Р Е Ш Е Н И Е
№
24.01.2018г.., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 7302/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Ц.В, против М.С.С.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№4291/2017г., по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. Плев***. Твърди
се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е предоставената му ТЕ, за периода
01.01.2013-30.04.2017г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че Общите
условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к
Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се,
че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на
ответника, се извършва от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД. Моли съдът да конституира същото
като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
общо 1345,73лв., от които сумата от 1202,74лв- главница, за периода
01.05.2014-30.04.2017г.., и сумата от 142,99лв.- лихва за забава, за периода
02.07.2014-09.06.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. М.С.С.,,
ред. ув., в срока за отговор, не изразява конкретно становище по предявените
искове, като се посочва, че становище ще бъде взето след представяне на
месечните справки за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
С определение №4237/20.11.2017г.,
като трето лице – помагач в процеса, на страната на ищеца, е конституирано
ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, гр. София.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение № 3021/23.06.2017г. по ч гр.д. № 4291/2017г по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото не се спори между
страните, че отв. М. С., е собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр.
***, , за който е разкрита партида с аб.№.1009778.
По делото, от страна на третото
лице- помагач, са представени изисканите писмени доказателства, касаещи отчета
на потребената ТЕ и топла вода за имота
, за процесния период.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния имот,
находящ се на адрес гр. ***, с аб.№.1009778, сумите за ТЕ, за процесния период,
са начислявани от ищеца ТЕЦ-Плевен, на база изготвяни отчети от фирмата,
извършваща дялово разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение и при ползване
на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че в имота
има 1 бр. водомер и 3 броя уреди, както и отопление в баня без ИРУ- щранг-
лира. ВЛ е изчислило, че общият размер на главницата, за процесния период-
01.05.2014-30.04.2017г, е в размер на 1202,74лв., от които: сумата от
743,79лв.- отопление, сумата от 313,29лв.- ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, сумата от 53,25лв- БГВ/ топла вода/, и сумата от 90,05лв.—услуга
дялово разпределение; за м. 03.2016г, има корекция с 2,36лв. ВЛ е установило,
че сумите за ТЕ, отдадени от сградната инсталация, са изчислени на база реален обем на имота-
190,81 куб.м. ВЛ е установило, че лихвата за забава върху главницата от 1202,74лв.,
за периода 02.07.2014-09.06.2017г, е в размер на 142,99лв. ВЛ е установило
също, че фактури са начислени за месеците, за които са издадени, внесен е начисления ДДС по сметка
на републиканския бюджет. Вл с.з. ВЛ уточнява, че водомерът е дигитален, и
отчита до част от кубика. Посочва също, че няма отразени плащания от страна на
ответника.
По делото, от страна на ответника
няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя
на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
/чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна
станция" е уредба,
чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите.
По делото, въз основа
на събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че ответника М.С.,
има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ 1009778, за процесния
период.-01.05.2014-30.04.2017г., и същата дължи плащане на потребената ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава
върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва да бъдат
уважени, като бъде признато за установено спрямо ответника М.С., че дължи сумата от общо 1345,73лв., от които
сумата от 1202,74лв- главница, за периода 01.05.2014-30.04.2017г.., и сумата от
142,99лв.- лихва за забава, за периода 02.07.2014-09.06.2017г, за които суми, е
издадена заповед за изпълнение №3021/23.06.2017г. по ч гр.д. № 4291/2017г по
описа на ПлРС.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, в размер на 295лв. /вкл. 100лв-юрк.
възнаграждение, 75лв.- държавна такса и 120лв. разноски за ВЛ/ В случая съдът
определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда
на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица
или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая съдът определя
минимален размер от 100лв.
Ответника следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 76,91лв.. вкл.
държавна такса от 26,91лв и юрк. възнаграждение от 50лв, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за
която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение № 3021/23.06.2017г. по ч гр.д. № 4291/2017г да бъде обезсилена, за
разликата над предявената в настоящето производство сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че М.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В, сумата от общо
1345,73лв., от които сумата от 1202,74лв- главница, за периода
01.05.2014г.-30.04.2017г., и сумата от 142,99лв.- лихва за забава, за
периода 02.07.2014г.-09.06.2017г, за имот с аб.№
1009778, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.06.2017г., до окончателното
й изплащане, за които суми, е издадена заповед за изпълнение №
3021/23.06.2017г. по ч гр.д. №4291/2017г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В, сумата от 295лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 76,91лв.- разноски по ч. гр.д.№ 4291/2017г.
по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА,
на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №3021/23.06.2017г.
по ч гр.д. №4291/2017г по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявената в
настоящето производство сума, от общо 1345,73лв.,
от които сумата от 1202,74лв- главница, за периода
01.05.2014г.-30.04.2017г., и сумата от 142,99лв.- лихва за забава, за
периода 02.07.2014г.-09.06.2017г.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач, на страната на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД,
гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок,
от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: