МОТИВИ по НОХД № 166/2012 година по описа на СпНС, 9-ти
наказателен състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу А.С.П. – роден на *** ***
българин, български гражданин, женен, реабилитиран,
с начално образование, живущ ***, работещ в строителството ЕГН **********,
за това, че за
времето от 09.01.2009г. до 19.01.2009 г. в гр. София, с цел да набави за себе
си имотна облага в размер на 1700 лева, е принудил М.Д.Г. чрез заплашване,
изразяващо се в думите „Ще ти съсипя живота!“, “ Ще те вкарам в затвора!“ и „Давай
парите, че ще ти направя живота черен!“, да извърши нещо противно на волята му,
като се представил за лице от състава на МВР – да даде сумата от 1700 лева, от
които 400 лв., предадени от св. Г. на П. на неустановена дата през месец януари
2009 г. в град София, ж.к. Х. Д., срещу Международния гараж, 300 лв. предадени
от свидетеля Г. на П. *** Д., в близост до стадион „Герена“, до кафене
„Дървеното“ и 1000лв. предадени от свидетеля Г. на П. ***, около 10.30 ч. в
ж.к. Дружба, на паркинга на магазин „Кауфланд“, като с това му причинил имотна
вреда в размера на 1700 лева
- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал.
2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК.
Пострадалият М.Д.Г. е конституиран като частен обвинител
и граждански ищец, като е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размера на
1700 лева за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението в цялост.
Прокурорът счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от
показанията на свидетелите М.Г., свидетелката Ц.Д. и свидетеля Р.К. като
пледира съдът да признае подсъдимия П. за виновен в така извършеното
престъпление, като на основание чл. 54 от НК му наложи наказание от пет години
„Лишаване от свобода“.
Частният обвинител и граждански ищец М.Г. чрез повереника си поддържа обвинението, като моли съда да
постанови осъдителна присъда за извършеното престъпление по чл. чл. 214, ал. 2,
т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК от
подсъдимия, като моли съда и да уважи изцяло така предявения граждански иск,
тъй като имотната вреда е пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на подсъдимия.
Защитата на подсъдимия-адвокат Л. счита, че обвинението
спрямо подзащитния й е недоказано, като изтъква, че по делото са налице
доказателства, че свидетелят М.Г. е бил
заплашван и изнудван единствено от свидетеля Р.К., а не от подсъдимия. Защитата
изтъква, че не е установено авторството на деянието, тъй като свидетелят М.Г.
не е възприел визуално подсъдимия П. при отправянето на заканите. Адвокат Л.
сочи, че показанията на пострадалия са противоречиви по въпросите кога са
ставали срещите, на кого са предавани сумите и по какъв начин, както и какви
суми са предавани. Защитникът застъпва и хипотезата, че свидетелят К. е желаел
да уреди финансовите взаимоотношения с подсъдимия А.П., произтичащи от направа
на татуировки от подсъдимия на К., като е започнал да изнудва свидетеля М.Г.. Адв.Л. пледира за оправдателна присъда, като алтернативно при условие, че съдът признае подсъдимия за
виновен, моли така определеното наказание да бъде отложено при условията на чл.
66 от НК, като изтъква, че подсъдимият е
неосъждан, с добри характеристични данни и баща на четири деца.
Подсъдимият дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за виновен. Подс.П.
изтъква, че 1000-та лева, които последният път му бил дал М.Г. всъщност ги бил
взел от шурея му, т.е. от свидетеля К.. Впоследствие уточнява, че не става
въпрос за 1000 лева, а за 20 лева и един телефон, които К. му дължал за изработени
татуировки. В обясненията си подсъдимия не отрича, че от неговия телефон са отправяни
обаждания към свидетеля М.Г., но сочи,
че разговорите са провеждани от свидетеля К. като твърди, че никакви пари всъщност не е взимал
от свидетеля М.Г.. Подс.А.П.
посочва, че се е срещнал с М.Г. *** пред магазин „Кауфланд“,
където бил извикан от св.К. последният
да му даде парите за татуировките.Подсъдимият поддържа, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.С.П. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, реабилитиран, с начално образование,
живущ ***, работещ в строителството ЕГН **********. От справката за съдимост се
установява, че А.С.П. е бил осъждан по НОХД № 3586/2000 г. на СРС, НК, 7-ми
състав, с присъда, влязла в сила на 12.07.2001 година за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, на шест месеца „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 НК за срок
от три години. Същият е реабилитиран по право по смисъла на чл. 86, ал. 1 т.1
от НК на 12.07.2004 година.
Подсъдимият А.С.П. и свидетелят Р.К. са роднини по
сватовство, като подсъдимият П. е съпруг на сестрата на свидетеля К., с която
свидетелят К. има обща майка.
Свидетелят К. и свидетелят М.Г. се познавали отдавна, тъй
като двамата били съседи в С.*,
ОБЩ.**, ОБЛ.***.
През 2009г. св.М.Г. работел като охрана във фирма „Ви Ти Ай „ ООД.
Подсъдимият П. в
началото на 2009г. изпитвал финансови затруднения. Двамата – подсъдимият А.П. и
свидетелят Р.К. решили да изкарват пари, като изнудват свидетеля М.Г.. В същия период
от време по отношение на свидетеля К. и свидетеля М.Г. било образувано досъдебно производство № 8/2009
г. по описа на РПУ-град Своге, пр. пр. № 32/2009 г. на Районна прокуратура –
Своге за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, вр. чл.
20, ал. 2 от НК за извършена кражба на 04.01.2009г. в село Реброво, махала Старо село, област Софийска на един брой меден
казан за варене на ракия и един брой бормашина./В последствие с постановление
от 14.05.2010г. соченото наказателно производство е частично прекратено срещу М.Г. и Р.К. поради недоказаност и
спряно срещу неизвестен извършител/. Подсъдимият П. казал на свидетеля К., че
има полицейски дрехи, които се намирали в квартал Абисиния, след което отишъл и
взел дрехите, които представлявали полицейска униформа - пълен комплект от
фуражка до кубинки. Свидетелят К. видял
полицейската униформа и двамата с
подсъдимия П. решили да изнудват св.М.Г. като
подсъдимия се представя за полицай пред последния. Бил измислен от
двамата и повода за изнудването като св.К.
казал на подсъдимия, че заедно със св.М.Г. са извършили въпросната кражба в
с.Реброво. В този период от време подсъдимият ползвал СИМ-карта № ***********,
с номер ******. В същото това време свидетелят М.Д.Г. ползвал мобилен номер *******, който мобилен номер бил
регистриран на името на майка му М.И. Г. от 13.11.2002 година. На 09.01.2009
година на номер *******, ползван от свидетеля М.Г., му се обадил от карта с
номер ******** свидетелят К., който казал на свидетеля Г.,*** с крадени машини.
Свидетелят К. уведомил М. Г., че е казал
на полицаите, че заедно са извършвали кражбите със свидетеля Г.. Свидетелят Г.
му отговорил да не го занимава с глупости, че не е извършвал такива неща, но свидетелят К. му казал, че сега по телефона
ще му се обади „полицаят“, тъй като свидетелят Г. не вярва. Свидетелят К.
предал телефона на подсъдимия П., който не казал на св.Г. нито името си, нито къде работи, а само му казал: „Машините са на партньора ти. Донеси
парите, за да не стане лошо!“. Свидетелят Г. го попитал за какви машини става
въпрос, при което подсъдимият П. му казал да не се прави на интересен, че знае
къде живее и лесно може да го намери, заплашил го, че ще му съсипе живота, ще
го вкара в затвора и ще му направи живота черен и му казал да занесе сумата от
500 лева. Свидетелят М.Г. се притеснил, тъй като по това време работел като
охранител и се опасявал, че може да
загуби работата си. Тогава свидетелят Г. го попитал къде могат да се видят и
подсъдимият П. *** срещу Международния гараж същата вечер. Свидетелят Г.
затворил телефона и вечерта около 22.00 часа отишъл в квартал „Х. Д.“, срещу
Международния гараж със собствената си кола., Св.Г. се обадил на свидетеля К., който му казал да изчака пет
минути, след което дошъл, качил се в неговата кола и му казал да кара. Св.М.Г.
почнал да управлява колата, като св.К. му казал да спре на една уличка в близост до бензиностанция
„Еко“, след което го завел до друга
кола, в която свидетелят Г. седнал отзад, зад шофьора. До него седял подсъдимият П., който бил с
пълна полицейска униформа, включително и
с колан, кобур и фуражка. Подсъдимият П. се обърнал към свидетеля Г. и му
казал: “Момче, давай парите, че нямам време!“. Свидетелят Г. разпознал по гласа
, че именно това е лицето, което му се е обаждало по телефона, тъй като същото
имало същия глас и употребявало същите изрази като лицето което му се обаждало
по телефона. Свидетелят Г. казал на подс.П., че парите са в Р., тъй като предварително му ги
бил дал. Свидетелят К. в това време предал на подсъдимия П. сумата от 400 лева,
които подсъдимият П. преброил пред
свидетеля Г. и му казал, че не стигат. Свидетелят Г. бил запитан от подсъдимия:
„Какво правим за останалите пари?“, при което свидетелят Г. му отговорил, че
няма повече пари. Свидетелят К. заявил, че ще се оправи оттук насетне с „полицая“
и ще му даде останалите пари. След това двамата – К. и Г. излезли от колата.
Свидетелят Г. попитал К. за какво става на въпрос, при което К. му отговорил,
че машините били негови и че щял да даде още пари, да си вземе машините и да се оправи. След
няколко дни обаче на телефона с номер ******* от номер ******** отново се
обадил подсъдимият на свидетеля Г. и го запитал защо Р. го разиграва два-три
дни и не му дава нищо. Свидетелят М. Г. му заявил, че не знае за какво става
въпрос, като подсъдимият му казал, че парите са се увеличили и са станали още
400 лева, защото още двама “колеги“ знаели за случая и трябвало да им ги
занесе. Свидетелят Г. заявил, че нищо няма да носи, при което подсъдимият
отново започнал да го заплашва, че ще му съсипе живота, ще го вкара в затвора,
да дава парите, иначе ще му направи живота черен, че знае къде работи и къде
живее, че знае кой е баща му и че работи като полицай. Свидетелят Г. се обадил
на свидетеля К. и го попитал защо отново той трябва да дава пари, като К. му
обяснил, че той няма пари, че няма да плаща на полицая и че следва свидетелят Г.
да се оправя. Свидетелят Г. казал
на К. че са го заплашвали по телефона, като К. му
казал, че и него са го заплашвали. Свидетелят М.Г. нямал пари в наличност при което започнал да
залага и продава вещи от дома си за да
намери пари, като продавал и залагал злато
и електроуреди. Част от вещите и златото
залагал заедно със св.Р.К. в заложни къщи. След два дни отново подсъдимият се
обадил от телефон с номер ******** на
номер ******* на св.М.Г., при което отново му поискал пари и го заплашил.
Свидетелят М.Г. имал пари като му
отвърнал , че може да му даде някакви пари
при което подсъдимият поискал да
се срещнат в квартал „Х. Д.“ до стадион „Герена“. Свидетелят М.Г. се обадил на свидетеля К. и му казал, че
има уговорена среща с полицая, като Р.К. му казал, че и той ще дойде. На
16.01.2009 година свидетелят Г. отишъл до стадион „Герена“
в квартал Х. Д., като свидетелят К. го чакал на място. Свидетелят К. се обадил
на подсъдимия по телефона, след което двамата – Г. и К. отишли до кафене
„Дървеното“, където подсъдимият отново бил сам, но без униформа, а с кожено
яке, дънки и маратонки, попитал каква
сума носят, при което свидетелят Г. му казал, че носят 300 лева, при което
свидетелят Г. ги предал на подсъдимия, който отново заявил, че парите не
стигат. Свидетелят Г. му казал, че няма други пари, това са, при което
подсъдимият започнал да говори с някого по телефона си, като говорел с някакво
лице, че :“Момчетата не могат да съберат парите, какво ще правим?“, след което
затворил телефона и казал, че трябва да занесат още пари. Свидетелят К. тогава
се ядосал и заплашил подсъдимия, че ще го блъсне с колата и ще го пребие, при
което подсъдимият му заявил, че понеже били такива тарикати, трябва да занесат
още 1000 лева. На 14.01.2009г. на свидетеля
М. Г. били изплатили застраховка
„Каско“ на автомобила му от „Евроинс“
по полица №**********. След няколко дни свидетелят се обадил на свидетеля К. и
му казал, че има 1000 лева. Подсъдимият отново се обадил на телефона на
свидетеля Г. и му заявил: „Момче, какво правим? Донасяй парите!“. Свидетелят Г.
му казал, че има парите и го попитал къде ще се срещнат, при което подсъдимият
предложил да се срещнат на паркинга на магазин „Кауфланд“ в квартал Дружба.
Свидетелят Г. се обадил на свидетеля К. и му казал за срещата, като му обяснил,
че не знае как да стигне до „Кауфланд“. Свидетелят Г. и свидетелят К. се
разбрали да се чакат под моста за летището. Вечерта на 18.01.2009 година
подсъдимият П. се обаждал четири пъти по телефона на свидетеля Г., като всеки път го заплашвал с
изразите „ Донеси момче парите утре, че ще стане много зле. Ще те вкарам в
затвора!“ Отново подсъдимият обяснил на свидетеля Г., че знае къде живее,
включително махалата и къщата. На следващата сутрин свидетелят Г. потеглил с личния си автомобил до квартал
Дружба. На спирката под моста св.Г. качил в управляваната от него кола
свидетеля К., при което св.К. показвал на Г. в каква посока да управлява и така стигнали до паркинга на магазин „Кауфланд“ в кв.Дружба.
На паркинга св.К. казал, че ще се обади на полицая, при което провел разговор
по телефона и казал на св.М.Г., че полицая идва до десет минути. На паркинга
подсъдимият пристигнал заедно със свидетеля И.П.Г., който го возел с личния си
автомобил марка „Голф“. Подсъдимият слязъл от колата на св.И. Г.
като бил цивилен. Подсъдимият попитал свидетеля М.Г. къде са парите.
Свидетелят М.Г. дал сумата от 1000 лева
лично на подсъдимия, при което след това подсъдимият се качил в „Голфа“ и си тръгнал заедно със св.И.Г., на когото казал,
че си е взел парите и му казал да ходят до някоя бензиностанция да му зареди
газ в колата за 10 лева, за услугата, че
го е закарал. В колата на св.И.Г. се бил качил и св.К., който се возил заедно с
подсъдимия около 10 метра, след което
слязъл от колата приближил се до св.М.Г. и му казал, че той ще се разбере с полицая да си вземе машините. Подсъдимият дал на св.Р.К. сумата от 280
лева за дадената от него информация по
какъв начин може да се изнудва св.М.Г.. Свидетелят
Д.Г. констатирал, че от дома му липсват
пари и вещи при което попитал сина си М.Г.
къде са съответните суми от изплатена
застраховка, както и злато и вещи. Св.М.Г. му заявил, че е ограбен в Студентски
град. Свидетелят Д.Г. установил че синът му не е бил ограбен, при което отново попитал сина си за липсващите пари и
вещи. Тогава св.М.Г. му разказал, че е изнудван за сумата от 2000 лева от лице в полицейска униформа заедно със св.К., като последния бил твърдял, че заедно са
извършвали кражба на машини, по който повод
полицая заплашил М.Г., че знае къде живее св.М.Г.
и ще изпрати хора в къщи да го притесняват, както и че ще попречи на св.Д.Г. да се пенсионира.
Разказал на баща си че е продал съответните вещи на битака, а че златото е
заложил при полицая, който като му даде 2000 лева, ще му върне златото. В присъствието на св.Д.Г. св.М.Г. се обаждал на номер ******** ползван от
подс. А.П. и го питал кога ще му върне златото,
при което подсъдимия му отговарял, че има грешка и
затварял. Свидетел на тези разговори станала и съпругата на подс.А.П.
свидетелката А. П.. На 20.01.2009 година свидетелят М.Г. подал жалба до
началника на РПУ-гр.Своге за това, че бил изнудван от непознато лице с
полицейска униформа което било придружавано
от св.Р.К., които го заплашвали, че ще го уволнят от работа, ще уволнят и баща му , както и че ако не им даде
исканата сума пари ще го „нагласят“ и ще го вкарат в затвора. На 10.02.2009г.
св.Ц.Д. се обадила на св.К., тъй като разбрала, че последния е задържан в
полицията. Св.К. я попитал знае ли къде са подсъдимия П. и св.П., както
и да каже на подсъдимия П. да скрие
полицейската униформа, с която се е правил на полицай.
По
доказателствата:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства: гласни -преки
показания на свидетеля М.Г., свидетеля Р.К., свидетеля И.Г.П. и свидетелката А.
П. и производни показанията на свидетеля Д.Г., свидетелката Ц.Д. и свидетеля К.А..
Настоящият състав напълно кредитира показанията на
свидетеля М.Г. относно времето, мястото
и начин на извършване на конкретните действия, осъществени от
подсъдимия П. и от свидетеля К.. Същият логично и последователно излага цялата
фактическа обстановка, при която подсъдимият П. е започнал да му се обажда по
телефона, изразите, които е употребил, докато е разговарял с него по телефона, начина, по който е бил облечен при първата
среща и думите и изразите, които е употребил при директните си срещи с него,
осъществявани в кв. Х. Д. до Международния гараж до кафене „Дървеното“в кв.Х. Д.
до стадион Герена и на паркинга на
магазин „Кауфланд“ в ж.к. Дружба, сумите които
е предавал на подсъдимия на втората и третата срещи и на св.К. при първата среща и начина по който е възприемал
самия подсъдим при всичките си контакти
с него. Свидетелят последователно изяснява употребените изрази по отношение
на него представляващи конкретната заплаха, а именно, че подсъдимият го е
заплашил с думите : „Ще ти съсипя живота!“, „Ще те вкарам в затвора!“, „Давай
парите, ще ти направя живота черен!“ и по този начин го е мотивирал да даде
сумата от 1700 лева общо, при които 400 лв. дадени срещу Международния гараж на
св.К., който ги е предал на подсъдимия пред св.М.Г., 300 лева предадени в близост до стадион „Герена“ до кафене
Дървеното дадени на подсъдимия и 1000
лева дадени на подсъдимия на паркинга на магазин „Кауфланд“ в ж.к.Дружба. Свидетелят
описва и други заплахи които са му били отправяни, но които не са включени в
така повдигнатото обвинение. Показанията на пострадалия са непротиворечиви в хода на цялото производство,
като единствено относно факта на кого са дадени парите при втората среща е
възникнало съществено противоречие което
е обусловило прочитане на
показанията на свидетеля дадени в хода
на досъдебното производство в тази им част, като свидетеля е потвърдил казаното
от него в досъдебната фаза на процеса и е заявил, че противоречието се основава на изминалия период от време от
деянието, което е житейски оправдано обяснение
и не води до дискредитиране на показанията му в тази им
част. Пострадалият категорично разпознава подсъдимия П. като извършител на
описаното от него деяние като извършител при проведеното разпознаване,
удостоверено в протокол за това процесуално-следствено действие от
04.02.2009г., което е било извършено съобразно НПК. Показанията на свид. М.Г. относно конкретно извършеното спрямо него
деяние напълно се подкрепят и от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно
заседание пред настоящия съдебен състав, както и от показанията на свидетеля И.Г.П.
и от показанията на свидетеля Д.Г. и К.А., както и от показанията на
свидетелката Д..
Относно
показанията на свидетелите И.П.Г., Д.Г.,
Ц.Д., К.А. съдът ги кредитира в цялост, тъй като същите са последователни непротиворечиви, кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства и в общи линии дават цялостна картина на така
установената от съда фактическа обстановка.
Относно показанията на свидетеля К. съдът отчита
обстоятелството, че по делото са налице доказателства за съучастие
от страна на свидетеля К. в така
извършеното от подсъдимия деяние. С
оглед на факта обаче че единствено прокуратурата притежава правото
да привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпление
и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер- съгласно
чл. 127 т.3 от Конституцията на
РБългария и факта че прокуратурата е преценила
К. да има процесуалното качество
на свидетел, съдът следва да преценява
показанията му през призмата
на правата и задълженията му като
свидетел. В тази връзка съдът кредитира показанията му дадени пред настоящия
съдебен състав относно обстоятелствата :
за наличието на полицейска униформа от
страна на подсъдимия, за повода и начина по който са взели решение с подсъдимия
да изнудват св.М.Г., за начина по който
подсъдимия е започнал да се обажда по телефона на св.М.Г., за начина по който
му е бил представян от св.К. като-, „куката“ и като „полицая“, за заплахите които
е отправял подсъдимия по телефона на св.М.Г., че ще го „заключи, тъй като бил някакъв офицер“, за
психическото състояние на св.М.Г.
след упражнените му заплахи и факта, че последния е изразил мотивировката
си да плати с думите „Трябва да намерим
парите“, за осъществената среща при международния гараж от тримата, при която
подсъдимия е бил облечен с пълна
полицейска униформа, за факта че заедно
със св.М.Г. са залагали вещи заедно, за
твърденията му че е била осъществена среща до стадион Герена кафене „Дървеното“
, при която от св.Г. са дадени сума пари на
подсъдимия, за показанията му че
са се срещали на паркинга на магазин
Кауфланд тримата като са давани пари от св.Г. , както и че на тази
среща е присъствал и св.И.П. , както и относно факта, че от подсъдимия в това
време са му давани суми пари от
получените от свидетеля М.Г. за осъщественото съдействие от страна на К.. Съдът кредитира тези показания относно тези обстоятелства , тъй като същите кореспондират
с показанията на свидетеля М.Г., показанията на св.И.Г., както и с показанията на свидетелката А. П. относно
наличието на намерение и у св.К. за извършване на изнудване по отношение на св.М.Г., както и с
така наличното писмено доказателство-
протокол за доброволно предаване. Съдът
не дава вяра на показанията на св. К.
относно обстоятелствата, че не е знаел дали подсъдимия е полицейски
служител тъй като двамата са в роднинска
връзка и е логично св.К. да е известен за тези обстоятелства от сестра
си. Съдът не кредитира показанията на св.К.
и относно обстоятелствата, че и двамата са били изнудвани от подсъдимия, тъй
като са в противоречие с показанията му, че самия той е представял подсъдимия
на св.Г. като –„полицая“ и „куката“.
Относно показанията на свидетелката А. П. съдът кредитира същите в частите в които същата е посочила че през
януари 2009г. че пред нея и подсъдимия св.К. се е хвалил, че познава някакъв „балък“,
които може да изнудва, в частта в която
е посочила, че впоследствие св.М.Г. се е обаждал на подс.П. който
е бил представен от К. като „полицай“ за
да си търси дадени от него пари,
както и относно факта на познанството на св.Д. със св.К.. В останалата си част показанията на въпросната свидетелка
представляват обективиране на желанието
и да прехвърли вината на св.К., с когото
още в начарлото на показанията си е заявила
че имат стар имотен спор.
Настоящият състав обсъди и обясненията на подсъдимия П.
относно твърдяната от него версия за сумите, които според него е получил от
свидетеля К. и причината за познанството му със свидетеля М.Г., но не ги
кредитира и ги прие за изцяло защитна версия, тъй като същите не кореспондират
с останалия доказателствен материал, най-вече не кореспондират с така
приложеното писмено доказателство, а именно протокол за доброволно предаване, с
който подсъдимият е предал на органите на досъдебното производство СИМ-карта на
„М-тел Прима“ с номер ************, в която е посочил, че това е картата с
номер ********, с която е поддържал връзка с Р. и е посочил, че от нея се
обаждал на момчето, което е дължало пари на Р., което е в противоречие с
дадените от него обяснения пред съдебния състав, че в действителност не е
провеждал разговори с пострадалия М.Г.. Обясненията му са в противоречие и с
показанията на свидетелката П., която е посочила, че пред нея св.М.Г. е провеждал разговори със
съпруга й А.П. по телефона, при което е търсил пари от него, като е твърдял че именно от този
номер му е звъняно за да му търсят пари.
От правна страна:
От така установената фактическа обстановка съдът намира,
че подсъдимият П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 214, ал. 2, т.
1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК.
От обективна страна се установи, че подсъдимият за
времето от 09.01.2009 г. до 19.01.2009 година в град София, с цел да набави за
себе си имотна облага в размер на 1700 лева, е принудил М.Д.Г. чрез заплашване,
изразяващо се в думите: „Ще ти съсипя живота! Ще те вкарам в затвора!“ и „Давай
парите, че ще ти направя живота черен!“ да извърши нещо противно на волята му, като се е представил за лице от състава на
МВР, да даде сумата от 1700 лева, като с това му е причинил имотна вреда в
размер на 1700 лева.
Подсъдимият П. е принудил чрез заплашване свидетеля Г. да извърши нешо
противно на волята му , а именно
да извърши акт на имуществено разпореждане, като използвайки изразите:
„Ще ти съсипя живота!“, “Ще те вкарам в
затвора!“ и „Давай парите, че ще ти направя живота черен!“ и представяйки се за
лице от състава на МВР, е опорочил
неговата воля за имуществено разпореждане със съответната сума и осъществил
неблагоприятно въздействие върху пострадалия, довело до психически тормоз върху
адресата му – в случая свидетеля М. Г..
Именно вследствие на този упражнен психически тормоз вследствие на упражнененото
заплашване от подсъдимия, който се е представял за лице от състава на МВР и по съображения то да не продължи,
свидетелят Г. е извършил съответното имуществено разпореждане, като е дал общо
сумата от 1700 лева, представляващи негови лични средства, като вследствие на
това негово разпореждане се е стигнало и до имотна вреда на самия свидетел Г.. Разпореждането
на М.Г. със сумата от общо 1700лева е довело до
безвъзмезден разход /тъй
като насреща липсва реална
облага/ и невъзстановим разход /тъй като разхода е окончателен и
безвъзвратен/ .Последователността на действията, а именно отправянето на
съответното заплашване от подсъдимия
разкрива, че упражнената принуда е била именно с цел да се мотивира пострадалия
да извърши акт на имуществено разпореждане и да му предаде въпросната сума.
В настоящия случай имаме
именно квалифициран случай на
изнудване, съобразно субекта. Подсъдимия се е представил за лице от състава на МВР, за което
са налице гласни доказателства –показанията на свидетелите М.Г., Р.К. за наличието на полицейска униформа от подсъдимия, както и
за факта, че същия се е представил с нея
пред пострадалия, както и с оглед
представянето на подсъдимия от св.К. като „полицая“ , както и с оглед характера на отправяните заплахи от
страна на подсъдимия към свидетеля
допълващи представата за него , че е
лице от състава на МВР.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл, при което П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което е
извършил, съзнавал е и общественоопасните последици, предвиждал е настъпването
им и пряко ги е целял. В настоящия случай е налице и допълнителния субективен признак на състава, а именно
специалната користна цел , а именно да набави
за себе си имотна облага, която цел в случая
е била не само поставена, но и обективно
постигната.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия А.С.П.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл.
213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. последно от НК съдът определи вида
на наказанието съгласно чл. 54 от НК в рамките на законоустановените размери от
две до десет години лишаване от свобода и глоба от 4000 до 6000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и тежкото
семейно положение на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
системността на извършване на конкретното деяние, предварителния замисъл за осъществяване на
същото и намиране на съучастници, какъвто в случая се явява свидетелят К..
При индивидуализация на наказанието съдът се ръководи от принципите , че то следва да отговаря на
тежестта на извършеното престъпление, личността
на дееца и целите по чл.36 НК . В този
смисъл определянето на всяко едно от
кумулативно предвидените наказания по
чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр.
последно от НК определи размера им по такъв начин, че в своята съвкупност
същите да отговарят на чл.36 от НК
Като взе предвид, че конкретната стойност на така нанесената
имотна вреда не отличава соченото престъпление само по себе си с висока степен
на обществена опасност от обичайните от същия вид, настоящият състав прие, че
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено към минималния
размер на посоченото в закона и наложи такова от две години „лишаване от
свобода“, като съответно и наказанието
„глоба“ също следва да бъде
определено към минималния размер на
посоченото в закона и наложи такава в
размер на 4000 лева.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК спрямо наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия А.П..
Същото не надвишава три години, деецът не е осъждан и за поправянето и
превъзпитанието му според съдебният състав не се налага да изтърпява ефективно
наказанието. За постигане целите на специалната превенция не е нужно този
подсъдим да бъде поставян в затворническа среда и обкръжение, още повече, че
евентуалната социално изолация на подсъдимия чрез установяване на същия в затворническо заведение, би се явило неоправдано тежка. При
евентуално ефективно наказание същото очевидно би надхвърлило целите, които се
преследват с него, а именно за поправяне на извършителя.
Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и
общата превенция и с оглед личностовите особености на подсъдимия следва да бъде
отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия А.С.П. наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години с изпитателен срок от четири години, който тече
от влизане в законна сила на присъдата. С оглед обстоятелството и че за
престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142,
ал. 2, т. 6, пр. последно от НК
По предявения граждански иск:
При този изход на делото настоящият състав разгледа и
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението.
Настоящият състав прие, че осъщественото от подсъдимия
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. чл. 142,
ал. 2, т. 6, пр. последно от НК има признаците на деликт. По делото безспорно
се установи, че подсъдимият е получил сумата от 1700 лева, в резултат на
употребена принуда чрез заплашване, вследствие на което е принудил свидетеля Г.
да извърши акт на имуществено разпореждане да му предостави сумата от 1700
лева, с което му е причинил имотна вреда в размер на 1700 лева. Поведението му е
противоправно и общественоопасно – обявено от закона за престъпление. С оглед
гореизложените мотиви е извършено виновно. С него е причинена имотна вреда.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
причинената вредоносна последица. Имуществената вреда се изразява в паричната
равностойност на предадената от свидетеля Г. сума от 1700 лева, поради което
съдът уважи предявения иск за обезщетяването им на вредите изцяло така, както е
предявен.
По веществените доказателства:
Съдът с присъдата си е определил, че веществените
доказателства, а именно СИМ-карта № ************ и мобилен телефон марка LG, черен на цвят с ИМЕЙ номер ********** и батерия за мобилен телефон LG черен на цвят, с номер ********** следва да се върнат на
собствениците им след влизане на присъдата в сила. По делото е установено, че
СИМ-картата е предадена от подсъдимия А.С.П., а мобилния телефон е предаден от
съпругата му – свидетелката А.Р. П., като във втория протокол за доброволно
предаване същата е посочила, че мобилният телефон й е даден от шефа й, за да го
предаде по делото. Безспорно е установено, че СИМ-картата е послужила на
подсъдимия за извършване на умишлено
престъпление , тъй като през нея са извършвани обаждания към св.М.Г., но тъй като същата не е установено,
че е собственост на А.П., въпреки че е
послужила за извършване на престъплението и е предадена от него, не може да
бъде отнета в полза на държавата по смисъла на чл. 53, ал. 1 б. А от НК. По
наказателното производство няма приложени документи за собственост нито на
съответната СИМ-карта, нито на съответния мобилен телефон и батерия към него, затова
настоящият състав е приел че същите следва да бъдат върнати на собствениците
им, които притежават документи за собственост за тях, каквито да момента не са
установени. В този смисъл след влизане в сила на настоящата присъда, ако същите
не са били потърсени и не са били установени би следвало да се приложи чл. 112 НПК и същите да се отнемат в полза на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Съдия: