Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На
осми октомври Година
две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3840 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
267/05.08.2020 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Г.М.Д. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн.
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г.М.Д., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Г.М.Д. ***, с което му е наложено
административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът сочи, че повече от 15 години спира на това
място и до този момент не е имал проблем. Явно знакът е поставен скоро и не е
обърнал внимание. Счита, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. Счита, че в уведомлението е сгрешена датата на установяване. Моли за
отмяна на наложената глоба.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.
По същество счита, че е сгрешена датата на нарушението.
Моли за отмяна на наказателното постановление.
Представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка
доводите на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 02.06.2020г.
полицейски служители към Общинска полиция- Варна, установили паркиран лек
автомобил «Фолксваген» с рег. №В 4726КН, на ул. «Македония» , №80, в зоната на
действие на пътен знак В-27.
На място не бил установен водач на автомобила, поради
което бил съставен фиш за налагане на глоба.
Собственика на автомобила – въззивника
Д. оспорил обстоятелството, че е паркирал в зоната на действие на този пътен
знак.
Съставена била докладна записка от полицейски служител-
очевидец на нарушението.
Предвид оспорването на съставения фиш, на 09.06.2020г.
св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от
ЗДП.
В графата за
възражения въззивникът вписал, че е сгрешена датата на
нарушението в уведомлението и в ЕФ.
На 05.08.2020г.
въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейски служител фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна
квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.183 ал.2 т.1 от
същия закон, на въззивника било определено
административно наказание.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства- показанията на
св. Г., както и от писмените такива – АУАН, представляващ годно доказателствено средство; докладна записка; заповед и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване
на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на
деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанието с императивно определен размер.
Що се отнася да
наведените с жалбата възражения, съдът прецени същите като неоснователни,
предвид на следното :
Въззивникът сочи, че повече от 15 години спира на това
място и до този момент не е имал проблем. Явно знакът е поставен скоро и не е
обърнал внимание. Счита, че е налице маловажен случай на административно
нарушение.
Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери, че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Въззивникът счита още, че е сгрешена датата на нарушението.
Съдът не споделя подобна позиция, изхождайки от цялостния
доказателствен материал по делото.
Така, със съставения фиш е конкретизирана дата на
нарушението 02.06.2020г.
Тази е и посочената дата на нарушението в изготвената
впоследствие докладна записка от полицейски служител-очевидец на нарушението.
Идентична е и датата , посочена като такава на
обвинението в АУАН.
Изхождайки от горното, съдът намери, че по безспорен и
категоричен начин е установена датата на нарушението и за въззивника
не възниква каквото и да било съмнение относно датата, вменена му като такава
на нарушението.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :