РЕШЕНИЕ
№ 3207
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Дияна Д.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20213110105376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор
Александър Александров, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П. срещу Р. Д. К., с ЕГН
********** и адрес гр.*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение №4818/10.09.2020г. по ч.гр.д.№ 11054/2020г. по
описа на ВРС:
Сумата от 1297.97 лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия, находящ се
в гр.*** за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред Софийски районен съд – 10.06.2020г. до окончателно изплащане на
задължението,
Сумата от 213.42 лв. /двеста и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1297.97 лева за периода от
15.09.2017г. до 02.06.2020г.
Сумата от 37.73 лв. /тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
предсталвяваща такса за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред Софийски районен съд – 10.06.2020г. до окончателно
изплащане на задължението и
Сумата от 7.77 лв. /седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 37.73 лева за периода от 31.03.2017г. до 02.06.2020г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответницата била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката.
Ответницата бил абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали през процесния период като собственик на имота в топлоснабдената
сграда. Тъй като взаимоотношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия се уреждали по силата на закона с изготвянето на общи условия от
държавен контролен орган, то не било необходимо сключване на индивидуален договор с
всеки потребител.
Задължение на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна
енергия, а на потребителя да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна
енергия.
Ответницата не заплатила дължимите суми за доставена топлинна енергия и такса
за разпределение за процесния период. Тъй като не изпълнила задълженията си в 45 –дневен
срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон, ответницата
изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимите суми.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 11054/2020г. по описа на ВРС и издадена
заповед за изпълнение. Издадената срещу ответницата заповед за изпълнение била връчена
по реда на чл.47 ГПК, на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване
дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение и това породило у ищеца правен
интерес от предявяване на исковете.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на доказателствените
искания на ищеца и на искането за конституиране на трето лице помагач.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба заявява, че поддържа исковите претенции и прави искане за присъждане на
сторените в исковото и заповедното производства разноски. Ответницата, чрез проц.
представител, моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа,
2
че от събраните писмени доказателтва по делото се установява, че в процесния период
жилището е било необитаемо и в него не е постъпвала топла вода, топлинна енергия през
топлопреносната мрежа на жилищната сграда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 11054/2022г. по описа на ВРС е видно, че в полза
на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Р. Д.
К.. Длъжникът е подал възражение срещу дължимостта на вземанията в срока по чл.414,
ал.2, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е
депозирана пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.
Към доказателствата по делото са приобщени приложимите към отношенията
между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД на клиенти в град С. /л.30-31/.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот.
дело № ****г. на нотариус К.А. се установява, че ответницата Р. Д. К. на посочената дата е
придобила собствеността върху жилище, находящо се в гр. С., ***, ***, *** /л.99-101/.
Сградата, в която се намира жилището на ответницата е присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество след като на 12.11.2014г. е проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата и прието решение за
присъединяване към „Т.С.“ ЕАД /л.136-141/.
Сградата с адрес гр. С., *** е включена към групата на обработваните от „Т.С.“
ЕООД сгради за извършване на услугата дялово разпределение /л.135/.
За изясняване на фактическата страна на спора е допусната комплексна съдебно-
счетоводна и техническа експертиза.
В заключенията на вещите лица се посочва, че процесната сграда е присъединена
към топлопреносната мрежа на гр. С. и с решение на общото събрание на етажните
собственици е избрана фирма за дялово разпределение на топлинна енергия – „Т.С.“ ЕООД.
В сградата няма отоплителни тела в общите части и в сградата няма отопление на общите
части. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация се определя като разлика от
общото количество топлоенергия за отопление и сумата от показанията на апартаментните
топломери. Разпределя се пропорционално на отопляемите обекти на имотите. Жилищата в
сградата са с апартаментни топломери. Ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди с абонатен номер ***. В процесните периоди 01.05.2017г. – 30.04.2018г. и
05.2018г. – 04.2019г. процесното жилище е с неотчетени показания на водомера за топла
вода и на ответницата е начислено количество топла вода съответно 49,280 куб.см. и 49,989
куб.см. През м. май 2019г. не е осигурен достъп на представител на „Т.С.“ ЕООД за отчет на
показанията на водомера за топла вода за отоплителен сезон 2018/2019г. В имота на
3
ответницата няма отоплителни радиатори и е разпределяна топлоенергия за отопление –
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на ап. 24.
Показанията на общия топломер са отчитани ежемесечно. Топлоенергията за отопление е
разпределяна на ап. 24 – само такава отдадена от сградната инсталация в съответствие с
чл.156, ал.3 от Закона за енергетиката. Топлоенергията за битово горещо водоснабдяване е
изичслявана в съответствие с чл.68 и чл.69 от Наредбата за топлоснабдяване - при–липса на
осигурен достъп за отчитане показанията на водомера за топла вода е начислявана топла
вода по 140л/ден на човек. Тъй като в процесния имот няма отоплителни радиатори и не са
начислявани прогнозни количества топлоенергия за отопление, то не се налага изравняване
на такива и не са изготвяни изравнителни сметки. Топлоенергия за топла вода е начислявана
служебно, поради неосигурен достъп за отчитане показанията на водомера за топла вода.
Правени са корекции на начислените количества топлоенергия и на сумите за същата,
поради допълнителен отчет на показанията на водомерите в някои имоти. Корекциите са
правени помесечно и са посочени в заключението. Технологичните разходи за топлоенергия
в абонатната станция са отчислявани за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Количествата топлинна
енергия са начислявани в съответствие с изискванията на действащите нормативни
документи и са прилагани правилните цени на топлоенергия. Общият топломер в
абонатната станция е преминал през последващи метрологични проверки. В приложение
към заключението е посочен размерът на дължимите от ответницата суми помесечно и
разделена като топлоенергия за отопление отдадена от сградната инсталация, топлоенерия за
топла вода и суми за дялово разпределение. За процесния период сумата начислена за
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация е в размер на 167.89 лева, за топла вода –
1123.44 лева и за такса дялово разпределение – 37.37 лева, всичките суми с включен ДДС.
Сумата за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация за отоплителен сезон
2016/2017г. е в размер на 41.13 лева, включена във фактура № 82137403/31.04.2017г. със
срок за плащане до 14.09.2017г., за отоплителен сезон 2017/2018г. е в размер на 58.43 лева,
включена във фактура № 96905517/31.07.2018г. със срок за плащане до 14.09.2018г. и за
отоплителен сезон 2018/2019г. е в размер на 68.33 лева, включена във фактура №
*********/31.07.2019г. със срок за плащане до 14.09.2019г.
Съдът кредитира заключението на вещите лица като подробно мотивирани,
компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото /л.162-215/.
С молба от 19.09.2022г. третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД е
представило доказателства за дялово разпределение за процесните периоди, протоколи на
неосигурен достъп за същите периоди, както и документ за главен отчет за период
01.05.2015г. – 30.04.2016г. и за период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. /л.230-239/.
От посочените документи се установява, че показанията на водомера за топла вода
в имота на ответницата към 20.05.2016г. е бил с нулеви показания /л.238/.
При отчитане на водомера за топла вода на 24.05.2021г. също са вписани стари и
нови нулеви показания на водомера /л.239/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
4
изводи от правна страна:
За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе
да докаже съществуването на твърдяните вземания по основание и размер, включително
ответницата да е бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***, инсталация ***/аб.№ *** в процесния период от 05.2016г. до 04.2019г., доставянето на
топлинна енергия на претендираната стойност в обекта на потребление на ответницата,
както и размерът на претендираните вземания.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещите лица
по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява, че
ответницата е собственик на апартамент в сграда с адрес гр. С., ***, която е присъединена
към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. Апартаментът на ответницата е
отчитан по абонатен номер *** и в процесните периоди сградата, в която са намира
жилището е била присъединена към топлопреносната мрежа, а доставяната топлинна
енергия е отчитаната и дялово разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД.
В този смисъл ответницата е клиент на ищцовото дружество за доставяна в имота и
в общите части на сградата топлинна енергия и дължи заплащането им и заплащане на
ползваната услуга по дялово разпределение в уговорениете между страните срокове.
Неоснователно се явява възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност за вземанията, доколкото първата част от вземанията е била с падеж 14.09.2017г. и
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2020г.
не е изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок.
Макар в сградата да е извършвано ежемесечно отчитане на топломерите и
начислените на ответницата количества топлинна енергия да са съобразени със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, исковите претенции са ищеца се явяват
само частично основателни. Действително през процесния период не е осигуряват достъп за
отчитане на водомера за топла вода в жилището на ответницата, но при отчитането му на
20.05.2016г. и 24.05.2021г. са констатирани нулеви показания на водомера, от което следва,
че в този период, включващ и процесните подпериоди в имота на ответницата не е
доставяна и потребяване топла вода. В този смисъл исковите претенции се явяват
основателни в частта за доставена топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и за
заплащане на такса за дялово разпределение, както и за обезщетение за забава върху тези
вземания, които не са погасени от ответницата. Исковата претенция, в частта с която се иска
установяване на задължение за топлинна енергия за топла вода се явява неоснователна, тъй
като категорично и безспорно се установява, че такава не е потребявана от ответницата в
процесните периоди.
Исковата претенция за цена на ползвана от ответницата топлинна енергия е
основателна до размер на 167.89 лева, съобразно изложените по-горе съображения и
заключенията на вещите лица по назначената комплексна експертиза. Обезщетение за
забава върху това вземане за периода от 15.09.2017г. до 02.06.2020г. е дължимо в общ
5
размер на 26.48 лева, при съобразяване отделните падежи на задълженията за отоплителни
сезони 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., изчислено с програмен продукт „А.Ф.“ (11.33
лева върху главница от 41.13 лева за периода от 15.09.2017г. до 02.06.2020г., 10.18 лева
върху главница от 58.43 лева за периода от 15.09.2018г. до 02.06.2020г. и 4.97 лева за
периода от 15.09.2019г. до 02.06.2020г.). За разликите над сумата от 167.89 лева главница за
цена на доставена на ответницата топлинна енергия и 26.48 лева за обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017г. до 02.06.2020г. исковите претенции се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Исковите претенции за установяване дължимостта на
вземанията за цена на услуга дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане се
явяват доказани по основание и размер от доказателствата по делото и следва да бъдат
уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 670.78 лева, от които 170.78
лева заплатена държавна такса, 400 лева депозит за назначаване на вещо лице и 100 лева
юрисконсулстко възнаграждение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК. Съобразно
изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 103.33 лева.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и частично
уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 12.50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Д. К., с ЕГН
********** и адрес гр.*** ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. *** следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№4818/10.09.2020г. по ч.гр.д.№ 11054/2020г. по описа на ВРС:
Сумата от 167.89 лв. /сто шестдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия, находящ се в гр.*** за
периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Софийски
районен съд – 10.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
Сумата от 26.48 лв. /двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 167.89 лева за периода от 15.09.2017г.
до 02.06.2020г.
6
Сумата от 37.73 лв. /тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/,
предсталвяваща такса за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пред Софийски районен съд – 10.06.2020г. до окончателно
изплащане на задължението и
Сумата от 7.77 лв. /седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 37.73 лева за периода от 31.03.2017г. до 02.06.2020г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. *** срещу Р. Д. К., с ЕГН ********** и адрес гр.*** за установяване
дължимостта на следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№4818/10.09.2020г. по ч.гр.д.№ 11054/2020г. по описа на ВРС:
разликата над 167.89 лева до пълния претендиран размер от 1297.97 лв.,
претендирана като цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия, находящ се в гр.***
за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред
Софийски районен съд – 10.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
разликата над 26.48 лева до пълния претендиран размер от 213.42 лв. /двеста и
тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/, претендирана като мораторна лихва върху
главницата от 1297.97 лева за периода от 15.09.2017г. до 02.06.2020г.
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД ,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 103.33 лв. /сто и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. К., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД ,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 12.50 лв. /дванадесет лева
и петдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
11054/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
7
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8