Р Е Ш Е Н И Е
№І-30 23.04.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 218
по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на
Д.К.Щ., родена на **.**.****г с
постоянен адрес: ***, действаща
чрез своята ***** и законен представител М.М.Щ. с ЕГН ********** , чрез
процесуален представител адв. Таня Илиева от АК-Бургас, против Решение №
231/18.12.2018г., постановено по гр.д.№ 749/2018г. по описа на РС-Айтос в
частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата-въззивница иск против М.К.К. с ЕГН ************ с постоянен адрес: ***-
за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
11 640,26 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
образуване на изпълнителното дело на 11.04.2018г., 49,60 лева разноски по
изпълнителното дело, 15 лева допълнителни разноски, както и дължимата
пропорционална такса по чл.53 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, претендирани възоснова на изпълнителен лист по ч.гр.д.№
71/2006г. на НРС, по който е образувано изпълнително дело № 178/2018г. по описа
на ДСИ при РС-Айтос, поради изтекла погасителна давност.
С Решение №
231/18.12.2018г., постановено по гр.д.№ 749/2018г. по описа на РС-Айтос е
уважен предявения при условията на евентуалност иск за приемане за установено
,че ищцата Д.К.Щ. дължи на ответника М.К.К.
сумата от 5820,13 лева, представляваща половината от сумата, платена по изпълнителното дело от поръчителя К. В тази му част решението не
е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се
твърди, че макар и при правилно установена фактическа обстановка решението в
обжалваната му част било неправилно ,тъй като изводът на районния съд- че
давността за вземането спрямо ответника-поръчител по регресния иск започвал да тече от изплащане на вземането на
06.02.2018г, противоречал на материалното право. Твърди се, че ищцата, като
наследник на починалия неин **** /съпоръчител с ответника М.К. по договор за
кредит към ЦКБ АД/ се суброгирала в правата на своя наследодател спрямо
кредитора ЦКБ АД, поради което тази давност била противопоставима и на
ответника, доколкото суброгацията представлявала встъпване в правата на
удовлетворения кредитор. По нататък се излагат правни доводи относно
поръчителството, прекъсването и спирането на давността по чл.125 ЗЗД,като се
извежда довода- че при конституиране на
наследниците на поръчителя Д. Г. Щ., каквато в случая е и въззивницата-ищца,
била настъпила погасителната
давност на вземането на основание чл.
110 ЗЗД за главницата и на основание чл.111,б.“в“ ,предл ІІ ЗЗД за лихвите.
Моли постановяване на съдебно решение, с което решението в обжалваната част
бъде отменено и искът –уважен.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
процесуалния представителна въззивницата- а. Т.И., поддържа въззивната жалба и
моли уважаването й, оспорва писмения отговор като моли същият да бъде ценен
само в частта,касаеща наследствената маса на поръчителя Д. Г. Щ.; моли за
присъждане на разноските по делото.
Постъпил е писмен
отговор по въззивната жалба от ответника-въззиваем М.К.К. чрез пълномощник-а.З.К., в който излага
подробни фактически и правни съображения по въззивната жалба, която намира за
неоснователна. Твърди, че възражението за погасяване по давност на паричното
задължение било заявено едва с исковата молба и то след като били предприети
изпълнителни действия, които прекъсвали давността, поради което след тези
действия започвал да тече нов давностен срок, който не бил изтекъл. Заявени са
и съображения относно давността при
регресния иск срещу главния
длъжник за възстановяване на платеното. Сочи се, че в хода на производството по
делото било безспорно установено, че Д.К.Щ. била приела наследството както на своя **** К. Щ., така и на своя чичо
Д. Щ., което било видно от констативен нотариален акт за собственост на земеделски
земи от 2012година. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната
жалба , като се моли потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адв. хонорар. В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- адвокат
Костов,оспорва въззивната жалба като неоснователна;представя списък на
разноските по чл.80 ГПК и моли присъждането им.
Разгледаният иск е с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор
на доводите на жалбоподателя, въззивния съд намира за необходимо да изложи само
следното:
Не се спори, че въззивницата
е единствен наследник на Д. Г. Щ., починал на **.0*.20** г. Последният е бил
длъжник по изпълнително дело № 20067060400265 по описа на ЧСИ Росица Стоянова,
с рег. № 706 в КЧСИ, на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №
71/2006 г. на Несебърски районен съд. По
посоченото дело Д. Г. Щ./наследодател на въззивницата/ е бил осъден като
поръчител по договор за потребителски кредит на ЦКБ – солидарен длъжник, заедно
с въззиваемия М.К. – поръчител и К. Г. Щ. – длъжник, да заплатят на кредитора
ЦКБ сумата от 6 483,35 лева, представляващи неизплатено задължение по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, начиная от
29.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, 455,05 лв., представляваща
лихва за забава, както и сумата от 141,54 лв., направени по делото разноски.
Не се спори относно
факта, че въззиваемият К. е погасил частично задължението по горепосоченото
изпълнително дело, като е заплати сума в общ размер на 11 640,26 лева,видно
от удостоверение № 02525/05.04.2018 г.
на ЧСИ Росица Стоянова, с рег. № 706 в КЧСИ/вж. л. 43 от делото на РС-Айтос/.
По искане на
въззиваемият М.К. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК с протокол от 12.02.2018
г. съдебния изпълнител го е конституирал като взискател по изпълнителното
дело/вж. лист 42 от делото на РС-Айтос/.
С молба новоконституирания взискател е поискал
изпълнителното дело да бъде изпратено на ДСИ при АРС, където то е образувано
под № 178/2018 г.
С разпореждане от 11.06.2018 г. на ДСИ в
производството по изпълнителното дело са били конституирани наследниците на Д. Г.
Щ., а именно: В. Щ., М. Щ. и Д.Щ..
На 03.09.2018г.,
възоснова на откази от наследство на В. Шерева и М. Щ. ,същите са заличени като
длъжници в производството по изпълнителното дело; въззивницата Д.Щ., чрез
своята ***** и законен представител М.Щ., е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело.
Спорният въпрос е - от
кой момент тече погасителната давност за вземанията на суброгиралия се в
правата на кредитора по издадения в полза на последния изпълнителен лист и от
кога възниква правото му на регресен иск спрямо другите поръчители.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Суброгирането на поръчителя в правата на кредитора
е един от случаите, когато взискател може да е лице, което не фигурира като
кредитор в издадения изпълнителен лист. След удовлетворяване на кредитора от
страна на поръчителя, последният може да иска изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист – чл.429, ал.1 ГПК, при изискване
плащането от страна на поръчителя да се установява с писмени доказателства,
което в случая е изпълнено. С оглед регламентираните в чл.429, ал.1 ГПК субективни предели на
изпълнителния лист, това приемство следва да се установи с писмени документи,
извън изпълнителния лист като акт на съда, установяващ правото на принудително
изпълнение.
Съпоръчителите могат да противопоставят на
суброгиралия се поръчител всички възражения, които имат срещу кредитора. В
случая обаче, направеното от въззивницата – ищец възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на нея, като наследник на Д. Щ. спрямо
първоначалния кредитор, в чийто права се е суброгирал ответника М.К., е
неоснователно.
Тази давност не е противопоставима на ответника,
тъй като неговото право да насочи принудителното изпълнение към съпоръчителя си произтича от друго основание, различно от
това на кредитора - ЦКБ АД клон Несебър.
Когато един от
солидарните длъжници удоволетвори кредитора, той придобива реграсни права срещу
останалите, дори и задълженията им да са били вече погасени по давност. Основанието
на тези права е да се възстанови нарушеното имуществено равновесие между
съдлъжниците. Вземането на поръчителя възниква в момента, когато е изпълнил
задълженията на длъжника към кредитора. От този момент той става кредитор на
мястото на първоначалния кредитор, като вземането на поръчителя е различно по
основание, а неговият размер се формира от размера на изплатения чужд дълг,
лихви, разноски, вкл. и разноски по изпълнението.
Основанието,
възоснова на което за поръчителя възниква интерес и възможност да насочи
изпълнението срещу другите поръчители произтича от възникналите регресни права
в резултат на изпълнението и вътрешните отношения между съпоръчителите. Регресът е средство за
възстановяване на еквивалентността, а съобразно вътрешните отношения между
поръчителите, всеки от тях дължи плащане спрямо своя дял на
платилия поръчител. В случай, че няма съглашение за
дяловете и не следва друго от вътрешните отношения, дяловете на съпоръчителите са равни. Платилият поръчител може да
търси от всеки от останалите съпоръчители само
дела на последния от дълга на кредитора. Делът обхваща не само главницата, но и
съответна част от всички разноски – разходи по изпълнението, съдебни и съдъбно
– деловодни разноски, тъй като в противен случай останалите съпоръчители биха
се обогатили.
В случая, въззиваемият-
ответник е погасил задължение на длъжника към кредитора, произтичащо от договор
за кредит. Съгласно практиката на ВКС, плащанията на погасителни вноски по
договор за кредит не са периодични плащания, тъй като в случая е налице
предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение - задължение за
връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. С оглед изложеното приложимата
давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като задължението за връщане на погасеното от
поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането. Предпоставките, за да
възникне регресното право, е
изпълнение на изискуемо задължение, което да превишава личния дял на изпълнилия
поръчител, водещо до неоснователно обогатяване. За да може поръчителят да се
обърне срещу другите съпоръчители, е необходимо
поръчителят да е платил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство.
Необходимо е и това изпълнение да нарушава забраната за неоснователно
обогатяване. Това се извлича от вътрешните отношения между поръчители.
В случая, от събраните по делото доказателства
се установява, че всички посочени предпоставки са налице. Установено е, че въззиваемият
- ответник К. е погасил изцяло изискуемия дълг на 06.02.2018 г., т.е от този
момент за него започва да тече погасителната давност за реализиране на
регресните му права. В резултат на това изпълнение, въззивницата като единствен
наследник на другия поръчител неоснователно се е обогатила. Ако се приеме, че
съпоръчителят може да противопостави на суброгиралия се поръчител възражение за
погасяване на вземането на кредитора по давност, това би означавало изпълнилият
поръчител да търпи негативните последици от бездействието на кредитора спрямо
другите съпоръчители, което го поставя в по-неблагоприятно положение от
поръчителите, които не погасяват задължението. Ето защо, в тези случаи
погасителна давност за суброгиралият се започва да тече едва след изплащане на
цялото задължение. Едва с погасяването на целия дълг въззиваемият има
право да встъпи в права на удовлетворения кредитор срещу останалите поръчители
до размера на припадащите им се части от дълга, включително и за разноски по
събиране на дълга, направени от кредитора, които са платени от поръчителя.
Предвид изложеното неоснователно е твърдението на въззивницата, че първоинстанционния
съд неправилно определил- от кой момент
за ответника е възникнало правото на регресен иск, съответно- от кой момент ищцата претендира изтекла в нейна полза
погасителна давност.
По отношение на въззиваемия ответник възражението за изтекла погасителна
давност следва да бъде преценявано от момента, в който той е изпълнил изцяло
дълга, тъй като основанието за неговото вземане е различно от основанието на
кредитора - ЦКБ АД – клон Несебър. Именно
поради тази причина задължението на въззивницата е в размер на припадащата й се
част от задължението, а не в размер на цялото задължение, каквото би имал право
да търси първоначалния кредитор. Ето защо, възражението за изтекла
погасителна давност на въззивницата спрямо
първоначалния кредитор е непротивопоставимо на суброгиралия се поръчител.
По
изложените съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.272 ГПК настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за
неоснователна срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение за
неоснователна, което налага потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд в обжалваната му част.
На основание чл.81 ГПК и с оглед изхода на спора
по делото, на осн. чл.78,ал.1 ГПК в тежест на въззивницата, следва да се
възложат направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител пред БОС в размер на 600 лева, което е заплатено съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната
му част Решение № 231/18.12.2018г.,
постановено по гр.д.№ 749/2018г. по описа на РС-Айтос .
ОСЪЖДА Д.К.Щ. , родена на **.**.****г с постоянен адрес: ***,
действаща със съгласието на своята *****
и законен представител М.М.Щ. с ЕГН **********, да
заплати на М.К.К. с ЕГН ************ с постоянен адрес: ***, съдебно-деловодни
разноски, извършени пред БОС в размер на 600 лева/ шестотин лева /.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.