е дал изрично указание на ищеца, че трябва да докаже факта, че е
полагал труд през периодите, посочени в исковата молба, тъй като този факт е
оспорен от ответника. Пред въззивния съд не е представен писмен отговор в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК с изложени твърдения по съществото на спора.
Анализирайки възраженията в писмения отговор, депозиран пред съда в срока
по чл.131 от ГПК, въззивният съд приема, че изрично възражение за неизпълнение
на трудовия договор, изразяващо се в неполагане на труд съгласно поетите с
договора задължения, не е направено от работодателя, поради което на основание
чл.154, ал.2 от ГПК този факт следва да се приеме за безспорен между страните и
не се нуждае от доказване. Като е разгледал служебно въпросът за изпълнението
на трудовия договор от страна на ищеца, без този въпрос да е бил въведен като
спорен от ответника и без на ищеца да са били дадени изрични указания, че този
факт се нуждае от доказване, районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, в резултат на което е направил и незаконосъобразни изводи за
недължимост на трудовото възнаграждение.
Това налага отмяна както на обжалваното решение, така и на определението по
чл.248 от ГПК, вместо които следва да бъде постановено ново решение, с което
исковите претенции следва да бъдат уважени до размера, посочен в заключението
на счетоводната експертиза, както следва: за месеците от юли до декември 2016 г.;
от януари до октомври 2017 г., както и за декември 2017 г.; от януари до август
2018 г. и от октомври до декември 2018 г., както и за месец януари 2019 г. в
полза на ищеца И.Т.И. следва да бъде присъдени трудово възнаграждение в общ размер
на 44 371.26 лв., като за
разликата до претендираните 48 704.58 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за първа инстанция – адвокатско възнаграждение в
размер на 2277.57 лв., като същото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено и за въззивна инстанция или разноски в общ размер на 4 555.14
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд в полза на Бюджета на съдебната власт в размер на 1948.18 лв., 550
лв. – възнаграждение за вещо лице за изготвена счетоводна експертиза и 201.60
лв. – възнаграждение за вещо лице за изготвена почеркова експертиза.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1368/16.10.2020 г. и определение №
182/20.01.2020 г., постановени
по гр.д. № 999/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
МБАЛ „ЕСКУЛАП“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
Пазарджик, ул.“Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да
заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***, трудово възнаграждение в общ размер на 44 371.26
лв. /четиридесет и четири хиляди, триста седемдесет и един лева и 26 ст./ за
периодите, както следва: за месеците от юли до декември 2016 г.; от януари до
октомври 2017 г., както и за декември 2017 г.; от януари до август 2018 г. и от
октомври до декември 2018 г., както и за месец януари 2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 44 371.26 лв. до
48 704.58 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА
МБАЛ „ЕСКУЛАП“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
Пазарджик, ул.“Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати на И.Т.И., ЕГН **********,***,
деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 4 555.14 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и 14
ст./.
ОСЪЖДА МБАЛ „ЕСКУЛАП“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
Пазарджик, ул.“Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от синдика Б.Л.Б., да заплати по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 1948.18 лв., 550 лв. – възнаграждение
за вещо лице за изготвена счетоводна експертиза и 201.60 лв. – възнаграждение за вещо лице за изготвена почеркова
експертиза.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
05.11.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: