Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 11976 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, **** срещу Т.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1277.40 лв./хиляда двеста седемдесет и седем
лева и четиридесет ст./ главница, ведно
със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 285.18
лв. /двеста осемдесет и пет лева и осемнадесет ст./ представляваща
договорна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64 лв./седемдесет и един лева и
шестдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от
28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението във ВРС – 09.05.2019 г., представляващи задължение по Договор за стоков
кредит № ***, сключен на 17.07.2017 г.
между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и Т.Е.Т., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „Б.Д.С.К.“
ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 11.04.2018г., допълнително споразумение и Приложение № 1 от
22.11.2018 г. към него.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І
вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1277.40 лв. /хиляда двеста седемдесет и седем лева и
четиридесет ст./ главница, ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането; 285.18 лв. /двеста осемдесет и
пет лева и осемнадесет ст./ представляваща договорна лихва за периода от
28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64
лв./седемдесет и един лева и шестдесет и четири ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.07.2019 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения: между ответника и „Б.Д.С.К.“ ЕАД бил сключен Договор
за стоков кредит №
*** от 17.07.2017 г., по силата на който
на ответника е предоставен кредит в размер на 1881.06 лева за закупуване на
стоки от Т.Б.ЕАД на обща стойност 1658 лева и сключване на застраховка
„Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер на 223.06 лева.
Съобразно т.3 от договора, кредитополучателят се съгласил предоставената сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за
финансиране на застраховката да бъде усвоена безкасово по сметка на
застрахователя. Ответникът декларирал писмено, че е получил стоката от
търговеца. За закупената стока, търговецът издал фактура № ***/17.07.2017г., в
която бил посочен начинът на плащане /с кредит от ДСК/. Фактурата била
подписана от ответника. За сключената застраховка бил издаден сертификат № ***/17.07.2017г..
Твърди се, че договорените суми са преведени от банката в полза на търговеца и
застрахователя. Кредитът следвало да се погаси на 24 броя месечни вноски в
размер на 109.41 лева, като последната изравнителна вноска възлизала на 45.10
лева. В т.6 било уговорено кредитът да се олихвява с годишен процент 34.33%.
Общата договорена лихва възлизала на 680.47 лева, а общата стойност на
плащанията била 2561.53 лева.. Съгласно раздел VI,
т.12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна вноска, от деня
следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка 10 % пункта.
Крайният падеж на задължението по договора изтекъл на 17.07.2019г.. Изпълнени
били и условията в т.12.1 от ОУ, съгласно която при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процента пункта. Постъпилите от ответника
плащания по договора били в размер на 984.03 лева, с които са погасени 603.66
лева главница и 380.37 договорна лихва. Непогасената част от главницата за
периода 28.04.2018-17.07.2019г. била 1277.40 лв. Твърди се също, че ищцовото дружество придобило вземането срещу ответника от
кредитора въз основа на сключен договор за цесия от 11.04.2018г. и приложение
от 22.11.2018г. към него, за което той бил уведомен. Предвид неизпълнение на
поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 7005/2019г. по описа на ВРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките
на срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва наличието
на валидно възникнало правоотношение между банката и ответника по силата на
сочения договор за стоков кредит. Оспорва възникване на предпоставките за
обявяване на договора за предсрочно изискуем. Оспорва изправността на банката и
дължимостта на сумите. Счита, че не е уведомен
надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията. Моли за постановяване на решение, с
което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с
исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№7005/2019г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 09.05.2019г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът Т.Е.Т. да заплати на кредитора „А.з.с.н.в.” ЕАД претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Съобразно Договор за стоков
кредит №
***, сключен на 17.07.2017г., Б.Д.С.К. ЕАД е предоставила на Т.Е.Т. кредит в размер на
1881.06 лева за закупуване на стоки от Т.Б.ЕАД на обща стойност 1658 лева /Телевизор Panasonic 49 ES400E - 1099 лева и Аудио
система Akai 1203 - 559 лева/, както и за сключване чрез банката
на застраховка „Стандарт +“ с Г. Животозастраховане ЕАД с еднократна
застрахователна премия в размер на 223.06 лева. Съгласно т.3 от договора,
кредитополучателят се съгласил предоставената сума за закупуване на стоките да
бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката да
бъде усвоена безкасово по сметка на застрахователя. Срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца от датата на неговото усвояване /т.2/. Видно от т. 6,
кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 34.33% годишно. ГПР е 40.32%
/т.7/. В т.4 е посочена сметката, по която ще се отчита дългът.
Представен е двустранно подписан погасителен
план към договора, от който е видно, че първата погасителна вноска е с падеж
28.07.2017г., а последна с падеж 17.07.2019г. Месечните вноски са в размер на 109.41
лева, като последната изравнителна вноска възлиза на 45.10 лева. Общата
договорена лихва възлиза на 680.47 лева, а общата стойност на плащанията е
2561.53 лева.
Представени са ОУ по договорите за стокови
кредити, подписани от двете страни.
С Уведомително писмо /л.16-17/ банката е
уведомила търговеца за сключения договор, като ответникът е декларирал писмено,
че е получил стоката от търговеца, за което е издадена и фактура № ***/17.07.2017г..
Във фактурата е посочен начинът на плащане - с кредит от ДСК.
Издаден е сертификат № ***/17.07.2017г. за
сключената застраховка.
Съгласно раздел VI,
т.12 от ОУ към договора, при забава в плащането на месечна вноска, от деня
следващ падежната й дата, частта от вноската, представляваща главница се
олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка 10 % пункта.
В т.12.1 от ОУ е посочено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент увеличен
с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания от 11.04.2018г. /л.34-21/, сключен между „Б.Д.С.К.” ЕАД като продавач
и „А.з.с.н.в.”
ЕАД, като
купувач. В §1 „Понятия” от договора е дефинирано в т.1.6 понятието
„приемо-предавателен протокол”, което означава протоколът, съдържащ описание на
прехвърлените вземания и потвърждаващ предаването на документите, установяващи
тези вземания. Предмет на договора е прехвърлянето на вземанията, посочени в
приемо-предавателния протокол. Посочено е, че окончателният размер на
вземанията, които продавачът прехвърля, се определя с подписването на
приемо-предавателния протокол. В §4 е определена покупната цена. Към договора
за цесия е подписано и Допълнително споразумение от 22.11.2018г. за вземания по
стокови кредити. Вземането на банката фигурира в протокола. В протокола в
последователни графи са посочени видът на отпуснатия кредит, данните на
длъжника, датата на разрешаване на кредита, крайният му срок, разрешеният
размер на кредита и валутата, размерите на дължимата главница, лихви, такси и
съдебни разноски.
С пълномощно, находящо се на л.42 „Б.Д.С.К.” ЕАД е
упълномощила „А.з.с.н.в.”
ЕАД да уведоми
всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала с Договор за
цесия от 11.04.2018г. и Допълнителното споразумение от 22.11.2018г..
С писмо адресирано до „А.з.с.н.в.” ЕАД, „Б.Д.С.К.” ЕАД, на осн. чл.99,
ал.3 ЗЗД е потвърдила настъпилото прехвърляне на вземанията по договора за
цесия и допълнителното споразумение към него.
Съобразно приетото по делото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, цената на стоките в размер на 1 658 лв. по издадената фактура № ***/17.07.2017г. от доставчик
«Технополис България» АД и получател Т.Е.Т., е заплатена с кредитна карта от „Д.С.К.К." на дата 17.07.2017г. с банкова референция № **, с което е усвоен пълният размер на
кредита. На 17.07.2017г. е заплатена по банков път от
банкова сметка *** Т.Е.Т. в „Б.Д.С.К." ЕАД по сметка на ЗК „Г."
сумата 223.06 лв. с банкова референция № **, с което е заплатен пълният размер на
застрахователната премия. Така общата стойност на главницата по кредита се
равнява на 1 881.06 лв. (1 658 лв.+223.06 лв.). От общото задължение за главница
в размер на 1 881.06 лв. са заплатени главници в общ размер
на 603.66 лв. и остатъкът по главницата по
целия договор се равнява на 1 277.40 лв. От общото задължение за договорни
лихви в размер на 680.47 лв. са заплатени договорни лихви в
общ размер на 395.29 лв. и остатъкът за целият период на договора
се равнява на 285.18 лв. Лихвата за забава върху неплатените главници до дата 08.05.2019г. (ден преди датата на входиране на
заявлението в съда) и съобразно датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
т.е. на 10.12.2018г. се равнява общо на 73.46 лв. Лихвата за забава за периода 28.04.2018г. - 26.07.2019г. при условие, че кредитът не е бил
обявен за предсрочно изискуем се равнява общо на 83.12 лв.
По делото няма данни цесията да е съобщена на
ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така
предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
За успешното
провеждане на исковете, ищецът следва да установи възникването в негова полза
на изискуемо вземане, т.е. да докаже, че е възникнала между „Б.Д.С.К.” ЕАД и
ответника валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по
силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите предмет на исковете в претендирания
размер; че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата на който на последния са били прехвърлени вземанията по договора за
кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията,
че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна.
В случай на
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задължението си да заплати процесните суми, както и направените
от него правоизключващи възражения.
Установи се,
че между „Б.Д.С.К.” ЕАД и ответника е сключен представеният договор за стоков
кредит №***/17.07.2017г., като на 17.07.2017г.
кредитополучателят е усвоил кредита в размер на 1 881.06 лв., което се установява и от
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Установява се в този
смисъл изправността на първоначалния кредитор „Б.Д.С.К.” ЕАД. По договора са
постъпили плащания в общ размер на 998.95 лева, от които 603.66 лева отнесени за погасяване на главницата и 395.29 лева за погасяване на лихвата.
Последното плащане е от 30.03.2018г. в размер на 14.26 лева, отнесено за
погасяване на договорна лихва. Остатъкът от главницата по целия договор се
равнява на 1 277.40 лв., а договорната лихва възлиза на 285.18 лв.
Крайният
падеж на задължението по договора изтекъл на 17.07.2019г.
Въз основа на договор за продажба на
вземания /цесия/ от 11.04.2018г. и допълнително споразумение към него от
22.11.2018г., банката е прехвърлила определени свои вземания, съгласно приемо –предавателен протокол н. „А.з.с.н.в.” ЕАД. Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията
е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал
цедента с всички привилегии, обезпечения
и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. Със сключването на договора за цесия банката е продала на
ищеца и вземането, което е имала към Т.Е.Т. по сключения договор за кредит. Същото фигурира и е подробно
индивидуализирано в приложението към договора. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за
съобщаването се носи от предишния кредитор. Видно от приложеното пълномощно по
делото ищецът е бил изрично и писмено
овластен от цедента да извърши следващите се действия по уведомяването
на длъжниците, за което липсва законова пречка. Дори и уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД да не е било връчено преди завеждане на спора, изявлението на
първоначалния кредитор е достигнало до длъжника най-късно до момента на първото
по делото заседание, когато в присъствието на особения
представител на длъжника, оспорил получаване на уведомление за цесията, е бил
запознат със съдържанието му и писмото е било прието като доказателства.
Доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД,
следва да се приеме, че към този момент цесията е породила действието си и по
отношение на длъжника. Ефектът от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на
цесионера като титуляр на спорното материално право /в този смисъл, решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК/.
Съгласно константната съдебна практика
на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013
г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Ответникът възразява, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия, но такова уведомяване е извършено с
връчване на исковата молба, като няма твърдения на ответника за извършени преди
това плащания към цедента.
Процесният договор за потребителски кредит
има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
След извършена служебна проверка, съдът
намира, че същият валидно е обвързал страните по делото, тъй като е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК.
Вещото лице е констатирало, че по договора
за заем непогасените задължения са в следните размери - 1277.40 лв. главница; 211.44 лв. договорна лихва за претендирания
период от 28.04.2018г. до 22.11.2018г. и 73.46 лв., обезщетение за забава за периода от
28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 09.05.2019 г. Исковете за
главница и обезщетение за забава подлежат на уважаване в заявените размери.
Частично основателен до сумата 211.44 лева е искът за договорна лихва, като за
разликата до претендирания размер подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да
се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично
уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
също следва да се присъдят по съразмерност, като на страната се присъди
по-малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания,
разноските в полза на ищеца-заявител следва да възлизат на сумата от 78.95
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от
82.68 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала
установяване на суми в по-висок от реалния им размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото се представлява
от особен представител. Ищецът претендира разноски, а са налице доказателства
за действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в
размер на 118.42 лева; депозит за особен представител – 345 лв.; депозит за
вещо лице по ССчЕ – 250 лева, като се претендира още
и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника,
който представлява страната в процеса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78
ал. 8 ГПК. Така по съразмерност, разноските в полза на ищеца се определят на
сумата от 776.72 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,
вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1, пр. І ЗЗД в отношенията между страните, че Т.Е.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, **** следните суми: сумата 1277.40 лв./хиляда двеста седемдесет и седем лева и четиридесет ст./,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 211.44 лв.
/двеста и единадесет лева и 0.44 ст./ представляваща договорна лихва за периода
от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64 лв./седемдесет и един
лева и шестдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 09.05.2019 г., произтичащи от
Договор за стоков кредит № ***, сключен на 17.07.2017 г. между „Б.Д.С.К.“ ЕАД и Т.Е.Т., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Б.Д.С.К.“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.04.2018г., допълнително споразумение и Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към него,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
лихва за разликата над 211.44 лева до претендирания
размер от 285.18 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, **** сумата от
776.72 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и 78.95 лева в производството по ч.гр.д. № 7005/2019г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: