№ 65
гр. Габрово, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214200600226 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Н. Б.
чрез адв. С.К. от ГАК в качеството на упълномощен защитник против
Присъда № 15 от 27.08.2021 г., постановена по НОХД №205 по описа за 2021
г. на Районен съд-С..
С горната присъда Районен съд-С. е признал подсъдимия М. Н. Б. за
виновен в това, че на 18.02.2021г. около 15:50 часа в с. Г., общ. С. на ул. „В.“
в посока с. Б., в едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление – с
Наказателно постановление № 20-0341-000242 от 18.06.20202г., издадено от
Началник РУ МВР-С., влязло в законна сила на 17.10.2020г., извършил такова
деяние – управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег.№ *** без съответно
свидетелство за управление на МПС, с което извършил престъпление, за
което на основание чл.343в, ал.2 и чл.58а, ал.4 във вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3
НК е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца при първоначален общ режим.
Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение спрямо подсъдимия Б. наложеното му наказание с Присъда № 68
от 09.11.2018г. по НОХД №337/2018г. по описа на Районен съд-С., влязла в
законна сила на 26.11.2018г., с която на подсъдимия е определено за
изтърпяване едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода по
1
Определение №59/13.07.2018г. по НОХД №233/2018г. по описа на РС-С.,
влязло в законна сила на 13.07.2018г., и по Присъда №68 от 09.11.2018г. по
НОХД №337/2018г. по описа на Районен съд-С., влязла в законна сила на
26.11.2018г., което наказание следвало да изтърпи при първоначален общ
режим.
В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия М. Н. Б. чрез
упълномощения му защитник адв. С.К.. Защитникът излага оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваната присъда поради
съществуваща неяснота в събрания доказателствен материал на фазата на
досъдебното производство, касаеща датата на връчване на Наказателно
постановление № 20-0341-000242 от 18.06.20202г., издадено от Началник на
РУ МВР-С., съответно датата на влизането му в законна сила. Аргументира се
становище за явна несправедливост на наложеното наказание поради наличие
на предпоставки за приложение на чл.55, ал.1 НК и определяне на наказание
под законоустановения специален минимум. Защитата сочи като
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
дееца, трудовата му заетост, недобрата социална среда и липсата на създадена
непосредствена опасност за движението при управление на МПС.
Подсъдимият Б. и договорният му защитник адв. К. не се явяват лично
пред настоящата инстанция и не представят допълнителни писмени
съображения към депозираната въззивна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Габрово оспорва жалбата.
Счита, че присъдата на РС-С. е правилна и законосъобразна и наложеното
наказание на подсъдимия Б. съответства по вид и размер на тежестта на
извършеното от него престъпление. Оспорва доводите на защитата за наличие
на фактическа неяснота относно датата на връчване наказателното
постановление. Посочва, че от приложената разписка към наказателното
постановление се установява, че подсъдимият е получил лично
постановлението, за което е поставил саморъчен подпис и е вписал датата на
връчване. Изтъква се, че издаденото наказателно постановление е влязло в
законна сила на 17.10.2020г.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в
нея доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НК, като
приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от
страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт
и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Подсъдимият М. Н. Б. от с. Г., общ. С. е предаден на съд по обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при
2
условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на допуснатото съкратено
съдебно следствие подсъдимият Б. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират
доказателства за същите факти. На основание чл. 373, ал. 3 от НПК РС-С. е
възприел изцяло изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, както следва:
Подсъдимият Б. не притежавал свидетелство за управление на МПС и бил
неправоспособен водач. С наказателно постановление №20-0341-000242 от
18.06.2020г., издадено от началник РУ МВР-С. бил наказан по
административен ред за това, че на 23.04.2020г. управлявал моторно превозно
средство без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС,
като му било наложено наказание глоба в размер на 100 лева на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление било
връчено но подс. Б. на 09.10.2020г. Същото не било обжалвано и влязло в
законна сила на 17.10.2020г. Въпреки липсата на съответно свидетелство за
правоуправление на МПС и наложеното му административно наказание
посочено по-горе, подсъдимият Б. продължил да управлява МПС, като
ползвал лек автомобил „***“ с рег. № ***. На 18.02.2021г. подсъдимият
седнал зад волана на посочения лек автомобил, собственост на трето лице и
започнал да го управлява. Около 15:50 часа с управлявания от него автомобил
подсъдимият Б. се движел по ул. „В.“ в с. Г. в посока с. Б.. По същото време и
на същото място се намирали свидетелите Д.С.К. и К.К.Н. – служители на РУ
МВР-С., които изпълнявали служебните си задължения. Двамата забелязали
движещия се лек автомобил „***“ с рег. № *** и дали сигнал на водача на
същия да спре, за да му бъде извършена проверка. Водачът на автомобила
обаче не изпълнил полицейското разпореждане, а продължил движението си.
Полицейските служители последвали посочения по-горе автомобил, като
подали светлинен и звуков сигнал на водача. След около 300 м. автомобилът
преустановил движението си. Полицейските служители извършили проверка
при която било установено, че автомобилът се управлява от подсъдимия Б.,
както и че последният не притежава СУМПС поради което е
неправоспособен. По този повод на подсъдимия Б. бил съставен АУАН с
бланков №859243 от 18.02.2021г. Към посочената дата не била изтекла една
година от налагането на административно наказание на подсъдимия за
същото деяние с наказателно постановление №20-0341-000242 от
18.06.2020г., издадено от Началник РУ МВР-С., влязло в законна сила на
17.10.2020г.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд е изразил становището си, че самопризнанието на
подсъдимия съответства на всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на досъдебното производство, което е обусловило
приемането за установени на посочените в обвинителния акт факти.
След извършване на самостоятелна проверка за наличието на всички
предпоставки за разглеждане на наказателното производство по реда на
3
гл.XXVII от НПК въззивния съд намира, че процедурата по съкратено
съдебно следствие е проведена законосъобразно. На първо място
подсъдимият е бил предварително запознат с процесуалните си права при
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2
НПК и е направил искане с подкрепата на неговия защитник за провеждането
му. На второ място подсъдимият Б. изрично е признал изцяло фактите,
изложени с обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не
се събират доказателства за тях. Така направеното самопризнание обхваща
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
относимо към обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 НК. В
жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият Б. не е
направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на
първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като се запозна със
събраните материали по делото, настоящият състав намира, че то е
обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите, писмените
доказателства и доказателствени средства. Тези доказателствени материали
установяват по несъмнен начин фактите, свързани с осъществяване на
деянията и участието на подсъдимия Б.. С оглед изложеното въззивният съд
счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК е
законосъобразна.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият М.Б.,
както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк
умисъл е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, за
което го е признал за виновен.
Пред въззивната инстанция защитника на подсъдимия въвежда
възражение за това, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на
фактическа неяснота относно датата на връчване на Наказателно
постановление № 20-0341-000242 от 18.06.2020г. на подсъдимия, респективно
датата на влизане в законна сила на постановлението. От тук защитата
обосновава теза за недоказаност на повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл.343в, ал.2 НК поради недоказаност на факта на надлежно
връчване на наказателното постановление на подсъдимия, с което в
едногодишен срок преди датата на инкриминираното деяние му е било
наложено административно наказание за управление на МПС без СУМПС.
Във връзка с въведеното оспорване следва да се посочи, че то
недопустимо съгласно задължителното тълкувание, дадено в т. 8 на
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на
ВКС. При провеждане на наказателното производство по реда на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, ал. 2 НПК първоинстанционният и въззивният
4
съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с
признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт.
Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в
пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното
решение. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след
проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е
недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа
обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в каквато насока защитникът на подсъдимия пред тази
инстанция се опитва да оспори признати обстоятелства. Извън
задължителната проверка, възложена на въззивния съд, за наличие на
законоустановените предпоставки за прилагане на диференцираната
процедура, въззивният съд не разполага с процесуалната възможност да
възприеме фактически положения, несъвместими с признатите от подсъдимия
факти и да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от
очертаната в обвинителия акт.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
възраженията на защитата за недоказаност на повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК не следва да бъдат разглеждани по
същество, доколкото за съда не съществува процесуална възможност след
провеждане на процедура по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и ал.3 да реши делото
на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът е
приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК. Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия
Б. наказание от шест месеца лишаване от свобода. При преценка на вида и
размера на наложеното наказание РС-С. е отчел като смекчаващи вината
обстоятелства направените самопризнания на досъдебната и съдебната фаза
на производството, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, изразеното съжаление и искреното разкаяние за извършеното.
Въззивният съд счита, че РС-С. неправилно е съобразил изразеното
съжаление и искреното разкаяние за извършеното отстрана на подсъдимия,
доколкото данни за изявления в тази насока не се съдържат нито в
досъдебното производство, нито в съдебното производство. Като смекчаващи
вината обстоятелства първоинстанционният съд е следвало да отчете
сравнително младата възраст на подсъдимия, както и липсата на предходни
налагани административни наказания за нарушения на правилата по ЗДвП.
На следващо място въззивният съд намира за неоснователни наведените
доводи от защитата за наличието на необсъдени от първоинстанционния съд
смекчаващи вината обстоятелства. От представената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние се установява, че подсъдимият не
полага труд по трудово или служебно правоотношение. По делото не бяха
5
преставени доказателства, въз основа на които да бъде направен обоснован
извод за характера на социалната среда на подсъдимия. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете и високата степен на обществена
опасност на конкретното престъпление, обосновано от конкретния обект,
който засяга, а именно обществените отношения свързани с безопасността на
транспорта и охрана на живота и здравето на хората при управление на МПС.
Въззивният съд намира, че РС-С. правилно и законосъобразно е
определил вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Б. при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът намира , че така
наложеното наказание при приложение на чл.55 от НК ще постигне целите
както на личната, така и на генералната превенция.
Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК
и е привел в изпълнение спрямо подсъдимия Б. наложеното му с Присъда №
68 от 09.11.2018г. по НОХД №337/2018г. по описа на Районен съд-С. общо
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което наказание
следва да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяне.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което
следва да се потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338
от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15 от 27.08.2021 г. по НОХД № 205 по
описа за 2021 г. на Районен съд-С..
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6