Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на втори
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д.
№ 5108 по
описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 вр. чл. 200 КЗ (отм.).
Ищецът „О.Б.“ ООД твърди в исковата си молба, че на 28.04.2005 г.
сключил с ответника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД договор за застраховка по полица
220805295000002, като същият бил изменян чрез подписването на 6 бр. добавъци. С него застрахователят застраховал вземанията на
ищеца към негови клиенти по договори за доставка и продажба на петролни
продукти, възникнали в резултат на реални доставки на стока. Застрахованите
клиенти били включени в списък – Приложение № 1, който бил изменян постоянно. Определен
бил общ застрахован кредитен лимит по договора в размер на 9 000 000
лева. Застрахователят определял и застрахован кредитен лимит по отношение на
всеки отделен клиент на ищеца, включен в приложението към договора, като
отговарял до неговия размер, в случай че е заплатена дължимата застрахователна
премия. Същата се определяла помесечно от
застрахователя със сметка, съставена въз основа на месечна отчетна декларация
на застрахования, показваща размера на усвоения кредитен лимит за предходния
месец.
При условията на
така сключения договор били застраховани и вземанията на ищеца към „Е.“ ЕООД по
сключен с него договор за доставка на петролни продукти от 23.06.2011 г. За този клиент застрахователят
определил кредитен лимит в размер на 120 000 лева. Купувачът издал записи
на заповед за сумата, съобразно изискванията на застрахователя. Тъй като обаче
нямало ограничение сключените сделки с клиента да са до размер на застрахования
кредитен лимит, ищецът подписал с „Е.“ ЕООД Анекс № 4 към договора за продажба,
с който увеличил кредитния му лимит до 320 000 лева, като изискал от
длъжника обезпечение за увеличението чрез банкова гаранция. Такава била
издадена от „Д.Б.“ АГ до размер на 200 000 лева.
Ищецът твърди, че за месеците ноември и декември 2014 г. „О.Б.“
ООД продало на „Е.“ ЕООД петролни продукти на обща стойност 318 960.32
лева, от които 120 000 лева покрити от застрахователна защита и
199 494.66 лева – от издадената банкова гаранция. Купувачът не заплатил
задълженията си по посочените фактури в уговорения срок – 30 дни след издаването
на фактура, поради което ищецът спрял доставките за него, считано от 31.12.2014
г. Усвоил банковата гаранция, като „Д.Б. АГ“ изплатили на ищеца 199 494.66
лева, с които били закрити задълженията по фактурите за м. ноември и част от
тези за м. декември 2014 г. В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че
непогасеното вземане е по следните фактури: фактура № **********/23.12.2014 г.
на стойност 34 201.43 лева, фактура
№ **********/23.12.2014 г. на
стойност 29 840.44 лева, фактура № **********/19.12.2014 г. на стойност
23 500.46 лева; фактура № **********/29.12.2014 г. на стойност 13
278.86 лева и фактура №
**********/30.12.2014 г. на стойност 18 644.47 лева. Първоначално на
12.03.2015 г. била предявена претенция за щета пред „ДЗИ - О.З.“ АД, тъй като,
според ищеца, застрахователно събитие възникнало още на 26.01.2015 г. (45 дни
след изтичане на кредитния период по първата просрочена фактура от 12.11.2014
г.), но след като седем дни след завеждане на щетата от „Д.Б. АГ“ платили по
банковата гаранция и били закрити най-обременителните фактури, най-ранната
фактура, която останала непогасена чрез банковата гаранция, останала тази от
23.12.2014 г., съответно претенцията останала само относно останалите неплатени
общо 119 465.66 лева. Ищецът твърди, че съгласно условията в полицата в
хипотезата на т. 1.2, изменена с Добавък № 2 от 2007
г., кредитният период е 30 дни от датата на издаване на фактура, а съгласно т.
31.4 от Договора, изменена с Добавък № 1 от 2006 г.,
щетата възниква в срок от 45 дни от датата на изтичане на кредитния период.
Сочи, че имал задължение да заведе претенция пред застрахователя в срок до 45
дни от датата на настъпване на застрахователното събитие или това според него е
12.03.2015 г., на която дата именно е предявил официално претенцията си за
щета. Застрахователят следвало да плати застрахователно обезщетение в 14-дневен
срок след пълно окомплектоване на преписката по щетата, като такова
окомплектоване следвало да се приеме за завършило на 23.06.2015 г., когато
застрахователят уведомил ищеца за отказа си да заплати обезщетение.
Първото уведомяване на застрахователя за просрочието
на длъжника било направено на 27.01.2015 г., като след това ежеседмично била
подавана актуална информация за вземането. Тъй като след
първото уведомяване не било извършено доброволно плащане от застрахователя,
ищецът завел официално претенция по щета на 12.03.2015 г.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание на 12.05.2016 г.,
ищецът е заявил, че след завеждане на исковата молба сключил споразумение с „Е.“
ЕООД, с което задължението било разсрочено на няколко равни месечни вноски,
като до момента дружеството заплатило
общо 51 576.48 лева, с които са погасени задълженията по фактура № №
**********/23.12.2014 г. на стойност 34 201.43 лева – изцяло и по
фактура № **********/23.12.2014 г. – до размер на 17 375.05 лева.
Направено е оттегляне на иска в частта по посочените вземания.
Ищецът поддържа в допълнителната си искова молба, че вземанията по
фактурите, които са погасени чрез предоставената от купувача банкова гаранция
на 19.03.2015 г., никога не са били предмет на претенция към застрахователя.
След частично оттегляне на иска и прекратяване на производството с определение
от 23.06.2016 г., необжалвано от страните, в частта по фактура №
**********/23.12.2014 г. на стойност 34 201.43 лева – изцяло и по
фактура № **********/23.12.2014 г. – до размер на 17 375.05 лева, при
остатък от 12 465.39 лева, делото е останало висящо в частта му по иска за
изплащане на застрахователно обезщетение за вреди от непогасени задължения на
длъжника „Е.“ ООД по следните фактури, издадени за продажба на горива: №
**********/23.12.2014 г. – за 12 465.39 лева; № **********/19.12.2014 г. -
за 23 500.46 лева; № **********/29.12.2014 г. - за 13 278.86 лева и № **********/30.12.2014 г. - за
18 644.47 лева.
Ищецът намира отказа на
ответника да му заплати обезщетение за непогасеното задължение на „Ерготранс“ ООД по посочените четири фактури за м. декември
2014 г. за неоснователен, поради което иска съдът да осъди ответника да заплати
на “О.Б.“ ООД сумата от 67 889.18 лева неизплатено застрахователно обезщетение
по щета № 220829500010/15 от 12.03.2015 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Ответникът „ДЗИ–О.З.“
АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва на първо място наличието на валидно застрахователно
правоотношение с твърдения, че посочената от ищеца полица е прекратена, считано
от 01.06.2014 г., по инициатива на ищеца, с уведомление от 04.03.2014 г.,
потвърдено с уведомление на ответника от 31.03.2014 г., относно датата на
прекратяване По тази причина твърди, че Добавък 6 от
29.06.2014 г. към полицата, с който изявлението на ищеца за прекратяване на
полицата е оттеглено, е невалиден и не е произвел действие, тъй като към
29.06.2014 г. договорът е бил вече прекратен и изявлението за прекратяване към
този момент няма как да бъде оттеглено. Освен това Добавък
№ 6 бил нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, поради липса на
основание и липса на предмет. Вземанията, обезщетение за които се търси, са
възникнали след прекратяване на застрахователния договор, поради което не се
покриват от застрахователя.
Възразява още, че застрахователната полица и договорът за продажба
имат характер на рамкови договори, а конкретното застрахователно правоотношение
възниква за конкретна редовна доставка и застрахователното събитие е обвързано
с която и да е неплатена доставка, която е конкретно определена. В тази връзка поддържа, че не е пасивно
легитимиран по процесната полица, тъй като
отговорността му не възниква само по рамков договор, както и защото договорът
от 23.06.2011 г., подписан между ищеца и „Е.“ ЕООД не е договор за краткосрочен търговски кредит по
смисъла на полицата. По делото нямало твърдения за конкретни договори за
краткосрочен търговски кредит по смисъла на застраховката, от които произтичат
неплатените на падежа вземания, съотв. – не са налице
застраховани вземания, възникнали в резултат на редовни доставки, съотв. – не е налице застрахователно събитие. След
уточнението, направено от ищеца относно конкретните договори (обективирани във фактури), по които не е получил плащане,
ответникът поддържа, че и те не отговарят на изискванията по сключения
застрахователен договор и неплащането им не представлява покрит риск. Също
така, липсвало разграничение кои доставки са обезпечени с издадената в полза на
ищеца банкова гаранция и кои от сключения между страните договор за
застраховка.
Оспорва твърденията, че носи отговорност спрямо ищеца по
изложените вече съображения, както и защото не са възникнали и не съществуват
вземания на „ОМВ Б.“ ЕООД от „Е.“ ЕООД; липсват реални доставки между посочените
лица, не е настъпило застрахователно събитие по смисъла на полицата и липсват
вреди, които да бъдат обезщетени.
Сочи, че ищецът е предявил на „Е.“ ЕООД записите на заповед,
издадени в обезпечение на вземанията му по търговски доставки, с оглед събиране
на процесното вземане от ищеца, то било недопустимо и
неоснователно да се претендира същото вземане и по исков ред, тъй като се цели
погасяване на едно и също вземане.
Ответникът поддържа, че е налице неизпълнение на договора от
страна на ответника, което е съществено с оглед интересите на застрахователя и
представлява непокрит риск Сочи, че ищецът увеличил кредитния лимит на „Е.“
ЕООД с анекси №№ 4 и 5 към търговския договор от 23.06.2011 г. от 120 000
лева на 320 000 лева без съгласието на застрахователя, което
представлявало груба небрежност от страна на застрахования, тъй като той поемал
неоправдано висок риск. Изложеното представлявало значително с оглед интереса
на кредитора неизпълнение от страна на застрахования, изключващо отговорността
му. С такава тежест било и неизпълнението на задълженията на ищеца да
удостовери основанието и размера на претенцията си с всички изискуеми по
застрахователния договор и Общите условия към него документи. Имало
несъответствия в данните, посочени по заведената щета и по исковата молба.
Размерът на претенцията бил определен едва на 10.06.2015 г.
Ищецът не изпълнил и задължението си да спре незабавно доставките
в случай че длъжникът не е заплатил просрочените суми в срок от 15 дни от
падежа, както и да откаже да извършва продажби и доставки, както и да прекрати
договора, ако длъжникът му не изпълнява задълженията си да заплаща цената.
Намира, че ищецът е следвало да прекрати доставките към „Е.“ ЕООД още след
първата забава по фактура от 12.11.2014 г. като по този начин ограничи риска,
но това не е станало, поради което ищецът е проявил груба небрежност,
представляващо неизпълнение на застрахователния договор. Поддържа, че
приложените към щетата писма, изпратени от ищеца до „Е.“ ЕООД не удостоверяват
надлежно изпълнение на задължението по застрахователния договор - „Е.“ ЕООД да
бъде поставен в забава, тъй като не са му връчени.
Твърди, че представения от ищеца Добавък
№ 3 от 29.06.2007 г. не е подписван между страните с посоченото в него
съдържание, оспорва същият да е подписван от представляващите ответника лица,
като представя Добавък № 3/21.10.2009 г. с друго
съдържание.
Ответникът оспорва иска и по размер. По отношение на размера на
предявения иск поддържа, че съгласно т. 18 от Договора, застрахователят носи
отговорност по усвоения кредитен лимит, за който застрахованият е заплатил
премия, но не повече от застрахования кредитен лимит, а съгласно т. 29.2
застрахователното обезщетение е равно на застрахования кредитен лимит, за който
е заплатена съответната месечна застрахователна премия. Сочи, че същата се
определя и изплаща на месечна база, съгласно представен от застрахования отчет
– декларация, показващ размера на усвоения кредитен лимит за съответния период.
Твърди, че усвоения кредитен лимит за м. декември 2014 г. е 73 136.59
лева, определен като произведение от месечния оборот на длъжника и коефициента,
получен от съотношението от застрахования кредитен лимит и кредитния лимит.
Допълва, че поетия от него риск м. декември 2014 г. като застраховател е
пропорционалното участие в общия риск – оборота, осъществен между застрахования
и длъжника за м. декември, за който е платена премията за м. декември.
Поддържа, че ако ищецът докаже, че е претърпял щета в размер 119 465.66
лева, то неговата отговорност според уговореното пропорционално разпределение
на риска, не би надхвърлила 44 799.62 лева, пропорционално на коефициента
на риска, поет от застрахователя. Оспорва претенцията за присъждане на законна
лихва и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
В своя молба от 20.05.2016 г. ответникът поддържа, че задължението
на длъжника към ищеца по фактура № **********/23.12.2014 г. е погасено изцяло
от длъжника. От своя страна ищецът е поддържал в молба от 21.06.2016 г., че
това вземане не е погасено, тъй като длъжникът не е сочил кое свое задължение
погасява, поради което ищецът е отнасял плащанията към най-старите и
обременителните задължения, съответно, претендираната част от вземането по тази фактура не е погасено.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва
твърденията на ответника. Оспорва твърдението, че застрахователния договор с
ответника е бил прекратен към процесния период. Ищецът
твърди още, че е представил на застрахователя надлежни писмени доказателства
относно изпълнение на всички свои задължения като продавач още при предявяване
на щетата по всяка от извършените от купувача заявки. Оспорва да са настъпили
вреди за ответника от неспирането на доставки в периода 27.12.2014 г. – 30.12.2014
г., тъй като в този период фактически доставки не са извършвани.
Оспорва да е предприемал действия по събиране на вземането си въз
основа на издадения запис на заповед, обезпечаващ вземането му, макар да не
оспорва, че го е предявил за плащане.
Поддържа още, че методът, по който застрахователят изчислява
застрахователното обезщетение, посочен в отговора на исковата молба, не
съответства на уговорения в договора, поради което и размерът на претенцията си
смята за действително дължимия според уговореното.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба,в
който сочи, че между ищеца и „Е.“ ЕООД е подписана извънсъдебна спогодба на
17.08.2015 г., с която задълженията на „Е.“ ЕООД в размер на 119 465.66
лева са разсрочени на десет вноски и са платени вече първите четири от тях.
Посоченото се релевира
като довод за недопустимост и неоснователност на претенцията към застрахователя,
тъй като със споразумение е извършена новация на
задължението, при която същото се е погасило и застрахователят не отговаря за
новото задължение.
Ищецът не оспорва сключването на споразумение с „Е.“ ЕООД, а както
бе посочено, сам е уведомил съда за него, но сочи, че длъжникът е спрял
плащанията по него през януари 2016 г., поради което същото е прекратено при
условията, уговорени в него.
По делото са
конституирани трети лица помагачи на страната на ответника – „Е.“ ЕООД и Ц.Г.Ч..
Същите са депозирали становище по иска, с което го намират за неоснователен и
недоказан. Сочат, че между представляваното от нея дружество - „Е.“ ЕООД и
ищецът е сключено споразумение за разсрочване на застрахованите с Договора задължения
от 17.08.2015 г., като част от вноските по него вече са заплатени.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения с исковата молба договор за застраховане
на краткосрочни търговски кредити № 220805295000002 от 28.04.2005 г., че между „О.Б.“
ООД и „ДЗИ О.З.“ ЕАД е сключен договор за застраховка с предмет вземанията на
Застрахования (ищец в настоящото производство) от Длъжниците (купувачите) по
договори за продажба и доставка на петролни продукти, възникнали в резултата на
редовни доставки на стоки, при които има промяна на собствеността без да е
налице рекламация, и в съответствие с договора за продажба и доставка на
петролни продукти между Застрахования (Продавача) и Длъжника (Купувача).
Съгласно пункт I от Договора, изменен с Добавък № 2 от 29.03.2007
г., страните са приели следните дефиниции относно приложими в отношенията им
понятия:
• Търговският кредит е кредит,
предоставян на търговец (купувача) от Застрахования (продавача) и възникващ вследствие забавяне
между датата на предоставянето и фактурирането, и датата на заплащането на
доставените стоки.
• Кредитен период е срокът за плащане на
стоките, определен в договора за продажба и доставка на петролни продукти в
календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата за стоките и
услугите, като за всеки един Длъжник (купувач) е конкретно фиксиран в договора
за продажба и доставка на петролни продукти и е посочен в Приложение № 1 към
Договора. С Добавък № 2 е допълнено, че ако фактурата е издадена на по - късна
дата от тази, на която е посочено, че е издадена, кредитния период се изчислява
от датата на реално издаване, като максималния срок между посочената дата на
издаване и тази на реалното издаване не може да надвишава 10 дни.
• Кредитен лимит е максималната стойност
на доставките, които Длъжника може да получи от Застрахования по договора за
продажба и доставка на петролни продукти – чл. 1.3 от Договора. С Добавък № 2 е
добавена нова т. 1.3.1, съгласно която Застрахованият кредитен лимит за всеки
един длъжник се определя от застрахователя и е конкретно посочен в Приложение №
1 и издаваните ежемесечно добавъци. Според чл. 3 от Договора, същият се
определя до 120 % от кредитния лимит по т. 1.3 и намален с предоставените
обезпечения под формата на банковите гаранции и депозити.
• Усвоен кредитен лимит е размера на
действителния оборот на Купувача по договора продажба и доставка на петролни
продукти. Допълнено е, че в случаите, когато Застрахования кредитен лимит не е
равен на Кредитния лимит, Усвоеният кредитен лимит се изчислява като
произведение от месечния оборот на Длъжника и Коефициента, получен от
съотношението на Застрахования кредитен лимит и Кредитния лимит. В
новосъздадените с Добавък № 2 т. 1.4.1 и 1.4.2 е посочено, че когато сумата на
Застрахования кредитен лимит, банковите гаранции и депозитите на съответния
длъжник е по- голяма от Кредитния лимит, Коефициентът е равен на съотношението
на размера на Застрахования кредитен лимит към сумата на Застрахования кредитен
лимит, банковите гаранции и депозитите на съответния длъжник, а когато сумата
на Застрахования кредитен лимит, банковите гаранции и депозитите на съответния
длъжник е по - малка от Кредитния лимит, Коефициентът е равен на съотношението
на Застрахования лимит към Кредитния лимит на Длъжника. С Добавък № 3 от
29.06.2007 г. т. 1.4.2. е конкретизирана като посочено, че ако месечния оборот
на Длъжника е по – голям от Застрахования кредитен лимит, то Коефициентът е
равен на съотношението на размера на Застрахования кредитен лимит към Кредитния
лимит на Длъжника (т. 1.4.2.1), а в случай, че месечния оборот на Длъжника е по
– малък от Застрахования кредитен лимит, то Коефициента е равен на 1.
В т. 4 от Договора е уговорено, че Застрахователното събитие настъпва при неплащане от страна на
Длъжник в продължение на 45 дни след падежа на плащането на дължими суми от
парично задължение към Застрахования по договора за продажба и доставка на
петролни продукти, като Застрахованият се задължава незабавно да спре
доставките на стоки към Длъжник, който не е заплатил просрочените си суми в
срок от 15 дни от датата на падежа.
В чл. 7 от Договора са посочени покритите рискове и обхвата на застрахователното
покритие, сред които са и неплащането на която и да е дължима и изискуема сума
от парично задължение на Длъжник (купувач) към Застрахования по договора за
продажба и доставка на петролни продукти, както и случаите, в които Застрахования
е сключил споразумение за извънсъдебно уреждане на задълженията на Длъжник, при
условие, че вземанията на Застрахования са включени в това извънсъдебно
уреждане и Застрахованият участва в него след получаване съгласието на
Застрахователя. По силата на т. 8 от Договора, Застрахователят се задължава да обезщети
Застрахования до размера на застрахования кредитен лимит за всяко
застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на договора вследствие
на някои от покритите рискове.
В Раздел IV – „Изключени рискове“ подробно са
разгледани случаите, в които Застрахователят има право да откаже плащане на
застрахователната премия. Това са хипотези на прекратяване на договор за
продажба и доставка на петролни продукти по вина на Застрахования, отказ на
Длъжника да приеме стоките поради качествено или количествено несъответствие,
забава в плащанията поради наличие на насрещно неизпълнено задължение от страна
на Застрахования (договорно или нормативно), за виновни действия, с които са
причинени вреди, действие на лица без представителна власт, неспазване на
предварително одобрените типови бланки, природни бедствия и др. Уговорени са и
случаи, освобождаващи Застрахователя от отговорност като – несъответствие на
договора за продажба и доставка на петролни продукти по параметри, кредитен
период и кредитен лимит, уговорени без предварителното съгласие на
Застрахователя и различни от заложените в Договора и Приложение №1 към него,
както и когато застрахованият е сключил споразумение с купувача, касаещо кредитния период или кредитния лимит, без да е
получил за това писмено съгласие на застрахователя. Застрахователно
обезщетение не покрива също така лихви за просрочие, неустойки и др. подобни
санкции, свързани със забава на Длъжника.
В Раздел VI. от Договора, страните са постигнали
съгласие, че застрахователната сума е лимитът на отговорност на Застрахователя, определена
за всеки един Длъжник поотделно, като в нея влизат всички дължими суми,
ненадвишаващи кредитния лимит на длъжника, за които застрахованият е заплатил
застрахователна премия и до които застрахователят поема отговорност при
настъпване на застрахователно събитие да заплати обезщетение. Застрахованият
кредитен лимит не може да надхвърля 100 000 лева за един длъжник и в общ
размер за всички Длъжници – 9 000 000 лева. Застрахователят носи
отговорност до размера на усвоения кредитен лимит, за който Застрахования е
заплатил премия, но не повече от застрахования кредитен лимит.
Според чл. 29.2 от Договора застрахователят се задължава при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
застрахователно обезщетение, но не повече от застрахования кредитен лимит, за
който е заплатена съответната месечна застрахователна премия.
Съгласно т. 28 от Договора, до 10-то число на всеки месец от срока
на действие на Договора, Застрахованият представя на Застрахователя
отчет-декларация, показващ размера на усвоения кредитен лимит към края на
предходния (отчетен) месец, въз основа, на който се определя размера на дължимата
месечна застрахователна премия (при годишно тарифно число 1%), платима в срок
до 14 работни дни след получаване на издадена застрахователна сметка. С Добавък
№ 4 от 02.02.2011 г. са направени изменения, като е
предвидено, че застрахователна премия следва да бъде заплатена не по- късно от
5 работни дни след получаване на издадена застрахователна сметка, че считано от
01.01.2011 г се начисляват 2 % върху дължимата премия,
както и че годишното тарифно число се изменя на 1.3 %.
С Добавък № 1 е добавена т. 30.4.1., в която е предвидено, че
Застрахованият има право да поиска повишаване на застрахования кредитен лимит
на всеки длъжник, при условие, че той не е допуснал забава в плащанията си
повече от 20 дни и към момента на искането не е в просрочие. Страните да
договорили Застрахованият да уведомява Застрахователя по имейл ежеседмично за
всяко настъпило застрахователно събитие, за актуалното състояние на
задълженията, както и да заведе щета в срок до 45 дни от настъпването му.
В т. 31 от
Договора е уговорено, че при неплащане в срок на падежа (датата на която изтича
кредитния период) от страна на Длъжник, Застрахованият е длъжен в срок от 10
дни от датата на падежа да изпрати до Длъжника писмо с искане за доброволно
плащане на дължимите суми, в срок от 15 дни от датата на падежа да спре
продажбите и доставките към Длъжника, като при неизпълнение на това му
задължение Застрахователят не носи отговорност за доставени стоки след 15-ия ден
от падежа. Предвидено е още, че застрахованият
има право да заведе щета в 15 дневен срок след настъпване на застрахователното
събитие, който срок е променен на 45 дневен със създаването на т. 31.4.2 в
Договора с Добавък № 1 от 19.05.2006 г.
Съгласно т. 32.2
от Договора, размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя
като разлика между фактурираната стойност на извършените доставки на стоки,
които не са заплатени, намалена с: размера (стойността) на приетите обезпечения
под форма на финансови активи и/или банкови гаранции или плащания извършени от Длъжника
или трети лица по тези доставки
както и насрещни задължения на застрахования. В следващата точка е
предвидено, че Застрахователят заплаща застрахователното обезщетение в срок до
14 работни дни от завеждането на щетата по т. 31.4, ако е придружено с всички
документи по Приложение № 5.
С Добавък № 2 се създава нова т. 34.1, съгласно която ако
трето лице погаси изцяло или частично след като е настъпило застрахователно
събитие, то с получените суми се погасяват пропорционално застрахования
кредитен лимит и сумата, с която е надвишен кредитния лимит.
Страните са уговорили условията, при които се прекратява на
Договора – общи – по взаимно съгласие, с предизвестие от някоя от страните, при
неплащане на застрахователната премия в срок от 15 дни от получаване от
Застрахования на сметката за дължимата застрахователна премия и особени – в
случай на откриване на производство по несъстоятелност или за ликвидация по
отношение на някоя от страните и други.
В Приложение № 5 се съдържа списък на необходимите документи
за завеждане на щета по договора за
застраховане на краткосрочни търговски кредити и това са: договора за продажба
и доставка на петролни продукти, ведно с всички приложения; заверени копия на
счетоводните документи, доказващи просрочено плащане – фактури, дебит ноти,
обобщена справка; поръчка за доставка с потвърждение за приемане и приемо-предавателен протокол за доставените петролни
продукти; покани до длъжника за доброволно плащане, декларация от застрахования
за спиране на продажбите; предявен запис на заповед; други документи, поискани
от застрахователя в 10-дневен срок то предявяване на претенцията.
Договорът е сключен при Общи условия, приложени към исковата
молба. Според дефинитивните му клаузи в
т. 2.6. „Кредитен Лимит“ е максималният размер, до който ще се покрива от
застрахователя задължението на купувача към застрахования по смисъла на чл.
2-1- от договора за доставки на стоки в рамките на кредитния период. В раздел Х
„Застрахователно обезщетение“ се съдържат допълнителни правила за определянето
му,в сравнение с Договора. Така в т.
4.10. е уговорено, че в случай че не може да се определи дали всички дължими
просрочени плащания са застраховани или незастраховани, тези суми (след
намалението им с всички обезпечения и доброволни плащания от длъжника и трети
лица) се разпределят пропорционално на дела им в общия размер на застрахованите
и незастрахованите плащания по договорите за доставка на стоки, което правило
има аналогично предназначение на правилата по Договора за определяне на
застрахования кредитен лимит, за който се дължи застрахователна премия, в
случай че застрахования кредитен лимит не е равен ан
кредитния лимит, съответно – на реалния оборот. Според т. 10.5, в случай че
сумата на просрочените плащания в момента на настъпване на застрахователното
събитие надвишава определения за съответния длъжник кредитен лимит, размерът на
щетата, подлежаща на обезщетение, се изчислява като сумата, изчислена по чл.
10.3 т. (всички просрочени задължения минус обезпеченията
и доброволните плащания) се умножава по съотношението между определения
кредитен лимит и сумата на просрочените плащания. Изрично в чл. 43 от Договора
е посочено, че при различие в клаузите на Договора и ОУ, прилага се Договора, а
изискването на ОУ за самоучастие на застрахования в
размер на 15% не се прилага. В ОУ понятието „кредитен лимит“ е дефинирано
различно от понятието по Договор – „максималният размер, до който ще се покрива
от застрахователя задължението на купувача към застрахования“. Или кредитен
лимит по ОУ е всъщност застрахования кредитен лимит по Договора.
По делото са приложени уведомление с изх. № 92-1443/04.03.2014 г.,
с което „О.Б.“ ООД едностранно
прекратява застраховка – полица № 22080529000002/28.04.2005 г. с изтичане на
уговореното тримесечно предизвестие, както и уведомление за датата на
прекратяване на Договора, с което от „О.Б.“ ООД са поискали договорът да се
прекрати от 01.06.2014 г., вместо от 06.06.2014 г.
Това предложение е прието с писмо изх. № на ДЗИ № 92-2906/09.05.2014 г.
Към исковата молба са приложени шест на броя Добавъци
към процесната застрахователна полица, разпоредби от
част от които бяха цитирани по-горе, като оспорен от ответника е само Добавък № 3/29.06.2007 г. с възражения, че не е известен на
ответника в този му вариант, не е подписан от един от изпълнителните директори към
този момент - В.А., а дружеството се подписва от двама изпълнителни директори
заедно, като в същото време е представил Добавък № 3/21.10.2009
г., който е със съдържание, различно от представения от ищеца Добавък № 3/29.06.2007 г., касаещо
изменение на съвсем различни разпоредби на Договора.
В изпълнение задължението му по чл. 183 ГПК ищецът е представил по
делото оригинал на Добавък № 3/29.06.2007 г., като
съдът е констатирал пълна идентичност с представения с исковата молба препис, с
изключение на наличието в оригинала на правоъгълен печат в горния десен ъгъл с
отбелязване папка Застраховки и номер, какъвто печат не се наблюдава в преписа.
Разпитаната свидетелка Ч.е посочила, че такъв печат се поставя при архивиране. Ищецът
е представил оригинал и на Добавък № 3/29.10.2009 г.,
като е заявил, че очевидно са налице два Добавъка с №
3.
По делото е изслушано заключение на вещото лице С.Б., неоспорено
от страните, според което действително Добавък №
3/29.06.2007 г. не е подписан от В.Й.А..
Установил е още, че подписът за В.А. е поставен със запетайка, както и че
същото лице, което се е подписало за
него, е подписало Добавък № 3/29.06.2007 г. към друга
полица между същите страни.
На 29.06.2014 г. между страните по делото е подписан Добавък № 6. В
него страните се съгласяват, че уведомлението, с което ищецът е прекратил
едностранно Договора и което е връчено на застрахователя на 06.03.2014 г. се
оттегля. Изразено е желание на страните да продължат действието на Договора,
като изключат част от длъжниците на застрахования от
действието на Договора. Застрахователят изрично се е съгласил да приеме
изявлението и с продължаването на действието на Договора и добавъците
към него, които са посочени като: Добавък №
1/19.05.2006 г., Добавък № 2/29.03.2007 г., Добавък № 3/29.06.2007 г., Добавък
№ 4/02.02.2011 г. и Добавък
№ 5/22.05.2011 г.
С писмо изх. № 92-4833/15.06.2015 г. „ДЗИ – Застраховане“ ЕАД е
уведомил „О.Б.“ ООД, че прекратяван едностранно процесния
застрахователен договор и добавъците към него, които
са посочени като: Добавък № 1/19.05.2006 г., Добавък № 2/29.03.2007 г., Добавък
№ 3/29.06.2007 г., Добавък № 4/02.02.2011
г. и Добавък № 5/22.05.2011 г.
По делото е представен от ответника документ, изпратен като
приложение към имейл от 19.03.2013 г., неподписан от страните, съгласно
който ответникът е одобрил застрахован
кредитен лимит по отношение на „Е.“ ЕООД в размер на 120 000 лева. Това
обстоятелство е безспорно между страните.
Приложен е договор от 23.06.2011 г., сключен между „Е.“ ЕООД в
качеството му на купувач и „О.Б.“ ООД с предмет доставка и продажба на петролни
продукти. Постигнато е съгласие, че кредитния лимит на „Е.“ ЕООД (стойността на
всички доставени и незаплатени продукти) е в размер на 250 000 лева. С
Анекс № 1 кредитния лимит е променен на 700 000 лева, с Анекс № 3 е
променен на 120 000 лева, а с последващ Анекс № 4 е
увеличен на 320 000 лева.
С посочените анекси страните са продължавали и първоначалния
едногодишен срок на договора за покупко-продажба, като с последния Анекс № 5
срокът е продължен до 04.12.2015 г.
За стойността на увеличението на кредитния лимит в размер на 200
000 лева „Е.” ЕООД е предоставило на „О.Б.“ ООД банкова гаранция с реф. № GA4.044.0003 издадена от „Д.Б.АГ” , Франкфурт на Майн Германия от 11.02.2014 г. за 102 000 евро. Ищецът е
бил уведомен на 14.02.2014 г. от С.АД, клон Б., че по нареждане на „Е.“ ООД „Д.Б.“
АГ е учредила банкова гаранция в полза на „О.Б.“ ООД. Представена е самата
гаранция, която е валидна до 04.12.2014 г. и покрива всяка дължима от „Е.“ ООД сума по Договор за
продажба и доставка на петролни продукти от 23.06.2011 г. и Анекс №
1/25.06.2013 г. Впоследствие срокът на гаранцията е удължен до 16.03.2015 г.
По делото са представени два записа на заповед от 27.02.2015 г. и
от 29.02.2012 г., издадени от „Е.“ ЕООД и авалирани
от Ц.Г.Ч., като първият е за 120 000 лева, а вторият за 250 000 лева.
По делото са представени още нотариални покани, връчени на „Е.“ ЕООД и Ц.Г.Ч.
на 03.04.2015 г., с които записът на заповед е предявен на задължените лица.
С имейл – претенция за щета от 12.03.2015 г., ищецът е заявил искане
за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника до размера на
застрахования кредитен лимит. Същата е входирана в деловодството на ответника
на хартиен носител под № 92 – 2500/17.03.2015 г.
Видно от издадена от ищеца декларация, адресирана до ответника,
към 12.03.2015 г. „Е.“ ЕООД е изпаднало в забава за сума в размер на
318 960.32 лева, а съгласно приложената към декларацията справка, същата е
формирана от вземания по фактури, издадени между 12.11.2014 г. и 30.12.2014 г.,
съвпадащи с посочените от ищеца в допълнителната искова молба.
На 04.06.2015 г. от „ДЗИ – О.З.“ АД са поискали представяне на
допълнителни документи, сред които и поръчки за доставки с потвърждение за
приемането им и подписани приемо-предавателни
протоколи по неплатените фактури.
Ищецът е представил писмо изх.№ 3049/10.062015 г., с което сочи,
че представя като приложения исканите документи.
Ищецът е представил справка относно закриване на част от
задълженията на „Е.“ ЕООД, които към 16.07.2015 г са в размер на 199 494.66
лева и втора справка от същата дата, според която неплатени са останали
119 465.66 лева, по фактури, съвпадащи с първоначалната искова претенция.
Ответникът е представил Сметка за дължима застрахователна премия
за м. декември 2014 г. по процесния Договор, която е
начислена в размер на 7 718.07 лева и данък върху застрахователната премия
154.36 лева
Със свое писмо с изх. № 92-4833/23.06.2015 г. ответникът е отказал
изплащането на щета № 220829500010/15 – „Е.“ ЕООД.
Всяка от двете страни е
представила Споразумение от 17.08.2015 г., подписано между „Е.“ ЕООД и „О.Б.“
ООД. С него между страните е установено като безспорно, че „Е.“ има задължения
към „ОМВ“ по договор от 23.06.2011 г. в общ размер на 119 465.66 лева –
главница и 9 475.55 лева – лихва. Е. е поел задължение да изплати общото
си задължение от 128 941.21 лева на десет погасителни равни вноски – по
12 894.12 лева, платими в интервала от 1-во до 10-то число на всеки месец,
начиная от м. септември 2015 г. В чл. 7 от
Споразумението страните са договорили, че при забава на коя да е вноска
споразумението се прекратява автоматично и остатъчното задължение става изцяло
предсрочно изискуемо. По делото са представени доказателства за изплащане на
четири от уговорените вноски в общ размер на 51 576.48 лева, като
четвъртата вноска е платена на 06.01.2016 г.
Представени са следните фактури: № **********/23.12.2014 г. – за
36 241.02 лева; фактура № **********/23.12.2014 г. на стойност
34 201.43 лева; № **********/19.12.2014 г. - за 23 500.46 лева; №
**********/29.12.2014 г. - за 13 278.86
лева и № **********/30.12.2014 г. - за 18 644.47 лева. Всички са
издадени от „О.Б.“ ООД с получател „Е.“ ЕООД, за доставени горива като вид,
цена, като във всяка фактура е посочен включително номер на превозно средство.
Условия на доставка са ЕХW, съответно Варна или Русе. Посочено е още, че плащане се дължи до
30 дни.
По делото е приета преписката по заведената от ищеца щета по процесния договор, която първоначално е за 125 866.24
лева. Към нея има декларация на ищеца, че „Е.“ ЕООД е просрочило към 12.03.2015
г. задължения в общ размер на 318 960.32 лева и фирмата е блокирана от
30.12.2014 г. Представен е и месечен отчет на ищеца за декември 2014 г., в
който е посочено, че кредитният лимит на „Е.“ ЕООД е 320 000 лева,
застрахован лимит 120 000 лева, банкова гаранция – 199 494.66 лева,
оборот с ДДС – 195 030.90 лева, застрахован лимит – 0.38%, усвоен кредитен
лимит – 73 136.59 и дължима месечна премия – 73.23 лева. Според пълния
месечен отчет за декември 2014 г., относно всички длъжници,
общият размер на усвоен кредитен лимит е 7 124 373.72 лева, а общият
размер на дължимата месечна премия е 7 718.07 лева. В преписката има
финансова информация за Е. и неговия управител, договора за покупко-продажба от
23.06.2011 г. и Анексите към него, двата записа на заповед от 27.02.2015 г. и
29.02.2012 г., нотариална покана до Е. от април 2015 г. Налични са и процесните фактури, като към всяка фактура има заявка от
датата на фактурата, направена от Е., с място на товарене Лукойл Русе или
Лукойл Варна, име на превозвач и номер на товарно превозно средство, който
съответства с вписания във фактурата. Количеството по фактурата също
съответства на приложената към фактурата заявка. Представени по щетата са три
поредни уведомителни писма от „ОМВ Б.“ до „Е.“ ЕООД от м. февруари 2015 г., с
покана за заплащане на просрочените задължения.
С писмо изх. № 92-4833/23.06.2015 г. „ДЗИ – О.З.“ АД са уведомили ответника, че
съобразно правилата на Договора, при застрахован оборот от 73 136.59 лева
за м. декември 2014 г. и актуален дълг от 119 465.66 лева, при приложим
коефициент 0.375%, припадащата се на застрахователя пропорция би била равна на
44 799.62 лева. Тъй като обаче застрахованият е увеличил предоставения на
„Е.“ ЕООД кредитен лимит на 320 000 лева без официално съгласие на
застрахователя, това представлява изключен риск съгласно чл. 9.7 от
застрахователната полица, поради което застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение.
По делото е разпитана
свидетелката Т.И.Ч., служител на „ОМВ Б.“ ЕООД на длъжност правен координатор.
Заявява, че работи в „ОМВ Б.“ от 2003 г. и че участва в процеса на изготвяне на
тези договори, но не знае кой полага подписите. Твърди, че „ОМВ Б.“ има
сключена застраховка с ответника, както и че практиката в „ОМВ Б.“ е
договорите, анексите и добавъците да се подписват
първо от другата страна, след което биват доставени по пощата или с куриер.
Поддържа, че Договора и добавъците са подписани,
както всички останали документи първо от „ДЗИ“, след това от представляващите
„ОМВ Б.“. Сочи, че печат с номер и папка върху добавък
№ 3 е поставен при архивирането на документа.
По делото е изслушано и прието заключение на ССЕ, изготвено от вещото
лице Е.С., което съдът кредитира като обосновано и безпротиворечиво. Вещото
лице, след анализ на приложените към делото документи, както и проверки в
деловодствата и счетоводните записвания на двете страни е посочила в табличен
вид, че през ноември и декември 2014 г. ищецът е издал 15 фактури с получател „Е.“
ЕООД, седем от които от ноември и осем от декември, като първата от тях е с
дата 12.11.2014 г., с обща непогасена стойност 318 960.32 лева Установила
е още, че ищецът е завел щета пред ответника на 12.03.2015 г., която е
постъпила по имейл, а подписана от О.Б." ООД претенция за щета на хартиен
носител е заведена в „ДЗИ О.З.“ АД с вх. № 92-2500/17.03.2015 г. По посочената
щета не е установила извършено плащане и е постановен отказ с писмо с изх. №
92-4833/23.06.2015 г.
Вещото лице разяснява, че застрахователната премия по договора се
определя месечно въз основа на размера на усвоения кредитен лимит за съответния
месец, удостоверен от застрахования в отчет - декларация. Допълва, че за м.
декември 2014 г. ищецът е подал на 23.01.2015 г. пред застрахователя справка за
застрахователната премия с данни, че длъжникът е усвоил кредитен лимит от 73
136.59 лева, който представлява произведението между месечния оборот на
длъжника и коефициента, получен от съотношението между застрахования кредитен
лимит и кредитния лимит по договора с длъжника. Въз основа на тази справка
застрахователят е издал на 26.01.2015 г. сметка за дължимата за м. декември
застрахователна премия по застрахователна полица №220805295000002 от 28.04.2005
г. в размер на 7 872.43 лева с данък 2% върху застрахователната премия, която е
платена от застрахования на 29.01.2015 г.
В експертизата се установява още, че последният одобрен
застрахован кредитен лимит е от 19.03.2013 г. за 120 000 лева.
Допълва, че ако се вземе под внимание първата неплатена фактура от
м. 11.2014 г., то датата на настъпване на застрахователното събитие е
26.01.2015 г., а ако се вземе предвид първата неплатена фактура след закриване
на задълженията от ноември и декември във връзка с платената банкова гаранция,
застрахователното събитие е настъпило на 08.03.2015 г.
При извършената проверка по предоставените от ищеца справки за
извършени плащания и закриване на задължения по фактури издадени на „Е.“ ЕООД, вещото
лице е установила, че за периода от м. ноември – м.декември 2014 г., „О.Б.” ООД
е продало на „Е.” ЕООД петролни продукти на обща стойност 318 960.32 лева,
от които сума в размер на 199 494.66 лева е закрита с издадената в полза на
ищеца банкова гаранция и остатъка на задължението на „Е.” ЕООД остава
119 465.66 лева. Вещото лице отчита, че след датата на завеждане на иска „Е.”
ЕООД е заплатило 51 676.48 лева, при което размерът на неплатената сума
към 03.02.2016 г. е 67 889.18 лева.
В изслушаното по делото и неоспорено от страните допълнително
заключение по ССЕ, вещото лице С. сочи, че застрахователната премия по Договора
се определя месечно въз основа на размера на усвоения кредитен лимит за
съответния месец, удостоверен от Застрахования в отчет - декларация. Също,
както и в първоначалната експертиза, вещото лице сочи, че на 23.01.2015 г. ищецът
е подал пред ответника справка за м. декември 2014 г. за застрахователната
премия с данни, че длъжникът е усвоил кредитен лимит от 73 136.59 лева, който
представлява произведението между месечния оборот на длъжника и коефициента,
получен от съотношението между застрахования кредитен лимит и кредитния лимит
по договора с длъжника. Въз основа на тази справка застрахователят е издал на 26.01.2015
г. сметка за дължимата за м. декември застрахователна премия, която е платена
от застрахования на 29.01.2015 г.
Конкретно по месеци в рамките на изследвания период (м. 06.2014 г.
до м. 04.2015 г.), вещото лице е установила, че ищецът е заплатил следните
застрахователни месечни премии, определени от ответника за клиент 3029163 „Е.“
ООД при кредитен лимит 320 000 лева, застрахователен лимит 120 000 лева и
банкова гаранция 199 494.66 лева:
За м. юни 2014 г. с оборот 377 923.58 лева, застрахован лимит
0,38 %, усвоен кредитен лимит 141 721.34 лева - дължимата месечна премия
от 153.53 лева е платена на 08.08.2014 г.
За м. юли 2014 г. с оборот 301 547.58 лева, застрахован лимит
0,38 %, усвоен кредитен лимит 113 080.34 лева - дължимата месечна премия
от 122.50 лева е платена на 19.08.2014 г.
За м. август 2014 г. с оборот 234 855.65 лева, застрахован
лимит 0,38 %, усвоен кредитен лимит 88 070.87 лева - дължимата месечна премия от
95 41 лева е платена на 29.09.2014 г.
За м. септември 2014 г. с оборот 324 537.20 лева, застрахован
лимит 0.38%, усвоен кредитен лимит 121 701.45 лева - дължимата месечна
премия от 131.84 лева е платена на 29.10.2014 г.
За м. октомври 2014 г. с оборот 367 088.94 лева, застрахован лимит
0.38%, усвоен кредитен лимит 137 658.35 лева - дължимата месечна премия от
149.13 лева е платена на 26.11.2014 г.
За м. ноември 2014 г. с оборот 242 497.80 лева, застрахован
лимит 0,38 %, усвоен кредитен лимит 20 507.37 лева - дължимата месечна
премия от 22.22 лева е платена на 22.12.2014 г.
За м. декември 2014 г. с оборот 195 030.90 лв., застрахован
лимит 0,38 %, усвоен кредитен лимит 73 138.59 лева - дължимата месечна
премия от 79.23 лева е платена на 28.01.2015 г.
За останалата част от периода (м. януари - април 2015 г.), вещото
лице установява, че клиент 3029163 „Е.“ ООД не е включен в данните за продажби
на ответника.
След извършване на проверка на предоставената по делото от НАП –
ТД, гр. Варна информация - справка „Регистър на подадените документи“ към
17.01.2017 г. за декларирани продажби на горива за четвърто тримесечие на 2014
г. от „О.Б.“ ООД на „Е.“ ЕООД, както и на подадените декларации за закупени
горива от „Е.“ ЕООД от „О.Б.“ООД за същият период, вещото лице установява, че
при съпоставка на данните за подадените от двете посочени дружества данни са
включени в справката и декларирани пред НАП и от двете страни.
Вещото лице е представила допълнение към допълнителната
експертиза. В него е посочило, че размерът на извършените продажби за м.
декември 2014 г. от „О.Б.“ ООД на „Е." ЕООД е 195 030.90 лева,
формиран от сбора на приложените по делото фактури в периода от 18.12.2014 г.
до 30.12.2014 г. След закриване на задълженията по част от фактурите с
издадената в полза на ищеца банкова гаранция и извършените от „Е." ЕООД
плащания след образуване на настоящото производство, дължима е останала сума в
размер на 67 889.18 лева, формирана от сбора на непосените фактури с № **********/23.12.2014
г., с остатък 12 465.39 лева, № **********/29.12.2014
г. на стойност 13 278.86 лева, № **********/29.12.2014 г. на стойност 23 500.46
лева и № **********/30.12.2014 г. на стойност 18 644.47 лева.
Вещото лице е разяснила, че коефициентът, служещ като компонент
при изчисляване на Усвоения кредитен лимит се изчислява като съотношението
между 120 000 лева (застрахователния лимит) и 319 494.66 лева (сбора от
кредитния лимит и банковата гаранция) се равнява на 0.375.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По правната
квалификация на иска.
С
оглед твърденията на ищеца относно съдържанието на юридическите факти, от които
извежда правото си на застрахователно обезщетение и формулирания петитум съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 208, ал. 1 вр. чл. 200 КЗ. Твърдението е за сключена имуществена
застраховка с ответника, с която е застрахован риска от настъпване вреди за
ищеца от неплатена цена по продадени от него горива, т.е, застраховката е относно
риска от несъбиране на паричното вземане на продавача и цели обезщетяване на
вредите от неизпълнението на купувача, и е от вида на имуществените застраховки,
когато застраховано е оценимо в пари благо на ищеца – чл. 200 КЗ (отм.), съотв. – при
настъпване на застрахователно събитие (неплащане) застрахователят дължи
изплащане на застрахователно обезщетение – чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) Настоящият
състав намира за неоснователни възраженията на ищеца, че правната квалификация
на иска е по чл. 199а КЗ (отм.) Посочената норма предвижда хипотези на сключена
застраховка като обезпечение на вземането на кредитор, като застраховано е имуществено или неимуществено благо на
длъжника – съгласно чл. 199а, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ
(отм.) тази застраховка се сключва по повод на имуществено или неимуществено
благо на длъжник в полза на кредитора за
обезпечение на негово вземане. Такива застраховки са напр. застраховка
„Живот“ на кредитопулачателя, по която ползващо се лице
е кредитодателят или имуществена застраховка на
недвижимия имот на кредитополучателя, предмет на договор за ипотека, по която
ползващо се лице е кредитодателят. Разликата между
чл. 199а, ал. 1 и чл. 199а, ал. 2 КЗ е, че по първата алинея договорът се
сключва от длъжника, а по втората алинея
договорът се сключва от кредитор, но със съгласието на длъжника. И в двете
хипотези обаче застрахованото благо е на длъжника, но застраховката служи като
обезпечение вземания на кредитора към длъжника. Именно затова, ако
обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на
договора, надхвърлят размера на непогасените вземания на кредитора, те се
заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица. Друг е
въпросът, че тази застраховка може да бъде имуществена, може да бъде и на
неимуществено благо, както бе посочено.
В
настоящия случай се твърди договор между кредитор и застраховател, с който
застрахователят поема задължение да понесе риска от неплащане по вземанията на
кредитора, т.е., застраховано е имуществено благо на кредитора, а не на
длъжника „Е.“ ЕООД в полза на кредитора ОМВ, т.е., застраховката не се сключва
като обезпечение вземанията на ОМВ върху благо на длъжника, следователно,
налице е застраховка по чл. 200, ал. 1 КЗ (отм.), съотв.
– искът е по чл. 208, ал. 1 вр. чл. 200 КЗ (отм.), а
не по чл. 208, ал. 1 вр. чл. 199а КЗ.
По основателността на
иска съдът намира следното:
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по такъв договор, ищецът следва да докаже валидното
му сключване, настъпването на застрахователно събитие, настъпване на вреди в
причинна връзка с него и техния обем, съотв. –
дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ
отм.). Ответникът следва да докаже правоизключващите
си възражения, които в случая са следните: а) липса на валиден договор към
момента на застрахователното събитие; б) наличие на изключен риск - липса на реални доставки по договори за
доставка на горива, по които липсва плащане; доставки, направени въпреки
уговорка след 15 дни забава такива да бъдат преустановени; промяна в кредитния
лимит на купувача без съгласие на застрахователя; неизпълнение на задължението
за доказване на застрахователното събитие с уговорените документи;
непредприемане действия по изпращане покани до купувача за доброволно
изпълнение; г) частично погасяване на вземанията от длъжника чрез плащане,
както и погасяване на застрахованите вземания чрез новация;
д) събиране на вземанията чрез предявени за плащане записи на заповед, издадени
в обезпечение на процесните вземания, съотв. – недопустимо домогване до събирането им втори път и
е) пропорционално поет от страните риск и начина на определянето му във връзка
с размера на дължимото обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства бе
установено наличието на валиден застрахователен договор със съдържанието,
посочено от ищеца, такова, каквото същото е отразено в договора от 28.04.2005
г. и шест добавъци към него. Установи се още, че
действието на договора и пет добавъка към него е било
прекратено по инициатива на ищеца, но със съгласие на ответника, считано от
01.06.2014 г. Установи се обаче, че с Добавък №
6/29.06.2014 г. страните са се съгласили, че посоченият договор и добавъците към него подновяват действието си. Възражението
на ответника е основателно само по повод действието на направеното от ищеца
изявление за оттегляне на предизвестието за прекратяване на договора, тъй като
същото може да се оттегли само до момента, в който породи действие, т.е., могло
е да бъде оттеглено до момента, в който ответникът е приел прекратяване на
договора от дата 01.06.2014 г. Макар оттеглянето да не е породило присъщото му
действие, то в Добавък № 6 страните недвусмислено са
изразили съгласие да сключат занапред договор със съдържанието на договора от
28.04.2005 г. и добавъците към него в периода ноември
- юни 2015 г. този договор е бил действащ, което се установява както от
събраните писмени доказателства, така и от допълнителното заключение на ССЕ,
според което и през първите месеци на 2015 г. ищецът е подавал справки
декларации за застраховани вземания, а ответникът му е определял дължима
застрахователна премия. Договорът валидно е сключен в писмена форма, съобразно
изискването на чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) Може да се приеме, че договорът е
прекратен едва с изтичане срока на предизвестието на ответника от 17.06.2015 г.
Не се събраха никакви доказателства, установяващи
възраженията на ответника за нищожност на Добавък № 6
поради противоречие с добрите нрави или закона, а и тези негови възражения са
въобще неконкретизирани.
Във връзка с договора и неговото съдържание към процесния период се намира и спора между страните относно
съдържанието и датата на подписване на Добавък № 3
към договора. Съдът намира, че по делото се установи, че между страните е имал
действие Добавък № 3/ 29.06.2007 г., макар чрез СГЕ
да бе установено, че същият не е подписан за ответника и от двамата му
изпълнителни директори, които съгласно вписванията в търговския регистър,
представляват дружеството само заедно. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Узнаването на ответника относно Добавък
№ 3/29.06.2007 г. е станало най-късно на 29.06.2014 г., когато е подписан Добавък № 6, в който е цитирано сключването на Добавък № 3/29.06.2007 г. Търговецът не само, че не се е
противопоставил на сключването му без представителна власт, но и по-късно
отново го е цитирал като действащо между страните споразумение в предизвестието
си за прекратяване на застрахователния договор изх. № 92-4833/17.06.2015
г. Не влияе върху истинността на Добавък № 3/29.06.2007 г. и обстоятелството, че върху представения
оригинал беше установен и деловоден печат, какъвто върху преписа няма. С оглед
поясненията на свидетелката Ч., че такъв печат се поставя при архивиране на
документите, логично е преписът да е изготвен от оригинала преди архивирането,
което обяснява и липсата върху него на посочения печат. В текстово отношение
преписът е констатирано от съда, че е напълно идентичен с оригинала.
Съдът намира, че страните са подписали валидно и втори Добавък № 3 от дата 21.10.2011 г., представен от ответника
в препис, а ищецът – в оригинал по делото, като дублирането в номерацията на добавъците вероятно е техническа грешка.
По делото се установи, че ищецът е сключил конкретни договори за
доставка на горива с „Е.“ ЕООД, което дружество ответникът не оспорва, че е
сред тези, вземанията срещу които е включено в застрахователното покритие. Тези
договори са обективирани в представените по делото
фактури - фактура № **********/23.12.2014 г. фактура № **********/23.12.2014 г. , фактура №
**********/19.12.2014 г.; фактура № **********/29.12.2014 г. и фактура №
**********/30.12.2014 г., като същите съдържат основните елементи на договор за
покупко-продажба – страни, предмет, цена, срок за плащане. Предметът им е
идентичен с предмета, предвиден в Договора – продажба на горива.
От допълнителното заключение на ССЕ се установи, че е налице
реална доставка по тези договори. Вещото лице е установила, включително въз
основа на писмената информация за декларирани ЕДД – продажби, съотв. покупки на горива за четвърто тримесечие на 2014 г.
от двете страни, постъпила по делото от НАП, че и двете страни са включили
посочените договори в счетоводството си и са ги декларирали пред НАП. При
сравнение между видовете и количествата горива по фактури и по ЕДД се
установява съвпадение. На следващо място, подаването на информация пред НАП за
доставени/получени течни горива е задължение, регламентирано в чл. 118, ал. 10 ЗДДС, според който данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката
и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. От редакцията на този текст личи, че ЕДД се
подават за доставени/получени течни
горива, от което пък може обосновано да се заключи, че ищецът е доставил на
„Е.“ ЕООД течните горива, декларирани пред НАП. Относно установителното
действие по отношение доставките на декларирането пред НАП и упражняването на
права, свързани с декларирането, макар и свързано с ДДС, е постановено Решение
№ 198/13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014 г. на ВКС, І т.о., чиито принципни разрешения са
приложими и в настоящия случай. (съгласно чл. 31 ЗДДС продажбата на горива е
освободена доставка, поради което и ДДС не се начислява, поради което и не е
изследван въпроса за начисляването му).
Съгласно уговорките в Договора и посоченото във фактурите,
кредитният период по договорите за продажба е 30 дни. Процесните
фактури са от декември 2014 г., следователно падежите по тях настъпват през
януари 2015 г. Страните са уговорили в чл. 4 от Договора, че застрахователно
събитие е налице след изтичане на 45 дни от падежа на съответното задължение.
Или, застрахователно събитие – неплащане на задължение, настъпва след изтичане
на 45 дни от падежа по всяка фактура.
Съответно, такива застрахователни събития са настъпили: по Фактура №
**********/23.12.2014 г. с падеж 22.01.2015 г.,
- на 07.03.2015 г.; по Фактура № **********/29.12.2014 с падеж
28.01.2015 г., - на 13.03.2015 г.; по Фактура № **********/29.12.2014 г. с
падеж 28.01.2015 г. – на 13.03.2015 г.; по Фактура № **********/ 30.12.2014 с
падеж 29.01.2015 г., - на 14.03.2015 г.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че ищецът е завел щета по посочените фактури
пред ответника по електронна поща на 12.03.2015 г. в общ размер на
318 960.32 лева, както и че на 19.03.2015 г. ищецът е получил плащане по
банковата гаранция в размер на 199 494.66 лева, като с тях е приел за
погасени всички зазължения по фактури от м. ноември
2014 г. и част от фактура № **********/23.12.2014 г. Претенцията към ответника е останала в размер на
119 465.66 лева по фактури от м. декември 2014 г.
Установи се, че страните са уговорили правила, при които да
разпределят помежду си риска, в случай, че има разлика между застрахования
кредитен лимит и кредитния лимит, със или без гаранции и обезпечения, както и
при по-висок или по-нисък месечен оборот (дефиницията за усвоен кредитен лимит
и правилата на чл. 1.4). Спорът за истинността на Добавък
№ 3/26.09.2007 г. се окозва ирелевантен за случая,
тъй като със и без неговото приложение коефициента на разпределение на риска
все е съотношението застрахован кредитен лимит към кредитен лимит, доколкото
сумата на застрахования кредитен лимит, банковите гаранции и депозитите на
длъжника е по - малка от Кредитния лимит 319 000 към 320 000 лева), в
който случай коефициентът е винаги равен на съотношението на застрахования
лимит към кредитния лимит.
Не е спорно между страните още, че според уговорените от тях
правила за разпределение на риска между застрахования и застрахователя
застрахованият кредитен лимит за м. декември 2014 г., при съобразяване на оборот от 195 030.90
лева и коефициент, изчислен като съотношение между застрахования кредитен лимит
и кредитния лимит (0.375) е в размер на
73 136.59 лева. Според чл. 29.2 от Договора застрахователят се задължава при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
застрахователно обезщетение, но не повече от застрахования кредитен лимит, за
който е заплатена съответната месечна застрахователна премия. В случая се
установи, че застрахователна премия за м. декември 2014 г., съобразно горните
правила и чл. 28 от Договора, е заплатена за застрахован кредитен лимит от 73 136.59
лева, т.е., застрахователното обезщетение следва да бъде равно на вредите, но
не повече от 73 136.59 лева. По време на делото се установи, че „Е.“ ЕООД
доброволно са платили част от задължението си за декември 2014 г., вследствие
на което претенцията към застрахователя е останала в размер на неплатените 67
889.18 лева, до който размер би била изцяло основателна, тъй като е по-малка от
застрахования лимит от 73 136.59 лева. Неоснователни са твърденията на
ответника, че обезщетението следва да се определи отново като процент от така
определения застрахователен лимит. Между страните не се установиха постигнати уговорки
застрахователно обезщетение да се дължи само частично и в процента на риска,
поет от застрахователя (0.375), изчислен от застрахования кредитен лимит, за
който е платена застрахователна премия. Страните разпределят риска помежду си
само когато застрахования кредитен лимит е по-малък от отпуснатия кредитен
лимит, съответно – от реализирания месечен оборот и се налага да се определи
каква част от последния се явява застрахована. Впоследствие, щом щетата е
по-малка от размера на риска, припадащ се на застрахователя, дължи се плащане в
пълен размер.
По
отношение възраженията на ответника за наличие на хипотези на изключен риск,
съдът намира следното: Това са всъщност хипотези на покрит от полицата
застрахователен риск, но при настъпване на определени условия отпада
задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. В
Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят
може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с
оглед на интереса на застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за
застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства
/посочени във въпросник/, от значение за последния за определяне на степента на
риска и от там да се определят условията, при които застрахователния договор
може да бъде сключен / чл.189, ал.4 КЗ/. Другата група задължения са за
неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за
съобщаване по чл.206, ал.3 КЗ, неизпълнение на задължение за предотвратяване на
вредите – чл. 207, ал. 2 КЗ.
Общата
разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени
застраховки се съдържа в чл.211 КЗ: при умишлено увреждане, при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор.
Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило
застрахователно събитие за покрит риск.
Несъмнено неплащането на
изискуемо парично задължение по договор за доставка на горива с „Е.“ ЕООД е
покрит риск по Договора между страните.
За
да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл.208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е валидно във връзка с
приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), но е приложимо и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност
да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за
увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е
предвидено в Договора или Общите условия като основание за освобождаване от
застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично
на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ (отм.), в тези
случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на
вредите и/или възможността за доказването им. (така безпротиворечивата
съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение №
207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)
Съдът
намира за основателно възражението на ответника, че не дължи покритие на
вредите от несъбрани вземания на ищеца по фактури за доставки, направени след
изтичане на 15 дни от падежа на първата просрочена фактура, а такава е била
фактурата от 12.11.2014 г. При установяване на това задължение на ищеца в
Договора страните не са направили разграничение между това дали просроченото
задължение е обезпечено и с банкова гаранция, още повече, че липсва индикация
относно това кои конкретни вземания по покупко-продажби са обезпечени с
гаранция и кои са застраховани. Именно затова и страните са уговорили
механизъм, според който да се определя процента на риска, който застрахователят
поема в случай, че предоставения кредитен лимит и действителния оборот са
по-високи от застрахования кредитен лимит. Уговорката за преустановяване на
продажбите към купувача след определен срок на забава – 15 дни след изтичане на
кредитния период от 30 дни има за цел да намали риска от настъпване на по-
големи вреди от неплащане на вземането. Ето защо е неоснователно възражението
на ищеца в смисъл, че първата фактура, спрямо която следва да се определи кога
е възникнало задължението за спиране на доставките, е първата останала
неплатена след усвояване на банковата гаранция, е неоснователно. В настоящия
случай страните са предвидили в Договора и Общите условия, че застрахованият
трябва да спре доставките след допускане от страна на купувача на 15 дни
забава. При фактурата от 12.11.2014 г. този срок е изтичал на 26.12.2014 г.,
който е неработен ден. Първият работен ден е 29.12.2014 г. и следователно
петнадесетдневния срок е изтекъл тогава. Следователно, от 30.12.2014 г.
ответникът вече е бил длъжен да спре доставките, но въпреки това е направил
такава на 30.12.2014 г., обективирана във фактура №
**********/30.12.2014 г. на стойност 18 644.47 лева. Неизпълнението на
посоченото задължение на ищеца съдът намира, че има качеството „значителност“ с
оглед интереса на застрахователя, тъй като същото води до увеличаване обема на
вредите. Ето защо, след като изрично е
уговорено в Договора като обстоятелство, изключващо отговорността на
застрахователя, той има право да откаже да изплати обезщетение за тази
доставка. Или, като изключим от претендираното
вземане (67 889.18 лева) 18 644.47 лева, то претенцията е основателна до
размер на 49 244.71 лева.
Съдът
намира, че останалите възражения на ответника за неизпълнение други задължения
на ищеца, са неоснователни, предвид липсата на причинна връзка между това
неизпълнение и настъпването на
застрахователното събитие или обема на вредите. Така ищецът не се установи да е
получил писмено съгласие на застрахователя за увеличение на кредитния лимит, но
пък от друга страна е осигурил пълно обезпечение на това увеличение с банкова
гаранция, като по този начин е елиминирал напълно риска от вреди от неплащане.
Не се установи ищецът своевременно да е отправял покани за доброволно плащане
от страна на „Е.“ ЕООД след допуснатата забава, но по делото не се събраха
доказателства за някаква причинна връзка с настъпване на застрахователното
събитие или неговия обем. Липсва причинна връзка и между непредставянето на
поръчки и писменото им приемане от ищеца при образуване на щетата, тъй като
доставките се доказаха с други средства.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че с подписването на споразумението за
разсрочване с Е. е налице новация на задълженията,
поради което тези, които са били застраховани, са се погасили, съответно –
погасила се е и отговорността на застрахователя.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика като приема, че разсрочването или
отсрочването на задължението (макар и парично) не представлява новация на задължението. За да има новация
по чл. 107 ЗЗД следва страните ясно и категорично да са изявили воля за това
(така напр. Решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ВКС, ІІ
т.о. и Решение № 110/17.07.2015 г. на ВКС, 1-во т.о. по т.д. №
15.68/2015 г.) Такава воля в случая не се установява, волята е само за
разсрочване на все същото задължение без кредиторът да се отказва от вече
възникнали негови права във връзка със задължението, а и срокът не е от
съществените елементи на задължението. Освен това, предвид уговорките в
споразумението и преустановяване на плащанията по него от „Е.“ ЕООД след
06.01.2016 г., уговорката за разсрочване е отпаднала и цялото задължение отново
е станало изискуемо. Както сключването на споразумението, така и отпадането на
уговорките по него, съответно, възстановяване изискуемостта на задълженията в
предишните срокове е възстановена по време на делото и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда.
Неоснователно е възражението, че ищецът се домогва втори път
да събере вземането си, тъй като е предявил за плащане издадените в обезпечение
на процесните вземания записи на заповед. Искът би
бил неоснователен ( а не недопустим), ако по делото бяха събрани доказателства,
че ищецът е събрал вземанията си от „Е.“ ЕООД въз основа на издадените записи
на заповед, т.е., липсват вреди от неизпълнение на процесните
задължения по договори за продажба на горива, но въпреки това претендира и
застрахователно обезщетение. Такива доказателства по делото не са събрани.
С
оглед на установеното, а именно – наличие на валидно възникнало застрахователно
отношение по имуществена застраховка на съответното застраховано имущество -
изискуеми и непогасени вземания на ищеца към негов длъжник, настъпване на
застрахователно събитие, от което са последвали вреди и покритие към датата на
настъпване на събитието, то ответникът дължи изплащане на застрахователно
обезщетение в срок до 14 работни дни от завеждане на щетата до размера на
поетия риск, но не повече от вредата или сума в размер на 49 244.71 лева.
По разноските: При
този изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Той претендира такива в общ размер на 13 216.22 лева, от които
5 901.60 за адвокатски хонорар, 4 778.62 лева за държавна такса,
1 336 лева допълнителна държавна такса и 1 200 лева за депозити по
допуснатите съдебни експертизи. Същевременно не се установи ищецът да е
заплащал допълнителна държавна такса, от една страна. От друга страна,
производството е прекратено частично поради оттегляне на иска и частта от
разноските на ищеца, относими към оттеглената част от
иска, не могат да бъдат присъждани сега. По иска, който е все още висящ, е
внесена държавна такса в размер на 2 715.57 лева; от платеното адвокатско
възнаграждение пропорционално следва да се приеме, че платено за същата част е
такова в размер на 3 353.88 лева. От друга страна уважената част от иска е
в размер на 72.54% от предявения размер, съответно такава част от разноските на
ищеца следва да му бъдат платени от ответника, или общо 5 068.21 лева.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали адвокатското
възнаграждение, ако същото е прекомерно в сравнение с фактическата и правна
сложност на делото. Предявеният иск се отличава с фактическа и правна сложност
над средната, събрани са писмени доказателства, изслушани са съдебни експертизи
и свидетел, проведени са седем съдебни заседания, поради което направеното
възражение за прекомерност е неоснователно.
Ответникът
също претендира разноски и има право на такива, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Претенцията е за 4114 лева адвокатско възнаграждение и 600 лева за вещи лица. Съдът съобразява
обаче, че с определение от 30.09.2016 г. вече е присъдил на ответника 1776 лева
във връзка с частичното прекратяване на производството. Така по иска в
останалия размер адвокатското възнаграждение е в размер на 2338 лева. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника се дължат общо 806.77 лева.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на “О.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 200 КЗ
(отм.), сума в размер на 49 244.71
лева (четиридесет и девет хиляди двеста четиридесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховане на краткосрочни търговски кредити № 220805295000002
от 28.04.2005 г., изменен с шест добавъци, за
настъпилото застрахователно събитие – неплащане от страна на „Е.“ ЕООД на изискуеми
задължения към “О.Б.” ООД, възникнали при условията на договор за продажба и
доставка на петролни продукти от 23.06.2011 г. и анексите към него по следните
фактури, обективиращи договори за покупко-продажба на
петролни продукти: фактура № **********/23.12.2014 г., с остатък 12 465.39
лева, фактура № **********/29.12.2014 г. на стойност 13 278.86 лева и фактура №
**********/29.12.2014 г. на стойност 23 500.46 лева, ведно със законната лихва
върху присъдената главница за периода от завеждане на исковата молба
(23.07.2015 г.) до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъденото обезщетение до пълния предявен размер от 67 889.18 лева (по отношение претенцията за обезщетение по фактура
№ **********/30.12.2014 г. на стойност 18 644.47 лева), като
неоснователен.
ОСЪЖДА ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на “О.Б.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 5 068.21 лева (пет
хиляди шестдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) – разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.Б.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 806.77 лева (осемстотин и шест лева
и седемдесет и седем стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на Ц.Г.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, м-ст
*******, ул. „**-та“ № ** и „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството им на трети
лица помагачи на ответника “ДЗИ – О.З.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: