Р Е Ш Е Н И
Е №61
гр.Силистра, 25.05.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита
Славова,при секретаря Виолина Рамова,с участието на прокурор………….,като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№49 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.С.Ш. ***, Силистренска
област, подадена срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №21-0362-000029/ 08.03.2021г.,издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР
гр.Силистра, Районно управление гр.Тутракан, с която на основание чл.171 т.2а
б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),е прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Оспорващата участва в съдебното
производство чрез представител по пълномощие адв.Е.П.
*** (л.10), която
поддържа жалбата.
С жалбата е релевиран
довод за противоречие на оспорения акт с материалния и процесуалния закони, без
конкретизиране на твърдени нарушения и в двата аспекта. Административната
принуда е наложена с цел преустановяване на констатирано с АУАН серия GА №295872/07.03.21г. административно нарушение на
чл.102 ал.1 т.1 пр.“посл.“ ЗДвП,изразило се в
предоставяне на управлението на автомобила от собственика му на
неправоспособния Т.Ф.Ф.. Оспорващата твърди, че
атакуваният акт бил издаден при съществени нарушения на нормативната процедура,
но не посочва конкретни такива, които да могат да бъдат проверени в хода на
съдебния процес. Поддържа и материална незаконосъобразност, защото счита,че
случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН (неприложим в настоящото производство). Няма изложени други аргументи. В съдебно заседание
развива неюридически доводи, поради които настоява за отмяна на обжалвания
административен акт, с който административната принуда е наложена в нормативния
ѝ минимум, при съобразяване с релевираните от нейния адресат житейски
обстоятелства. Настоява за отмяна на оспорената ЗППАМ и за присъждане на
съдебни разноски.
Ответният орган - Полицейски
инспектор към ОД МВР гр.Силистра; РУ
гр. Тутракан, след получаване на първоначалното разпореждане на съда, ведно
с жалбата, не изразява становище.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК във връзка с чл. 172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като прецени доводите от жалбата и обсъди
доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол; от лице с установен правен интерес от
оспорването; в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №21-0362-000029/08.03.2021г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,
по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 07.03.2021г.Дерегистрираният
автомобил е марка „СЕАТ Кордоба“ рег.№СС****,собственост на Т.С.Ш. (л.17), а ПАМ е
приложена чрез отнемане на 2 /две/ табели с регистрационен номер ******** и отнемане на Свидетелство за
регистрация на МПС №*****. Административната принуда е
наложена с цел преустановяване на констатирано с АУАН серия GА №295872/07.03.21г. (л.14)
административно нарушение на чл.102 ал.1 т.1 пр.“посл.“ ЗДвП,изразило се в предоставяне на управлението на
автомобила от собственика му на неправоспособния Т.Ф.Ф.,
който е син на жалбоподателката. Видно от Докладна записка
УРИ362р-3146/08.03.2021г. (л.18), изготвена от мл.автоконтрольор
В.П.(актосъставител) е, че в
момента на установяване на релевираното нарушение, на
предната седалка до неправоспособния водач е била оспорващата, изрично
обяснила, че е предоставила управлението на автомобила на сина си. След
извършена справка в информационната система на КАТ е било установено, че Т.Ф.Ф.е непълнолетен и няма издавано свидетелство за
правоуправление на МПС, поради което е сезирана Местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в Община гр.Главиница,
съгласно чл.13 ЗБППМН (л.19).
Админи
стративнонаказателното
производство, в рамките на което са установени относимите за настоящото факти и
обстоятелства, е започнало по линия на непосредствения пътен контрол, като още
по време на проверката оспорващата е посочила- „нямам възражения“ (Вж.АУАН №295872/07.03.21г.-л.14). След дадени ѝ изрично указания с Разпореждане
№163/23.03.21г.- оспорва ли констатираните факти с посочения АУАН-кои от тях и
в какъв аспект,в съдебно заседание същите се потвърждават, но се излагат
неюридически аргументи за отмяна на процесния административен акт, вкл. в
контекста за тяхната маловажност.В тази връзка твърди значими според нея
факти,свързани с грижата за болната ѝ майка,които обаче, са ѝ били
добре известни още към момента на извършване на нарушението,защото последната е
претърпяла мозъчен инфаркт на 30.07.19г. (ЕР на ТЕЛК-Силистра на л.5), откогато е и инвалидизирана
със 100% неработоспособност (пожизнено) и с право на чужда помощ. Последното (право) е упражнено чрез включването на оспорващата в програма
за предоставяне на лична помощ съгласно Закона за личната помощ, според
индивидуалните потребности на ползвателя - Ш.Л.Р. - нейна майка (л.3-л.4). Социалната
програма за предоставяне на лична асистентска помощ, със съответните часове
месечно и определени индивидуални потребности на ползвателя на помощта, се
управлява от Община гр.Главиница, видно от приложеното Тристранно споразумение
№142/27.01.20г.Въпреки всичко установено по-горе,посредством представените доказателства
от жалбоподателката, последната, с ясното съзнание за сочените от нея факти към
момента на извършване на нарушението на чл.102 ал.1 т.1 ЗДвП, е предоставила
управлението на автомобила си на непълнолетния си син, който е неправоспособен
водач.
Сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на дерегистрирания автомобил за транспортиране на болната
ѝ майка до лечебни заведения (последното
не е установено като наложително), не е релевантен
за преценката на законосъобразността на оспорената ЗППАМ. Тази опасност е
съществувала непрекъснато от прекарването на мозъчния инфаркт от г-жа Р. и не
се намира в пряка и непосредствена връзка с прилагането на процесната ПАМ,
защото невъзможността да се ползва автомобила от жалбоподателката е допустимо
да настъпи и по други причини,стоящи вън от настоящото административно
производство. Безспорно е, че невъзможността да използва автомобила си в
рамките на определения с ПАМ шест месечен период, който е минималният
нормативно определен такъв с чл.171 т. 2а б.“а“ ЗДвП, би представлявало
определени затруднения и следователно, сам по себе си е факт, който ще има
неблагоприятни последици за оспорващата. Но същите настъпват не от факти и
обстоятелства, осъществени след издаването на процесната ЗППАМ, т.е. нови такива,
а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение от закона. Следователно,
незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес,на който не
е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост,защото
ситуацията с грижите около болната майка на жалбоподателката, няма да е
по-различна и след влизането
в сила на оспорената заповед, както съдът се е произнесъл вече в производство
по чл.166 ал.4 АПК.
Съдебният контрол е ограничен до проверка на
фактическото основание,посочено в обжалвания административен акт, защото
вписаното в заповедта такова е юридическият факт,от който органът черпи
упражненото публично право /арг. чл.170 ал.1 АПК/.
Редовно съставеният Акт за установяване на административно нарушение се ползва
с обвързваща съда доказателствена сила, до доказване на противното, по аргумент
от чл.189 ал.2 ЗДвП, въвеждащ оборима презумция за вярност на констатациите в АУАН.Такова
насрещно доказване не е проведено, с оглед релевираното
в производството фактическо основание за издаване на оспорената
ЗППАМ-„собственик на МПС предоставил управлението му на лице,което не е
правоспособен водач“, който централен факт в процеса се признава еднозначно, а
е установен безпротиворечиво и от писмените
доказателства по делото, вкл. Справка за нарушител на л.15 и на л.16.
Предпоставка за издаване на заповед с правно основание от кръга на посочените в
чл.171 ЗДвП, е извършено от водача административно нарушение, предвидено в
някоя от хипотезите му,което се установява с АУАН, съставен от компетентни
длъжностни лица по реда на ЗАНН.За прилагането на превантивната ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, съставомерно е установеното административно
нарушение (в случая на чл.102 ал.1 т.1 ЗДвП), предвид нормативния регламент от чл.22-23 ЗАНН, във
връзка с чл.171 ЗДвП.
При така установените факти в
процеса,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед,
ограничаваща правата на нейния адресат, разкрива всички белези на индивидуален
административен акт, съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от
материално,териториално и по степен компетентен полицейски орган,видно от
Заповед рег.№342з-330/21.04.17г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра (л.21) и Служебна
бележка на л.20 от делото, което следва и от чл.172 ал.1 ЗДвП.Със Заповед
№8121з-515/14.05.18г. (л.22-л.23) и Заповед №8121 з-825/19.07.19г. (л.24) на Министъра на МВР, са определени службите за
контрол по ЗДвП /чл.165 ЗДвП/.Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ. с чл.172 ал.1 ЗДвП,писмена форма,като не се
установяват нарушения на административно- производствените правила. Оспореният
акт е и мотивиран,вкл. чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН (Вж.ТР №16/75г.ОСГК на ВС). Следователно, заповедта - предмет на настоящия
контрол не е засегната от някое от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и
т.3 АПК.
Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,което сочи,че
същите са от вида „превантивни“ и „преустановяващи“ ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т. 2а от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС“ се
налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са установени следните обстоятелства - […] не притежава
свидетелство за управление на МПС. Такава именно хипотеза е приел за
осъществена и несъмнено доказана ответният орган.Следователно,при наличието на материалноправните предпоставки от чл. 171 т.2а б.“а“ ЗДвП,правилно е приложена процесната ПАМ.В случая,с така посоченото фактическо
основание в заповедта,е спазена и целта на закона,още повече, че управлявалият
МПС неправоспособен водач е и непълнолетно лице.Последното ирелевира
изцяло доводите за малозначителност на извършеното
нарушение на чл.102 ал.1 т.1 ЗДвП, легнали в основата на искането за отмяна на наложената
административна принуда. Същите неправилно са квалифицирани с жалбата по чл. 28 ЗАНН, който е неприложим в настоящото производство. Разноски са поискани
своевременно само от жалбоподателката, каквито, с оглед изхода на процеса, не
следва да бъдат присъждани.
След обобщаване на гореизложеното, се
налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 АПК,че оспорената Заповед
№21-0362-000029/08.03. 2021г. на ПИ при ОД МВР гр.Силистра, РУ-Тутракан, е
съответна на закона и фактите по делото и, като материално законосъобразна
следва да бъде оставена в сила, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“АПК, Административният съд Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Ш. ***, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0362-000029/08.03.2021г.,издадена от Полицейски
инспектор при ОД МВР гр.Силистра, РУ-Тутракан, с която на основание чл.171 т.2а
б.“а“ от Закона за движението по пътищата, е прекратена регистрацията на ППС за
срок от шест месеца, считано от 07.03.2021 година.
Решението е окончателно съгласно чл.172 ал.5 изр.2 ЗДвП.
СЪДИЯ: