№ 1671
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501941 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба №24379/11.04.2022г. от Д. Б. Д. срещу решение
№565/05.03.2022г. по гр.д. №8414/2021г. на РС – Варна, с което са уважени предявените от
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б, искове за приемане за установена дължимостта на следните суми: сумата
от 695.61 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит №
****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението – 18.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 67.57 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2019г. до 02.08.2019г.; сумата от 29.95
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до 15.12.2020г., за
които суми е издадена Заповед № 261072 от 09.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16378/2020г. по описа на ВРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно относно
извода на съда за дължимост на претендираните суми. Сочи се, че рефинансирането на
процесния кредит е извършено по начин, ощетяващ клиента, както и че договорна лихва не
се дължи поради липсата на писмена уговорка в този смисъл и не са били налице основания
за начисляване на неустойка.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява
1
становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК, предявен oт „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
***** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на заповед № 261072
от 09.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 16378/2020г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 695.61 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № ****., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 67.57 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 03.04.2019г. до 02.08.2019г.; сумата от 29.95 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до 15.12.2020г.
В условията на евентуалност в случай, че не бъдат уважени установителните
претенции, ищецът предявява осъдителна претенция по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 695.61 лева, като платена без основание в полза на ответницата на 30.07.2018г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.07.2018г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ищцовото дружество
е предоставило на ответницата заем в размер на 1200 лева, а ответницата се е задължила да
върне сумата съгласно погасителен план на 12 месечни погасителни вноски. Договорът за
кредит бил сключен от разстояние чрез попълване на заявка за кандидатстване от
ответницата и след одобрение на сумата бил изпратен линк за потвърждение, който бил
активиран от ответницата. В изпълнение на договора по микросметка на ответницата в
„Изипей“ АД на 30.07.2018г. ответното дружество превело сума в размер на 415.08 лева. С
остатъка от сумата в размер на 784.92 лева съобразно попълненото от ответницата заявление
било погасено нейно предходно задължение към ищцовото дружество по договор за
потребителски кредит № ******г. Падежът на дължимите от ответницата вноски по
процесния договор за кредит настъпил на 02.08.2019г. По кредита били постъпили частични
плащания в размер на 718 лева.
В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че по договор за
потребителски кредит № ******г. е направила плащания в по-голям размер от тези, за които
ищецът е представил доказателства. Не оспорва сключването на процесния договор от
30.07.2018г. за сумата от 1200 лева. Твърди, че по същия е направила следните плащания:
198 лева на 03.09.2018г., 198 лева на 06.10.2018г., 197 лева на 22.11.2018г. и 125 лева на
15.01.2019г., като е заплатила общо 719 лева, а дружеството й е превело 415,08 лева, поради
което счита, че заемът е предсрочно погасен. Оспорва клаузата за договорна лихва като
неравноправна, тъй като заемът е потребителски и си има законна лихва.
2
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания за неправилно формиран от съда извод за неоснователност на
възраженията, че рефинансирането на процесния кредит е извършено по начин, ощетяващ
клиента, както и че договорна лихва не се дължи поради липсата на писмена уговорка в този
смисъл и не са били налице основания за начисляване на неустойка.
Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 5429/2021г. на
ВРС, 19-ти състав.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № ****,
по силата на който на ответницата е предоставена сума в размер на 1200 лв., връщането на
сумата е договорено да се извършва на 12 равни месечни вноски в размер на 193.72 лева
съгласно погасителен план. Предвидено е, че общият размер на всички плащания по
кредита е 1481.18 лева.
Качеството на ищеца като изправна страна по договора се установява от
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, видно от което
предоставеният кредит в размер на 1200 лева е усвоен на 30.07.2018г., като от кредита е
рефинансирано задължението от 784,92 лева по договор за кредит № ******г., а разликата
от 415.08 лева е получена от ищцата чрез EasyPay. От представените по делото и
неоспорени от ответната страна заявка за отпускане на кредит и одобрение е видно, че се
касае за рефинансиране, тоест че със заемната сума ще бъде изплатено друго задължение на
кредитополучателя. Оспорва се от ответницата, че дължимите суми по предходния кредит са
били изплатени изцяло, поради което не е следвало да се извърши рефинансиране. Това
твърдение е опровергано посредством заключението по СЧЕ, от което се установява, че по
3
предходния договор за кредит № ******г. ответницата е имала задължение в размер на
784,92 лева, което е погасено на 30.07.2018г. чрез рефинансиране след отпускането на нов
кредит по процесния договор за потребителски кредит № ****. за сума от 1200 лева.
Неоснователно е и възражението, че е изплатила изцяло задължението по
процесния договор за кредит. От заключението по СЧЕ се установява, че задълженията й по
процесния договор за кредит за периода от 30.07.2018г. до 18.12.2020г. и до изготвяне на
експертизата са в размер на 1619,86 лева в т.ч. главница за 1032,47 лева,
договорна/възнаградителна лихва за 146,66 лева и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по чл.20 за 440,53 лева. Обезщетението за забава върху главницата за периода от
14.07.2020г. до 15.12.2020г. е в размер на 44,45 лева. През периода от 30.07.2018г. до
14.06.2021г. и до изготвяне на експертизата ответницата е извършила 4 бр. плащания по
договор за кредит № ****. в общ размер на 718 лева, с които не са изплатени всички
посочени дължими суми.
Неоснователно се явява и възражението, че не дължи договорна лихва, тъй като
заемът е потребителски и по него се дължи единствено законната лихва. В договора е
налице писмена уговорка за дължимост на договорна лихва съобразно изрично предвидената
в чл.240, ал.2 от ЗЗД възможност. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и
за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно
е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие
със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
В случая определеният в договора размер на ГПР от 49.32% не надвишава пет
пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният лихвен процент е 36 %, поради което
и съдът приема, че цената на кредитиране не е свръх прекомерна. По същите мотиви се
налага изводът, че не е налице някоя от хипотезите на чл.143, т.1-19 ЗЗП, тъй като клаузите
не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да
го постави в по – неравностойно имуществено положение, при отчитане на спецификата на
рисково небанково кредитиране. Поради това се налага извод, че клаузите за договорна
лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът дължи заплащане на главницата,
включваща разсрочените вноски на предоставената в заем сума и договорна лихва.
В рамките на извършваната служебна проверка за действителност настоящият
състав не констатира и други пороци на договора, водещи до недействителност и
противоречие на изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския
кредит. Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
4
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план
/разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
Оспорва се в отговора на исковата молба действителността на клаузата за
дължимост на неустойка по чл.20 от договора в размер на 2324,64 лв., дължима при
неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител. Така предвиденият размер на
неустойката, надхвърлящ предвидимите вреди от неизпълнение на договорното задължение,
обуславя преценка за нищожност поради накърняване на добрите нрави съгласно
разрешението по т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС, доколкото неустойката е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С оглед на този
извод сумите, внесени от ответницата за погасяване на задълженията за неустойка,
включени в погасителния план, се явяват недължимо платени. Видно от заключението по
СЧЕ непогасените задължения по процесния договор за кредит за периода от 30.07.2018г.
до 18.12.2020г. и до изготвяне на експертизата са в размер на 1619,86 лева в т.ч. главница за
1032,47 лева, договорна/възнаградителна лихва за 146,66 лева и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение по чл.20 за 440,53 лева. Обезщетението за забава върху главницата
за периода от 14.07.2020г. до 15.12.2020г. е в размер на 44,45 лева. От горното се
установява, че в настоящото производство се претендират суми в по-малък размер от
дължимите по договора, от които са приспаднати заплатените за неустойка суми.
По отношение изискуемостта на процесните задължения - от представения по
делото погасителен план към към договора се установява, че е настъпил падежът на всички
вноски по погасителния план, като падежът на последната предвидена вноска е 02.08.2019г.
Не се твърди и не се установява предоговаряне чрез удължаване на срока за изплащане на
задължението, поради което следва да се приеме, че е настъпил уговорения между страните
краен падеж.
Въз основа на горното се установява, че ответникът е изпаднал в забава,
доколкото част от вноските за платени със закъснение, а някои от тях изобщо не са платени,
поради което дължи обезщетение за забава. Размерът на непогасената част от задълженията
се установява от заключението по СЧЕ в размер, по-висок от претендирания. Изчислена с
лихвен калкулатор, законната лихва върху главницата от 695.61 лева за периода от
14.07.2020г. до 15.12.2020г. е размер на 29.95 лева. Предявените искове се явяват
основателни.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния, настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна, като
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода от спора разноски за въззивното производство се следват в полза
на въззиваемата страна в размер на 300 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №565/05.03.2022г. по гр.д. №8414/2021г. по описа на
РС – Варна за 2020г.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с пост.адрес *****, да заплати на „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.
„Оборище“ № 13Б, сумата от 300 лв., представляващи сторени в настоящото производство
разноски с оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6