Р
Е Ш
Е Н И Е № 1526
17.12.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско
отделение, девети граждански
състав, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието
на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1164/ 2019г.
по описа на ПОС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД – гр.****, представлявано
от Т. Я. К. през юриск. Д.В.А., с посочен съдебен
адрес:*** против Решение № 97/19.03.2019г. постановено по гр.д.№ 551/ 2018г. по
описа на РС-Карлово – ІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за
установено, по отношение на И. Д. Д. от
гр. ****, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД следните суми: 864,99 лева – главница,
представляваща дължима сума по Договор за паричен заем номер 2514890 от
15.03.2016 г.; 39,34 лева – договорна
лихва, начислена за периода от 25 март 2016 г. до 23 септември 2016 г.; 495,70
лева – неустойка за неизпълнение на задължение; 103,30 лева – законна лихва за периода от 24 септември
2016 г. до 30 ноември 2017 г.; законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по пощата –
06.12.2017 г., до окончателното плащане, за което на
12.12.2017 г. по ч. гр. д. №1904/2017 по описа на РС
Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на така предявените установителни искове,
претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна И. Д. Д. от гр.****, чрез особения
представител адв.Г.Ш. , с който отговор се оспорва
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение изцяло като
валидно, допустимо и правилно.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и на основание
чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК за признаване установеност
на вземания срещу ответника И. Д. Д. от гр.****, предмет на издадена Заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК в заповедното производство по ч.гр.д.№
1904/2017г. по описа на КРС в размер на сумите 864,99 лева – главница, представляваща
дължима сума по Договор за паричен заем номер 2514890 от 15.03.2016 г.; 39,34
лева – договорна лихва, начислена за
периода от 25 март 2016 г. до 23 септември 2016 г.; 495,70 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение; 103,30 лева
– законна лихва за периода от 24 септември 2016 г. до 30 ноември 2017
г.; законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
пощата – 06.12.2017 г., до окончателното
плащане. Обстоятелствата, на които се основават претенциите, са подписан между страните
Договор за паричен заем №2514890/ 15.03.2016г. между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и ответника като заемополучател,
с подписването на който договор се сочи, че ответникът бил удостоверил
получаването на стандартен европейски формуляр с индивидуални условия по
паричния заем; наличието на сключен между ищеца и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД Рамков договор за прехвърляне на
задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл.99 ЗЗД по Приложение №1 към
него от 01.11.2017г.; посочено е, че ответникът е извършвал плащания в общ
размер на 2 206 лева, като към настоящия момент дължимата главница е в
исковия размер от 864,99 лева, като по договора същият дължи договорна лихва от
39.34 лева и неустойка в размер на 595,70 лева.
Към исковата молба са представени цитираните в нея писмени
доказателства, както и оформено и адресирано до длъжника И. Д. Д. уведомление,
без данни за неговото получаване от същия, пълномощно на нотариална заверка на
подписа от 14.02.2017г. на подписалото го лице К. К.М. в качеството му на изп.директор на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ за упълномощаване ищцовото
дружество, тогава представлявано от управителите Н. Й.С. и Р. Г.А. с правата за
уведомяване на длъжниците по цедираните
вземания съгласно Рамковия договор от 30.01.2017г. За установяване размера на претендираните вземания е ангажираната ССчЕ.
С
отговора по исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител е
оспорил така предявените искове с главното възражение, че до момента на
получаване на съобщението от длъжника за цесията е налице едно релативно правно
състояние, поради което в този случай вземането е прехвърлено само в
отношението цедент-цесионер, по отношение на всички
останали цедентът е титуляр на вземането съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, в каквато насока се застъпва становище в
задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК. Това главно възражение се
поддържа от назначения особен представител на ответника и във въззивното производство с отговора по въззивната
жалба.
При отхвърляне на
така предявените искове от районния съд са отчетени наведените с исковата молба
правно релевантни факти по претендираните за установяване
вземания от ищеца, а именно наличието на сключен договор за паричен заем №2514890/ 15.03.2016г. между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемател и ответника като заемополучател,
получената в заем процесна сума от 2000 лева, при
сключването на който договор е договорено рефинансиране на предходен заем на
ответника , както и изрично уговорената клауза относно правото на кредитора да
прехвърли вземането си по договора за заем на трето лице; във връзка с
последното по представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 01.11.2017г. ведно с Приложение №1 към този договор между стария кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД като цедент и настоящия ищец в качеството на цесионер
, като ответникът като длъжник фигурира в приложеното Приложение №1 към
договора с № 639, спрямо който вземанията са прехвърлени на ищеца по делото;
съобразно депозираното заключение по ССчЕ са
установени размерите и броя на направените погасителни вноски от ответника,
както и размерът на останалите дължими вземания по договора за паричен заем.
Главният мотив на районния съд за отхвърляне на така предявените искове се
основава на т.4г от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС във
връзка с частното правоприемство, основано на договор
за цесия и задължението за съобщаване до длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ за пораждане на
правния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД.
С депозираната от цесионера въззивна жалба се
формулират възражения във връзка с главния спорен правен въпрос по делото
относно изпълнение на задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД и наличието на породен
правен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД чрез връчване на исковата молба с приложени
книжа и уведомление до длъжника чрез назначения по делото особен представител
на основание чл.47, ал.6 ГПК. В тази връзка се извършва позоваване на Решение №
198 от 18.01.2019г. по т.д.№ 193/ 2018г на ВКС – І ТО във връзка с приетото от
касационния съд становище, че „връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици“.
Въззивният съд намира доводът в настоящия случай за
неоснователен. Независимо от факта, че
цитираното решение на касационната инстанция касае принципно фактически обстоятелства, свързани с връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост на обявен за предсрочна изискуем
договор за кредит до длъжника и касае правоотношението между двете страни по
договора, доколкото се касае за материално правна последица с факта на връчване
на уведомлението чрез назначен на длъжника особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, принципно би могло да се разглежда възприемането на приетото в решението в
аналогичен казус. В настоящия конкретен случай обаче е видно, че по делото е
налице единствено оформено адресирано уведомление до длъжника И. Д. Д., за което няма данни по делото да са
извършени фактически действия за изпращане и връчване на длъжника нито от
стария кредитор, нито от новия кредитор по цесионния
договор, нито са налице данни за предприети опити за такива действия за
изпълнение на принадлежащото на кредитора или претендиращия се като легитимиран
кредитор въз основа на цесионния договор задължение
по чл.99, ал.3 ЗЗД. В съдебната практика се формира
становището относно отчитане конкретиката на
фактическите обстоятелства, свързани с наличие на данни и доказателства за
предприетите за реализиране фактически действия и степента на положените от
кредитора усилия за изпълнение на принадлежащото му задължение по чл.99, ал.3 ЗЗД за връчване на уведомлението до длъжника, свързано с материално правния
ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД. / в тази насока Решение № 410/ 16.05.2019г. по
в.т.д.№ 294/ 2019г. по описа на ВОС,
Решение № 1415/02.12.2019г. по в.гр.д.№ 2100/2019г на ПОС/. С оглед на
това настоящият въззивен състав намира също, че в
конкретния случай не се явява недопустимо връчването на уведомлението по чл.99,
ал.3 ЗЗД на длъжника с подаване на съдебните книжа по исковата молба чрез
назначения особен представител на длъжника, в каквато насока е прието и с
постановеното Решение № 198/18.01.2019г. пот.д.№ 193/ 2018г. на ВКС – І
ТО, но в случай, че преди това от
кредитора са предприети всички изискващи се фактически действия за извършване
на надлежно връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника, въз
основа на което съответният нов кредитор
да се легитимира като такъв в съдебното производство.
По така изложените по-горе
съображения следователно от въззивният съд се намира
така предявените искове да не се явяват доказани по основание, поради което
подлежат на отхвърляне, а обжалваното решение като правилно следва да се
потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 97/19.03.2019г. постановено по гр.д.№ 551/ 2018г. по описа на Районен съд - Карлово
– ІІ гр.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Председател: Членове: