№ 148126
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110115241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по заявление на Р. М. В. с ЕГН: **********, срещу К.И.И БГ ЕАД с ЕИК:
...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за законна
лихва в размер на 113,77 лв., за период от 06.06.2023 г. до 11.03.2024 г.
Твърди, се че на 06.06.2023 г. е било депозирано искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 1113,33 лв., като до 11.03.2024 г. същата не е била изплатена,
въпреки издадената заповед.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено.
Констатира се от извършена служебна справка, че по депозирано на 06.06.2023 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение е било образувано ч.гр.д. № 31015/2023г. по
описа на СРС, 128-ми състав.
На 14.06.2023г. по ч.гр.д. № 31015/2023г. по описа на СРС, 128-ми състав е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1113,33 лв., без законна лихва
върху сумата.
На 20.09.2023г. по е бил издаден изпълнителен лист по заповедта.
При тази фактическа обстановка съдът намира следното:
Законна последица от уважаване на иска/издаване на заповед за изпълнение/ е
присъждането на лихва за периода от депозиране на иска/заявлението в съда до
окончателното изплащане на присъдената сума, ако бъде поискана. Това вземане за лихва,
обаче, няма самостоятелен материалноправен характер, а представлява законова последица
от уважаването на иска/заявлението. Ето защо за тази сума не би могло да се води и
самостоятелно производство, било то исково или заповедно. За сметка на това съдебната
практика приема, че такова искане може да бъде направено до приключване на устните
състезания във второинстанционното производство. Тоест, предоставя на страната
достатъчен срок да отстрани пропуска си. При неотстраняване на същия в срок, страната
губи възможността си да претендира законната лихва в друго самостоятелно производство.
С оглед горното, съдът счита, че е недопустимо да се претендира лихва за този
период, след като заявителят е пропуснал да стори това във висящия предходен процес.
Вероятно това искане се прави с цел акумулиране на допълнителни разноски по ново
1
дело, в случая адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА, което представлява злоупотреба с
право.
С оглед изложеното, заявлението, с което се претендира законна лихва в размер на
113,77 лв. върху главницата от 1113,33 лв., за период от 06.06.2023 г. до 11.03.2024 г., следва
да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
86654/15.03.2024г. на Р. М. В. с ЕГН: **********, срещу „К.И.И БГ“ ЕАД с ЕИК: ...., за
сумата 113,77 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1113,33 лв., за период
от 06.06.2023 г. до 11.03.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2