Р Е Ш Е Н И Е
№1345/ 18.06.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на първи юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 10649 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” АД против Н.С.С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лв. – неплатена
главница по договор за потребителски кредит **** и договор за допълнителни
услуги към договора за кредит, двата сключени на 19.02.2015 год. между него и
„Микро кредит“ АД; 38.02 лв. – договорна лихва по посочения договор за кредит,
за периода от 03.03.2015 год. до 30.06.2015 год.; 169.18 лв. - мораторна лихва,
за периода от 04.03.2015 год. до 11.02.2019 год., 99 лв. - стойност на
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 148.50 лв. -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 77.82 лв. - мораторна
лихва по договор за допълнителни услуги, за периода от 04.03.2015 год. до
11.02.2019 год., както и законната лихва, начислена върху горната главница, за
периода от 12.02.2019 год. до окончателното плащане, които вземания са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” АД и за които по ч.гр.д. № *****/2019
год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1
от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, редовно призовано. Особеният представител на ответника оспорва
основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на исковата
молба.
След анализ на
събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установено
от фактическа страна следното:
„Микро кредит”
АД и С. са сключили договор за паричен заем „******* год. при общи условия, по
силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предало в
собственост на ответника - заемател сумата от 500 лв., срещу задължението на
последния да я върне, ведно с договорената лихва, на 18 равни седмични вноски
от по 29.89 лв.
На същата
дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги, пакет
„Преференциално обслужване“, с предмет предоставяне на допълнителни услуги -
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в в
офис на дружеството, право на участие в промоции, преференциално обслужване в
офиса, преференциално одобрение. За
тези услуги, както и разсрочване на премията по избраната застраховка,
ответникът се е задължил да изплати 18 седмични вноски от по 13.75 лв., заедно
с погасителните вноски по заема.
На 16.01.2015
год. „Агенция за събиране на вземания” АД (тогава ООД, съгл. служебна справка в
ТР) – цесионер (купувач) и „Микро кредит” АД – цедент (продавач), са сключили
рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на
цедента, произтичащи от договори за заем и за допълнителни услуги. Страните по
този договор са се съгласили вземанията да бъдат индивидуализирани и
прехвърляни на месечна база, в нарочно приложение към договора.
В
съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за цесия, извършена
с договора от 16.01.2015 год. и приложението с № 1 от 10.06.2015 год. На ред 251
от последното е вписано вземане на „Микро кредит” АД към С., произтичащо от договор
с № ********, възлизащо на 785.52 лв.
„Агенция за
събиране на вземания” ООД, действащо от името и за сметка на „Микро кредит” АД,
по силата на изрично пълномощно, е изпратило 3 броя уведомления до ответника за станалата
цесия, които са останали неполучени, с отразяване от пощенския служител, че
адресатът се е изместил.
По заявление
на ищцовото дружество, депозирано на 12.02.2019 год., по ч.гр.д. № **** / 2019
год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните
суми.
Въз основа
на така установените от доказателствата факти, настоящият състав на Бургаския
районен съд намира исковете за частично основателни.
Безспорно е,
че процесният договор за заем, като такъв, се подчинява на режима, установен
със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,
като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая -
липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя. В
графа ”удостоверяване получаването на одобрения заем и задължението за
изплащането му“ фигурира ”обща сума за плащане“, но не и общите разходи за
потребителя, в това число ”допълнителните услуги“, пряко свързани с кредита, чиято
величина се отразява пряко на стойността на годишния процент на разходите,
защото той изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова, като не е включил
възнаграждението за допълнителни услуги, кредиторът е заобиколил изискванията
на закона, което в крайна сметка е довело до неспазването му - чл.11, ал.1,
т.10 във вр. с чл.19, ал.1 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Но не само - възнаграждението за закупените т.нар. „допълнителни услуги“ е част от възнаграждението за предоставения
кредит, но умишлено е обособено като отделно, с цел заобикаляне ограничението
на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тези
„допълнителни услуги“ са свързани с усвояване и управление на кредита - посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските
от името и за сметка на клиента по банкова сметка *** „Микро
кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в в офис на дружеството, право
на участие в промоции, преференциално обслужване в офиса, преференциално
одобрение. На практика възнагражденията за тях са
възнаграждения по договора за кредит, което противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК
и клаузите, с които е уговорена дължимостта им са нищожни на основание чл.21 от
с.з. И понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и
отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите
- чл.19 ал.1 от ЗПК и макар това да не е сторено, те по естеството си са част
същия. Само че с тях се надвишава ограничението по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради
което клаузите за дължимост на възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни
и на друго основание - чл. 19 ал.5 от ЗПК.
Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност
на кредита, но не и лихви или други разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетения за забава, т.к. от недействителността на договора
следва, че приложима за забавата е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Т.е. едва
с исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена
от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ответникът е в забава и би
дължал законна лихва върху главницата.
Ето
защо, следва да се постанови решение, с което искът за главница да се уважи, а
останалите искове - да се отхвърлят като неоснователни.
На ищцовото дружество,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и деловодни разноски, чийто размер
за настоящото производство възлиза на 278.44 лв., в т.ч. държавна такса и
възнаграждение за особен представител, а
за производството по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на ПРС - на 36.31 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С. ***, ЕГН - **********, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр.********, представлявано от Д* Б*, на основание чл.79, ал.1 във
вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 500 лв. – неплатена
главница по договор за потребителски кредит *******, сключен на ****** год.
между него и „Микро кредит“ АД, както и законната лихва, начислена върху
главницата, за периода от 12.02.2019 год. до окончателното плащане, вземанията
за които са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания” ЕAД и за които по ч.гр.д. № ****/2019 год. на ПРС
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва по договор
за заем в размер на 38.02 лв., за мораторна лихва по договор за заем в размер
на 169.18 лв., за стойност на допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги в размер на 99 лв., за застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги в размер на 148.50 лв. и за мораторна лихва по договор за допълнителни услуги
в размер на 77.82 лв.
ОСЪЖДА Н.С.С. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕAД деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 278.44 лв., както и за
производството по ч.гр.д. № ******** / 2019 год. на ПРС - в размер на 36.31 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е