РЕШЕНИЕ
№ 126/8.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №1132/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и
евентуален иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК. Ищецът „ОТП Факторинг България”
ЕАД гр.
София, ЕИК *********, твърди, че на 30.11.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД и
ответника Т. Н. К., ЕГН **********, е сключен Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическа лица
за сумата 1500.00 лв. Твърди, че поради неизпълнени задължения на кредитополучателя
съгласно договора за кредит и на основание чл.31, вр. чл.30 от ОУ към договора
за кредит, приети и подписани от страните, „Банка ДСК” е пристъпила към обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. В изпълнение на своите задължения,
кредиторът е извършил уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на
задължението, като изпратил нотариална покана до същия. На 15.12.2016 г. ищецът
подал заявление по реда на чл.417 ГПК пред РС Девня и е образувано ч. гр. дело
№79/2017 г. по опис на РС Девня. Със Заповед №52 от 07.02.2017 г. за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело №79/2017 г.
по опис на РС Девня, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги
на „Банка ДСК” ЕАД, отв. Т. К. бил осъден да заплати неизплатеното договорно
задължение към „Банка ДСК” ЕАД: 1349.86 лв – неизплатена главница; 222.68 лв –
договорна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 15.12.2016 г.; 135.50 лв –
заемни такси; 0.57 лв – лихвена надбавка за периода от 12.12.2016 г. до
15.12.2016 г.; 34.17 лв - платена държавна такса, и 100.00 лв - юрисконсултско
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Ищецът твърди, че на 20.06.2017 г. след снабдяване с изпълнителните титули
заявителят по ч. гр. дело №79/2017 г. на РС Девня – „Банка ДСК” ЕАД по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) е прехвърлил вземането си от
отв. Т. К. на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, ведно с всичките му
принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения. Моли съда, да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1349.86 лв – неизплатена
главница; 222.68 лв – договорна лихва за периода от 20.03.2016 г. до 15.12.2016
г.; 135.50 лв – заемни такси; 0.57 лв – лихвена надбавка за периода от
12.12.2016 г. до 15.12.2016 г, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението. Претендира и заплащане на направените разноски. В условия на
евентуалност предявява осъдителен иск, като в случай на прекратяване на
производството по установителния иск по чл.422 ГПК като недопустимо, моли съда
да осъди ответника Т. К. в качеството му на кредитополучател по Договор за
издаване и обслужване на кредитнакарта с револвиращ ефект от 30.11.2015 г., да
изпълни задължението си като заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, сумите:
1349.86 лв – неизплатена главница; 222.68 лв – договорна лихва за периода от
20.03.2016 г. до 15.12.2016 г.; 135.50 лв – заемни такси; 0.57 лв – лихвена
надбавка за периода от 12.12.2016 г. до 15.12.2016 г, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга.
Претендира и заплащане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез особен представител излага,
че счита предявения иск за недопустим, предявен извън срока. Счита същият за
изцяло неоснователен. По отношение на предявения в условия на евентуалност
осъдителен иск, счита същия за допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло
предявения иск. Счита същия недопустим, подаден извън срока по чл.414 ГПК. В
случай, че съдът намери иска по чл.422 ГПК за допустим, твърди, че същият е
неоснователен. Твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането, поради което се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. По отношение на предявения в условия на
евентуалност осъдителен иск, счита, че ищецът не разполага с изискуемо вземане
за посочената в осъдителния иск сума и на заявеното основание по отношение на
кредитополучателя, а липсата на изискуемо вземане води до неоснователност на
предявения иск и като такъв същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Страните не спорят по следните релевантни за делото
факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:
На 30.11.2015 г. е сключен е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физическа лица,
неразделна част от който са и Общи условия за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е поела
задължение да предостави на ответника Т.К. сумата 1500 лв по лична сметка с IBAN ***, с
променлив лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в
срокове и при условия, посочени в ОУ, като крайният лихвен процент не може да
бъде по-нисък от 20.964 % при месечни вноски с падеж 20-то число на месеца.
Разплащателна сметка с IBAN ***сумата 1500 лв на 30.11.2015
г., факт, който не е изрично оспорен, потвърждаващ се и от заключението на
неоспорената и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД е изправна по правоотношението, изпълнил поетите с него
задължение да предостави сумата, предмет на договора.
Кредитополучателят е заплатил само сумите 3.50 лв на
21.01.2016 г. и 115.00 лв на 15.02.2016 г. Други плащания ответникът не е
извършвал.
В исковата молба ищцовото дружество сочи, че поради
забава в редовното обслужване на заемното отношение повече от 90 дни, на основание
чл.31, вр. чл.30 от ОУ и нарочно изявление предхождащо искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК, респ. с исковата молба, вземанията на цедента са обявени за предсрочно
изискуеми.
Разпоредбата на чл.31 от Общите условия предвижда, че
поради забава в плащане на задължението до края на петия гратисен период
съобразно условията за съответния вид карта (75 дни от падежната дата),
вземането на банката за целият използван кредитен лимит става изискуемо и
започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка за забава като визираните последици настъпват
автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента.
В конкретния случай, изпратената от „Банка ДСК“ ЕАД
нотариална покана, рег.№3354, том V, акт №193 на Нотариус
Петранка Димитрова, рег.№332, съдържаща изявлението на кредитора, че считано от
деня на получаването й, вземанията по договор за кредит от 30.11.2015 г. стават
предсрочно изискуеми, следва да се счита достигнало до адресата, поради получаване
от неговата майка Лилия Пеева на 11.11.2016 г. с надлежно удостоверено
задължаване да предаде поканата на своя син.
С договор за цесия от 20.06.2017 г., „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлила на “ОТП Факторинг България“ ЕАД вземания, селектирани в портфолио
от предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са
просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, посочени в
приемо-предавателен протокол, съдържащ описание на прехвърлените вземания и
потвърждаващ предаване на документите срещу покупна цена.
В съставения приемо-предавателен протокол е посочено, че
цесионерът придобива от цедента следните вземания, произтичащи от договор за
кредит от 30.11.2015 г., както следва: главница 1349.86 лв, присъдена лихва 223.25
лв, законна лихва 72.79 лв., такси 135.00 лв и съдебни разноски.
С договора за цесия, цедентът е прехвърлил на цесионера
и правото да обяви на длъжниците предсрочната изискуемост на вземанията, ако
това право не е вече упражнено от продавача при настъпване на условията за
това. Страните изрично са се съгласили, че цедентът прехвърля на цесионера и
всички вземания /в това число и акцесорните вземания за възнаградителни лихви и
наказателни лихви по договорите за кредит/, които биха възникнали от
прехвърлените вземания в резултат на упражненото от страна на цесионера право да
обяви на длъжниците предсрочната изискуемост на вземанията.
Въз основа на изложеното се налага извод, че цедентът е
делегирал на цесионера правото да обяви предсрочната изискуемост до длъжника Т.К.,
което изявление е обективирано в исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство.
В т.10б от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
представляващо задължителна съдебна практика, е прието, че при частно
правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда
на чл.422, ал.1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК -
това е общият принцип. Съгласно т.4г от същото решение, в хипотезата на чл.417,
т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество
на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник
- универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи
заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя
му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване
на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да
се приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист.
Такъв е и настоящия случай. Ищецът „ОТП Факторинг Българи“
ЕАД се явява частен правоприемник, придобил вземанията от „Банка ДСК“ ЕАД с
договор за цесия от 20.06.2017 г. преди стабилизиране заповедта за изпълнение
по чл.417, т.2 ГПК, който няма качество банка и не е легитимиран да предяви
искове за установяване на вземанията по реда чл.422, ал.1 ГПК, поради което производството
по този иск следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – обезсилена.
При този изход на производството по предявения
установителен иск, съдът дължи произнасяне и по предявения в условие на
евентуалност осъдителен иск.
В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, за който кредиторът е изпълнил задължението да уведоми
длъжника, че от датата на получаване на поканата за плащане, обявява целия дълг
по кредита за предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, следва да се счита, че вземанията по договора
за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физическа лица от 30.11.2015 г. са станали
предсрочно изискуеми. От този момент за кредитополучателя възниква задължение
да върне на кредитора целият размер на усвоената главница, възнаградителната
лихва и уговорените такси.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата ССЕ,
размерът на дължимата главница е 1349.86 лв, а възнаградителната лихва за
периода от 20.03.2016 г. до 15.12.2016 г. възлиза на 223.28 лв, таксите за
издаване и обслужване на кредитната карта са в размер 135.50 лв.
От съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът
приема, че в патромониума на цедента са възникнали вземания в посочените от
експерта размери, произтичащи от договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физическа лица от 30.11.2015 г., чиято
изискуемост е настъпила преди сключване на договора за цесия, които вземания са
надлежно прехвърлени на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а
само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл Определение №987 от 18.07.2011 г. по гр. дело
№867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи,
че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне нито от цедента, нито от
цесионера. Доколкото в случая не се твърди длъжникът да е погасил задълженията си, а и
събраните доказателства не установяват това, то следва да се приеме, че
прехвърлянето има действие спрямо ответника.
Въз основа на изложеното, предявеният осъдителен иск е
доказан по основание и следва да бъде уважен до размерите, претендирани с
исковата молба при спазване на диспозитивното начало. Предвид факта, че с
исковата молба е представено доказателство за платена такса, съответстваща само
на осъдителната претенция, с решението ищцовата страна следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на съда и дължимата такса по предявения установителен иск
– 34.17 лв.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за направените разноски само в исковото
производство (включително присъдената такса по установителния иск), възлизащо
на 647.11 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №1132/2018 г. на Районен съд – Девня, В ЧАСТТА по предявения иск от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, срещу Т. Н. К., ЕГН **********,
за установяване съществуване на следните вземания по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физическа лица от 30.11.2015 г.: 1349.86
лв – неизплатена главница; 222.68 лв – договорна лихва за периода от 20.03.2016
г. до 15.12.2016 г.; 135.50 лв – заемни такси; за които суми е
издадена Заповед №52 от 07.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч. гр. дело №79/2017 г. на Районен съд – Девня,
на основание чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№52 от 07.02.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК в
производството по ч. гр. дело №79/2017 г. на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг
България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Девня, сумата 34.17 лв (тридесет и четири лева, 17 ст.), представляваща
неплатена такса по предявения установителен иск.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, следните вземания по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическа лица от
30.11.2015 г.: 1349.86 лв (хиляда
триста четиридесет и девет лева, 86 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване –
28.09.2018 г., представляваща неплатена
главница; 222.68 лв (двеста
двадесет и два лева, 68 ст.), представляваща договорна
лихва за периода от 20.03.2016 г. до 15.12.2016 г.; 135.50 лв (сто тридесет и пет лева, 50 ст.), представляваща
договорни такси за издаване и обслужване на кредитна
карта; 647.11
лв (шестстотин четиридесет и седем лева, 11 ст.),
представляваща обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.99 ЗЗД, вр. чл.9,
ал.1 ЗПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: