Р Е Ш Е Н И Е
№
97 06.11.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди
и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Гоцев
като разгледа
докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 235 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия И.Г.А., срещу Присъда
№ 43/03.06.2020 г. постановена по НОХД № 913/2019 г. по описа на РС – Ямбол. С
атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в това, че през периода
от месец ноември **** г. до месец юли **** г. включително, в гр. *****, след
като е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № ****/**** г. по описа на ЯРС,
да издържа свой низходящ – детето си Е. И. Г., роден на *** год., като заплаща
на М. Е. К. от гр. *****, в качеството й на майка и законен представител на
детето месечна издръжка в размер на 180 лв., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни
вноски, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 1620 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
поради което и при условията на чл. 54 от
НК му е наложено наказание „Пробация“, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Във въззивната жалба се изтъква, че атакуваният
съдебен акт е незаконосъобразен. Служебният защитник на подсъдимия – адв. К. ***
настоява да се измени постановената, като се намали размера на наложените
пробационни мерки от 10 месеца на 6 месеца, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, признанието на вината и критичност, изразени в досъдебното
производство, и най-вече факта, че от 2020 г., без да е бил все още осъден,
работодателят на подсъдимия е привел по сметка на законния представител на
малолетното дете 800 лева и е започнало превеждането на месечната издръжка.
Представителят на държавното обвинение счита, жалбата за неоснователна, а първоинстанционния
съдебен акт – за законосъобразен и обоснован.
Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице, с право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд:
Подсъдимият И.Г.А. и свид. М. Е. К. са родители на
малолетното дете Е. И. Г., роден на *** година. С Решение № ***/**.**.**** г. по гр. д. № ****/**** г.
на ЯРС, подсъдимият бил осъден да заплаща на свид. К., в качеството й на майка
и законен представител на детето, месечна издръжка в размер на 120 лева. С
Решение № ***/**.**.**** г. по гр.д. № ****/****г. на ЯРС, влязло в сила на **.**.****
г., размерът издръжката бил увеличен на 180 лева месечно. Подсъдимият платил издръжката
за м. септември **** г., а през м. февруари **** г. платил на К. сумата от 314
лева. За периода от месец ноември **** г. до месец юли **** г., включително,
подсъдимият не изплатил други суми за издръжката на детето.
Към момента на извършване деянието подсъдимият
не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и не се е ползвал
от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на събрания доказателствен материал – показанията на свид. К., както
и от писмените доказателства приложени по делото. Първоинстанционният
съд е анализирал доказателствата по делото и правилно ги преценил от гледна
точка на последователност, непротиворечивост и в крайна сметка – достоверност. От
всички доказателствата, които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният
съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият И.Г.А., е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК, като през периода
от месец ноември **** г. до месец юли **** г. включително, в гр. *****, след
като е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № ****/**** г. по описа на ЯРС
да издържа свой низходящ – детето си Е. И. Г., роден на *** г., като заплаща на
М. Е. К. от гр. *****, в качеството й на майка и законен представител на детето
месечна издръжка в размер на 180 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски, като общият
размер на дължимата издръжка възлиза на 1620 лв.
Правилно ЯРС е приел, че е налице извършено от
подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на НК, като авторството на
деянието и броят на неплатените вноски е безсъмнено установено.
Права е първата инстанция, че изпълнителното
деяние, на престъплението на просто извършване по чл. 183 от НК, се осъществява
чрез бездействие и се изразява в неплащане на две или повече месечни вноски от
присъдена на низходящи на подсъдимия издръжка. В казуса подсъдимият не е пращал
издръжка на малолетното си дете Е. през периода от м. ноември ****г. до м. юли ****г.
включително – девет месечни издръжки в общ размер на 1620 лева. Фактът, че през
този процесен период, през месец февруари **** г., подсъдимият е платил на сума
от 314 лв. за издръжка на детето, не променя извода за обективна съставомерност
на извършеното, тъй като издръжката цели да задоволи нуждите на издържания за
съответния период, дължи се изцяло, в началото на всеки месец. Ерго – лошото
изпълнение в количествено и времево отношение на паричното задължение (частично
и/или със забава) се приравнява на пълно неизпълнение на задължението.
Правилно ЯРС е посочил, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на
вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Тук следва да се посочи, че интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на
детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на
бездействието си детето му няма да получат дължимата издръжка за повече от два
месеца, както и че по този начин то ще бъде лишено от полагаемия му се финансов
ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишаването на детето си
от издръжка за повече от два месеца. В конкретния случай подсъдимият е знаел,
че съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № ****/****г. на ЯРС
дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 180 лв., съзнавал е,
че през инкриминиран период от м. **.**** г. до м. **.**** г. включително, не
предприема никакви действия за изпълнение на задължението си за издръжка, че
последното възлиза на повече от две месечни вноски и е предвиждал неизбежността
на резултата.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанието,
решаващият съд е взел предвид, че за това престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – лишаване
от свобода до една година или пробация. Правилно е наложил наказание по леката
алтернатива – Пробация, със следните мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично” и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА”. В тази връзка правилно ЯРС е съобразил, че
подсъдимият е с невисоката степен на обществена опасност на личността му – с
чистото съдебно минало, направил признание в досъдебна фаза е признал вината
си, дал е обяснения и е проявил критичност към извършеното. Резонно решаващият
съд също е отчел сравнително високата степен на обществена опасност на деянието
и броя на неплатените месечни вноски за издръжката на детето. Безспорно
смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, така че да водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание спрямо подсъдимия, поради което ЯРС не е приложил разпоредбата на чл.
55 от НК.
Законосъобразно ЯРС е преценил, че са налице законови пречки за
прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като подсъдимият не е изплатил
дължимите за издръжката на детето суми за инкриминирания период – не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
Неоснователни са възраженията на защитата, за
намаляне на наложеното наказание, предвид: чистото съдебно минало на
подсъдимия, признанието на вината и критичност, изразени в досъдебното
производство, както и това, че от 2020 г., без да е бил все още осъден,
работодателят на подсъдимия е привел по сметка на законния представител на
малолетното дете 800 лева и е започнало превеждането на месечната издръжка. По
отношение на размера на пробационните мерки ЯОС счита, че не е оправдано тяхното намаляне. На първо място
правилно и обосновано районният съд е преценил, че наличните
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са нито многобройни, нито
изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко – не е приложил чл. 55 НК. Също
така при определяне конкретния срок на мерките, съдът е взел сочените от
защитата смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства и точно е съобразил
относително високата степен на
обществената опасност на деянието и конкретната индивидуална
тежест на извършеното престъпление, характеризираща се с това, че не се касае за инцидентен случай, а за продължително поведение от
страна на подсъдимия – в период от девет месеца. По отношение на изтъкнатото
от защитата, че от 2020 г., без да е бил все още осъден, работодателят на
подсъдимия е привел по сметка на законния представител на малолетното дете 800
лева и е започнало превеждането на месечната издръжка, ЯОС ще отбележи, че това
не следва да се отчита при определяне на наказанието, тъй като периода на обвинението касае месец ноември ****
г. до месец юли **** г. включително. Още повече, заплащането на издръжка от
подсъдимия освен, че е определено със съдебно решение, то е и негов морален
бащински дълг към неговото малолетно дете.
Затова настоящият състав ЯОС
намира наложеното от първата инстанция на подсъдния наказание за справедливо и съответстващо
на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната
укоримост на престъплението. То е подходящо да повлияе на подсъдимия
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му
въздейства предупредително и да го възпре да върши други престъпления. Така
също наказанието е необходимо и
достатъчно и за
постигане на генералната превенция с оказване на
възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
Ето защо настоящият състав счита, че
атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 43/03.06.2020 г. постановена по НОХД
№ 913/2019 г. по описа на РС – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
________________________
ЧЛЕНОВЕ:
_______________________
________________________