Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6 3 2
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно
заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 761/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 480239-F498978/26.11.2019 г. на **** на ТД на НАП Пловдив, с което на „Рисак
08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан
Стамболов“ № 85, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. за
нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите
са свързани с допускането на съществено нарушение на процесуалните, тъй като в
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не са посочени всички
данни, които се изискват по отношение на свидетелите при съставяне на акта.
Евентуално се моли да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е за
първи път и не води до неотразяване на приходи.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано от събраните доказателства.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
С резолюция №
П-16001619037621-0РП-001/27.02.2019 г. е възложена проверка на дружеството
жалбоподател „Рисак 08“ ЕООД в качеството му на задължено лице по смисъла на
чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ за регистриране о отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
С уведомително писмо вх. №
РД-20-1697/20.06.2019 г. от дружеството постъпили изискани за целите на
проверката документи – писмени обяснения от служител на дружеството, извлечение
от разплащателна сметка № 9/28.02.2019 г., аналитичен регистър на дружеството
по сметка 411 Клиенти за календарната 2019 г.
По повод на проверката били изискани и
обяснения от лицето, което сигнализирало на контролните органи. Постъпило
писмено обяснение вх. № РД-20-1798/03.07.2019 г. от А.Ч., към което приложила
препис на разписка за получено капаро и копие на фактура № 332/01.03.2019 г.
При преглед на документите свидетелят П.Г.,
работещ на длъжност ********** към въззиваемата страна, констатирал, че за
капаро за извършена от страна на дружеството услуга монтаж на „опънати тавани“ на баня и тоалетна
в апартамент в гр. Пловдив, бул. „България“ № 104, ет. 5 в размер на 300 лв. не
е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано „без
стационарен“ обект фискално устройство с № DT491880 и ФП № 02491880. Сумата е
получена в брой от Р.С.И. – служител на дружеството жалбоподател, на 02.01.2019
г. при посещение на обекта. За полученото капаро била издадена разписка,
написана на ръка, а впоследствие за извършената работа била издадена фактура №
332/01.03.2019 г. на обща стойност 700 лв., включваща и заплатеното капаро.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F498978/10.07.2019
г. срещу дружеството жалбоподател
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представителя
на дружеството, който не е посочил да има възражения.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното
НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 800 лв. за същото нарушение. Отбелязано е, че извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи, тъй като за неотразената чрез
ФУ сума е издадена фактурата.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля П.Г. - актосъставител, и от приложените
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, уведомително писмо вх. № РД-20-1697/20.06.2019 г.
ведно с приложените към него писмени обяснения от служител на дружеството,
извлечение от разплащателна сметка № 9/28.02.2019 г., аналитичен регистър на
дружеството по сметка 411 Клиенти за календарната 2019 г., писмено обяснение
вх. № РД-20-1798/03.07.2019 г. от А.Ч., към което приложила препис на разписка
за получено капаро и копие на фактура № 332/01.03.2019 г., оправомощителна
заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В съдебно
заседание изяснява подробности около извършената проверка, включително
разкриване самоличността на лицето подало сигнал и изискване от него на писмени
обяснения. По този начин е установил, че има две плащания – едно за капаро и
второ за доплащане на останалата част. Показанията му съдът намира за
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото доказателства – разписка за получено капаро, фактура, аналитичен
регистър, извлечение от разплащателна сметка и два броя писмени обяснения,
поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не
е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. По този повод съдът сметна за неоснователно възражението на
представителя на нарушителя, свързано с изпълнението на разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 вр. чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Смисълът на същата разпоредба е свързан с
осигуряването на поне двама свидетели при съставяне на акта, при положение че
те не са очевидци на извършване или констатиране на нарушението. В реда на
изложеното следва да се отбележи и т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на
Пленума на Върховния съд, която гласи, че при наличие на очевидци при
извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат
в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.
Следователно посочването в акта на свидетели се свързва с възможността за
разкриване на обективната истина и има доказателствено значение с оглед
възможността да бъда разпитани при необходимост. В този контекст се проверява
дали при съставяне на акта е допусната нередовност. Освен това, критерий за
същественост на процесуално нарушение, допуснато в административнонаказателния
процес е дали правото на защита е ограничено и за всеки конкретен случай подходът
при преценката е индивидуален. В случая с непосочването на обстоятелството дали
лицата са били очевидци или не на извършване и/или констатиране на нарушението и
непосочване на техните лични адреси и единен граждански номер правото на защита
на жалбоподателя не е ограничено, нито е нарушено във фазата на съставяне на
АУАН, тъй като това непосочване не попречи да се разкрие обективната истина въз
основа на събраните доказателства, разпитания актосъставител и писмените
обяснения. Следователно макар и актът да не е съобразен с всички изисквания на
чл. 40, ал. 3 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, като е него не е посочено дали
свидетелите са били очевидци на нарушението или не и техните лични адреса и
единни граждански номера, то това нарушение не е от категорията на съществените
и не може да обуслови извод за незаконосъобразност на издаденото НП, оттам и за
неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за регистриране на всяка доставка на стоки и услуги
чрез издаване на фискален бон, свързани с контрола на държавата за спазване на
тези правила.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба
на чл. чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. От
обективна и субективна страна се установява осъществяването на всички признаци
на нарушение.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/ задължава всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път, като
за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална
касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118,
ал. 2 от ЗДДС, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. По същия начин регламентира
задълженията на лицата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно разпорежда всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Спорът по настоящото дело се концентрира
върху отчитането или неотчитането на капарото чрез издаване на фискална касова
бележка. Съдът, отчитайки решение Решение № 384 от
12.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3671/2019 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив намира следното по този въпрос. Понятието капаро се употребява в
гражданския оборот като синоним на „задатък“. В този ред на мисли той
представлява предварително плащане (известно още като капаро, предплата,
депозит, гаранции и др.), което се извършват във връзка с бъдещи доставки. В
облигационноправен аспект такова предварително плащане има потвърдителна, обезпечителна
(гаранционна) и обезщетително-наказателна функция.
За определяне данъчното третиране обаче
на тези предварителни плащания на следва да се установи дали е налице конкретна
доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, т.е. насрещна престация за която това
плащане се явява предварително. Само при наличието на ясно идентифицирана
доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна
престация, следва да се приема, че е налице авансово плащане по облагаема
доставка. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи,
че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши
цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено
плащане във връзка с вътреобщностна доставка, като в тези случаи се приема, че
данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
В горния смисъл е и практиката на Съда
на Европейския съюз, който в § 50 на
Решение № С-419/02 се е произнесъл, че плащания за доставка на стоки или
услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. В
Решение № С-277/05 също се напомня понятието за пряка връзка между доставената
услуга и получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми
представляват една действителна насрещна престация за доставена
индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения, при
които се разменят реципрочни престации. Съдът на Европейския съюз подчертава,
че задатъците не се окачествяват като възнаграждение за получена доставка,
когато са индикатор за сключването на договор, предполагат доброто му
изпълнение и могат да имат характер на обезщетение в предварително определен
размер.
ВАС подчертава в Решение № 11121 от
12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 464/2011 г., че за целите на ЗДДС, за да е
облагаема, предварително платената сума следва да представлява насрещна
престация за предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между
страните. В този смисъл следва да се прецени дали срещу получената сума по
договора е предоставена услуга. Задатъкът (капарото) не е съществен елемент от
договора за продажба на услуга, поради което възникването и изпълнението на
облигаторното правоотношение не зависи от плащането или неплащането на задатък.
Оттам издаването на фискален касов бон ще зависи от изпълнение на дължимата
престация от всяка от страните по договора.
В този смисъл са и дадените указания от
Изпълнителния директор на НАП, обективирани в писмо изх. № 91-00-141 от
08.06.2012 г., според което:
„... при определяне дали едно
предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се
третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с
особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за
облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по
договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно
идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02
... Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми,
предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана
доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат
отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на
доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни
случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема
доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие че е налице договореност
между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се
приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на
ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде
постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне
изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата бъде
приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия
ред на закона.“
Като се взе предвид изложеното съдът
смята, че доставката и монтажната услуга за извършването на „опънати тавани“,
предмет на процесния договор (сключен в устна, а не в писмена форма), се
извършва във връзка и в изпълнение на същия. Налице е ясно и категорично извършване
на насрещната престация на ползвателя на тази услуга и получателя на
доставката, която престация представлява изпълнение на заплащане на цената на
доставката и услугата. Това от своя страна се прие за цена, тъй като доставката
и услугата са ясно дефинирани от страните и индивидуализирани. Тъй както
посочва получателя в писмените си обяснения договорената цена в била в размер
на 700 лв. за поставянето на „опънат таван“ в две помещения: баня – 449 лв.,
тоалетна – 264 лв. и отстъпка от 13 лв., като цената за монтажа и доставката е
платена на два пъти. Веднъж на 02.01.2019 г. в размер на 300 лв., което
страните само са именували „капаро“, и втори път „остатъка от сумата“ – 400 лв.
на 14.01.2019 г. веднага след монтажа на таваните. В този смисъл следва да се
разбират и писмените обяснения на Р.И., който споменава, че е взел парите от
клиента, след като е посетил адреса във връзка с доставка и монтаж на опънат
таван. Въз основа на горното може да се направи извод, че плащането на тази
сума представлява плащане за извършването на доставка и/или услуга и
изискуемостта на ДДС и издаването на фискален бон е възникнало. Затова не може
да се приеме, че страните са уговорили плащането на сумата от 300 лв. с
гаранционно-обезпечителна функция, още повече че размерът на т.нар. „капаро“
представлява около половината от дължимата престация.
При това положение изпълнението на
договора включва насрещна престация за внесения задатък, който представлява и
авансово плащане по него.
Затова за категорично установено се прие
от съда, че за капаро за извършена от страна на дружеството доставка и услуга
монтаж на „опънати тавани“ на баня и тоалетна в апартамент в гр. Пловдив, бул.
„България“ № 104, ет. 5 в размер на 300 лв. не е издадена касова бележка от
въведеното в експлоатация и регистрирано „без стационарен“ обект фискално
устройство с № DT491880 и ФП № 02491880, като сумата е получена в брой от Р.С.И.
– служител на дружеството жалбоподател, на 02.01.2019 г. По този начин
дружеството като задължено лице по чл. 3 от Наредбата не е регистрирало и
отчело всяка извършена продажба на стоки и услуги чрез издаване на касова
бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което си
бездействие е извършило нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото
жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение, за които е
наказан с обжалваното наказателно постановление.
По наказанието:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118,
ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, какъвто е
настоящият случай. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено,
че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и
нарушението на чл. 3, ал. 1 от нея подлежи на санкциониране именно по реда на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира,
че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като не е наложил имуществената санкция в
нейния минимален размер от 500 лв. Наложена
е санкция в размер по-висок от минималния, а именно 800 лв. Следва да се
отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Същевременно в НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път. Като се
взе предвид това обстоятелство и тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите релевантни обстоятелства, съдът намира, че за постигане на
целите по чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да бъде определено наказание в минимален
размер от 500 лв., което би въздействало предупредително и възпитателно, както
на самото дружество нарушител за спазването на установения правен ред, така и
на останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна
цел. По тази причина определеното наказание следва да бъде намалено до
законовия минимум от 500 лв., а следователно и постановлението да бъде
изменено.
Не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения
е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата ѝ
дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на
нарушението. Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта
на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената
стойност чрез регистрирането на всяка доставка, като в него както предвиденият
контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които увреждат фискалните
интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй като конкретното нарушение
е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на
определен съставомерен резултат, изразяващ се неотразяване на приходи в
определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска, но то на практика
води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето защо
липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на
състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че неиздаването на фискален касов бон за
заплатено авансово плащане, но включването му в окончателната фактура за
цялостната доставка не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство.
Напротив, настоящият състав намира, именно че такива биха били обичайните нарушения
от същия вид.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство
за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена
от процесуалния ѝ представител. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съразмерно с
потвърдената част на наказателното постановление, а именно в размер на 50 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 480239-F498978/26.11.2019 г. на **** на ТД на НАП
Пловдив в частта, с което на „Рисак 08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 85, на основание чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 800 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 500 лева.
ОСЪДЖА
„Рисак
08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стефан
Стамболов“ № 85 да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А. Д.