МОТИВИ
към
присъда № от 28.02.2019г.
нохд
№ 6052/2017г. СГС
Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу А.И.М.
за деяние, съставляващо
престъпление по чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 18 от НК -
за това че е направил опит, на 28.05.2017г.
в гр. София, умишлено да умъртви Р.Я.Д.,
като му нанесъл удар с нож в областта на
лява гръдна половина, на ниво 8-9то
ребро, като причинил прободно – порезна,
проникваща рана с дължина около 2 см, хемоторакс 600 мл, като от деянието макар и довършено не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици , т.к. на свидетеля е била оказана
спешна медицинска помощ.
Производството
протече по общите правила на глава ХХ от НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа внесеното обвинение;
сочи, че е налице доказаност на фактите, обосноваващи
обвинението по чл. 115 вр. с чл. 18 НК, а не такова
по по – леко наказуем състав за телесна повреда; предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
и наказан с лишаване от свобода размер
от 8 години, т.е. при условията на чл. 55 от НК
Конституиран
по делото като частен обвинител и граждански ищец, пострадалият
Р.Я.Д. чрез повереника
си адв. А.
поддържа обвинението наред с прокурора. Твърди се, че удара е нанесен след като
физическата разправа над С.М. от Д. е била преустановена; че действията на
подсъдимия срещу пострадалия са реализирани в момент когато Д. бил пуснал;
летвата, показвайки с това че преустановява
намерението си за евентуално въздействие; че нанесения удар е хладнокръвен и
единствено дистанцията е препятствала да не попадне в жизнено важни органи на
пострадалия. Твърди се, че ако подсъдимият
би желал да респектира пострадалия е било достатъчно само да извади
ножа, а не и да нанася удар. По отношение на гражданския иск се настоява, че е
доказан с възстановителен период по-дълъг от твърдения от СМЕ; както и предвид
обстоятелството, че Д. се е занимавал с
тежък физически труд, а нараняването го е препятствало след това да работи
тежка работа и това оказало влияние и
върху неговите доходи.
ЧО
и ГИ Р.Д. поддържа заявеното от повереника си .
Защитникът
адв. А. поддържа, че
между подсъдимия и пострадалия има дългогодишни влошени отношения; че на
28.05.17, виждайки побоя над жена си,
подсъдимия слиза пред блока, за да я защити, когато е нападнат от Р. с дъска и
с камък, които той държи в ръцете си, като получава удари с дъската и в състояние на афект, силно раздразнение и
психическо напрежение подзащитният му се опитал
да спаси себе си и съпругата си от наранявания. При тези обстоятелства,
като не се оспорва факта на причиненото увреждане, се предлага на съда да
прецени наличието на неизбежна отбрана, т.к. действията съответстват на нападението от пострадалия, а ако има несъответствие, то се дължи на ситуацията в която не може да
се направи правилна и точна преценка.
Заявява се и това, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.
132, ал.1, т.2 от НК, а именно
нанасянето на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалия състояние на афект от което са настъпили тежки
последици за виновния и неговите близки/ вкл.
влошеното здравословно състояние на С.М. впоследствие/, а не хипотезата
на чл. 115 НК, т.к. отсъстват
доказателства за намерение, за планиране
да се лиши от живот пострадалия.
Иска се определяне на най- ниското наказание, с оглед и чистото съдебно минало. Предлага се да се
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан, при недоказана причинно-следствената между нараняването
и причинените вреди.
Подсъдимият
дава обяснения, а в право на последна дума моли да му се наложи минимално
наказание.
Въз
основа на събрания доказателствен материал,
мнозинството от състава прие следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
А.И.М. и свидетелят Р.Я.Д. се познавали
от дълги години. До 2014 г. Д.
живеел с дъщерята на подсъдимия - М. М.. По време на съвместното съжителство, а и след
това - до датата на инкриминираното деяние – 28.05.2017 г., Д. често упражнявал
физическо и психическо насилие над М. М. и родителите й – подс. А.М. и свидетелката С.М.. През месец май 2017
г. подсъдимият и съпругата му С.М. *** заедно с по-малката си дъщеря Л.М..
На
28.05.2017 г. С.М. и А.М. били в дома си
на посочения адрес. Към 16.00 часа свидетелката решила да отиде до намиращо се
в близост до входа на блока кафе. Отправила се към него заедно със св. А.Р.. Р.Д. започнал да разпитва С.М., къде е М. М.
и какъв й е телефонния номер, като С. М.
отрекла да ги знае. Това ядосало Р.Д. и
улеснен от значителното количество изпит алкохол започнал да псува с обидни изрази и да удря С.М. в главата и тялото.
В
това време подсъдимият А.М. слязъл долу пред блока заедно с внучето си, Р. веднага взела детето си, а подсъдимият тръгнал към Д. и го питал какво става. Р. Д. се нахвърлил да удря подсъдимия с юмруци,
а подсъдимия също отвърнал на удара и побягнал; двамата започнали да се гонят
и обикалят в кръг. Р.Д. се навел, взел от земята дъска
около 50 см. дълга, широка около 3- 4 см. и се опитал да удари с нея М..
Подсъдимият извадил от джоба на панталона си сгъваем нож, а виждайки ножа Р.Д. захвърлил дъската.
Двамата били в изправено положение и един
срещу друг. Тогава А.М. замахнал с ножа и
нанесъл удар в областта на
гърдите, който проникнал в гръдната
кухина на
ниво 8-9то ребро, като причинил прободно – порезна, проникваща рана с дължина около 2 см. Д. вдигнал си тениската
и не видял кръв .
А. М. побягнал към РУ на МВР, а Р.Д.
след него. На Д. му прилошало и влязъл в РУ; служителите на МВР извикали медицинска помощ и пострадалият бил откаран в Пирогов там бил
подложен на хирургично лечение.
Извършена е спешна хирургична обработка на нараняването, като при операцията е
евакуирано оскъдно въздух и 600 мл ясна кръв от лява гръдна кухина. Фиксиран е дрен, извършено е клампиране. Не
е описано нараняване на левия бял дроб, т.е. налице е било проникващо в плевралната кухина нараняване с увреждане на пристенната плевра, но без увреждане на органната
плевра и белодробния паренхим. Регистрираното проникващо прободно-порезно нараняване на гръдния кош е в лява гръдна
половина, т.е. предвид липсата на данни за прерязване на ребро, раневият канал преминава през 8-мо междуребрие
отпред.
Посочената
фактическа обстановка се възприе, въз основа на оценка - съвкупна и поотделно на източниците по делото
:
Данните
относно срещата между св. С.М. и Р.Д. и
проявената физическа и вербална
агресия се установяват по несъмнен
начин, вкл. и чрез признанията в тази насока на Д..
Данните
относно слизането на А.М. пред блока заедно с неговото внуче се съдържат в
обясненията му, в показанията на св. Р., и в тези на св. Е.П., дадени пред състава на
състава на съда, като взаимната им кореспонденция, а също и еднопосочността в
твърденията и в двете фази на процеса на св. Р., по това обстоятелство, даде основание да
приеме за достоверно съобщеното от тях и да го кредитира.
Няма
спор по обстоятелството, че виждайки
случващото се между жена му и ЧО, подсъдимият се насочил към тях и попитал какво се случва.
В
преобладаващата си част източниците са еднопосочни относно това, че след приближаването на подсъдимия, Р.Д. се
насочил към него и започнал с юмруци да го удря, в отговор на което и
подсъдимият също отправил удари към него.
Двамата се гонели в кръг, като междувременно Д. си съблякъл суичера. В този
аспект единствено изключение в док.материал са показанията на Д., в
които се съдържат твърдения за нападение над него от А.М. -„един
шут и ме пореза и бяга“, както и отрицание на извършени от него действия :
„не съм му посегнал“ – заявява в с.з., а приобщените му показания от ДП, л. 34, са в
кореспондиращ смисъл. Показанията на Д., че не е нанасял удари, са изолирани и се опровергават от показанията
Р. в с.з. „подавали си удари“, тези на Н. - „удариха се един два пъти, не беше брутален бой“ , а и от обясненията на
подсъдимия - бил ударен през лицето, които се приемат за кореспондиращи и достоверни.
Относно вземането на дъска от Д. и
предизвикания от това отговор от подсъдимия с изваждане на ножа от джоба
му и показването му ; хвърлянето на
дъската от Д. и последвалото тогава
действие с ножа от подсъдимия, се взе
предвид съобщеното от св. Р. в свободния
й разказ пред състава /л. 143
гръб/, а и в показанията по реда
на чл. 223 от НПК, също приобщени от съда;
заявеното от св. Н. в с.з. в
частта на отговорите му след въпросите за описание на дъската
/ л. 175 гръб долу и л. 176/. За да се възприемат за достоверни тези
твърдения, се отчете :
В
показанията си Д. не твърди за вземането на дъска като тази празнота се оценява като такава по
възпроизвеждане на събитията, а не във връзка с отсъствието на такъв факт.
Данни за последния се съдържат, освен в
показанията на Р. и Н., и в тези
на С.М., а и подсъдимият прави изявления
за вземането на дъска от Д.. На следващо
място, се оцени, че С.М. в с.з. описва,
че пострадалият след като я е пуснал,
с една дъска се е насочил към мъжа й, но не детайлизира случилото се; в
приобщения разпит от ДП, който свидетелката заявява че поддържа,
също не са дадени детайли по събитията; в обясненията си М. /като спестява
начина на причиняване на увреждането/ описва, че вземането на летвата от Д., е
било след като подсъдимият
тръгнал да бяга към полицейското управление / стр.6 най-долу, протокол
от с.з. 28.02.19г./
От
друга страна, отчете се обстоятелството, че Р. в с.з. извън посоченото изявление в свободния и разказ,
при разпита й, а и след прочита на показанията от ДП
пред съдия, описва че хвърлянето на дъската от Д. е станало след като е бил „наръган“ от М.. Като тази
позиция се оценява като опит да се привнесат данни в полза на подсъдимото лице,
които иначе в детайлния свободен разказ отсъстват.
Отделно
взе се предвид и обстоятелството, че св. Н. в приобщените му показания, дадени
по реда на чл. 223 НПК не е посочил твърдения, свързани с хвърляне на дъска, но видимо е, че не е проявена
активност в тази насока. В с.з. са налице убедителните двукратни твърдения „преди да бъде прободен Р.
я изхвърли“ ; „Той като взе дъската, видя че А. има нож и той я изхвърли, не си спомням дали е
посягал с дъската, но видях че я изхвърли.“ Тези твърдения се приеха като достоверни, произтичащи от незаинтересован
източник и се кредитираха .
В
допълнение следва да се изтъкне, че по ДП са налице още едни показания от Н. и Р.
пред орган на ДП, от 28.05.17г., които,
макар и приобщени от съда не се подлагат
на самостоятелна преценка, с оглед еднопосочно съобщеното от тях, че разпита им е проведен „съвместно“, което внася колебания в
обективно изявеното от тях тогава. Че такъв разпит е било еднократно събитие се извежда от
показанията на Р., сочеща че само веднъж ги разпитвали заедно с М.Н..
Относно съобщеното в показанията на Н. от ДП, дадени
по реда на чл. 223 НПК, че „А. държеше нож, той дойде с нож“ се прецени, че
тези твърдения не следва да се кредитират, т.к. са явно противоречие и с
житейската логика, т.к. държането на
такъв би препятствал първоначалните удари с
юмруци между двамата, а и не кореспондират на изнесеното от Р., че ножа е изваден от джоба, а и Д. в с.з. потвърждава показанията
си от ДП, където изнася същото обстоятелство .
За
събитията е разпитана и св. Л.В., но твърденията й в с.з. дадоха основание да се счете, че
изнесеното от нея не може да се ползва
за достоверен източник – не се
разграничава кое е нейно възприятие, кое
й е съобщено от други лица, не може да се определи хронолията
в събитията, респ. и след прочит на показанията й от ДП, лицето не можа да
възпроизведе конкретни обстоятелства и да потвърди, че отразеното съответства
на възприетото от нея.
Следи
от извършеното престъпното деяние при огледа на местопроизшествието не са
намерени, това е удостоверено в съответен протокол, а в тази посока са и
кредитираните показания на св. С. и св. К.
от Д.П.
Данните
относно намереното веществено доказателства се установяват въз основа на
кредитираните показания на А. К. и Е.П.,
от с.з. и приобщените от ДП . Същите сочат участие в следствен експеримент, при
който А.М. е показал пътя по който е
минал до мястото, където е изхвърлил ножа, както и участие
при оглед на местопроизшествие при което е намерено и иззето
вещественото доказателство – нож с дължина на дръжката – около 10 см, на острието около 9 см., а
ширина на острието около 15 мм.
Нанесените
удари от Д. не са причинили наранявания, увреждания и изменения по повърхността
на кожата на М., видно от освидетелстване на М. на 29.05.17.
Отиването
на Д. в 09 РУ на МВ се установява от показанията
на Д., И. от ДП.
Данните
относно причинените увреждания на Д. се
констатират въз основа на СМЕ, ДСМЕ,
поддържани и с внесени допълнителни разяснения от в.л. О. в с.з. Чрез специалните знания се изяснява, че прободно-порезното нараняване е било с входна прободно-порезна рана в лява гръдна половина, по проекцията
на средна ключична анатомична линия, на ниво 8-9-то
ребро, с ход отвътре /медиално/ навън /латерално/ (т.е. отдясно-наляво) и
отгоре/краниално/ надолу/ каудално/,
като раневият канал преминава през меките тъкани на
гръдния кош и завършва сляпо в лява гръдна кухина /проникващо нараняване/. Във връзка с раневия
канал е заявено, че преминава през 8-мо междуребрие
отпред и че в тази област на гръдната
кухина се проектира долната граница на лявата белодробна основа, като не е
регистрирано и вписано нараняване на белодробния паренхим.
Посоката на раневия канал е отгоре-надолу (предвид
описанието преди извършване на хирургическата обработка на раната), като
проникващият предмет вероятно след прерязване на пристенната
плевра е преминал под лявата белодробна основа. Долната граница на проекцията
на сърцето при изправен стоеж и при липса на анатомични аномалии и сърдечна
патология, отразяваща се на размерите и
разположението на сърцето, достига 5- то-6-то междуребрие,
т.е. регистрираното проникващо нараняване е под сърцевата проекция и насочено
надолу, а не нагоре към сърцето.
Проверката
на обстоятелствата за получаване на увреждането е утвърдила, че е възможно
начина на причиняване на увреждането да е този, посочен от свидетелите .
Наличието на вътрешен кръвоизлив
кореспондира с данните от
свидетелските показания за липсващ или минимален видим външен такъв. Показанията по отношение на състоянието на Р.Д.
след инцидента - същият е извършвал активни и насочени движения - тичал е, след
което му е прилошало и е потърсил помощ, също отговарят на данните от клинично
регистрираното и описано обективно състояние на пациента при приемането му в
болнично лечение, на фона на повлияване от етилов алкохол.
Във
връзка с изясняването на въпроса имало ли е опасност за живота на пострадалия в резултат на причинените увреждания, както и
летален изход за същия, ако не му е била оказана своевременна спешна медицинска
помощ е даден отговор, съгласно който, Р.Д., непосредствено след инцидента е
бил в добро общо състояние, тичал е, т.е. извършвал е активни и целенасочени
движения. След като усетил, че му прилошава поискал помощ (т.е. бил е в
състояние да прецени необходимостта от медицинска помощ), след което е
хоспитализиран. При приемането му за лечение е регистрирано, че Р. е в леко
увредено общо състояние, със стабилни жизнени показатели, на фона на повлияване
от етилов алкохол. Не са регистрирани клинични и параклинични
данни, които да насочват за реално настъпващи животозатрашаващи
усложнения. Извършена е спешна,
своевременна и в пълен обем високоспециализирана медицинска помощ, включваща
хирургическа обработка на нараняването, което кореспондира с добрата медицинска
практика. Спешната медицинска помощ се оказва във всички състояния, в които
съществува и минимална вероятност за настъпване на усложнения, дори и когато
клинично не са регистрирани данни за реалното им настъпване. В конкретния
случай, спешната операция с хирургическа обработка на нараняването и евакуация
на минималния пневмоторакс и хемоторакс
в обем 600 мл, е била именно в рамките на елиминиране на възможността за
настъпване на усложнения, а не за овладяване на реално настъпили такива. Няма
данни, че нараняването и развилия се излив на кръв в
лява гръдна половина с минимален пневмоторакс са били
от тип да причиняват опасни за живота усложнения или смъртен изход. Въпреки
това, както вече е обяснено, в такива казуси, въпреки липса на разгръщащи се
усложнения, реално застрашаващи живота на пациента, изявени със съответни симптомокомплекси, се пристъпва към незабавно спешно
лечение, вкл. и хирургично такова.
Тази
експертиза е убедително защитена в с.з. от в.л. О. . При разпита същия
съобщава допълнителни релевантни
обстоятелства, а именно че ако лицето не е потърсило лекарска помощ е възможно
раната да заздравее от само себе си, да се санира от
тялото предвид компенсаторните и възстановителните механизми на организма, като допълнителни обостоятелства във врзък с тази възможност не са дадени, т.к. обсъждането на е възможно само в теоретичен
план и не касае конкретния казус.
Вещото лице
О. в с.з. е поддържало, че
единствено и само по морфологичния вид на увреждането не може да се посочи
каква е била евентуалната сила на нанасяне на удара; заявено е и че тъй като нараняването е сляпозавършващо
без да засяга вътрешни органи и предвид липсата на обективен морфологичен вид
на прободно порезната кожна рана определяне на
дълбочината на раневия канал не е възможно да бъде
конкретно, а в рамките на интервал съгласно дълбочината на гръдния кош при
конкретния пациент. Поддържа, че
единствено чрез морфологичния вид на проникващото прободно-
порезно нараняване не е възможно да бъде определено разстоянието между
пострадалия и извършителя. Възможно е да се обсъжда дали даден предмет, по
точно нож би причинил такова нараняване. Съгласно описаната посока на прободно порезното нараняване и локализацията на кожната
рана е обоснован извода, че към момента на нанасяне на травмата нападнатият и
извършителят са били в изправен стоеж най вероятно лице в лице или косо
/странично/ един спрямо друг.
Допълнително
е заявено, че при извършване на
физическа дейност артериалното кръвно налягане се повишава, а това означава, че
при кървене от кръвоносни съдове и на фона на това повишено кръвно налягане ще
се увеличи и кръвозагубата, т.е. при движение, при извършване на активни
придвижвания, тичане е обосновано да се увеличи кръвозагубата от това
нараняване.
Относно
възстановителния период в ДСМЕ е посочено, че по делото не е налична медицинска
документация за проведени контролни прегледи след изписването на Р.Д. от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, няма данни за настъпили постоперативни усложнения, при
което възстановителните процеси са приключили рамките на 20 -30 дни.
В
с.з. се поддържа, че предвид проникващия характер на нараняването със сигурност
за засегнати мускулни влакна от междуребрената мускулатура, където е
локализирано самото нараняване и за тях може да се приеме, че уврежданията,
които са концентрирани върху мускулните влакна са отшумели и е настъпил
оздравителен процес.
Отстоява
се от вещото лице, че предвид описаната
морфологична находка на проникващото нараняване в гръдния кош без засягане на
жизнено важни органи в това число и белите дробове, които са необходими за
извършването на тежък физически труд, както и липса на структурни нарушения в костите на гръдния
кош е заявено няма основание да се счита, че след приключване на
възстановителния период тежък физически труд не би бил възможен. Отречено е свързването на болкови
симптоми при конкретното увреждане с промяната на атмосферното
налягане,температурата, влажността и други, т.к. няма категорични медицински
доказателства за такава връзка
Твърди се от в.л. О., че предвид проникващия характер на
нараняването със сигурност за засегнати мускулни влакна от междуребрената
мускулатура, където е локализирано самото нараняване. Като и
тези уврежданията /концентрирани
върху мускулните влакна/ са
отшумели и е настъпил оздравителен процес.
Поддържа се, че няма данни, които да
свържат промяна на атмосферните условия с увреждането.
Заключенията
по СМЕ и ДСМЕ, както и отговорите на в.л. в с.з. са аргументирани, обосновани, без съмнения за правилността им и изцяло
се кредитират при формиране на изводите
.
В
СППЕ относно Р.Д. е заявено, че през
инкриминирания период е бил психично здрав; към момента на деянието е могъл да
се ориентира правилно във фактическата обстановка, макар да е употребил алкохол
на ниво обикновено алкохолно опиване от средна степен, което е направило
поведението му недооценъчно; Д. е със съхранена
свидетелска годност и може да дава достоверни показания ако пожелае. Тази експертиза компетентно изготвена и въз
основа на данните по делото и се кредитира .
Що
се отнася до СППЕ на А.М., същата изцяло се кредитира от мнозинството на
състава, като изготвена при наличие на специални знания , въз основа на
доказателствата, събрани по делото, при
отсъствието на каквито и да е
основания, които да сочат на:
некомпетентност на вещите лица, на
непълнота неправилност или превратност на изводите им .
Въз
основа на същата се извежда, че А.И.М. :
1. не боледува от психично заболяване в тесния
смисъл на понятието и не се води на отчет в психиатрично заведение. Няма данни
за дефицит или интелектуална редукция, няма сериозни проблеми с паметта. Няма
проблеми с когнитивните процеси и е в състояние да възпроизвежда при желание
възприети в миналото събития и факти и в частност случилото се през
инкриминирания период.
2. Към момента на инкриминираното деяние,
М. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното от него .
3. Няма данни по време на деянието М. да
се е намирал в състояние на физиологичен или патологичен афект.
4. Психичното състояние на М. към момента
на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на
наказателното производство. Същият може
да дава ако желае достоверни обяснения в досъдебното и наказателното
производство.
В
съдебно-психиатричното обсъждане на
експертизата подробно са изтъкнати обстоятелствата, които са дали основание на
вещите лица да отрекат наличието на афектно реагиране
- физиологичен афект и неговия правен
аналог „силно раздразнено състояние, както и наличието на „уплаха и смущение” при М..
Същите са установили, че М. има съхранен спомен за събитията, който не
включва паметови празноти за разлика от стеснеността
на съзнанието при физиологичния афект, както и категоричното му присъствие в
ситуацията /казва какво точно е отвърнал
и какво точно е направил, как се е чувствал, което предполага, че е запомнил
поведението си, което описва подробно, разбира се неговата версия /. В тази
връзка се акцентира и върху това, че :
1.
М.
не описва никаква вегетативна симптоматика по време на
деянието, нито след
него.
2.
М. не споделя нито за силно раздразнено
състояние, нито страхов
афект, а по-скоро
ситуация, при която той се опитва да спре Р. да не бие него и жена му и описва поведението си като защитно .
4.Свидетелските
показания също описват поведението на А. добронамерено, а не раздразнено.
5.
Веднага след случилото се М. не описва
наличие на изчерпаност пред експертите, а освен това
в никое от показанията си не е споделил за такава изчерпаност.
Описанието на цялостното поведение на М. при инцидента и последващото
му поведение след това също е дало основание на
в.л. да приемат отсъствието
на физиологичен афект, „уплаха и
смущение”.
При
така възприетата фактическа обстановка, мнозинството от състава направи правния извод, че е подсъдимият виновно
е извършил деяние, с което е осъществил престъпление с правна
квалификация по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а не по чл. 115 във вр.
с чл. 18, ал.1 от НК, каквото е повдигнатото и предявено срещу подсъдимия
обвинение, като за последното се счете,
че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и да се оправдае .
От
обективна страна се установи, че подс. М. на
28.05.2017г. около 16 часа в гр. София , ж.к. „********, пред
вход „А“, причинил на Р.Я.Д. нараняване,
което прониква в гръдната кухина, а
именно прободно-порезно нараняване с входна прободно-порезна
рана в лява гръдна половина, по проекцията на средна ключична
анатомична линия, на ниво 8-9-то ребро, като раневият
канал преминава през меките тъкани на гръдния кош и завършва сляпо в лява
гръдна кухина (проникващо нараняване), довели до наличие, а респ. и след
медицинска хирургическа операция са евакуирани оскъдно въздух и 600 мл ясна
кръв .
Обстоятелствата
дали основание да се счете, че деянието на М. не съставлява опит за убийство се
извличат от мнозинството от състава на съда
от конкретните обстоятелства по делото :
подс. М. е слязъл и излязъл пред блока, където са се развивали
събитията заедно с внучето си; същият се
е насочил непосредствено към св. Д., който
удрял С.М., като в този момент се
развили, макар и
кратък диалог между тях - М.
попитал Д. какво се случва, защо бие
жена му ; последващото насочване на Д. към М. и
разменените между тях удари, както и побягването на М. и гоненето им в кръг, са все данни които изключват формирано решение при подс. М. да причини
чрез действията си смърт на Д..
Едва последващото
действие на Д. с вземане на дъска е предизвикало изваждането на ножа от
джоба на панталона от подсъдимия и
въпреки че е възприел, че
пострадалият е захвърлил дъската е нанесъл удар с ножа по пострадалия .
Макар
и в изправено положение и един срещу друг с така използваното средство
е нанесен удар, чиято сила не би могла да се определи, но е била
достатъчна, за да прободе и проникне острието в кухината ; този удар е бил такъв, че с
него не са били засегнати нито ребро, нито лявата белодробна основа, като неговата насоченост е била надолу, а не
нагоре - към 5-то - 6то, където е
сърцето, и тези данни са изключили възможността да бъде засегнат
този жизненоважен орган.
В
допълнение следва да се изтъкне и и това, че опасност за живота на пострадалия
от увреждането не е имало; не са били
регистрирани клинични и параклинични данни,
насочващи за реално настъпващи животозастрашаващи
усложнения, извършената операция е била с цел да се елиминират евентуални
усложнения, а не за овладяване на реално настъпили такива. А и самооздравяването на пострадалия е било напълно възможно,
предвид компенсаторните и
възстановителните механизми на организма.
Факт
е и това, че се касае до един удар и не
е като не е демонстрирано никакво намерение за нанасянето на
други удари, дори и след като Д. си е вдигнал тениската е видяно, че липсва
кръв, подсъдимият побягнал.
Всичко
описано, доведе до оценката от
мнозинството на състава на съда, че подсъдимият нанасяйки удара с нож в
гръдната кухина е допускал възможното настъпване смърт, респ.
алтернативното причиняване на друго телесно увреждане. И след като данните по
делото не утвърждават наличието на пряко
целено и желано от дееца настъпване на смъртта на пострадалия, то първият
следва да отговаря за реално настъпилите вредни последици, представляващи
средна телесна повреда по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а не опит за убийство по чл. 115, вр. с чл. 18 от НК, за който от субективна страна е
необходимо да е наличен пряк умисъл, а не евентуален.
Следва
да се посочи, че несъмнено действията на Д. срещу С.М. тежко засягат нейната
сфера – обиждана публично, удряна / без обаче да се установява причинна връзка
с онкологичното й заболяване съгл. документацията/ и предприемането на действия от М. е в нейна
защита, респ. и понесена от него физическа
агресия от Д. и отвръщането на нея
/размяната на удари/ съставлява продължение на същата конфликтна
ситуация с начало в поведението на Д.. В последствие обаче, с хвърлянето
на взетата дъската от пострадалия, явно
изплашен от видяното хладно оръжие в ръцете на подсъдимия, се възприе
от мнозинството, че се демонстрира
преустановяване на нападението от страна на Д.. Ето защо и се отрече възможността за извод,
че са налице основания за обсъждане, че
действията на М. са извършени при условията на неизбежна отбрана и превишаването
й . При тези данни, доводите на защитата
в този смисъл се възприеха за неоснователни.
От
друга страна, вземайки предвид действията на М. – приближил се към Д., попитал
го защо бие жена, възприел идването на Д., разменените удари и гоненето
им в кръг, респ. последвалото от него
изваждане на ножа в отговор на
видяното вземане на дъска от
пострадалия и хвърлянето й, нанасянето
на удара от подсъдимия и побягването му
са действия, които се отчитат като такива, при които прозира
присъствие в ситуацията от подсъдимия, а
не обратното, което и
предвид потвърждаващата този извод СППЕ с констатацията за отсъствие на афектно
реагиране, доведе мнозинството от състава до заключение, че отсъстват основания
за преквалифициране на извършеното деяние, като такова извършено при условията
на силно раздразнение, в какъвто смисъл и искането на защита се намери за неоснователно.
При посоченото се прие, че с действията си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна
/приетия по – горе алтернативен, евентуален умисъл/ страна състава на
престъплението по по чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 НК.
По
определеното наказание: за извършеното престъпление, предвидената в закона
наказуемост е до 6 години лишаване от свобода.
Отчетоха се като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно
минало и липсата на висящи производства, пълното съдействие на подсъдимия
още в рамките на досъдебното
производство; и че инцидента на
28.05.17г. е провокиран от физическата и вербалната агресия, проявена от Д.. При тези данни, мнозинството прие, че на
подсъдимото лице следва да се определи
наказание по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и се отмери такова в
размер от 1 година лишаване от
свобода, която ще окаже поправящ ефект и
върху подсъдимия, но и с въздействащ
ефект и върху останалите членове на
обществото.
На основание чл. 66 от НК се прие, че наказанието следва
да се отложи с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като се прецени, че за
постигане целите на наказването не се
налага ефективно изтърпяване на същото .
По
предявеният граждански иск от пострадалия Д. в размер от 15 000 лв. Установи се
виновно извършено от подсъдимия противоправно –
престъпно деяние, от което в пряка причинно-следствена
връзка са настъпили причинените на
пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в : причиненото прободно-порезно нараняване в лява гръдна област, с
нарушаване на целостта на пристенната плевра ; травматичен хемопневмоторакс
вляво. Извършена е спешна хирургична
обработка на нараняването, като при операцията е евакуирано оскъдно въздух и
600 мл ясна кръв. Престоят в болницата е
бил 7 дни. При отсъствието на налична
медицинска документация за проведени контролни прегледи след изписването на Р.Д. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, и отсъствието на данни за настъпили
постоперативни усложнения, се възприе,
посоченото от ДСМЕ, че възстановителните
процеси са приключили рамките на 20
- 30 дни. В тази връзка съдът приема за кореспондиращо изнесеното от самото
пострадало лице, че около месец не можел да вдига повече от два килограма,
както и че е имал други здравословни затруднения – дишане, ходене по нужда. Не
се установяват данни в подкрепа на твърденията на пострадалия за увредени
органи /както сочи в с.з. далак/ а и за възникващи
смущения в здравословното му състояние при промяна на атмосферните условия, а и
за това че увреждането е ограничило възможността за вдигане на тежки предмети.
При
така изложеното като съобрази интензитета на засягане на здравето на пострадалото лице, довело до болестни процеси с продължителност
около месец, а също и нарушенията в социално функциониране - преживения период на адаптация след
операцията, както и стреса от
преживяната ситуация, съдът прецени с оглед на чл. 52 от ЗЗД и
обществения критерий за справедливост,
че обезщетение в размер от 3 000 лева би репарирало преживените
болки, физически страдания, както и
емоционален стрес, като за разликата до пълния размер от 15 000
лева искът се отхвърли, като неоснователен.
На
осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати сторените по делото
разноски в полза на СДВР от 486, 68
лева.
По повод веществените доказателства се
постанови да се отнемат в полза на
държавата, а след влизане на присъдата в сила да се унищожат 1 бр. сгъваем нож
, както и биологични следи, а по отношение на тъмна дреха с дълги ръкави и
сини дънки се
постанови да се върнат на подсъдимия
.
По тези съображения , съдът постанови акта си
.
Председател: Съд. заседатели : 1. 2.
К.
Д. Т./О.М./