ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260066,
11.01.2021г.,
Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив
VІ граждански състав,
На единадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Теоргиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 4 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД, против разпореждане от 30.10.2020г., пост.
по ч.гр.д.№ 12666/2020, ПРС, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против М.Ж.А. за заплащане на сумата от 101,99лв.,
обезщетение за забава върху просрочена главница
за периода 15.08.2019-17.09.2020г.
Жалбоподателят е развил доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора
за кредит е уговорено, че при забава на задълженията – уговорените анюитетни
вноски, длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната
лихва. Счита, че са налице всички
законови изисквания за дължимост на претендираното вземане, поради което моли
за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване издаването на
заповед за изпълнение, включително и на претендираните разноски в пълен размер.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против
подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена
е ДТ, поради което и същата се явява
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Ти
би ай банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.417 от ГПК против М.Ж.А.. Сочи се в заявлението, че вземането
произтича от Договор за кредит № **********/10.12.2018. Претендираните суми са
за невърнат остатък от главницата по договора за кредит, договорна лихва,
обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е приложено
копие от договора за потребителски кредит и извлечение от сметка.
С
обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта за претендираното обезщетение за забава върху
просрочената главница, като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит е констатирал такива. Посочва, че договореното обезщетение
за забава заедно с договорения лихвен процент
се равняват на 20,57%, което само по себе си съставлява неравноправна
клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава потребителя , при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
Настоящата инстанция не споделя изводите
на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да
издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на
неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност
за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В настоящия случай , заповедният съд е посочил, че договорката относно обезщетението
за забава е такава клауза в договора. Този извод е неправилен, т.к. договорката
в процесния договор е следната : чл.9.4 - при просрочие потребителят дължи и
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Тази клауза
всъщност преповтаря нормата на чл.86 от ЗЗД, съгл. която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно страните не са договорили нищо
повече от законовото разрешение на въпроса, при което няма как договореното да
съставлява неравноправна клауза.
Заповедният съд е достигнал до различни правни
изводи, поради което постановеното разпореждане в обжалваната част е неправилно
и следва да бъде отменено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 30.10.2020г.,
пост. по ч.гр.д.№ 12666/2020, ПРС, в
частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против
М.Ж.А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 101,99лв., обезщетение за
забава върху просрочена главница за
периода 15.08.2019-17.09.2020г. и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :