№ 4
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600188 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. М. С. (чрез изрично упълномощения от него
адв. В.А.) за възобновяване на в.н.о.х.д. № 8/2021 г. по описа на ОС-Хасково, с влязлото в
сила по което решение е потвърдена присъдата от 10.12.20 г. по н.о.х.д. № 463/20 г. на РС-
Харманли, с която е признат за виновен за престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 НК и е осъден
на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, и глоба от 1000 лв.
Твърди се допуснато при въззивното разглеждане на делото нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно утежняване на квалификацията. Обосновава
се виждане, че извършеното деяние представлява всъщност маловажен случай на
престъплението. Второто оплакване е за явна несправедливост на наказанието. Претенцията
е за отмяна, по реда на възобновяването, на въззивното решение и присъдата, респ.
постановяване на ново разглеждане на делото.
При пренията не се явиха, редовно уведомени, нито осъденият, нито
1
упълномощеният от него адв. А.. Не изложиха и допълнителни мотиви към искането.
Представителят на АП-Пловдив намери, че искането за възобновяване не е
основателно и предложи да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди искането и доводите на защитата и
извърши проверка на атакувания съдебен акт, счете, че искането за възобновяване е
допустимо – депозирано е в срок, от лице, което има право да иска проверка по реда на глава
33-та от НПК, в него са посочени, а при пренията – обосновани касационни основания по чл.
348, ал. 1 НПК.
Разгледано по същество, искането се оказа неоснователно.
При извънредната касационна проверка беше констатирано, че и прокурорът, и съдът
са направили верния от материалноправна гледна точка извод, че установеното държане на
1.55 грама марихуана за лична употреба изпълнява съставомерните признаци на
инкриминираното престъпление. ПРС е открил всички обективни и субективни елементи на
престъпния състав по чл. 354а,ал.3 НК, а въззивният съд е бил прав да потвърди присъдата
му.
Пространни, професионални издържани и споделими се явяват съображенията, с
които районният съд, а след него и окръжният съд са отхвърлили идеята за
преквалифициране на престъплението като маловажен случай (по смисъла на ал. 5 на чл.
354а НК). Степента на обществена опасност на деянието и дееца е коректно анализирана и е
оформен споделимият извод, че не е по-ниска от типичната опасност на престъпление от
разисквания вид и от типичната опасност на неговия потенциален извършител. Правилно в
тази връзка е обърнато внимание на предходните осъждания на С. за престъпления от
идентичен вид (по чл. 354а, ал. 5 НК), които показват, че деянието не е инцидентна проява в
иначе законопослушния му начин на живот, а проява на ясно изразен престъпен навик. Така
че е основателно виждането за неизпълнение на изискванията (по чл. 93, т. 9 НК) за
претендираното смекчаване на наказателноправната квалификация.
Възражението по отношение на последния етап от съдебната дейност също се
преценява като неоснователно. Касационната проверка констатира, че няма смекчаващо
обстоятелство, което да не е открито, а правилото по ал. 2 на чл. 54 НК за определяне на
наказанието съобразно значението и смекчаващо-отегчаващото влияние на всички
индивидуализиращи обстоятелства е приложено точно. В последна сметка е постигнато
изискуемото според чл. 35, ал. 3 НК съответствие между деяние и наказание. Това
съответствие е резултат от правилно приложение на алгоритъма по чл. 55 НК като по-
благоприятен за дееца в сравнение с алгоритъма-бонус по чл. 58а,ал.1 НК. Така че няма
основание за съмнение, че избраната кумулативна санкция шест месеца лишаване от свобода
и глоба от 1000 лева е оптималната, т.е. санкцията, която точно съответства на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. И според ПАС именно тази санкция е годна да
2
допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
В обобщение: квалифицирането на приетите за установени факти (които не се
оспорват) е правилно, а определянето на наказанието не показва отклонение от правилата по
Глава пета от общата част на НК. Поради това искането за възобновяване не е основателно.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 8 по описа за
2021 г. на Хасковския окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъдата по н.о.х.д.
№ 463/2020 г. на РС-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3