РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Перник, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И. П. М., ЕГН
**********, ************* за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 2911,30 лева -
представляващи главница по договор за потребителски кредит ************* г.,
сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател - ответникът
(Договора), ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 832,98 лева представляваща договорна
лихва за периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2023 г. и 579,20 лева, представляваща
обезщетение за забава считано от ******** до датата на подаване на заявлението в
районен съд – 28.06.2024 г., без периода от ************* за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3542/2024 г. по описа на
Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
Приложение ********** подписано към рамков договор за прехвърляне на вземания
от ****, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и него. Пояснява, че по силата на договор,
сключен между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, „Ай тръст“ ЕООД се е
задължило солидарно с кредитополучателя да обезпечи вземането по Договора.
Твърди, че поради забава на ответника, „Ай тръст“ ЕООД е погасило задължението по
Договора изцяло като в негова полза е възникнало регресно вземане, предмет на
договора за цесия.
Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на
1
цесията, поради което е изпратил уведомление в горния смисъл. Прави изявление за
съобщаване на цесията и предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и
приложенията към нея.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор, с който ответникът счита предявените искове за
недопустими и неоснователни. Не оспорва да е страна по Договора, но твърди, че в
него не е предвидена възможност за прехвърляне на задълженията. Подробно
обосновава, че договора за цесия и правопораждащото за ищеца Приложение № 1 са с
дата преди падежа по Договора, поради което счита договора за цесия за нищожен,
тъй като не е индивидуализирано вземането. Счита, че към ***** цедента „Ай тръст“
ЕООД не е притежавал правата, които е прехвърлил на ищеца.
Счита за недействителен и Договора, тъй като не били спазени изискванията на
чл. 11 ЗПК – не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен
процент, не били представени общите условия и не били подписани на всяка страница,
липсвал посочен конкретен лихвен процент, не бил посочен срока на договора, общия
размер по кредита и др. Не били включени допълнителните разходи е ГПР, не ставало
ясно как и кога е усвоен кредита, не се сочело да е обявена предсрочна изискуемост и
забава на ответника.
Оспорва дължимостта на претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение
за забава с посочените в исковата молба периоди.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище
като поддържа предявените искове. Направено е и е допуснато изменение на иска за
сумата от 832,98 лева представляваща договорна лихва, като същият е предявен за
периода от ***************, а не първоначално заявената крайна дата - 30.04.2023 г.,
тъй като се твърди, че на **** кредитът е обявен за предсрочно изискуем, в която
връзка представя конкретно доказателство.
Ответникът се представлява и поддържа защитната си теза.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а се установява и от представените писмени
доказателства, договор за потребителски кредит ************* г. е сключен между
кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател – ответникът. Не се спори и относно
сключването на договор за възлагане за поемане на задължение за поръчителство,
сключен между ответника и „Ай тръст“ ЕООД. Не се спори и относно конкретните
параметри на Договора – размер на кредита, срок за погасяване, размер на
възнаградителна лихва, описани в Приложение № 1 към него: кредит в размер на
сумата от 3300,00 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 39,38% и ГПР
47,33 %.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави
обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности: да представи в 10-
2
дневен срок банкова гаранция в полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за
одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от предоставяне на обезпечението,
каквото следва да бъде осигурено в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В
случай, че е заявил гарантиране на кредита по този начин, но не изпълни едно от
горните условия, договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда
действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 24 месечни вноски по 200,82 лв., всяка от които
включваща главница и лихва.
От представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от *****
ведно с Приложение № 1 към него се установява, че между ответника и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 168,31
лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план по т. I. 4.
От представения по делото договор за поръчителство от *****. се установява,
че между ответника "Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е сключено упоменатото
съглашение, като поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД отговаря пред кредитора –
„Кредисимо" ЕАД за задълженията на Потребителя – ответника (чл. 3), до пълното
погасяване на задълженията. В чл. 5 е регламентирано, че Кредисимо има право да
изисква плащане от Поръчителя. Чл. 7, ал. 1 предвижда, че Поръчителят има право
да изпълни задълженията на Потребителя, след настъпване на изискуемостта, като (ал.
2)- преди плащането по чл. 1 да получи информация за актуалния размер на
задължението. Чл. 8 – Поръчителят е длъжен да плати Кредисимо….
От представените по делото доказателства се установява, че между
"Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД от една страна и "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД на **** е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия). Този договор не е представен в цялост – налице е само първа и
последна страница, но доколкото същият е рамково споразумение то не носи и
конкретни данни. Те се съдържат в Приложение № ********** съставляващо негова
неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират
вземанията по Договора за кредит. В това приложение като праводател (цедент) е
посочено "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което се е суброгирало в правата на кредитора.
Представени да пълномощни от "Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с
които упълномощават "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
С уведомително писмо, получено от ответника на ***** съгласно приложеното
по делото известие за доставяне, същият е уведомен за извършената цесия.
С писмо, изпратено до електронен адрес*********** на **** е изпратено
3
уведомление, с което кредитът по Договора се обявява за предсрочно изискуем на
основание т X.3.1 от Общите условия, считано от датата на уведомлението.
Във връзка с конкретно оспорване от страна на ответника и указания на съда до
ищеца, същият е заявил, че плащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД в полза на „Кредисимо"
ЕАД не е извършвано, а сумите били прихванати по насрещни разчети. В тази
връзка са представени извлечения счетоводната система на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и
„Кредисимо" ЕАД, където е упоменато „прехвърляне на суми по искане от Поръчителя
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД“.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че ответникът е финансиран със сумата от 2493,82 лева с
цел погасяване на задължения по стар заем, като му е изплатена сума от 806,18 лева.
По зададените от съда въпроси вещото лице е посочило, че ответникът е
погасил сума в размер на 886,16 лева, отнесена към съответните падежирали
задължения.
На вещото лице не са представени първични документи, удостоверяващи
плащане от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД на задълженията към "Кредисимо" ЕАД, а са налице
единствено прихващания по насрещни разчети между двете дружества, отразени в
„Забележка“ към счетоводна справка.
Заключил е, че е „извършено плащане“ от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД в полза на
"Кредисимо" ЕАД във връзка с Договора, в която част ССЕ, изводът на вещото лице
не се споделя от съда, като аргументи за това ще бъдат развити.
При така установените факти, съдът намира следното от следното от
правна страна:
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора,
респективно валидна уговорена възможност за обявяване на договора за предсрочно
изискуем, настъпване на предпоставките за това и съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчителство, вкл. изпълнение на неговото задължение по него; 4).
изпадане на ответника в забава; 5). размера на вземанията; 6). че е станал титуляр на
сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество
поръчител и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 7). че
дружеството поръчител е заплатило претендираните суми на кредитора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други
правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
4
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими. Този извод не се
разколебава от твърдението на ответника, че между страните е бил налице спор по
същия Договор. Това обстоятелство се установи, като от изисканото гр. д. № 3075/2023
г. по описа на Районен съд Перник е видно, че такъв спор е бил налице, но
производството по делото е било прекратено, поради което не са налице абсолютните
отрицателните предпоставки по чл. 126, ал. 1 и/или чл. 299, ал. 1 ГПК за разглеждане
на настоящото производство.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между "Кредисимо" ЕАД и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който "Кредисимо" ЕАД е предоставило на
ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 3300,00 лв.
за срок от 24 месеца. Установява се също така, че между ответника и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД,
въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на ответника, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1.
Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация с
договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Във връзка с тук изложеното, съдът намира за неоснователно
конкретното възражение на ответника, че не е предвидена възможност за прехвърляне
на задълженията. След като закона го позволява и няма изрична забрана в договор, то
вземането може да се цедира. Следва да се посочи, че в конкретната хипотеза се
поддържа, че цедент е поръчителят, суброгирал се в правата на кредитора, а не
кредитодателят, поради което дори да бе налице забрана в Договора, то тя би била
преодоляна след като такава няма в договора за възлагане поемане на поръчителство.
Договорът за цесия не е нищожен поради невъзникване на вземането към
датата на цесията – ***** Съдът приема, че с изпратеното до електронен адрес
********** на **** уведомление Договорът е обявен за предсрочно изискуем, тъй
като е налице забава съгласно ССЕ, предвидена е възможност за едностранното му
изменение съгласно т. X.3.1 от Общите условия, а този електронен адрес е изрично
посочен от ответника като форма за контакт с него в чл. 12, ал. 1 от Договора. В
същата разпоредба е посочен и електронния адрес на Кредисимо, от който е изпратено
уведомлението.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето
за цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
В конкретния случай съдът намира обаче, че соченият цедент - АЙ ТРЪСТ"
5
ЕООД (по правилото на чл. 6 ГПК съдът разглежда единствено изложените от
страната твърдения) не е станал титуляр на прехвърленото вземане. Този извод е
верен, тъй като във връзка с разпределената му доказателствена тежест ищецът не
установява изпълнение от страна на поръчителя (цедент) в полза на кредитора – едно
от основните възражения на ответника. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който
е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Така в Решение № 229 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г., IV г. о., ГК се
приема, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора
да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря
за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко,
което е платил със законната лихва от деня на плащането. В конкретния случай ищецът
изрично е заявил, че плащане от поръчител на кредитор не е извършвано. Законът
(чл. 143, ал. 1 ЗЗД) борави с термина „изпълнил“. Възможни са формите на
изпълнение и различни от плащане като даване вместо изпълнение, прихващане и
подновяване, но те също не се установяват. Единствено са представените справки за
прихващания по насрещни разчети между дружествата кредитор и поръчител. По
своето естество тези документи имат характер на Регистър, който по смисъла на чл. 4,
ал. 4 ЗСч е носител на хронологично систематизирана информация за стопански
операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Този Регистър, по
правилото на чл. 55, ал. 1 ТЗ би се ползвал производна доказателствена сила (ако
счетоводството се води редовно и не е оспорено), но само между конкретните
търговци. Тази доказателствена сила първо е непротивопоставима на трети лица,
второ е изрично оспорена от ответника. При оспорване е необходимо да се представят
първичните документи (евентуално споразумение за прихващане, с оглед конкретните
твърдения), но такива по делото ищецът не е представил въпреки изричните указания
в тази насока. В този смисъл е и Решение № 88 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4559/2014 г., IV г. о., в което се приема, че счетоводните книги не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в
тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на
всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй
като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по
чл. 6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или
за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ.
Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на
осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната,
позоваваща се на тях.
Предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД са: да съществуват действителни насрещни
вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента
на изявлението за прихващане, активното вземане на кредитора, който прихваща, да е
изискуемо и ликвидно, а пасивното вземане да е изпълняемо (не е необходимо да е
изискуемо). Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане
се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества
изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице елементите
на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, като ефектът настъпва след като изявлението е
достигнало до насрещната страна. В конкретния случай нямаме данни за изявление,
липсват такива и за пасивното вземане.
Важно е да се посочи също, че за погасяването на задължението на поръчителя
към кредитора (абсолютна предпоставка за суброгиране в правата му) в конкретния
случай следва да се докаже плащане, тъй като в чл. 5, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от договор за
6
поръчителство от *****. се борави именно с този термин. Всяка друга уговорка, ако
такава е налице, изменяща начина на изпълнение, следва да е също в писмена форма за
доказване и разбира се представена по делото при конкретно оспорване.
При тези обективни данни и правни изводи съдът намира предявените искове за
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят изцяло. Това е така, защото по
делото не се установи, че АЙ ТРЪСТ" ЕООД се е суброгирало в правата на
кредитодателя. При липса на суброгация, поръчителят не е притежавал правата,
които се твърди, че е цедирал на ищеца.
При този извод, че ищецът не е придобил права по Договора, безпредметно е да
се обсъждат възраженията, касаещи валидността на това правоотношение.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
Ответникът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Представен е списък и
договор за правна помощ, съгласно който претендираното възнаграждение за
процесуално представителство е заплатено. То следва да се присъди изцяло в
доказания размер от 750,00 лева. В заповедното производство ответникът не е сторил
разноски.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно. С
поведението си той е станал причина за образуване на делото, като исковете са счетени
за неоснователни. Процесуалният представител е участвал в производството, вкл.
явявайки се в откритите съдебни заседания. Взел е отношение по всички твърдения на
ищеца и е правил относими възражения.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете с правно основание 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. П. М.,
ЕГН **********, ************* дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 в качеството му на цесионер по
договор за цесия, сключен между него и АЙ ТРЪСТ" ЕООД за суми в размер на
2911,30 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
************* г., сключен между кредитора „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател -
ответникът, ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението; 832,98 лева представляваща договорна
лихва за периода от *************** и 579,20 лева, представляваща обезщетение за
забава считано от ******** до датата на подаване на заявлението в районен съд –
28.06.2024 г., без периода от ************* за които суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3542/2024 г. по описа на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД да заплати на И. П. М. 750,00 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
7
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8