О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети юли през
две хиляди и двадесета година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 359 по описа на АСНС за 2020г., докладвано от
съдия Лазарова, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХII, чл. 345 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.И.П. – защитник на подсъдимия И.Й.Й.
против протоколно определение произнесено в открито съдебно заседание на 03.07.2020г.
по нохд № 195/2019г., по описа на Специализирания наказателен съд, 6 състав, с
което е оставено без уважение искането за изменение на прилаганата спрямо
подзащитния му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В атакуваното определение, в частта касаеща подс.Й. съдът е приел, че не
се констатира промяна, достатъчна за нуждите на производството по чл.270 НПК за преразглеждане на въпроса за
адекватната мярка за процесуална принуда, която да се прилага спрямо него. Изложени са пространни мотиви за наличието на
предпоставките по чл.63 ал.1
НПК - доказателствена обоснованост на подозрението за евентуалната
съпричастност на Й. към повдигнатите обвинения и ненамалял интензитет на риска
от извършване на престъпление, като същевременно са засегнати и въпросите,
поставени във възраженията на защитата относно разумността на срока на задържане.
В депозираната частна жалба се излагат
доводи за несъгласие със становището на СНС, с позоваване на конкретни решения
на ЕСПЧ относими към критериите за разумна продължителност на социална изолация
в местата за лишаване от свобода, която в конкретния случай е малко над две години. Акцентира се на
действащата презумпция за невиновност, непозволяваща да се направи извод за реален
риск от извършване на престъпление,
единствено на база строгостта на очакваното наказание и то в напреднал етап от
развитието на наказателния процес, като прибягването до стереотипни изрази и
критерии свързани с нуждите на обществения ред, се приемат за недостатъчни за
целите на чл.5 т.3 от ЕКЗПЧОС. Възразява се, че съдът е неглижирал чистото
съдебно минало и семейната ангажираност
на подсъдимия, както и изнесените данни за инцидент, свързан със стрелба по обитаваното от семейството му жилище, като
изложените в съдебния акт мотиви се преценяват като бланкетни, общи и
абстрактни, неотчитащи допуснатото нарушение на правото на личен и семеен
живот. Излагат се твърдения за изначална липса на доказателствена обезпеченост
на подозрението за съпричастност на Й. към две от вменените му престъпления –
по чл.117 НК и чл.159а НК и снижаване интензитета на същата за третото престъпление
по чл.321 НК. Тезата на съда за „обща и абстрактна застрашеност на свидетели по
делото, без да се изтъква каквато и да е връзка“ с конкретния подсъдим се окачествява като
правно и логически несъстоятелна и нарушаваща всякакви норми и принципи, включително
презумпцията за невиновност. В
заключение се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и за облекчаване на
прилаганата мярка за неотклонение.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение
от Специализираната прокуратура. Същата е депозирана от
активно легитимирана страна, в законоустановения седемдневен срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по нохд № 195/2019г. е образувано на 11.01.2019г. по внесен обвинителен акт срещу 18 лица, сред които и И.Й.Й.,
като персоналното му обвинението касае осем умишлени
престъпления, всяко от
които тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК - ръководство на организирана
престъпна група по чл. 321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, създадена с користна цел
и с цел извършване на престъпления по чл.354а, чл.159а, чл.116, чл.128-129 НК /наказуемо
с лишаване от свобода от 5 до 15 години/; четири деяния по чл. 117 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК
/приготовления към убийства на двама прокурори, действащ служител и бивш
служител на ГД Национална полиция, наказуеми с лишаване от свобода от 1 до 6
години / и три деяния по чл. 159г вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 НК /трафик на хора в изпълнение на решение на ОПГ, наказуеми с
лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000
лева/.
След общ прочит на материалите по
делото, при преценка на първата предпоставка
по чл.63 ал.1 НПК, въззивната инстанция намира за частично резонни
защитните възражения, като се
съгласява със заключението на СНС за липса на промяна
в преценката, отнасяща се до обосноваността на предположението за съпричастност
на подсъдимия за част от горепосочените деяния, но съобразявайки се с презумпцията
за невиновност и напредналия етап на съдебната фаза на процеса, с цел запазване
на обективност и несъздаването на основания за бъдещ отвод, ще се въздържи от
обсъждане на доводите на защитата относно съставомерността на деянията, приложимата
правна квалификация, както и въпросите
за авторството и вината, които предстои да бъдат коментирани и решени при
постановяване на първоинстанционната присъдата.
Повдигнатите с жалбата въпроси,
касаещи останалите предпоставки по чл.63 ал.1 НПК са получили аргументиран
отговор в мотивите на атакуваното определение,
а освен това са били предмет на обсъждане и в предходните съдебни
произнасяния по реда на чл.270 НПК по отношение на конкретния подсъдим, поради
което не следва да бъдат преповтаряни отново.
Последното
контролно произнасяне е с определение от 06.04.2020г. на АСНС по внчд №
155/2020г., потвърждаващо определение от 25.03.2020г. на СНС по нохд № 155/2019г.,
с което е било оставено без уважение искането на подс.Й. по чл.270 НПК.
Оттогава са изминали три месеца, в които не е настъпила промяна на
обстоятелствата, изискуема съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 изр.2 НПК като
условие за поставяне на разглеждане на въпроса за изменение на мярката за
процесуална принуда, която продължава да бъде целесъобразна и адекватна на
степента на обществена опасност на претендираните престъпни деяния и конкретния
деец, тъй като макар да не съществува спор за отсъствието на първата алтернативно
предвидена в чл.63 ал.1 НПК опасност от укриване, не е игнорирана втората
такава – от извършване на престъпление. Независимо от липсата на предходни
осъждания, не могат да се пренебрегнат данните за близкото социално обкръжение
на Й., в това число изградените устойчиви
взаимоотношения и трайни контакти с лица от криминалния
контингент, които в съчетание със склонността му към противообществени прояви, в това число с
насоченост против интересите на правосъдието, го очертават в негативен аспект
като лице със завишена степен на обществена опасност. От материалите по делото
е видно, че се прилагат мерки за защита на лица по чл.123 НПК. В този смисъл не могат
да бъдат споделени защитните възражения за неразумна продължителност на
задържането в местата за лишаване от свобода, тъй като при търсенето на разумен
баланс между обществения интерес и
личните права на подсъдимия,
приоритет следва да бъде отдаден на защитата на първия, като бъде гарантирано разкриването
на обективната истина и законосъобразното провеждане и приключване на воденото наказателно
производство в разумен срок.
В този смисъл, при липсата на
новонастъпили обстоятелства, извън изминалия тримесечен времеви период,
въззивната инстанция изцяло споделя изводите на СНС, относно
кумулативната наличност на всички законови предпоставки за продължаване
действието на най-тежката по вид мярка
за неотклонение, чийто срок с оглед вида и характера на повдигнатите обвинения,
провеждането на делото по общия съдопроизводствен ред, обема на събрания
доказателствен материал и подлежащите на събиране и проверка доказателства, не
надхвърля рамките на разумния такъв по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Цитираните
от защитата решения на ЕСПЧ са неотносими, доколкото в основаната си част са
произнесени по казуси, касаещи задържане в досъдебна фаза респ. след предаване
на лицето на съд, но преди насрочване на делото за разглеждане, а в настоящия
случай съдебното следствие е пред приключване /предстоят разпитите на
незначителен брой свидетели и предявяване на веществени доказателства/. До
момента СНС не е допуснал забава, а напротив процедирал е с нужното усърдие и
отговорно отношение, при ритмично насрочване на съдебните заседания, в които са
разпитани огромен брой свидетели и вещи лица.
Не са налице причини от здравословен и семеен
характер, на самостоятелно основание изискващи евентуална преоценка и
смекчаване на мярката за неотклонение. Подсъдимият Й. не е единствено лице, полагащо грижи за възпитанието и отглеждането на родените от
брака му две малолетни деца. Доказателствено
неподкрепени на този етап се явяват и твърденията пред първата инстанция за
инцидент, свързан със осъществена стрелба по семейното му жилище.
Водим от горното АСНС намира обжалваното определение
за правилно и законосъобразно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.07.2020г. по нохд № 195/2019г. по описа на
СНС, 6 състав, в частта в която е оставено без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия И.Й.Й..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: