РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кърджали, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100740 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество ******* ЕАД твърди в исковата си молба, че на 05.02.2022 г.
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред
Районен съд – Кърджали за вземанията си към А. М. М. в общ размер на 291.34 лв. Сочи, че
е образувано частно гражданско дело № ****/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
по което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК за издадената заповед за
изпълнение, поради което на ищеца са дадени указания по реда на чл. 415, ал.1, т.2 във вр. с
чл.422 от ГПК.
Ищецът сочи, че ******* ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на
клиентите си при публично известни условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
******* ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Твърди, че съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без необходимост от изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството: **********
Ищецът твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия поел задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. ******,
обл. Кърджали индивидуализиращ се с ИТН: *****. За А. М. М. бил открит клиентски номер
*******. Същият бил клиент на дружеството повече от 10 години. Ответникът съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия ******* ЕАД
доставило на обекта на А. М. М. за периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г. електроенергия
на обща стойност 277.24 лв. Сочи, че поради забава в заплащане на консумираната ел.
1
енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 14.10 лв. за периода от 26.08.2021
г. до 24.02.2022 г., която се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до
датата на образуване на настоящото производство, в конкретния случай била издадена една
фактура ФЕ ******, с падеж 25.08.2021 г.
Моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията
на ******* ЕАД към А. М. М., както следва: 277.24 лв., представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 13.06.2021 г. до
12.07.2021 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 26.08.2021 г. до 24.02.2022 г. в размер на 14.10 лв.; законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 25.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените
по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС - Кърджали разноски в общ размер на 75 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по
делото, чрез назначения му особен представител. В представения отговор ответникът счита,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен по същество. Не оспорва обстоятелствата
относно подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК, както и издаването на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС - Кърджали. Не оспорва, че ответникът
е призован да получи заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Не оспорва и
обстоятелството, че действащите общи условия през процесния период са общи условия на
договорите на продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г., както и че
съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Не
оспорва, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Оспорва ответникът да е бил клиент на дружеството през
процесния период, като сочи, че не са представени документи за собственост или друго
вещно право на ползване за процесния обект на потребление, който да е бил снабден с
електрическа енергия за претендирания период. Сочи, че не става ясно кога ответникът е
подал писмено заявление за присъединяване към мрежата на процесния обект, респективно
кога е получил ИТН и клиентски номер. Оспорва ответникът да е бил абонат на ищеца през
процесния период за претендираната неплатена електрическа енергия.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмена молба
с Вх.№ 79/04.01.2023 г. чрез процесуалния си представител. Претендира направените
разноски, като представя списък.
Ответникът не се явява, представлява се от назначен от съда особен представител.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за парични вземания, произхождащи от предоставена
електроенергия в периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № ****/2022 г. по описа на
Районен съд - Кърджали се установява, че на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение № ********* г., с която е разпоредил длъжникът А. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ******, ул. *******, общ. Кърджали да заплати на
кредитора ******* ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
2
*********, сумата 277.24 лв. (двеста седемдесет и седем лв. и 24 ст.) - главница,
представляваща неизплатено задължение за заплащане на електрическа енергия, доставена
за периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г. при Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ******* ЕАД, по партида с клиентски № *******, отнасяща се за
обект на потребление: с. ******, обл. Кърджали, ИТН: *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 25.02.2022 г. до
окончателното й изплащане; сумата 14.10 лв. (четиринадесет лв. и 10 ст.) - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до
24.02.2022 г. и направените по делото разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид връчване на заповедта при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК с разпореждане № 1044 от 17.05.2022 г. на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за
съществуване на вземането си, предмет на настоящото производство.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие. Според §
1, т. 43 от ДР ЗЕ /отм., бр. 54 от 2012 г./ - „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Според § 1, т. 41б от ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: а) краен клиент,
който купува енергия или природен газ, и/или б) ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Т. 27г от същите
разпоредби дефинира понятието „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване.
Съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на **********, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. „клиент” в
значението на „потребител на електрическа енергия“ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
****** съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си;
В настоящия случай А. М. М. е потребител на ищцовото дружество, което по силата
на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на **********,
влезли в сила на 27.06.2008 г., е доставило на ответника електрическа енергия, като за
задължението на ответника за отчетния период от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г. е издадена
от ищеца фактура с № ******/31.07.2021 г. на обща стойност от 277.24 лв. по партида с
клиентски номер № *******, с ИТН *****, отнасяща се за обект на потребление: с. ******.
Видно от фактурата срокът за плащане е до 25.08.2021 г.
Според чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ******* ЕАД /в сила на 27.06.2008 г./, клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези общи условия. По делото не се представиха доказателства ответникът да е
3
изпълнил това свое задължение, поради което същият дължи заплащането на ползваната
електрическа енергия.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от одобрените с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г.
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ******* ЕАД е
предвидено, че Клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими
суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи
законна лихва в общ размер от 14.10 лв. за периода 26.08.2021 г. - 24.02.2022 г., което
вземане не се оспорва по размер от ответника.
С оглед разпределената доказателствена тежест по делото, ищецът следва да
установи, че за процесния период е доставил електрическа енергия на посочения обект на
ответника, който е негова собственост, размера на дължимата енергия, съгласно
начисленията по Закона за енергетиката, както и че общи условия, въз основа на които
доставя електрическа енергия са одобрени от ДКЕВР и са публикувани съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Ответникът единствено възразява и оспорва
твърдението, че е бил клиент на дружеството през процесния период.
Във връзка с доказването на обстоятелството, че ответникът е собственик на обекта,
до който е доставяна електрическа енергия, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК по молба на
ищеца е изискано от трето неучастващо по делото лице - Община Кърджали, отдел Местни
данъци и такси, копие от подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ на лицето А. М. М., с ЕГН **********, с адрес: с.
******, ул. *******, общ. Кърджали.
От представеното писмено доказателство от Община Кърджали - писмо с Вх. №
******* г., ведно с приложено заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Вх. №
******* г. е видно, че ответникът е декларирал имот с местонахождение с. ********, общ.
Кърджали, който се води в данъчната служба на името на А. М. М.. В декларацията е
посочено, че в имота и около имота има наличие на електрификация. В частта
„Собственици“ се установява, че ответникът е построил имота, притежава документ за
собственост НА №*********** и е в режим на СИО. Поради това, настоящият съдебен
състав намира за безспорно доказан подлежащия на установяване факт, че обекта на
потребление на електрическа енергия е собственост на ответника, поради което същия е
задължен за доставените и незаплатени суми за консумирана електрическа енергия.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
изцяло, като приеме за установено наличие на задължение на ответника към ищцовото
дружество в размер на 277.24 лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за
заплащане на електрическа енергия, доставена за периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г.
при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ******* ЕАД, по
партида с клиентски № *******, отнасяща се за обект на потребление: с. ******, обл.
Кърджали, ИТН: *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата
14.10 лв. (четиринадесет лв. и 10 ст.) - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 26.08.2021 г. до 24.02.2022 г.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед пълното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство и по
4
ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали разноски, в общ размер на: 450
лв., от които в исковото производство в общ размер на 375 лв., от които 75 лв. държавна
такса, 200 лв. възнаграждение за особен представител, като ищеца има право съгласно чл.
78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ на
възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния интерес
по делото определя на 100 лв., а в заповедното производство разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
******, ул. *******, общ. Кърджали, че дължи на ******* ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********* сумата 277.24 лв. (двеста седемдесет и седем
лева и 24 ст.) - главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане на
електрическа енергия, доставена за периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г. при Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ******* ЕАД, по партида с
клиентски № *******, отнасяща се за обект на потребление: с. ******,обл. Кърджали, ИТН:
*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата 14.10 лв.
(четиринадесет лева и 10 ст.) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 26.08.2021 г. до 24.02.2022 г., за които вземания е издадена Заповед
№ ********* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
****/2022 г. по описа на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ******, ул. *******,
общ. Кърджали, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ******* ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********* сума в общ размер на 450
лв., от която 375 лв., представляваща направени разноски в исковото производство и 75 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на РС – Кърджали,
за които е издадена Заповед № ********* г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5