О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260046
гр. Пловдив, 17.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Ст. Бозева ВЧНД № 1544/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 75/03.07.2020г. по ЧНД № 236/2019г. по
описа на Районен съд Първомай е отменено Постановление на РП Първомай от 13.09.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 90/2010г.
по описа на Отдел „ИП“ на РУ МВР Първомай, образувано и водено срещу ***, ЕГН **********
за престъпление по чл. 143, ал.1 от НК и делото е върнато на ТО-Първомай при РП
Пловдив.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест
от прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, в който се сочи, че определението на
районния съд е неправилно и необосновано, тъй като разследването е било
извършено обективно и всестранно. Сочи се, че са били изпълнени всички дадени
по-рано от съдилищата указания – подробни разпити на указаните свидетели,
поставяне в очна ставка, но и от така събраните допълнително доказателства не
се установявало участието на свид. ** в престъплението по чл. 143, ал.1 от НК.
Прокурорът е посочил, че е налице конфликт между две взаимно изключващи се
позиции, представени от една страна от свид. *, а от друга – от свид. **, без
възможност всяка от тях в своята цялост да бъде потвърдена несъмнено и категорично, поради което не
могат да бъдат кредитирани. Според прокуратурата по делото не установява
безспорно времето и начина на осъществяване на принудата, съответно какви
отношения са възникнали между двамата свидетели и тяхното развитие. Дори според
прокуратурата да са налице косвени доказателства, то предвид констатирани
съществени противоречия и непълноти, досежно обективността и достоверността на
обстоятелствата в тях и с оглед цялостната им преценка и анализ на конкретния
случай, единствено пораждат съмнение относно виновността му. Поради това и се
предлага на съда да отмени атакуваното определение на съда.
Против така подадения протест е депозирано възражение от
страна на **, с твърдение за липса на конкретизация на оплакванията на
прокурора.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по
делото, доводите в протеста и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:
Протестът на РП Пловдив, ТО Първомай е допустим - подаден
от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по
чл. 143, ал.1 от НК срещу ***, за това, че в началото на месец април 2009
година в гр. Първомай, обл. Пловдивска е принудил *** от с.Баните да извърши
нещо противно на волята му /да подпише договор за паричен заем в размер на
22 000 лв. и разписка към него за получената сума/, като е употребил за
това сила и заплашване.
След неколкократно спиране, възобновяване и прекратяване
на производството /бел. – цитираното в постановените съдебни актове по повод на
предходно прекратяване Постановление на РП Първомай от 08.05.2018 година - не
се откри в кориците на делото/, с атакуваното постановление от 13.09.2019г. РП
Първомай е приела, че участието на * в престъпление по чл. 143, ал.1 от НК е
недоказано, поради което на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК е прекратила
наказателното производство по делото.
Напълно законосъобразно районният съд е преценил, че
атакуваното пред него прокурорско постановление от 13.09.2019г. е необосновано.
Липсва точно посочване от страна на прокуратурата кои
доказателствени източници кои факти установяват, липсва правна оценка на
събраните по реда на НПК доказателства, липсва дори ясно и точно изложена
фактическа обстановка от страна на прокурора. Използването на изрази и отделни
думи в кавички и скоби в онази част от прокурорското постановление, което
следва да се приеме като изложение на възприета от прокурора фактическа
обстановка, а така и на препинателни знаци /виж напр. на стр. 4, ред 8 отдолу –нагоре
в постановлението/, не дава възможност на съда да прецени дали прокурорът
цитира части от свидетелски показания или не, ако цитира части от показания на
свидетели – то кои са те и всъщност какво е отношението му към заявеното, т.е.
дали приема за достоверно твърдението или напротив – счита, че изложеното е в
противоположен на действителността смисъл. Този порок в прокурорския изказ,
видно от приложените и по-рано съдебни и прокурорски актове по преценка
законосъобразността и обосноваността на актовете на наблюдаващия прокурор по
досъдебното производство, е бил обект на постоянен коментар, но въпреки
даваните указания за ясно и недвусмислено изразяване от страна на прокурора,
очевидно продължава да бъде неглижирано, като по този начин за пореден път
създава пречки за разбиране волята на прокурора.
На следващо място – правилно е констатирано от долната
инстанция, че не са изпълнени и указанията на окръжния съд при предходната
съдебна проверка на прекратяването на наказателното производство от страна на
прокуратурата /Определение на ПОС по ВЧНД № 402/2019г. – л. 37 и сл., том 4 от
ДП/. Въпреки многословието, липсва и в настоящия прокурорски акт анализ на събраните
доказателства. Не става ясно от постановлението на прокурора въз основа на кои
доказателства приема липсата на оказана принуда от страна на * спрямо *. Прави
явно впечатление настойчивостта на прокурора да акцентира на заявени обстоятелства
от страна на свид. ** в негови писмени обяснения, при все, че посочените не са
способ на доказване в наказателното производство и не може посредством тях да
се извършва събиране на доказателства в процеса, респективно – абсолютно
недопустимо е прокурорът да се позовава на каквато и да било теза, несъбрана
посредством предвидените в НПК ред и средства. В тази връзка напълно
незаконосъобразно прокурорът обсъжда две тези – на ** и на свид. *, при
условие, че последният реално показания като свидетел по делото не е давал.
Т.е. прокурорът приема за установени твърдения, непроверени по реда на НПК.
Следва да се посочи, че прокуратурата е бездействала
първоначално близо четири години, за да разпита * като свидетел /първият му
разпит като свидетел е от 24.07.2014г., при все, че още при подаване на жалбата
от * самоличността на лицето, за което твърди да му е оказвало принуда, не е
неясна и именно поради това производството е образувано изначално точно срещу *
/, а след това още четири години, за да бъде разпитан повторно. След което - поредно спиране на производството за
няколко месеца през 2019 година /от 16.08.2019г. до 19.08.2019г. за издирване
на */ за издирването му за разпит, въпреки липсата на необходимост от подобно
действие, както е констатирано в определение на ПОС по ВЧНД № 402/2019г.,
цитирано по-горе. Прокуратурата е пропуснала възможност за своевременно
събиране на конкретното доказателство – разпит на този свидетел. Прави
впечатление, че разпитаният също значително по-късно свидетел * – стопанисвал интернет
залата - в показанията си сочи, че още през 2009 година бил викан в полицията да
дава обяснения, където представил и книга, в която е записвано кой клиент на
кой компютър е работел и за колко време. Липсват каквито и да било данни по
делото обяснения на свидетеля да са снемани при проверката, както и копия от
книгата да са били правени. Възможност за събиране на такива доказателства
поради изминалото време и предвид заявеното от свид. * – няма понастоящем.
Това обаче не означава в случая, че по делото няма други
доказателства, които да изискват задълбочена и коректна оценка от страна на
прокуратурата. В случая такава липсва. Прокурорът се е задоволил да посочи в
Постановлението от 13.09.2019г., че не са установени свидетели на случващото се
в интернет-залата, без обаче в пълнота да е обсъдил показанията на **** по тези
обстоятелства. Нещо повече – посочвайки, че са изпълнени указанията за допълнителни
разпити на свидетелите * и * и поставянето им в очни ставки със останалите
двама очевидци – ** и **, прокурорът е пренебрегнал задължението си да даде
коректен анализ на така събраните доказателства. Коментирал е единствено допълнително
заявеното от свид. *, но не и твърденията на * от проведената очна ставка със
свид. **. Там * отрича първоначалните си твърдения за размяна на пари между * и
* в автомобила на инкриминираната дата, като дори заявява, че е знаел, че *
дължи пари на *, а не *. Извън вниманието на прокурора – и съответно необсъдено
е останало и противоречието в показанията на * и * относно заявеното от тях кой
какво е правил при пребиваването им в гр. Първомай /докато * твърди, че останал
в интернет залата сам, за да подготви договор за заем, * обяснява, че двамата
останали на улицата в и до колата на *, като си „правили мохабет“ според
свидетеля, докато чакали ** и **/. Не е обсъдено и заявеното от свидетелите *, *
относно проявената агресия от * спрямо * в изоставения парцел, както и за
поведението му в последствие, когато * твърди да му е оказвана принуда да
подпише предявения му договор за заем в размер на 22000 лв. Не е подложен
изобщо на анализ съдържимата досежно тези твърдения информация в показанията на
свидетелите ***. Прокурорът изобщо не е посочил дали кредитира или не твърденията
на тези свидетели и ако не- поради какви причини. Подминати са и показанията на
свидетелите * и * по повод на други заемни отношения с *. Без нужното внимание
са останали съпоставката на показанията на свидетелите **, **, на родствениците
и колегите на първия /по повод на споделеното им/ относно естеството на
възникналите финансови отношения - между кои лица и за какви суми, както и
помежду им, така и с отразеното в приобщените документи – договори за заем,
запис на заповед и разписки. Респективно – липсва ясно посочване от страна на
прокурора какво приема за установено – има ли възникнали финансови отношения
между ** и ** или не и изобщо счита ли, че *е взел пари назаем от * и бил е
мотивиран да се задължи за чужд дълг.
Липсва адекватен анализ на събраните по предвидения в НПК
ред доказателства и по отношение на факта дали е оказвана принуда спрямо *, в
какво се е изразила тя. В тази връзка – упражнявана ли е физическа агресия и по
отношение на * в присъствието на * и адресирана ли е била такава и по отношение
на него или словесна, респективно – в кой момент и довело ли е това до крайния
резултат – * да подпише договора за заем в размер на 22 000лв. Събраните в тази
насока гласни доказателства в лицето на посочените по-горе свидетели са
кореспондиращи и ако прокурорът е приел да не се довери на същите, дължи на
първо място – обоснован и коректен анализ на събраните доказателства и на второ
– обоснован отговор поради каква причина ги отхвърля като достоверни. Неясно
остава защо прокурорът счита, че показанията на * за упражнена му принуда
/посредством отправени закани към здравето и живота му от */ са „косвени“
такива; не става ясно защо приема, че показанията му категорично се
опровергават от „показанията от страна на * по отношение на условията и
обстоятелствата, при които са възникнали отношенията им“ /цитатите са от стр.9
на Постановлението на РП/, защото реално такива показания от * не са били
депозирани, нито кои са тези „констатирани“ от прокурора „съществени
противоречия и непълноти досежно обективността и достоверността на
обстоятелствата в тях“ /пак там/.
Посоченото прекратително основание на
чл. 243, ал.1, т.2 от НПК - „обвинението не е доказано“ несъмнено е по-общо и
обхваща както хипотези, при които има повдигнато обвинение на конкретно лице,
но доказателствата по делото не установяват съпричастност на същото към
извършеното деяние, така и случаите, в които има извършено деяние, но то не е
доказано по несъмнен начин /напр. събраният доказателствен материал не може да
доведе до единствено възможен извод за лицето, извършило престъплението или за
факта на извършване на деянието; доказателствата са противоречиви и това не
може да бъде преодоляно, макар да са събрани всички възможни и необходими
доказателства/. В настоящия казус изобщо не става ясно каква фактология приема
прокурорът в атакуваното постановление, с което прекратява воденото наказателно
производство и въз основа на кои доказателства.
Ето защо, с определението си Районен съд Първомай
законосъобразно е отменил Постановлението на прокуратурата, с което е
прекратено наказателното производство по делото.
Поради което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 75/03.07.2020г. по ЧНД №
236/2019г. по описа на Районен съд Първомай, с което е отменено Постановление
на РП Първомай от 13.09.2019г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 90/2010г. по описа на Отдел „ИП“ на РУ МВР Първомай,
образувано и водено срещу ***, ЕГН ********** за престъпление по чл. 143, ал.1
от НК и делото е върнато на ТО-Първомай при РП Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: