Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.5.2019 г.
гр.
Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3782 по описа за
Производството е образувано
по искова молба на „А.” АД,
представлявано от инж. М. К., срещу „Е.
С.” АД, представлявано от Н. Т., К. И.и Р. Л., с която се иска за
осъждането на ответника за сумата от 11 095.04 лева, от която
4 746.78 лева - заплатена за достъп средно напрежение и 6 348.27 лева
– заплатена за пренос средно/ниско напрежение за обект на потребление, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 98,
начислена за периода от
1.11.2013 г. до 30.11.2014 г., като получена без основание, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на обект,
находящ се на адрес: гр. В. Търново, ул. „Н. Г.” № 98, по повод на който се
намира в договорни отношения с ответника за доставка на ел. енергия и мрежови
услуги. Заявява, че съгласно протокол от 30.8.1999 г., съставен към договор за
продажба на ел. енергия от
В законоустановения срок
ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
претенцията. Твърди, че мястото на измерване на консумираната от ищеца ел.
енергия е в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от ПИКЕЕ – от страната на
по-високото напрежение на понижаващия трансформатор на ТП „Печатница”, т.е. на
страната на средно напрежение на трансформатора. Заявява, че въпросът за
собствеността на процесните енергийни обекти и ел. съоръжения е спорен и
подлежи на разглеждане от съда, като в тази връзка прави изрично оспорване при
конкретно наведени доводи. Сочи, че в нормативната уредна не е предвидено
цената за достъп да е определена в зависимост от мястото на СТИ, още по-малко
да не се дължи от отделни потребители на услугата.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и моли за
неговото уважаване. Претендира направените по делото разноски.
Процесуалният представител
на ответника оспорва претенцията и моли за нейното отхвърляне. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Между страните
е безспорно, че ищецът
е потребител на ел. енергия за обект с клиентски № ********** с адрес на обекта на потребление: гр.
Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 98, а ответникът е оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а” от ДР на Закона за енергетиката. Не е
спорно също, че сумите, предмет на настоящия иск,
представляват цената за достъп и пренос средно напрежение, която е била
начислена на ищеца за периода от 11.12.2013 г. до 30.11.2014 г.
Основният спорен момент е
дали ответникът реално е предоставил на ищеца услуги за пренос и достъп средно
напрежение за процесния период, респ. дали е имал основание да начислява на
ищеца цена за такива услуги.
Видно от Протокол № 39/1998
г. (л. 11-12) към договор за продажба на ел. енергия, сключен между „А.” ООД и НЕК
ЕАД, клон „Е.”, гр. Горна Оряховица, за граница на собственост на електро-съоръженията
на „А.” ООД с електроенергийната система на ЕРП са определени проходната плоча
на извод ЕП „Печатница” в ПС „Дълга лъка”, проходна плоча на ЕП „Печатница” във
ВС „Е. Попов”, ЖР стълб № 25 от ЕП „А.”. Във въпросния протокол са описани
електросъоръженията, собственост на ищеца, измежду които сградата на ЕП
„Печатница”, РУ – 20 kV; силови трансформатори ТМ 1000 kVA – 2
броя; РУ – 0.4 kV; въздушни електропроводни линии: ЕП „Печатница” 20 kV –
от ПС „Дълга лъка” до ТП „Печатница” и ВС „Е. Попов”; проводник АС –
От страна на ответника са
представени Лицензия за разпределение на ел. енергия на „Е.” АД (л. 85),
Указания на ДКЕВР за образуване цените за пренос на ел. енергия (л. 86-90), договор
за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
АД (л. 91-98), счетоводно извлечение от инвентарна книга на дружеството с
описани активи, установяващи собствеността на ПС „Дълга лъка” (л. 99), АДС № 5543/11.6.1992
г. (л. 100) и извадка от еднолинейната схема на район „Горна Оряховица”.
С писмо от 29.8.2007 г. (л.
29.8.2007 г.) ищецът е отправил предложение до „Е.” ЕАД, чиито правоприемник
е ответникът, за изкупуване на посочените в Протокол № 39/1998 г.
електросъоръжения, като с писмо от 5.9.2007 г. „Е.” ЕАД е изразил намерението
си да закупи въпросните съоръжения. По делото няма данни тази покупко-продажба
да е била осъществена.
От заключението на
изготвената техническа експертиза се установява, че ел. захранването на обекта
на ищеца се осъществява на ниво средно напрежение 20 kV от извод „Печатница” на електрическа подстанция „Дълга Лъка” по електрически въздушен далекопровод ЕП
„Печатница” и трансформатор
ТП „Печатница” с начало подстанцията и край ТП „Печатница”. СТИ, отчитащо
потребената от ищеца ел. енергия, е поставено в ТП „Печатница”,
като измерването на същата за процесния период е осъществено на ниво средно
напрежение. В случая границата на собственост на електросъоръженията между
ищеца и ответника, определена в Протокол № 39/1998 г. към договор за продажба
на ел. енергия, е проходната плоча на извод ЕП „Печатница” в ПС „Дълга лъка”, а
измерването е извършено в ТП „Печатница”, където се намира СТИ, отчитащо
потребената ел. енергия. Според експертното заключение, към съоръжението въздушен
електропровод „Печатница” не са присъединени други абонати/потребители на ел. енергия,
като е посочено, че основната схема на захранване на процесния обект на ищеца е
чрез ЕП „Печатница” от ПС „Дълга Лъка”
до ТП „Печатница”, а резервната схема - чрез ЕП „А.” с начало ВС ЗПЗ, получаващ
захранване от Подстанция „Велико Търново”.
В съдебно заседание вещото
лице допълва, че описаните в исковата молба електросъоръжения – далекопроводи,
трафопост, трансформатор и пр., се поддържат от ищеца и се използват единствено
за захранване производствените мощности на последния, поради което се
оприличават като част от електроинсталацията на абоната и не представляват
енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.
От заключението на
изготвената счетоводна експертиза се установява, че електросъоръженията, записани
в представените на вещото лице извадки от счетоводните книги на ищеца, са
заведени като дълготрайни материални активи и са придобити от ищцовото дружество
на 31.12.1998 г. по силата на приватизационен договор.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед разпределената доказателствена
тежест, ищецът следваше да докаже основанието, въз основа на което е начислил
цената за услуги за пренос средно напрежение и за достъп средно напрежение за
процесния период, нейният размер, както и реалното предоставяне на тези услуги
на ищеца.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ел. захранването на обекта на ищеца се
осъществява на ниво средно напрежение от подстанция „Дълга
Лъка”, собственост на ответника, посредством въздушен
електропровод „Печатница. Правото на собственост на ищеца върху този
електропровод и ТП „Печатница” е признато от правоприемника на ответното
дружество при определяне границата на собственост на електро-съоръженията. Въпросното
право на собственост се установява и от заключението по допуснатата счетоводна
експертиза, при изготвянето на което е констатирано счетоводното отразяване на
електросъоръженията като дълготраен материален актив в дружеството.
Съгласно §1 т. 22 от ДР на
ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на ел. енергия, като с оглед заключението на техническата
експертиза, че от кабелния електропровод на ищеца не се разпределя ел. енергия
към други потребители, а служи за захранване единствено на обекти на последния,
то съдът приема, че въпросният електропровод не представлява част от
електроразпределителната мрежа и не е енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23
от ДР на ЗЕ.
Съгласно действалите към
процесния период Правила за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (ДВ,
бр. 66
от 26.7.2013 г.), потребителите на ел. енергия, присъединени към
електроразпределителната мрежа, имат задължение да заплащат на крайния
снабдител, освен цена за ел. енергия, още цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат върху
фактурираните количества ел. енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване,
определени съгласно ПИКЕЕ и договорите за достъп и пренос на ел. енергия през
електро-разпределителната мрежа. От изложеното следва, че дължимостта на цените
за достъп и пренос е пряко обвързана от спазване на изискването консумираната
ел. енергия да е измерена в местата, установени в цитираните правила или
уговорени от страните по сделката. Количеството ел. енергия, измерено в места,
различни от нормативно определените или уговорените между страните, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос (така Решение №
227/11.2.2013 г. на ВКС по т. д. № 1054/2011 г. на II т.о.).
Съгласно чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ, при отдаване на ел. енергия от електро-преносната, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако
такава трансформация е налице) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електро-преносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
93 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, ел. енергията,
използвана от потребителите, се измерва със СТИ, разположени на границата на
собственост. Според разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване към преносната и разпределителните ел. мрежи на производители и
потребители (отм.), границата на собственост между електрическите съоръжения на
електроенергийното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване. Текстът
на чл. 29, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба в случая определя границата на
собственост при мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата,
тъй като е налице присъединяване на електропроводните линии, собственост на енергийното
предприятие, към електрическата уредба на потребителя при наличието на токови
трансформатори, т.е. преди понижаване на напрежението от високо към средно. В
случая границата на собственост е определена съобразно цитираната нормативна
уредба, а именно - проходната плоча на ЕП „Печатница” в Подстанция „Дълга лъка”.
От посочената граница на собственост до разпределителната уредба, където е
монтирано СТИ, отчитащо потребените количества ел. енергия, транспортирането и
преноса на ел. енергия до обекта на ищеца, се извършва по собственото на
последния ел. съоръжение – кабелен ЕП „Печатница” в Подстанция „Дълга лъка”.
Както беше посочено и по-горе, от проходната плоча на ЕП „Печатница” до ТП „Печатница”
не са присъединени други потребители на ел. енергия. Между страните не е
договаряно място за измерване на ел. енергия, различно от нормативно
определените, като от изложеното следва, че мястото, на което е следвало да
бъде монтирано СТИ, отчитащо потребената от ищеца ел. енергия, е на страната на
по-високото напрежение, т.е. на границата на собственост, определена с протокол
за граница на собственост на електросъоръженията към договор за продажба на ел.
енергия № 39/1998 г. Същият обвързва ответното дружеството, доколкото последното
се явява правоприемник на „Електроснабдяване” ЕАД.
Видно от заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, СТИ, отчитащо потребената от ищеца през
процесния период ел. енергия, е поставено в ТП „Печатница”. Следователно, при
наличието на нормативно определено място на измерване (съвпадащо и с
договореното между ищеца и праводателя на ответника), количеството потребена
ел. енергия е следвало да бъде измерена на границата на собственост между
собствения на ищеца електропровод и електрическата уредба на ответното
дружество, а не в намиращия се след тази граница трафопост. В случая, разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ не намира приложение относно поставянето на СТИ на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя,
тъй като СТИ е поставено в нарушение на
чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи (отм.). Това обосновава извода, че
извършеното измерване е неправомерно, поради което за ищеца не е възникнало
задължение да заплаща цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа.
Възражението на ответника,
че задължението на ищеца за плащане на процесните суми е възникнало на база
сключените договори за достъп и пренос не може да бъде споделено, доколкото въпросните
договори се явяват лишени от основание. Това е така, тъй като при каузалните
сделки, каквито са сочените договори, следва да е налице онази характерна
причина, поради която законът допуска да се извършва размяна на материални
ценности, а с оглед изложеното по-горе престирането на цена за достъп и пренос
на ел. енергия е било лишено от основание още при самото сключване на
договорите, което обуславя и нищожността на същите в съответните части.
Налице е имуществено
разместване поради извършеното плащане от страна на ищеца на цената на услуги
за пренос средно напрежение в размер на 6 348.27 лева и достъп
средно/ниско напрежение в размер на 4 746.78 лева по фактури за периода от
11.12.2013 г. до 9.12.2014 г., който факт не е според между страните, а и се
установява от приложените към исковата молба доказателства. Предвид изложените
съображения, не може да се обоснове извод за надлежно правно основание за
осъщественото плащане на процесните суми, с оглед на което претенцията на ищеца
се явява основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
направеното искане, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в общ размер от 1 593.80 лева, от които 443.80 лева за държавна
такса, 150.00 лева за внесен депозит и 1 000.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от Н. Т., К. И.и Р. Л., да заплати на „А.” АД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 98, представлявано от
инж. М. К., сумата от 11 095.04 лева, от
която 4 746.78 лева - заплатена цена за достъп средно напрежение и
6 348.27 лева – заплатена цена за пренос средно/ниско напрежение за обект
на потребление, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.” № 98, начислена за периода 1.11.2013 г. - 30.11.2014 г., като получена без
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.12.2018
г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 593.80
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: