Определение по дело №662/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Н. А. за П. – С. против разпореждане от 01.08.2011 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К. по изпълнително дело № *, с което е оставена без уважение молба на Н. А. за П. – С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Счита, че постановеното разпореждане за неправилно. Намира за незаконосъобразен извода на държавния съдебен изпълнител, че след като пълномощникът на НАП заема длъжността „*”, а не *, не следва да бъде определяно юрисконсултско възнаграждение в полза на агенцията. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, с което е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски в размер на 15 лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК длъжникът по изпълнителното дело не е подал писмено възражение срещу жалбата.

Държавният съдебен изпълнител при Районен съд - К. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че в конкретния случай въпреки, че е правоспособен юрист, процесуалният представител на жалбоподателя е назначен на длъжност „*.”, а не като *, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № * по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К. се установява, че същото е било образувано по молба на взискателя Н. А. за П., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 21.04.2011 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу „Р. – М.” Е. гр. К. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане на основание чл.78, ал.8 от ГПК в негова полза да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания, съгласно чл.10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С атакуваното разпореждане от 01.08.2011 г. държавният съдебен изпълнител при Р – К. е оставил без уважение молба на Н. А. за П. – С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания, като е приел, че пълномощникът на взискателя НАП, въпреки, че е правоспособен юрист, заема длъжността „*” в отдел „П.” при Дирекция „Ч.”, а не е юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В случая, спорно по делото е единствено това дали в полза на взискателя се следва адвокатско възнаграждение /неправилно се сочи „*” такова/, при положение, че е представляван по изпълнителното дело от правоспособен юрист, който обаче не е юрисконсулт.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В тази връзка, настоящият състав намира, че цитираната норма следва да се тълкува разширително, според духа на закона, като се приеме, че адвокатско възнаграждение в полза на съответното юридическо лице или едноличен търговец се присъжда и в случаите, когато последните са били защитавани от други, различни от юрисконсултите, служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна, а обжалваното разпореждане на държавния съдебен изпълнител – неправилно, поради което последното следва да бъде отменено, като се задължи съдебния изпълнител да определи в полза на НАП адвокатско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Що се касае до направеното искане за присъждане на направените за тази инстанция съдебни разноски в размер на 15 лева – държавна такса, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, то съдът намира същото за неоснователно. Общият принцип, установен в чл.78 от ГПК, е, че разноските се възлагат на виновната страна, тази, която е дала повод с поведението си за завеждане на делото, респективно – за обжалване на действия на съдебния изпълнител. В случая, присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е било отказано не поради поведението на длъжника в изпълнителното дело, а от съдебния изпълнител, поради което и направените разноски за обжалване на акта на съдебния изпълнител следва да останат в тежест на взискателя. Поради изложеното, неоснователно е и исканÕто за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, доколкото длъжникът не е дал повод за обжалването.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 01.08.2011 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К. по изпълнително дело № *, с което е оставена без уважение молба на Н. А. за П. – С. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания, като ЗАДЪЛЖАВА държавния съдебен изпълнител да определи в полза на Н. А. за П. – С. адвокатско възнаграждение в размер на 170 лева за образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.