Решение по дело №5839/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2295
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20225330205839
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2295
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330205839 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №36 – 0000545 от 09.09.2022г.
на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Пловдив, с което на ЕТ „***“,
ЕИК:*** е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.96, ал.1,
т.1, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
Жалбоподателят с жалбата си и с допълнително писмено становище моли
атакуваното наказателно постановление /НП/ да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна, чрез съпроводителното писмо, ангажира становище
за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде
оставена без уважение, като прави искане за потвърждаване на атакуваното
наказателно постановление. Не претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят ЕТ „***“ осъществявало обществено превоз на пътници,
като притежавал лиценз №*** на Общността.
На 21.07.2022г. била извършена проверка на едноличния търговец, при
която било установено, че ЕТ „***“, като превозвач на същата дата е
допуснал извършване на обществен превоз на пътници по редовна автобусна
линия от гр. Пловдив – гр. Асеновград и обратно, с водач Д.Ф.Х.,
ЕГН:**********, с автобус „Мерцедес Интегро“, с рег.№***, собственост на
„Едитурс 99“ ЕООД, с маршрутно разписание №10109 и пътен лист
№789067/21.07.2022г., като пътното превозно средство не е било включено в
списъка на пътните превозни средства към лиценза на Общността.
За констатираното нарушение на ЕТ „***“ бил съставен АУАН №324728 от
03.02.2022г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.96,
ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр. Актът бил съставен и препис от същия
бил връчен на упълномощен представител на едноличния търговец – М.И.С.,
която го подписала без възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН не били депозирани възражения срещу съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което
на едноличния търговец било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл.96, ал.1, т.1 предл. последно от ЗАвПр.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Същите си кореспондират в пълнота с показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие актосъставител К. К.. Показанията на свидетеля съдът
намира за логични и последователни, като не се установиха каквито и да било
данни, даващи повод за възникване на съмнение в достоверността им. Ето
защо съдът им дава вяра и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, предвид
2
приложената по делото Заповед № РД-08-30/ 24.01.2020г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.08.2022г., а НП - на 09.09.2022г. .,
тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на
нарушителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в
обратната насока, релевирани с допълнителното изложение към жалбата са
изцяло неоснователни. Вярно е, че в обстоятелствената част на АУАН и на
НП първоначално е посочен лиценз №*** на Общността, а впоследствие е
цитиран лиценз №0928 на Общността. След общодостъпна справка за
валидните лицензи се установи, че правилният № на лиценз на Общността за
ЕТ „***“ е с №***, като за това обстоятелство жалбоподателят е напълно
наясно. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, която по никакъв начин
не е нарушила правото на защита на наказания субект. Не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и твърдяното в жалбата
разминаване в номера на изпратената до дружеството покана, цитирана в
наказателното постановление и тази посочена в АУАН. Изпращането на
покана за съставяне на АУАН е част от процедурата по съставянето му и
излагането или не излагането на тези обстоятелства в наказателното
постановление не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Поканата е
приложена към административнонаказателната преписка и с нея се
удостоверява единствено това спазен ли е редът за съставяне на АУАН.
Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Още от етапа на съставяне на АУАН административното нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението,
каква е неговата правна квалификация, респективно жалбоподателят е имал
възможността още от този процесуален етап да организира защитата си. ППС,
с което е извършен конкретният превоз е индивидуализирано посредством
своя, вид, марка, регистрационен номер, като в настоящия казус е без
значение кое е конкретното физическо лице, извършило превоза, в колко часа
е започнало извършването му и от коя начална спирка е сторено това,
доколкото нарушението се състои в допускане на извършване на обществен
3
превоз на пътници с ППС, невключено в списъка на превозните средства към
Лиценза на Общността за едноличния търговец. Ясно е посочено и мястото на
извършване на вмененото административно нарушение - а именно гр.
Пловдив - където е седалището на едноличния търговец- жалбоподател.
На следващо място, съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр,
като възраженията в тази насока са изцяло неоснователни.
По силата на чл. 96, ал.1, т.1 пр. последно от ЗАвПр се наказва с глоба или
с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването
на превоз с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на
превозните средства към лиценза на Общността. Едноличният търговец е
санкциониран точно за такова негово поведение, а именно заради това, че в
качеството си на превозвач е допуснал извършването на обществен превозна
на пътници с МПС, което не е включено в списъка на пътните превозни
средства към лиценза на Общността. Наложеното административно наказание
е във фиксиран от закона размер и не подлежи на корекция от страна на съда,
във връзка с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се обсъди и
възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН. Според настоящия състав
конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, още повече, че за
неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди. Отделно съдът
съобрази и обществените отношения, които се засягат с извършеното
нарушение.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, съгласно новелата на чл.63д
ЗАНН, има въззиваемата страна. Тъй като не е направено искане за
присъждане на разноски, то такива не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №36 – 0000545 от
09.09.2022г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Пловдив, с което на
ЕТ „***“, ЕИК:*** е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.96, ал.1, т.1, предл. последно от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5