№ 321
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от “Топлофикация - ВТ” АД с ЕИК *********, със
седaлище и адрес на управление: гр. Велико Търново ул. “Никола Габровски”
№ 71А, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника
адв. М.А. при АК - Шумен, въззивна жалба, е Решение № 361/21.03.2022г. по
гр.д. № 3096/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивната страна
срещу Б. П. Г. с ЕГН **********, положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК, за главницата от 150 лв. до пълния предявен размер от
523,99 лв., съставляваща вземане за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, както и за сумата от 20 лв. до пълния предявен размер от 56,62 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2019 - 28.06.2021г. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.415 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. С постановения съдебен акт,
първоинстанционният съд е възложил на въззиваемата страна и тежестта от
сторените в хода на производството пред него, разноски, в т.ч. и разноските в
заповедното производство, съобразно с отхвърлената част от исковите
претенции.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в
отхвърлителните му части, поради неправилност. Във въззивната жалба са
изложени доводи и за нарушение на материалния закон при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт. Посочват се конкретни съображения,
свързани с приетите от първоинстанционния съд, фактически изводи,
1
свързани с особености в конструкцията на сградата, в която се нахожда
самостоятелният обект, за който е начислена топлинната енергия, както и с
качеството на предоставяната от въззивния жалбоподател, топлоснабдителна
услуга през процесния период. Излагат се подробни аргументи относно
основателността на положителната установителна искова претенция, в пълния
й предявен размер, придружени с подробен доказателствен анализ.
По тези съображения, въззивната страна отправя искане за отмяна на
постановения първоинстанционнен акт в отхвърлителната му част и
постановяването на друг по същество на спора, като с последния се уважи
така предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, в пълен размер.
Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни
инстанции, разноски, както и тези, сторени в заповедното производство.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 25.05.2022г., като в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемият е
подал писмен отговор, като последният отговаря на изискванията, предвидени
в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално допустим и
редовен.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за
неоснователност на същата. Излагат се конкретни съображения, свързани с
посочените във въззивната жалба фактически и правни аргументи,
придружени с анализ на доказателствата по делото, в т.ч. на изготвеното по
назначената съдебно-техническа експертиза, експертно заключение.
Поддържа се, че предоставяната от въззивното дружество топлинна услуга не
е отговаряла на необходимото качество, както и че са налице допуснати
нарушения на съществуващата подзаконова нормативна уредба от страна на
въззивната страна, при предоставянето, разпределянето и отчитането на
топлинната услуга в конкретната хипотеза. По тези съображения
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост като
правилен и законосъобразен.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито
съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, юрк. Н.М., която
излага съображения идентични с посочените във въззивната жалба. Представя
доказателства за наличието на валидно възникнала представителна власт в
рамките на настоящото производство, както и списък по см. на чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна се явява лично като излага съображения по съществото
на правния спор. Отправя се искане постановеното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите
на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното
производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна
уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
2
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан.
Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е
постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и
при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и
упражняването на процесуалното право на иск.
По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно съдебно
решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, въз основа на които е извел своите правни изводи за
основателност на предявената установителна искова претенция.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно
възникнало договорно правоотношение, като са налице материалноправните
предпоставки за възникване на вземането в полза на ищеца. Правилно съдът е
определил, че вземането на въззиваемата страна е дължимо за топлинна
енергия за отопление /по отношение на находящата се в имота “щранг-лира”/,
за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за
осъщественото дялово разпределение. Съдът правилно е кредитирал
изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза, заключение, от
което става ясно, че е налице намален топлинен товар на отоплителните тела с
над 50%, поради извършени СМР /осъществено саниране на сградата в режим
на етажна собственост/. При извършената проверка на документацията за
извършеното отчитане и изчисляване на дължимите от въззиваемия суми за
процесния период, вещото лице е констатирало, че въззивната страна не е
съобразила горното обстоятелство, като извършените изчисления не
съответстват на реално отопляваните обеми през периода, предмет на
производството. Вещото лице, съобразявайки настъпилите промени в
топлинните товари, съобразявайки се с нормативно установените параметри, е
извършило изчисления на дължимите суми, за всеки отделен месец от
процесния период, както и по отношение на дължимите суми за всеки отделен
вид вземане /за отопление, за сградна инсталация, както и за дялово
разпределение/. Правилно, кредитирайки отново изготвеното и приобщено в
хода на първоинстанционното производство, експертно заключение и
извършените от вещото лице изчисления, съобразно намаления топлинен
товар, съдът е определил и дължимият размер на главното, както и на
акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, както и периодът,
за който последното се явява дължимо.
Основателни обаче са възраженията на въззивната страна досежно
качеството на предоставяната услуга. Първоинстанционният съд неправилно
е достигнал до извода, че е налице некачествено изпълнение на задължението
на въззивната страна да осигури на потребителите непрекъснато и ефективно
топлоснабдяване - чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.16 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия, поддържайки в техническа изправност топлопреносните
мрежи и абонатните станции. Действително при извършения оглед на място,
за целите на изготвяне на заключението по назначената съдебно-техническа
3
експертиза, вещото лице е констатирало теч от тръбопроводната сградна
инсталация, като при изслушването на заключението в рамките на открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице е посочило, че
вследствие на констатирания теч се увеличава количеството потребена топла
вода, като последното закономерно намира отражение и при дяловото
разпределение. Констатирането на последното обстоятелство действително е
факт, настъпил след предявяването на исковата претенция. Не са налице
обаче достатъчно доказателства относно момента на възникване на
установения теч, т.к. дали същият е бил налице и към процесния период. В
задачите отправени към вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза , не е конкретно поставена такава, свързана с промените в
отчетените показатели по отношение на общото потребено количество топла
вода, както и дали действително са налице промени в дяловото разпределение
по причини именно на установения теч. На следващо място, съображенията,
релевирани в подадената въззивна жалба за настъпила преклузия на
отправеното от въззиваемия възражение за некачествено изпълнение на
предоставяната от въззивната страна топлоснабдителна услуга, са
основателни. Действително възражението за некачествено изпълнение не е
било направено в срока по чл.131 ГПК, като макар че, в тежест на въззивната
страна е било установяването при условията на пълно доказване на
обстоятелството, че същата е предоставила топлоснабдителната услуга с
необходимото качество, като изпълнението на последното обстоятелство,
поради двустранния характер на облигационното правоотношение, е
предпоставка за правната възможност на изправната страна да иска
изпълнение на насрещната престация - заплащане на начислената сума за
топлоенергия, възражението на въззиваемия се явява недоказано, тъй като
същият при условията на непълно доказване е следвало да установи откога
действително е налице констатирания теч и дали същият е бил налице и към
процесния период.
Настоящата съдебна инстанция не споделя като основателни възраженията,
подробно изложени във въззивната жалба, свързани с неустановеността по
безспорен начин на момента, към който е осъществено санирането на сградата
в режим на етажна собственост, в рамките на която се намира и жилището на
въззиваемия, т. к. дали същото е било налице към процесния период, тъй като
именно в следствие на същото се твърди, че е налице намаляване в
отопляемите обеми на сградата, както и че въззивната страна е била поставена
в обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл. 78, ал.1 от
Наредбата за топлоснабдяването /НТ/, поради това, че не е била надлежно
уведомена за осъщественото саниране на сградата от потребителите. На
първо място следва да бъде отбелязано, че никъде нито в законов, нито в
подзаконов нормативен източник е предвидено изрично такова задължение за
уведомяване от страна на потребителите, напротив, от анализа на
горепосочената разпоредба - чл.78, ал.1 НТ недвусмислено е посочено, че
именно топлопреносното предприятие е длъжно да уведоми потребителите за
наличието на намален топлинен товар с повече от 50% на отоплителните тела
в сградата в режим на етажна собственост, като за да охрани правата на
4
потребителите, законодателят е предвидил и процедура, по която следва да
бъде осъществено това уведомяване. В настоящата хипотеза това задължение
не е изпълнено, защото както става ясно от проучването, осъществено от
вещото лице, въззивната страна не само не е изпълнила задължението си по
чл.78, ал.1 НТ, но е продължила да начислява дължимите суми за топлинна
енергия, без да съобрази обективно настъпилата промяната в отоплителните
обеми, а оттам и в топлинния товар. Последното обстоятелство, както вече
беше посочено е безспорно установено от вещото лице /настъпилата промяна
в отоплителните обеми на сградата, поради усвояване на част от
прилежащите към отделните жилища, тераси/. Неоснователни са
възраженията на въззивната страна по отношение на обстоятелството, че
същата промяна не би могла да бъде обективно възприета, респ. и дали
същата е била налична през процесния период, тъй като търговецът, на когото
същата е възложила услугата по дялово разпределение, съобразно
установеното в Общите условия на договорите между въззивника и търговеца
за извършване на дялово разпределение /ОУ/ - чл.13, ал.1 вр. чл.24, ал.1 от
същите, е длъжен да извършва отчет на средствата за дялово разпределение
най- малко два пъти годишно, като нещо повече - при извършване на
отчитането, търговецът е длъжен да извърши и проверка на помещенията и
имотите, в които отоплителните тела са демонтирани и/или няма монтирани
средства за дялово разпределение. При стриктно изпълнение на задълженията
си, търговецът осъществяващ дяловото разпределение и непосредственото
отчитане, не само е могъл, но е бил и длъжен да възприеме извършените СМР
/осъщественото саниране на сградата/, като е следвало да съобрази това
обстоятелство и в изпълнение за задълженията си по чл.13 и чл.35, ал.1 и ал.2
от ОУ. При съществуващо от една страна, нормативно установено
задължение на въззивната страна изрично в писмена форма да уведоми
потребителите за намаления топлинен товар в посочената в чл.78, ал.1 НТ,
хипотеза, а от друга страна съществуващи задължения по силата на приетите
и действащи между въззиваемата страна и определеният търговец,
осъществяващ дяловото разпределение в процесната сграда в режим на
етажна собственост, последният да осъществява непосредственото отчитане и
проверка на място, логически и правно необосновано е неблагоприятните
последици от настъпилия обективния факт /осъщественото саниране на
сградата/, а именно извършените изчисления от въззиваемата страна на база
на неактуализираните отопляеми обеми в сградата и намаленият с повече от
50 % топлинен товар на отоплителните уреди, да бъдат възложени изцяло в
тежест на икономически по-слабата страна по облигационното
правоотношение - потребителите на топлинна енергия.
Предвид изхода от настоящото производство, за въззиваемия възниква
правото на разноски, но с оглед липсата на изрично искане в този смисъл,
настоящата съдебна инстанция намира, че не дължи произнасяне по тях.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
361/21.03.2022г. по гр.д. № 3096/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в
частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от
“Топлофикация - ВТ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново ул. “Никола Габровски” № 71А,
представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Б. П. Г. с ЕГН
**********, положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
за главницата от 150 лв. до пълния предявен размер от 523,99 лв.,
съставляваща вземане за доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и
за сумата от 20 лв. до пълния предявен размер от 56,62 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода 01.01.2019 - 28.06.2021г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.415 ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от същото да
се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6