Решение по дело №2580/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 06.03.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2580/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем *от 15.08.2016г., по силата на който последният е получил сумата от 800 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне сумата от 881,75 лв. в срок до 12.01.2017г. на 5 месечни погасителни вноски в размер на 176,35 лв., включващи главница по заема и договорна лихва, а при забава в плащанията на всяка вноска от над 30 дни да му заплати по 9 лв. за такса разходи, но не повече от 45 лв. за всички вноски. Изтъква се, че съгласно чл. 4 от договора ответникът е поел задължение да предостави на кредитора обезпечение, а при неизпълнението му да заплати неустойка в размер на 485,30 лв. на 5 месечни вноски в размер на 97,06 лв., с което размерът на погасителните вноски е увеличен на 273,41 лв. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 15.10.2016г. както и че няколко пъти е просрочвал плащанията на погасителните вноски с над 30 дни, в резултат на което са му начислени 45 лв. за такса разходи. Изтъква се, че ответникът е изплатил 338,50 лв., с които са погасени вземания за неустойка от 144,15 лв., за такса разходи от 18 лв., за договорна лихва от 26,67 лв. и за главница от 149,68 лв. Навеждат се доводи, че с Приложение №1 от 01.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., вземанията по договора от 1170,53 лв., включващи 650,32 лв. за главница, 55,08 лв. за договорна лихва за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г., 27 лв. за такса разходи, 341,15 лв. за неустойка за неизпълнение за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г. и 96,98 лв. за лихва за забава за периода след 15.10.2016г., валидно са прехвърлени на ищеца от заемодателя, за което е изпратено уведомление до ответника. Излагат се твърдения, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по договора за заем са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №783 от 01.06.2018г. по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква, че ищецът не е изпълнил задълженията си да предостави на ответника посочената сума в договора за кредит. Алтернативно изразява становище, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора както и че последният е недействителен поради противоречието му със закона. С оглед гореизложеното счита, че претендираните вземания са недължими, поради което отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 15.08.2016г. между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем *. Кредиторът предоставил на ответника финансиране в размер на 800 лв., от които 255,65 лв. били използвани за погасяване на задължението му по договор за паричен заем *, а разликата от 544,35 лв. му била предадена при сключване на договора. Ответникът се задължил да върне предоставената му сума  заедно с начислената възнаградителна лихва в общ размер на 881,75 лв. в срок до 12.01.2017г. на 5 месечни погасителни вноски в размер на 176,35 лв., чиито падежи били посочени в договора. При забава в плащанията на всяка вноска ответникът се задължил да заплати на кредитора обезщетение за забава, а при забава в плащанията от над 30 календарни дни - сумата от 9 лв. за такса разходи във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори, но не повече от 45 лв. за всички вноски. Съгласно чл. 4 от договора ответникът поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, а при неизпълнение - да заплати неустойка в размер на 485,30 лв. на 5 месечни вноски в размер на 97,06 лв., с което размерът на погасителните вноски се увеличава на 273,41 лв. На 16.11.2010г. между *в качеството на цедент и праводателя на ищеца *в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. Цедентът прехвърлил на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания към физически лица произтичащи от договори за заем, подробно описани в Приложение №1 като в приложението от 01.06.2017г. били включени и непогасените вземания за главница, лихви, такси и неустойки от общо 1170,53 лв. по договора за заем от 15.08.2016г. между *и ответника. В изпълнение на т. 4.8 от договора, цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо му право да уведоми длъжниците за цесията. Последвало изпращане от ищеца на уведомления за цесията и на покана за доброволно изпълнение на задължението до ответника, които не са връчени поради ненамирането му на посочените в договора адреси. На 31.05.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно неизплатените вземания от 650,32 лв. за главница, 55,08 лв. за договорна лихва за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г., 27 лв. за такса разходи, 341,15 лв. за неустойка за неизпълнение за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г. и 96,98 лв. за лихва за забава за периода от 15.10.2016г. до 31.05.2018г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 01.06.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 17.08.2016г. и на 01.12.2016г. ответникът е заплатил съответно сумите от 38,50 лв. и от 300 лв., с които са погасени 18 лв. за начислени разходи във връзка със събиране на вземането, 144,15 лв. за неустойка, 26,67 лв. за договорна лихва и 149,68 лв. за главница. Констатирано е, че в резултат от извършените плащания са останали непогасени задължения, които съвпадат по вид и размер с тези по заповедта за изпълнение.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото е установено съществуването на заемно правоотношение от 15.08.2016г., по силата на което първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от 800 лв., което е удостоверено с подписания от ответника документ. Договорът е действителен тъй като при сключването му не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Погасителният план е инкорпориран в съдържанието на договора, а годишният процент на разходите от 49,03% не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 81,75 лв. в срок до 12.01.2017г. на 5 месечни равни погасителни вноски. Определената в договора възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, но не накърнява добрите нрави тъй като кредитът е необезпечен и съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. От събраните по делото доказателства се установява, че длъжникът е изпаднал в забава на 15.10.2016г. тъй като не е извършил плащане на падежа на втората погасителна вноска – 14.10.2016г., в резултат на което за кредитора е възникнало правото да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва, което е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Разпоредбата на чл. 4 от договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, съдът намира за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.10.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. При това положение неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, поради което последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни суми към погасителните вноски по договора за кредит. С оглед гореизложеното се достига до извода, че уговорената неустойка за неизпълнение от 485,30 лв. за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г. е недължима от ответника.

Уговорката за начисляване на сумата от 45 лв. за такса разходи свързана с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори от кредитора, в случай на забава в плащанията на длъжника от над 30 календарни дни, също е нищожна поради противоречие със закона. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В разглеждания случай такова вземане е уговорено в чл. 8 от договора като горепосочената такса влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, защото чрез нея обезщетението за забава надвишава законната лихва. С оглед гореизложеното се достига до извода, че вземането за такса разходи също е недължимо от ответника.

При това положение и на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с извършените от ответника плащания в размер на 338,50 лв. е погасена изцяло първата вноска по кредита с падеж 14.09.2016г. в размер на 176,35 лв. и част от втората вноска с падеж 14.10.2016г. в размер на 162,15 лв., от които 16,35 лв. за възнаградителна лихва и 145,80 лв. за главница. В резултат на това са останали непогасени задължения от 494,20 лв. за главница, от 49,05 лв. за възнаградителна лихва за периода от 13.11.2016г. до 12.01.2017г. и от 97,58 лв. за обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до 31.05.2018г. Вземанията по договора от 15.08.2016г. валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца с Приложение №1 от 01.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е бил уведомен за извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба. Всичко това води до извода, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за кредит.

По делото липсват доказателства за изпълнението на задължението на ответника да заплати на ищеца сумите от 494,20 лв. за главница, от 49,05 лв. за възнаградителна лихва за периода от 13.11.2016г. до 12.01.2017г. и от 96,98 лв. за обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до 31.05.2018г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени в горепосочените размери. Поради недействителността на клаузите за неустойка и за такса разходи и предвид погасителния ефект на извършените от ответника плащания, претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени по отношение на главницата в частта за разликата от 494,20 лв. до 650,32 лв., по отношение на възнаградителната лихва в частта за разликата от 49,05 лв. до 55,08 лв. и за периода от 14.10.2016г. до 12.11.2016г., по отношение на такса разходи от 27 лв. и по отношение на неустойката за неизпълнение от 341,15 лв. за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за вещо лице и за особен представител от 430,41 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 41,02 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на Т.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, че дължи на * *, сумите от 494,20 лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/ - главница, 49,05 лв. /четиридесет и девет лева и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 13.11.2016г. до 12.01.2017г., 96,98 лв. /деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 15.10.2016г. до 31.05.2018г., представляващи задължения по Договор за паричен заем *от 15.08.2016г., прехвърлени с Приложение №1 от 01.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №783 от 01.06.2018г. по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователни предявените от **, срещу Т.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията за главница в частта за разликата от 494,20 лв. до 650,32 лв., за договорна лихва в частта за разликата от 49,05 лв. до 55,08 лв. и за периода от 14.10.2016г. до 12.11.2016г., за такса разходи от 27 лв. и за неустойка за неизпълнение от 341,15 лв. за периода от 14.10.2016г. до 12.01.2017г., представляващи задължения по Договор за паричен заем *от 15.08.2016г., прехвърлени с Приложение №1 от 01.06.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., за които е издадена заповед за изпълнение №783 от 01.06.2018г. по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда Т.Д.Т. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата от 430,41 лв. /четиристотин и тридесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 41,02 лв. /четиридесет и един лева и две стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1701/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: