Р Е Ш Е
Н И Е
№ 6 27.09.2017 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХXІ
– ви граждански състав
на първи
септември две хиляди и седемнадесета
година
в
публично заседание в състав
Районен съдия: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян административно
дело №2 по описа на РС-Бургас за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след като с определение №15/05.01.2017 г., постановено по
адм.д.№21/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, адм.д.№21/2017 г. по описа на
Административен съд – Бургас е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Бурга.
Подадена
е жалба от „Пламс-2001” ЕООД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление в
гр.С., природен парк „В.”, хотелски комплекс „К.”, представлявано от П.Т.Н., против
Заповед №3630/16.12.2016 г. на Кмета на Община Бургас, като се иска отмяната й
като неправилна, материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована.
Твърди
се в жалбата, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
за покупко-продажба на недвижим имот №..., т...., рег.№....., д.№..../.......
г. на нотариус, рег.№........ на НК, район на действие РС-Бургас,
жалбоподателят е придобил вещното право на собственост върху следните недвижими
имоти – школа за подготовка на водолази и брегово съоръжение, заедно с правото
на строеж върху ПИ .........по плана на земеразделяне на землището на кв.”К.” с
площ от 92,761 дка, поради което и счита, че заповедта, с която по реда на
чл.34 от ЗСПЗЗ, вр.чл.20 от ЗВСГЗГФ имотите са иззети от владението му и са предадени
на Сливенска митрополия на Българската православна църква, е неправилна и
незаконосъобразна. На подробно изложените в жалбата аргументи, а именно, че към
момента на постановяване на заповедта, решението на РС-Бургас по адм.д.№12/2015
г., послужило за издаването й, не е влязло в сила, а на следващо място, че по
отношение на недвижимия имот действа забраната по чл.4, т.4 и 5 от ППЗВСГЗГФ,
се иска отмяната на обжалваната заповед.
В
подкрепа на изложените в жалбата твърдения са ангажирани доказателства.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.Д., който поддържа жалбата и моли за уважаването
й.
Ответната
Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юк.З.Г., моли за
потвърждаване на обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Счита, че
жалбоподателят не се легитимира като собственик на имотите, предмет на
заповедта, поради което и жалбата му се явява неоснователна. Претендира
разноски.
Заинтересованата
страна Сливенска митрополия на Българската православна църква, чрез
процесуалния си представител-адв.Т.И. изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита, че същата като издадена от компетентен орган, в
предвидената в закона форма и при спазване на материално-правните предпоставки
за издаването й, следва да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по заявление, вх.№48-00-134/16.12.2006 г., подадено от
заинтересованата страна Сливенска митрополия на Българската православна църква
до Кмета на Община Бургас за издаване на заповед по реда на чл.20 от Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд,
вр.чл.34, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а
именно за принудително изземване на собствените им недвижими имоти - имот с
идентификатор ............... по КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от 5278 кв.м.,
представляващ друг вид дървопроизводителна гора, имот с идентификатор
07079.10.941 по КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от 19 850 кв.м., представляващ
друг вид дървопроизводителна гора и имот с идентификатор ............... по КК
на гр.Бургас, м.”Ч.” с площ от 72 657 кв.м., представляващ друг вид
дървопроизводителна гора, от неправомерното владение на жалбоподателя в
настоящето производство „Пламс-2001” ЕООД. Към заявлението е било представено
решение №І-109/07.04.2015 г. на ОСЗГ-Бургас.
За
установяване на действителното фактическо и правно положение е била извършена
служебна проверка, както по документи, така и на място, въз основа на която е прието
от Кмета на Община Бургас, че правото на собственост на Сливенска митрополия на
Българската православна църква върху отнети гори и земи от горския фонд, сред
които и имот с идентификатор ................ по КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от
5278 кв.м., представляващ друг вид дървопроизводителна гора, имот с
идентификатор ................. по КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от 19 850
кв.м., представляващ друг вид дървопроизводителна гора и имот с идентификатор ...............
по КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от 72 657 кв.м., представляващ друг вид
дървопроизводителна гора, е съдебно признато с Решение №І-109/07.04.2010 г. на
ОС-Бургас, въз основа на което е издадено Решение №І-109/07.04.2015 г. на
ОСЗГ-Бургас за възстановяване, т.е., че Сливенска митрополия на Българската
православна църква се легитимира като собственик на горецитираните имоти и тъй
като „Пламс-2001” ЕООД не е представило доказателства за правомерното им ползване,
на 16.12.2016 г., Кметът на Община Бургас, на основание чл.20 от ЗВСГЗГФ,
вр.чл.34 от ЗСПЗЗ, е издал Заповед №3630, с която разпорежда изземването от
„Пламс-2001” ЕООД на тези имоти и предоставянето им на техния собственик-Сливенска
митрополия на Българката православна църква.
В
срока за обжалване, срещу издадения административен акт – Заповед
№3630/16.12.2016 г. на Кмета на Община Бургас е подадена от „Пламс-2001” ЕООД жалба, вх.№48-00-134/6/27.12.2016 г.
Изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице с правен интерес да обжалва, в законово
установения 14-дневен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспорената
Заповед е издадена от Кмета на Община Бургас, който е материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити, изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК.
В
обжалвания административен акт е посочена като правно основание за издаването
му разпоредбата на чл.20 от ЗВСГЗГФ, вр.чл.34 от ЗСПЗЗ, вр.чл.44, ал.1, т.8,
ал.2 от ЗМСМА, съгласно които по искане на собствениците горите и земите от
горския фонд, върху които е възстановено правото на собственост, се изземват
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, съгласно която се
предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание.
Анализът
на цитираните разпоредби води до извод, че за издаване на заповед с правно основание
чл.20 от ЗВСГЗГФ, вр.чл.34 от ЗСПЗЗ следва да са налице кумулативно следните
предпоставки, а именно: направено искане до компетентен административен орган
от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на гори и земи
от горския фонд, ползване на този имот от трето лице и това ползване да се
осъществява без правно основание.
В
случая, съдът намира, че установените в закона предпоставки за изземване на
процесните имоти – дървопроизводителни гори от „Пламс – 2001” ЕООД, не са били налице,
тъй като с приложените към заявление, вх.№48-00-134/16.12.2006 г. документи,
заявителят – Сливенска митрополия към Българската православна църква не се
легитимира като лице с право на собственост или като ползвател на валидно
правно основание на процесните имоти.
В
тази връзка, между страните не се спори, че с Решение №І-109/22.11.2010 г.,
постановено по в.гр.д.№1461/2010 г. по описа на БОС, е прието за установено по
отношение на ОСЗГ-Бургас и ОСЗГ-Приморско, че Сливенската епархия на
Българската православна църква, е носител на правото на възстановяване
собствеността върху следните недвижими имоти: гора от 12 000 дка в
землището на с.Ч. и върху гора с площ от 20 000 дка в землището на с.В.,
при посочени в диспозитива на решението стари реални граници, както и че въз
основа на този съдебен акт са постановени от ОС „Земеделие” редица решения,
сред които и Решение №І-109/07.04.2015 г., с което на Сливенска митрополия на
Българската православна църква се възстановява правото на собственост върху
отнети гори и земи от горския фонд, сред които под №3, 4 и 5 са посочени
процесните недвижими имоти, които съгласно скици с №№15-599127-05.12.2016 г.,
№15-599140-05.12.2016 г. и №15-599142/05.12.2016 г., всички издадени от служба
по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас съставляват поземлени имоти с
идентификатор съответно ..........., ................ и ................ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на
АГКК.
Между
страните не се спори и по това, че на основание чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ,
министърът на земеделието и храните е отправил искане за отмяна на
постановеното от ОС „Земеделие” – Бургас възстановително решение, в резултат на
което са постановени изменителни решения, които са били предмет на обжалване от
страна на Сливенска митрополия при Българската православна църква по
адм.д.№12/2015 г. по описа на РС-Бургас, който със свое Решение №10/23.11.2016
г. ги е отменил, като е върнал преписките на ОС „Земеделие” – Бургас за ново
произнасяне с единен и подробно мотивиран акт по възстановяването, респ.отказа
за възстановяване на всички имоти, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното
решение. При извършената служебна справка се установи, че решението на
РС-Бургас по адм.д.№12/2015 г. е влязло в сила на 13.04.2017 г., когато по
касационна жалба от ОС „Земеделие” – Бургас е постановено Решение
№657/13.04.2017 г. по к.наказателно административен характер дело №214/2017 г.
по описа на Административен съд – Бургас, с което решение №10/23.11.2016 г.,
постановено по адм.д.№12/2015 г. по описа на РС-Бургас е оставено в сила.
Следователно,
изводът, който се налага е, че към датата на издаване на обжалваната заповед на
16.12.2016 г., Решение №І-109/07.04.2015 г. на ОС „Земеделие”, което легитимира
заявителя като собственик на процесните имоти, не е имал характер на влязъл в
сила административен акт, поради обжалването на изменителните решения на ОС
„Земеделие” – Бургас, постановени на основание чл.13, ал.10 от ЗВСГЗГФ, поради
което и първата от предпоставките по чл.20 от ЗВСГЗГФ, вр.чл.34 от ЗСПЗЗ, а
именно лицето, сезирало административния орган да е собственик с възстановено
право на собственост или ползвателите на валидно правно основание, не е била
налице, т.е. заинтересованата страна Сливенската митрополия на Българската
православна църква не е била легитимирана да инициира производство за издаване
на заповед по чл.20 от ЗВСГЗГФ, вр.чл.34 от ЗСПЗЗ, тъй като към датата на
подаване на заявление, вх.№48-00-134/06.12.2016 г., не се е легитимирала по
безспорен начин като собственик на процесните имоти, а чл.34 от ЗСПЗЗ намира
приложение само при безспорно установено право на собственост.
Ето
защо първото въведено от жалбоподателя възражение е основателно и само на това
основание, обжалваната заповед следва да бъде отменена.
На
жалбоподателя се дължат разносни в размер съобразно представения списък, а
именно 850,00 лева, от които 200,00 лева – платено адвокатско възнаграждение, 650
лева – възнаграждение за вещи лица.
Воден
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед
№3630/16.12.2016 г. на Кмета на Община Бургас, с която е разпоредено
изземването от „Пламс-2001” ЕООД на имот с идентификатор ................... по
КК на гр.Б., м.”Ч.” с площ от 5278 кв.м., представляващ друг вид
дървопроизводителна гора, имот с идентификатор ..................... по КК на
гр.Б., м.”Ч.” с площ от 19 850 кв.м., представляващ друг вид
дървопроизводителна гора и имот с идентификатор .................... по КК на
гр.Б., м.”Ч.” с площ от 72 657 кв.м., представляващ друг вид
дървопроизводителна гора и предоставянето им на Сливенска митрополия на Българската
православна църква.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Пламс-2001”
ЕООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в гр.С., природен
парк „В.”, хотелски комплекс „К.”, представлявано от П.Т.Н., направените по
делото разноски в размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение
пред Административен съд Бургас.
СЪДИЯ:
/ п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.