Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
21.10.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №12460/19г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от В.Г.Б. ЕГН ********** с адрес *** чрез
адв.С.Х., срещу Разпореждане от 18.07.2019г.
по изп.д.№**********2339 на ЧСИ С.Я.с
рег.№844 в КЧСИ, район на действие СГС, с което е отказано издаване на
постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е
неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Иска се неговата отмяна.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ Я.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което е постановила отказ на молбата на длъжника. Твърди, че
взискателят не е изоставил изпълнението, напротив на 20.10.2016г. е била
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и на
29.03.2018г. бил наложен запор върху банкова сметка *** „Б.П.Б.“ АД.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело №2339/16г.
се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД ЕИК *********
въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 23.12.2015г. от СРС на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.03.2015г. по ч.гр.д.№8044 от 2015г. срещу длъжника В.Г.Б. ЕГН **********
с адрес ***.
С Постановление от 30.06.2016г. помощник ЧСИ е образувал изп.дело
№20168440402339, като е постановил да бъде присъединено към дело
№20108440403591 с взискател „Т.С.“ ЕАД и същия длъжник.
Установява се, че на 20.10.2016г. е била
наложена и вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, видно
от приложения НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследяване по закон и съдебна делба-спогодба.
На 29.03.2018г. ЧСИ Я.налага запор върху
банкова сметка *** В.Б., открита в „Б.П.Б.“ АД.
По молба на длъжника от 29.03.2019г. за
прекратяване на изп.д.№20168440402339/2016 и на изп.д.№ 20108440403591,
с Постановление от 02.04.2019г. ЧСИ С.Я.е прекратил изп.дело №**********3591 поради настъпила перемция. Постановлението не е било обжалвано
и е влязло в законна сила.
С Разпореждане от 18.07.2019г. ЧСИ Я.е
отказал издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело №2339/16г., присъединено към 3591/10г.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява
допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години - в случая от образуване на изп.дело №2339/16г.
– 30.06.2016г. до 18.07.2019г. взискателят е бездействал
и е направил възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК –
прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съдът не обсъжда естеството на прекратяване на изп.д.№3591/10г. към което е
било присъединено изп.д.№2339/16г. и правните последици от това, поради влязъл
в сила акт на ЧСИ, с който страните са се съгласили и не са обжалвали. Ето защо
предмет на разглеждане повдигнатия спор по изп.д.№2339/16г.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години
взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни
действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на
закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният –
изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата
на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения.
Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не
е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено
изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва
да посочи какви изпълнителните способи
за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някой случай взискателите
подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче
не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за
имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на
който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая
такова изоставяне от страна на „Т.С.“ ЕАД не е налице. Беше установено, че от
образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент непрекъснато
се извършват действия по изпълнението по инициатива на взискателя с искане за
прилагане на определен изпълнителен способ. За твърдения период на бездействие
от страна на взискателя са били
извършени следните действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността
– на 20.10.2016г. е била наложена и вписана възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника и на 29.03.2018г. ЧСИ Я.налага запор върху банкова
сметка *** В.Б., открита в „Б.П.Б.“ АД. В случая липсва двугодишен период на
бездействие, който да даде основание за прекратяване на делото.
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.07.2019г. на
ЧСИ С.Я.рег.№844 с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване на
изпълнително дело №20168440402339 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.