Р Е Ш Е Н И Е
№….........../12.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19110 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, с която са
предявени евентуално съединени отрицателни установителни искове, както следва:
- предявен от „Х.С.“ ООД срещу М.Д.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***г. на
нотариус Л.Г.с рег. № *** в Нотариалната камара, поради накърняване на добрите нрави;
- предявен от „Х.С.“ ООД срещу М.Д.
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на
съгласие;
- предявен от „Х.С.“ ООД срещу М.Д.
и А.Х.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване
недействителността на договора като сключен във вреда на представляваното дружество;
- предявен от „Х.С.“ ООД срещу М.Д.
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване
недействителността на договора като сключен без представителна власт.
По твърдения в исковата молба, ищцовото дружество „Х.С.“ ООД е учредено на 17.10.2007 г.
със съдружници Р.Ш.и Й.Я., които са вписани и като
негови управители, като впоследствие е пререгистрирано и вписано в Търговския
регистър без промяна в обстоятелствата. На 13.11.2007 г. дружеството е придобило
чрез договор за покупко-продажба два поземлени имота, находящи се в землището
на с. ***“, а именно: поземлен имот № *** с площ от 35,004 дка и поземлен имот
№ *** с площ от 36,004 дка, срещу продажна цена от общо 426 000 евро, като
владението върху имотите е предадено на купувача в деня на подписване на
договора. В периода 26.05.2014 г. – 25.06.2014 г. лицето К.Д.е подало четири
заявления в Търговския регистър за заличаване на вписаните управители на „Х.С.“
ООД и вписване на него като нов управител, като по първите три е постановен
отказ, а въз основа на последното заявление на 01.07.2014 г. са вписани
исканите промени в обстоятелствата по партидата на ищеца. Представените към
заявлението документи, носещи подписите на
Р.Ш.и Й.Я., са били неистински и посочените съдружници не са имали воля
за изменение в дружествения договор и избор на нов управител. На 10.09.2014 г.
ответникът А.А., действащ в качеството му на
пълномощник на К.Д.като управител на „Х.С.“ ООД, е подписал нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус Л.Г.с рег. № *** на НК,
по силата на който „Х.С.“ ООД продава на другия ответник М.Д., действащ чрез
пълномощник С.М., придобитите от дружеството през 2007 г. два поземлени имота
срещу продажна цена от 5000 лв. С последващи договори за покупко-продажба,
съответно от дати 08.10.2014 г. и 13.01.2015 г., М.Д. е прехвърлил имотите на Г.Н.Н. срещу продажна цена от 3600 лв., а последният от твоя
страна – на м.м.д.за сумата от 3465,40 лв. След като
узнали тези обстоятелства, действителните съдружници в ищцовото дружество са
предявили иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване вписването на К.Д.като управител на „Х.С.“ ООД за несъществуващо
обстоятелство, по който е образувано т.д. № 1244/2019 г. по описа на ОС-Варна.
Поради забавянето на делото обаче и с цел да се обезпечи предявяването на
настоящите искове в рамките на давностния срок,
действителните съдружници са взели решение за избирането им за управители и
вписване на тази промяна в Търговския регистър.
Ищецът счита сключения договор за покупко-продажба от
10.09.2014 г. за нищожен поради
накърняване на добрите нрави, тъй като отчуждаването на имотите с
оспорената сделка е предшествано от недобросъвестни действия на нововписания управител и след сключване на договора такива
недобросъвестни действия са извършени от последващите
приобретатели. По конкретно сочи, че вписването на
нов управител на „Х.С.“ ООД е извършено чрез използването на неистински
документи, че имотите са прехвърлени в кратък срок след промяната в представителната
власт на дружеството (около два месеца), че липсва еквивалентност на престациите по договора, доколкото продажната цена е 166
пъти по-ниска от тази, на която са придобити имотите, както и че същите са препродадени двукратно в кратки срокове и на още по-ниски
цени.
Евентуално поддържа, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, тъй като е
сключен чрез пълномощник, упълномощен от лице, което никога не е избирано за
управител на дружеството, а е вписан като такъв въз основа на неавтентични
документи. Счита, че така издаденото пълномощно не е източник на валидно
учредена представителна власт, поради което и пълномощникът, подписал договора,
не е действал от името на ищцовото дружество. Сочи, че в действителност ищецът
- собственик на прехвърлените имоти, не е имал воля за тяхното отчуждаване,
нито е упълномощавал трето лице да действа от негово име.
Евентуално твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД,
като сключен във вреда на
представлявания. В тази връзка излага, че пълномощникът А.А. и купувачът М. Д. са се споразумели във вреда на упълномощителя „Х.С.“ ООД, която вреда е съизмерима с
разликата между цената, на която са придобити имотите (426 000 евро), и цената,
на която са продадени те с оспорената сделка (5 000 лева). Поддържа, че е
налице и субективният елемент от фактическия състав, тъй като ответниците са
знаели, че сключеният договор обективно уврежда представлявания, като тази
недобросъвестност на пълномощника е видна от нееквивалентността на престациите по продажбата, а недобросъвестността на
купувача - от последващото отчуждаване на имотите
след по-малко от месец на още по-ниска цена, от което следва, че същите са
придобити единствено с цел да бъдат отчуждени в полза на трето лице, на което
да не могат да се противопоставят правата на ищцовото дружество.
В условията на евентуалност поддържа, че договорът за покупко-продажба е
сключен без представителна власт и
същият е недействителен на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че упълномощаването за сключване
на договора е извършено от К.Д., вписан като управител на ищцовото дружеството
въз основа на неистински документи, което опорочава и упълномощителната сделка.
По изложените съображения моли за прогласяване нищожността на договора поради
накърняване на добрите нрави, евентуално – поради липса на съгласие, или
прогласяване недействителността на договора като сключен във вреда на
представлявания, евентуално – поради липса на представителна власт. Претендира
и сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. И.Ц., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В представена
по делото писмена защита излага подробни аргументи за недействителността на
оспорената сделка, съобразно събрания по делото доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът А.А. депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения
срещу него иск, доколкото не се атакува упълномощителната сделка, по която той
е страна, а ползването на неистински документи от представлявания К.Д.не
рефлектира в неговата правна сфера.
Твърди, че той единствено е подписал процесния договор, чието съдържание,
в т.ч. и продажна цена, е било предварително уговорено между страните без
негово участие и обективирано в съставен проект за нотариален акт. По
изложените съображения моли за прекратяване на производството по предявения
срещу него иск, евентуално – за отхвърлянето му като неоснователен, и
претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът А., действащ чрез процесуалния му представител адв. Л.П., поддържа отговора и представя списък с разноски
по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът М.Д. не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно
заседание същият се явява лично, като изразява становище по предявените искове.
Твърди, че участието му по сделките било като услуга на негов приятел - С.М.,
за която той го помолил през 2014 г., и не бил наясно какво точно било
прехвърляно. Излага, че М. му обяснил, че имотът бил на някакъв Калоян, който
заминавал и затова трябвало да го прехвърли на лице с българско гражданство,
който впоследствие да го отчужди в полза на трето лице – „негов човек“. Понеже М.
нямал българско гражданство, помолил ответникът да придобие имотите и той се
съгласил. На уговорената дата за изповядване на сделката ответникът много
бързал, тъй като трябвало да заминава за Молдова, поради което упълномощил С.М.да
го представлява пред нотариуса и си тръгнал. След две-три седмици се върнал в
страната и М. му предоставил нотариалния акт, като го уведомил, че след два-три
месеца възнамерява да продаде имота на негов приятел. В тази връзка след
известно време отново го извикал при нотариус Г. и след като прехвърлили имота
повече не е получавал никакви документи.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното решение № 9035/17.10.2007 г. по ф.д. №
5095/2007 г. на ОС-Варна (л. 20) се изяснява, че ищцовото
дружество „Х.с.“ ООД е учредено през 2007 г. от съдружниците
Р.Ш.и Й.Я., граждани на Израел, които са вписани в Търговския регистър и като
негови управители, действащи заедно и поотделно. Управителите са посочени
персонално и в дружествения договор от 30.07.2007 г. на „Х.с.“ ООД – чл. 29,
ал. 1 от договора, в който е обективирано решението на съдружниците
за техния избор (л. 23 и сл.).
Видно от приложения нотариален акт № ***г. на нотариус Ж.К.,
вписан под № *** в регистъра на НК (л. 34), на 13.11.2007 г. между „Прима С Пропъртис“ ЕООД, в качеството му на продавач, и „Х.с.“ ООД
– купувач, е сключен договор за покупко-продажба на два поземлени имота в
землището на с. ***“, с начин на трайно ползване – пасище, мера, а именно: ПИ с
№ *** с площ от 35,004 дка и ПИ № *** с площ от 36,004 дка, при уговорена обща
продажна цена на имотите в размер на 426 000 евро. В договора е отразено, че
данъчната оценка на имотите е общо 2920,10 лв.
Приобщени са и представените от ищеца документи,
съставени с цел промяна във вписаните обстоятелства в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията по партидата на „Х.с.“ ООД, изразяващи се в заличаване
на досегашните управители на дружеството и вписването на К.С.Д.за нов управител,
а именно: протокол от ОС на „Х.с.“ ООД от 21.05.2014 г. (л. 38), нов дружествен договор от 21.05.2014 г. (л. 40),
договор за управление от 21.05.2014 г. (л. 48) и молби от Р.Ш.и Й.Я. от
20.05.2014 г. за освобождаването им като управители на дружеството (л. 52 и 54).
От приобщените указания № 20140526133458/27.05.2014 г. (л. 56) се изяснява, че въз
основа на посочените документи на 26.05.2014 г. К.С.Д.е подал заявление в
Търговския регистър за вписване на промените, по което длъжностното лице е дало
указания във връзка с несъответствието на подписите на съдружниците
в представените към заявлението документи с образците от подписите, налични по
фирменото дело на търговеца. От служебно извършена справка в Търговския
регистър се установява, че указанията не са изпълнени и е последвал отказ за
вписване на заявените на 26.05.2014 г. промени.
От данните в публичния регистър се изяснява също, че са
подадени още три заявления А4 за същата промяна в обстоятелствата, съответно на
03.06.2014 г. (заявление с вх. № 20140603123440), на 11.06.2014 г. (заявление с
вх. № 20140611114749) и на 25.06.2014 г. (заявление с вх. № 20140625160105),
като по първите две са постановени откази за вписване, а въз основа на третото заявление
с вх. № 20140625160105 на 01.07.2014 г. е вписана заявената промяна, като
досегашните управители на дружеството Р.Ш.и Й.Я. са заличени и за нов управител
е вписано лицето К.С.Д.. По делото са приобщени и документите, приложени към това
заявление – протокол от заседание на ОС на „Х.с.“ ООД от 17.06.2014 г.,
подписан от съдружниците Р.Ш.и Й.Я. (л. 59),
дружествен договор на „Х.с.“ ООД от 17.06.2014 г., подписан от Р.Ш., Й.Я. и К.Д.(л.
62), договор за управление от 21.05.2014 г., сключен между „Х.с.“ ООД, чрез
управителите Р.Ш.и Й.Я., и К.С.Д.(л.
72), молба от 16.06.2014 г. от Р.Ш.до ОС на „Х.с.“ ООД за освобождаването му
като управител (л. 76) и молба от 16.06.2014 г. от Й.Я. с идентично съдържание
(л. 78).
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-графологична експертиза (л. 70 и
сл.) се установява, че подписите, положени за Р.Ш.и Й.Я. в посочените документи
не са изпълнени от тези лица.
Безспорно по делото е обстоятелството, а същото се
установява и от публичните данни в Търговския регистър, че в периода от 01.07.2014
г. до 09.09.2019 г. К.С.Д.формално е бил вписан като
управител на „Х.с.“ ООД.
От приложения нотариален акт № ***г. на нотариус Л.Г.с
рег. № *** в НК (л. 80) се установява, че на 10.09.2014 г. между „Х.С.“ ООД,
действащо чрез А.Х.А., упълномощен от управителя К.Д., в качеството му на
продавач, от една страна, и М.Д., действащ чрез пълномощника С.М., от друга
страна, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на собствените на
дружеството поземлени имоти с № *** и *** срещу обща продажна цена от 5000 лв. В
договора е отразено, че данъчна оценка на имотите е в общ размер на 3465,40 лв.
От съдържанието на приобщения нотариален акт № ***г. на
нотариус Л.Г.с рег. № *** в НК (л. 84) се изяснява, че на 08.10.2014 г. е
сключен последващ договор за покупко-продажба на същите имоти, като те са
прехвърлени от съпрузите М.Д. и И.Д., придобили ги по време на техния брак в
режим на съпружеска имуществена общност, на купувача Г.Н.Н.
за сумата от 3600 лв. общо за двата имота.
От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 13.01.2015 г. на нотариус В.П.с рег. № *** на НК (л. 88) е видно, че на
посочената дата Г.Н.Н. и Л.Н.В.са отчуждили същите
имоти в полза на м.м.д.срещу продажна цена от 3465,40
лв., равняваща се на данъчната оценка на имотите към момента на изповядване на
сделката.
От приобщените удостоверения по чл. 264, ал. 1 ДОПК, издадени
на 24.10.2019 г. (л. 114 и 115), се установява, че понастоящем общата данъчна
оценка на имотите възлиза на 3465,30 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане
са евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на процесния договор
за покупко-продажба поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, или поради липса на
съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД, както и за прогласяване недействителността на договора спрямо
представлявания като сключен в негова вреда, на основание чл. 40 ЗЗД, или като сключен
без представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Претенциите са
допустими, предвид наличието на законоустановените положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и
липсата на процесуални пречки за това. Ответникът А.Х.А. е действал като пълномощник на
ищцовото дружество при сключване на договора с втория ответник М.Д., поради
което същият е пасивно легитимирана страна по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД, а възраженията му в обратна насока са неоснователни.
Съединяването на исковете е евентуално,
като съдът не е обвързан от заявената в исковата молба последователност на
основанията за недействителност на оспорената сделка, а е длъжен да разгледа
същите според естеството на поддържания порок, държейки сметка, че
съществуването на някой от пороците – основания за нищожност на сделката
съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите (в този смисъл – решение №
97 от 08.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 196/2011 г., I т.о., решение № 199 от 12.07.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/11 г. на
ВКС, ІV г.о. и др.).
Съобразявайки горепосоченото,
настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да разгледа предявените
искове за нищожност на процесния договор, тъй като абсолютната нищожност
изключва недействителността на договора спрямо представлявания по чл. 40 ЗЗД и
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, предполагаща сделка, която не страда от пороци по смисъла на
чл. 26 ЗЗД. Доколкото наличието на съвпадащи насрещни волеизявления е условие
за възникване на облигационното правоотношение по двустранния договор, то на
първо място следва да бъде разгледано основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД (липса на съгласие) и след това – по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави). При положителен извод за валидност на оспорената сделка на разглеждане
подлежи искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договора като сключен
без представителна власт и на последно място – претенцията по чл. 40 ЗЗД за
неговата недействителност поради споразумяване във вреда на представлявания
(доколкото уговорката между представителя и третото лице предполага валидно
упълномощаване).
В случай че съдът намери за основателна
някоя от исковите претенции в посочената последователност, той не дължи
произнасяне по същество по останалите, предвид неосъществяването на вътрешно процесуалното условие за това и с оглед обстоятелството, че правният резултат при уважаването на един
от исковете изключва интереса от обявяване на нищожността, съответно
недействителността на сделката, на въведените други основания.
По предявения
иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие:
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД е налице, когато волеизявленията на страните съвпадат, но някое от
тях или и двете са дадени при т.нар. „съзнавано несъгласие”, тоест при
отсъствие на намерение за обвързване. Такова намерение липсва в случаите,
когато изявлението е направено несериозно (на шега, като учебен пример) или
когато същото е изтръгнато чрез насилие или е извършено в състояние, изключващо
въобще формирането на воля, но по причини, дължащи се на някое от посочените състояния
– малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка
интоксикация и др. (така - решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №
813/7.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г., IV г.о. и др.).
Когато страна по договора е търговско дружество,
волеизявлението по сделката е на неговия представител, какъвто се явява
вписаният в търговския регистър управител на дружеството с ограничена
отговорност – арг. от чл. 141, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. С
оглед нормативно установения в чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в
посочения регистър и оповестително действие на
вписването, трети добросъвестни лица могат да се позовават на него, дори ако вписаното
обстоятелство не съществува.
В разглеждания случай ищцовото дружество твърди да не е
изразило валидна воля за сключване на сделката, тъй като волеизявлението му е
направено от пълномощник, упълномощен от управителя К.Д., който бил вписан като
такъв въз основа на неавтентични документи.
От заключението на съдебно-графологичната
експертиза, което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се
доказва, че въпросните документи действително са били неистински. Доказано е
също, че вписаният по този начин управител К.Д.е упълномощил трето лице (А.А.) да представлява дружеството „Х.С.“ ООД – продавач по
сделката, и това обстоятелство е отразено от нотариуса в съставения от него
нотариален акт за покупко-продажба с посочване на пълномощното с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, съобразно изискването на чл. 37 ЗЗД.
Въпреки така установените факти обаче, доколкото към
датата на сделката (10.09.2014 г.) К.Д.е бил вписан като единствен управител на
„Х.С.“ ООД, респ. формално е имал представителна власт по отношение на дружеството,
и не се установява по категоричен начин насрещната страна по договора М.Д. да е
знаел, че вписването му е извършено въз основа на неавтентични документи, то
последният се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10 ЗТРРЮЛЦ,
комуто е непротивопоставимо вписаното несъществуващо
обстоятелство. При това положение и при липса на каквито и да било
доказателства (а и на наведени твърдения) волеизявлението за продавача да е
направено при отсъствие на намерение за обвързване, съдът намира, че сделката
не страда от релевирания порок. Съдебната практика, обективирана в определение
№ 1***/24.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 767/2010 г., на която се позовава ищецът
в исковата молба и писмената защита, е неприложима в случая, тъй като същата
касае хипотеза на неавтентично пълномощното, каквато настоящата не е.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността
на договора поради липса на съгласие е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По предявения
иск за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави:
Този порок на сделката е поддържан от ищеца с твърдения
за злепоставяне интересите на дружеството и неправомерно облагодетелстване на
трети лица за негова сметка, аргументирани с нееквивалентността на престациите по договора и обстоятелствата, предшестващи
неговото сключване (вписаната промяна на управителя въз основа на неавтентични
документи), както и последващите такива (неколкократно прехвърляне на имотите на все по-ниска цена).
В закона липсва легална дефиниция на понятието „добри
нрави“, като в мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС е прието, че
добрите нрави са неписани морални норми с правно значение, които не са систематизирани
и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, каквито
се явяват принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и
търговските взаимоотношения. Преценката за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на сделката, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства. Съдебната практика приема още, че при нееквивалентност на престациите е налице нарушение на добрите нрави, в случай
че тази неравностойност е съществена и практически сведена до липса на престация (така - решение
№ 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № ***0/2017 г., I т. о., ТК,
решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
решение № 119 от 22.03.2011 г.на ВКС по гр. д. № 485 /2010 г. на I г.о.,
решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., III г. о. и др.).
От събраните по делото доказателства се изяснява, че през
2007 г. имотите – предмет на оспорения договор за покупко-продажба, са закупени
от ищцовото дружество срещу продажна цена от 426 000 евро, като с процесния
договор за покупко-продажба от 10.09.2014 г., същите са отчуждени в полза на
ответника М.Д. срещу сумата от 5000 лв., след по-малко от месец (на 08.10.2014
г.) той ги е прехвърлил срещу продажна цена от 3600 лв. на трето лице, което от
своя страна ги е продало след три месеца (на 13.01.2015 г.) за сумата от
3465,40 лв., равняваща се на данъчната им оценка. Като взе предвид посочените
разлики в продажната цена на имотите, отразената в нотариалните актове тяхна
данъчна оценка, която с годините е нараствала (2929,10 лв. през 2007 г. и
3465,40 лв. през 2014 г.), площта (71,009 дка) и предназначението им (пасище,
мера), както и тяхното местоположение (с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна), в т.ч. благоприятните географски и климатични
особености на района, настоящият съдебен
състав намира, че уговорената с процесната сделка продажна цена от 5000 лв. е
по-ниска от пазарната такава към датата на сключване на сделката през 2014 г. в
значителна степен, годна да обуслови нееквивалентността на престациите
по двустранния договор в изяснения по-горе смисъл, водещ до положителен извод
за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това, основателни се явяват и доводите на
ищеца за нищожност на договора на обсъжданото основание, предвид предприетите
действия преди и след неговото сключване, релевантни за преценка съответствието
му с общите морални норми, до които се разпростира свободата на договаряне
съгласно чл. 9 ЗЗД. Установената смяна на управителя на ищцовото дружество по
неправомерен начин (въз основа на доказано неавтентични документи), прехвърлянето
на имотите на незначителна стойност два месеца след това и последвалото тяхно
отчуждаване на трети лица на все по-ниска стойност през кратки интервали от
време мотивират заключението, че чрез сключването на договора на практика е
допуснато несправедливо облагодетелстване за сметка на ищцовото дружество,
което противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост, съответно препятства
настъпването на правните последици на сделката поради изначалната нейна
нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Нещо повече - макар съдът да приема, че купувачът се
явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10 ЗТРРЮЛЦ, той явно не е
участвал като страна по сделката с цел да придобие правото на собственост върху
имотите, предвид изричните му признания в тази насока, според които се е
съгласил формално да фигурира като купувач по договора, но с ясното съзнание,
че имотите само временно ще преминат
през неговия патримониум, след което ще бъдат прехвърлени на трето лице. Съдът
цени тези изявления на ответника като достоверен доказателствен източник, при
условията на чл. 175 ГПК, доколкото съдържат неизгодни за страната факти. Същите
са допълнителен аргумент, че пораждането на правни последици на оспорената
сделка се явява морално недопустимо.
С оглед на гореизложеното, евентуалният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на процесния
договор поради накърняване на добрите прави. При това положение съдът не дължи
произнасяне по останалите евентуално съединени искове с правно основание чл. 40
и 42,ал. 2 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ
размер на 3860 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 10 лв. за такса за
вписване на исковата молба, 200 лв. за депозит за вещо лице и 3600 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – фактура от 10.07.2020 г. и платежно нареждане от същата дата (л.
83). Посочената сума следва да бъде възложена в тежест на М.Д., който се явява
ответник по уважения иск.
Искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено и от ответника
по евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД - А.А., като са
представени и доказателства за реалното им заплащане – разписка за получено
възнаграждение в размер на 2000 лв. (л. 81). Въпреки че този иск не е разгледан
по същество, правното положение на ответника по него е
приравнено на това на ответника, спрямо когото производството е прекратено,
респ. приложима по аналогия е нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК и заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение за защита по водения срещу нея съдебен
процес подлежи на възстановяване (в този смисъл – определение № 429/08.08.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1401/2017 г., I т.о.,
определение № 128/09.03.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 347/2016 г., II т.о.,
определение № 230/28.03.13 г. на ВКС по ч.т.д. № 1487/2013 г., I т.о., определение № 82/19.02.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 60/2009
г., I т.о. и др.).
Срещу
размера на претендираното от този ответник възнаграждение ищецът е релевирал своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност на
делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение от 600 лв., определен
по реда на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/2004 г. и конкретно извършените от
процесуалния представител адв. Л. П. действия по защита
правата на доверителя му в процеса, релевантни за определяне цената на
адвокатската защита. Съобразно посочените критерии, претендираното
от ответника А. адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
нормативно установения минимум от 600 лв., която сума следва да бъде възложена
в тежест на ищеца.
С
оглед изхода на делото, разноски на ответника М.Д. не се следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, срещу М.Д.,
ЕГН **********,***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
10.09.2014 г., обективиран в нотариален акт № ***г. на нотариус Л.Г.с рег. № ***
в Нотариалната камара, по силата
на който „Х.С.“ ООД е продал на М.Д. следните недвижими имоти, а именно: поземлен
имот с площ от 35.004 дка, четвърта категория на земята при неполивни условия,
начин на трайно ползване – пасище, мера, представляващ имот № *** в землището на село ***, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „***“, при съседни имоти с №№ ***, ***,
***, ***, и поземлен имот с площ от 36.005 дка, четвърта категория на земята
при неполивни условия, начин на трайно ползване – пасище, мера, представляващ имот № *** в землището на село ***,
общ. Аксаково, обл. Варна, местност „***“, при съседни
имоти с №№ ***, ***, ***, ***, поради липса на съгласие;
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2014 г., обективиран в
нотариален акт № ***г. на нотариус Л.Г.с рег. № *** в Нотариалната камара, по силата на който продавачът „Х.С.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, е продал на купувача М.Д., ЕГН **********,***, следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с площ от 35.004
дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, начин на трайно
ползване – пасище, мера, представляващ имот
№ *** в землището на село ***, общ. Аксаково, обл.
Варна, местност „***“, при съседни имоти с №№ ***, ***, ***, ***, и поземлен имот с площ от 36.005 дка,
четвърта категория на земята при неполивни условия, начин на трайно ползване –
пасище, мера, представляващ имот № ***
в землището на село ***, общ. Аксаково, обл. Варна,
местност „***“, при съседни имоти с №№ ***, ***, ***, ***, поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, по иска
на „Х.С.“ ООД, ЕИК ***, срещу М.Д., ЕГН **********;
ОСЪЖДА М.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 3 860 лв. (три хиляди осемстотин и шестдесет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Х.С.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.Х.А., ЕГН **********,***, сумата
от 600 лв. (шестстотин лева) за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: