О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
980
Година,
2019 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
седми август ……………...….……...........…..…
Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ……… 228 ....…. по описа за …….…. 2019 …………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на М.М.А., ЕГН **********
и С.А.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен
адрес *** против Гаранционен фонд, с Булстат *********, със седалище град София
и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ №2, представляван от Борислав Иванов
Михайлов за осъждане на ответната страна да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено
на 08.07.2017 година от Серкан Наидов Мустафов, довело на посочената дата до
смъртта на Мариана Миленова Милчева - тяхна дъщеря, ведно със законната лихва
върху претендираните размери главница, считано от 13.02.2019 година до
окончателното им изплащане. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 08.07.2017
година, около 01:00-02:00 часа, при движение по автомагистрала „Тракия“, по
посока от град София към град Пазарджик, водачът Серкан Наидов Мустафов, при
управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222
СР, с прикачено към него ремарке с ДК №РВ 3651 ЕВ, поради нарушаване на
правилата за движение допуснал пътнотранспортно произшествие - напуснал пътното
платно вдясно по посока на движението и се преобърнал в крайпътната канавка. В
резултат на посоченото ПТП, пътувалата на задната седалка с него в този
автомобил Марияна Миленова Милчева, получила множество травматични увреждания,
довели до настъпването на нейната смърт на 08.07.2017 година.
За горепосоченото ПТП
било образувано досъдебно производство, а впоследствие бил внесен и обвинителен
акт от Окръжна прокуратура - град Пазарджик, по повод на който било образувано
наказателно производство № 425/2018 година по описа на Окръжен съд-Пазарджик. С
присъда № 37 от 09.07.2018 година, постановена по това дело подсъдимият Серкан
Наидов Мустафов бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 1, ал. 1 от ЗДвП. С решение № 47 от 01.04.2019
година, постановено по същото наказателно производство, съдът бил допуснал
тълкуване на съдържанието на присъдата, с което било направено уточнение
относно регистрационния номер на автомобила, който следвало да се чете рег. №
РВ 7222 СР,както и на презимето на пострадалата, което вместо Миленкова,
следвало да се чете Миленова.
Излагат се твърдения от
ищците, че към датата на настъпване на процесното ПТП за процесния автомобил нямало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което се установявало от
информационния регистър, подържан от Гаранционния фонд. Поради тази причина и в
изпълнение на разпоредбата на чл. 558, ал. 3 от КЗ, ищците предявили
претенциите си пред ответника, който образувал производство по щети с №№
19-210066/04.02.2019 година за М.А. и 19-210067/04.02.2019 година за С.А.. По
повод на образуваните производства ответникът уведомил ищците, че одобрява
претенциите им за заплащане на неимуществени вреди в размер на по 130000 лева,
но поради наличието на принос от страна на пострадалото лице за настъпване на
вредоносния резултат от ПТП-то - пострадалата пътувала без поставен
обезопасителен колан, определеното обезщетение следвало да бъде редуцирано с по
30%.
Ищците изразяват несъгласие
с така определеното им обезщетение от ответника, като считат същото за
определено по абсолютно неясен начин и при липса на каквито и да е мотиви. Базовата
стойност на определеното обезщетение в размер на по 130000 лева била крайно
несправедлива. Оспорват се и изводите на ответника за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съответно
намаляването на обезщетението за всеки от тях. В тази връзка се излагат съждения
относно начина на определяне на размера на справедливо обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, като се позовават на Постановление № 4
от 23.12.1968 година на Пленума на ВС, а
също така и на постановени от ВКС решения, в които са разгледани критериите за
определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Сочи се от ищците, че в
случая при извършването на преценка за определяне на справедлив размер на
обезщетението следвало да се вземат предвид и нормативно определените лимити на
обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност“, действали към момента на
настъпване на процесното събитие, които за процесния период достигнали до
10 000 000 лева за всяко събитие.
Навеждат се доводи, че
при определяне на размера на дължимото им обезщетение от ответника, последният
не бил съобразил обстоятелството, че ищците също били пътували в процесния
автомобил по време на настъпване на събитието и били преки очевидци на
случилото се, който факт имал самостоятелно значение за определяне на размера
на обезщетението.
На следващо място се
оспорват изводите на ответника, че било налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, което било довело до намаляване на
определеното обезщетение. Сочи се, че ответникът се позовал на взето от
Управителния му съвет решение,със съдържанието на което ищците не били
запознати. В тази връзка считат, че ответникът съвсем формално бил определил
размера на обезщетението, без аргументи в тази насока.Това се отнасяло и до
извода на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. В
тази връзка се сочи, че пътуването без обезопасителен колан само по себе си не
обосновава наличие на съпричиняване, поради което била налице липса на мотиви
от Гаранционния фонд и в тази насока.
Твърди се от ищците, че
смъртта на Марияна Милчева, довела до необратими последици за тяхната психика.
Отнет бил смисъла на живота им, мечтите им, тяхната бъдеща опора. Те не
преставали да мислят за трагичния инцидент и да преживяват случилото се при
обстоятелства, които им напомняли за него. Между ищците и тяхната дъщеря имало
особено силна родова и емоционална връзка, вследствие на което от нелепата
загубата за тях се бил породил огромен психически стрес, мъка и жал, а
интензитета на търпените неимуществени вреди не бил намалял и до днес. Те все
още продължавали да изпитват чувство на заплаха и тревожност, а живота им бил
объркан в негативна посока.
Ищците считат, че при
съвкупната преценка на фактите и обстоятелствата, релевантни за определяне на
обезщетението по справедливост, претендирания от тях размер на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, отговарял на принципите залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Посочва се на следващо
място, че ответникът бил пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като
закона го определял като орган, който изплаща на увредените лица обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на страната от моторно превозно средство, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От своя страна ищците се
явявали активно легитимирани да предявят претенциите си, тъй като попадали в
кръга от лица, на които е признато такова право. В тази връзка се позовават и
на разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, съгласно която, увреденото лице можело
да предяви претенциите си пред съда, ако не е съгласно с определеното от фонда
обезщетение.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Посочва се в него, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди бил определен на сумата от по 91 000
лева за всеки от ищците след като е било отчетено съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Изтъква се
обстоятелството, че той бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си
до неоспорения от него размер на претендираните обезщетения, тъй като ищците не
били предоставили банкови сметки, по които да им бъдели изплатени сумите. Ответникът
счита, че претендирания от ищците размер на обезщетение за неимуществени вреди
бил прекомерно завишен от гледна точка на принципа на справедливостта, както и
с оглед на съдебната практика за процесната година.
Въведено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което като пътник на
предната дясна седалка, не било поставило задължителния обезопасителен колан. В
тази връзка се поддържа наличието в случая на хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а именно - увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите, поради
което обезщетението следвало да се намали. Позовава се на ППВС № 17/1963 година,
според което за съпричиняването било необходимо да има единствено причинна
връзка, а не и вина. Изтъква обстоятелството, че съгласието за превозване от
неправоспособен водач означавало сам да се поставиш в риск от увреждане. Деликвентът
и починалото лице се намирали в близки родствени отношения - двамата били
братовчеди. В случая било налице знание от страна на пострадалото лице, че
водачът на процесното МПС не притежавал квалификация за управлението му, поради
което поемането на такъв риск от пострадалата представлявало съпричиняване на
вредоносния резултат.
Прави се възражение от ответника и за
началния момент на претендираната от ищците законна лихва, обосновано с довода,
че той бил поставен в обективна невъзможност да изплати определените от него
обезщетения за неимуществени вреди поради непосочване на банкови сметки от
ищците. Счита, че началния момент на забавата следва да бъде определен от
датата на завеждане на исковата молба.
В срока предоставен за
депозиране на допълнителна искова молба, ищците са подали такава, с която са пояснили
и допълнили първоначалните си фактически твърдения.
По отношение на
направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба се изложени
съображения за неговата неоснователност, като се посочва, че исковата молба
отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, както и че към
нея била надлежно приложена служебна бележка, издадена от „ОББ“ АД за наличие
на разкрита при банката банкова сметка *** ищците, което било в съответствие с
изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, съобразно дадените пълномощия на адвоката.
Оспорва се и
възражението на ответника за твърдяната от него обективна невъзможност да
извърши доброволно изпълнение на неоспорените от негова страна искове в размер
на по 91 000 лева за всеки от ищците. В тази връзка се сочи, че при
предявяване на претенциите си пред Гаранционния фонд ищците били приложили
както адвокатско пълномощно, така и документ, съдържащ пълни данни за банковата
сметка, в съответствие с изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ. Излагат се
съображения, че дори да се приемело, че ищците не били представили данни за
банкови сметки, то ответникът следвало писмено да ги уведоми за това и да ми
даде указания в тази насока. Изтъква се обстоятелството, че представянето на
банкова сметка ***водство по щета и тъй като в случая имало и произнасяне по
нея, не можело да има никакво съмнение, че това изискване на закона било
изпълнено.
В законоустановеният
срок, след надлежно съобщение за предоставената от закона възможност за това
това, по делото не е ответната страна не е депозирала допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.
При
проверката на възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и
корелативно свързаното с това искане за прекратяване на производството по
делото, съдът намира следното:
Направеното
от ответника възражение за нередовност на исковата молба, поради
несъответствието й с изискван ията на чл. 127, ал. 4 от ГПК , съдът намира за
неоснователно. Изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК следва да
се счете изпълнено с представянето от страна на ищците с допълнителната им
искова молба на коментираното в същата удостоверение на разкрита на името на
пълномощника им банкова сметка. ***лото на това основание неоснователно, поради
което и като такова същото следва да бъде отхвърлено.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 558, ал.
5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и
местно подсъден на настоящия съд.
Към исковата молба са
представени от ищците писмени доказателства, които като допустими и относими
към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото.
Направеното от ищцовата
страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за
основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено. Предвид
факта, че поисканите от ищеца трима свидетели ще установяват едни и същи обстоятелства, следва да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, вместо поисканите трима.
Изтъкнатите от тях доводи, с които е обосновано това искане не могат да бъдат
споделени предвид това, че продължителността на периода от настъпване на
процесното ПТП до настоящия момент не би могла да бъде определена като твърде голяма.
Искането за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси е свързано с установяване на факта как смъртта на Марияна
Миленова Милчева се е отразила на душевното състояние на ищците. От една страна
за установяване на този факт са допуснати гласни доказателства. От друга страна
констатациите на вещото лице ще се основават единствено на изявленията на
самите ищци по делото, поради което и това искане като неоснователно следва да
бъде отхвърлено.
Допустимо и относимо е
искането на ответника за назначаване на комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза, вещите лица по която да отговорят на поставените от него
въпроси, съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба /лист № 25
от кориците на делото/. Съдът счита, че към вещото лице специалист в областта
на автотехническа експертиза следва да бъде поставен още един допълнителен
въпрос, а именно: Какъв е механизма на възникналото ПТП?
С отговора на исковата
молба ответникът по делото Гаранционен фонд е
направил искане на основание чл. 219 от ГПК бъде конституиран като трето
лице - помагач на негова страна водачът на моторното-превозно средство, с което
е било причинено процесното ПТП Серкан Мустафов. Правния интерес от това искане
е обоснован от него с възможността да бъде предявен евентуален регресен иск
против същия и необходимостта от
обвързващата сила на мотивите на съдебното решение спрямо него.
Съобразно разпоредбата
на чл. 219, ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът,
а с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи, за да помага. В конкретния случай искането за
привличане на посоченото по-горе лице е направено от ответника с отговора на
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, от
което се налага извода, че едно от изискванията на цитираната правна норма е
спазено. Освен това, при привличането привличащата страна трябва да има правен интерес.
Последният следва да бъде обоснован от страната, при това към момента на
предприемане на процесуалното действие, за да може съдът да направи преценка
дали такъв изобщо е налице, за да допусне конституирането на лицето в процеса
именно като трето-лице помагач. В конкретния случай ответникът, при
съобразяване на изразеното и поддържано в депозирания отговор на исковата
молба, изложените факти и направените пояснения в него е обосновал интереса си
от исканото от него привличане и в този смисъл следва да се приеме, че
същият е спазил изискването на закона,
като е обосновал наличието на такъв за предприетото процесуално действие.
При съобразяване на
иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на физическото лице като
трето лице-помагач в настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната
по-горе правна норма, в един висящ исков процес може да бъде привлечено това
лице, което има право да встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което
и същите материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание
за привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да
бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя
допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице. В конкретния случай ответната по делото страна не е
оспорила обстоятелството, че за управлявания автомобил от соченият за пряк
причинител на деянието водач не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. При това положение очевидно за нея се поражда
възможността да предяви против това лице иск на основание чл. 558, ал. 8 от КЗ,
поради което и именно искането и се явява основателно.
Съдът, с оглед
изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно:
настъпило на 08.07.2017 година ПТП, при което водачът на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № РВ 7222 СР Серкан Наидов Мустафов е
нарушил правилата за движение, предизвикал е същото и е причинил смъртта на
Марияна Миленова Милчева; вината за настъпване на това събитие е на Серкан
Мустафов.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и
при съобразяване на приетите за безспорни факти,
ищцовата страна е длъжна да установи наличието на настъпилите за нея от
извършения от страна на водача на процесното моторно-превозно средство деликт,
т. е. от противоправното негово деяние вреди и причинна връзка между деянието и
вредата, както и техния размер. Ищците следва да установят твърденията си за
наличните между тях и починалата родствени отношения, включително настъпилите в
резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални
болки и страдания, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на
доказване факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване от тяхна страна. Ответникът по делото следва да установи своите твърдения,
въведени в процеса с отговора на исковата молба, включително това за
съпричиняване във всички посочени проявни форми на вредоносния резултат, както
и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и
поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявените от
М.М.А., ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес *** против Гаранционен фонд, с Булстат
*********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“
№2, представляван от Борислав Иванов Михайлов искови претенции за осъждане на
ответната страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 200000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
настъпили в резултат на непозволено увреждане, причинено на 08.07.2017 година
от Серкан Наидов Мустафов, довело на посочената дата до смъртта на Мариана
Миленова Милчева - тяхна дъщеря, ведно със законната лихва върху претендираните
размери главница, считано от 13.02.2019 година до окончателното им изплащане.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим
на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените
от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищцовата страна да бъде допусната и извършена
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от нея с исковата им молба въпроси.
ДОПУСКА извършването на
комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза в състав от две вещи
лица - специалисти в съответните две области, които да дадат отговор на
поставените към тях с отговора на исковата молба въпроси /гърба на лист № 25 от
делото/, както и на следния допълнителен въпроса на съда, а именно: Какъв е
механизма на възникналото ПТП?, след предварителен депозит от 450 лева, вносим
от ответника по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от
уведомлението за това от ответната страна.
НАЗНАЧАВА за вещи лица
по така допуснатата комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза Параско
Парасков и Тодор Илиев, на които да бъде съобщено за възложената им задача,
както и за датата и часа на съдебното заседание.
КОНСТИТУИРА като трето
лице - помагач на страната на Гаранционен фонд, Серкан Наидов Мустафов, ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответната страна да бъде прекратено производството по делото поради нередовност на исковата
молба.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2019 година - 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните по делото, а на ищците, чрез
процесуалния им представител да се връчи и препис от подадения от ответника
допълнителен отговор на исковата молба.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: