О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
260172
Гр. Пловдив,29.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №223 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба на „К.“АД-в н. ЕИК…,подадена чрез изпълнителния член на Съвета
на директорите К. Ю. К.,против определение №260505 от 12.03.2021 г.,постановено
по т.д.№153/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба с вх.№267971/08.03.2021 г.
поради недопустимост на предявения с нея иск.
В частната
жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно нарушение на
съдопроизводствените правила,необоснованост и поради нарушение на материалния
закон.В тази насока частният жалбоподател е развил подробни доводи и въз основа
на тях моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло и да се върне
делото на ОС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния
жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество частната жалба е и основателна.
По т.д.№
153/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,дружеството-настоящ частен
жалбоподател-К.“АД-в н. ЕИК …,чрез изпълнителния член на Съвета на директорите
К. Ю. К.,е предявило против Н. а. за п. /НАП/ установителен иск за прогласяване
на нищожността на определение №260347 от 22.02.2021 г.,постановено от съда по
несъстоятелността на „К..“АД по т.д.№676/2011 г.,с което на основание чл.692 от ТЗ са одобрени изготвени от синдика и обявени в Търговския регистър на
04.12.2020 г. допълнителни списъци на приети и неприети вземания,предявени по
реда на чл.688,ал.3 от ТЗ.Същият иск е предявен с искова молба с вх.№267971 от
08.03.2021 г.,в която ищецът е изложил съображения и обстоятелства за
обосноваване на твърдяната от него нищожност на определението от 22.02.2021
г.,като най-общо казано твърди,че при постановяване на определението съдът е
излязъл извън рамките на правораздавателната си компетентност и това води до
нищожността на постановения от него акт.
В
обжалваното определение от 12.03.2021 г. съдът е изложил,че след като се е
запознал с постъпилата искова молба,е пристъпил към проверка допустимостта на
иска по реда на чл.130 от ГПК и при тази проверка е приел иска за процесуално
недопустим,с оглед на което е прекратил производството по делото и е върнал
исковата молба,въз основа на която е образувано същото производство.В
определението са изложени две групи съображения за недопустимост на иска,като
първата група съображения касаят наличието на активна процесуална легитимация у
лицето,подало исковата молба от името на дружеството в несъстоятелност,а втората
група съображения за недопустимост се отнасят до възможността предявеният иск с
правно основание чл.270,ал.2 от ГПК да има за предмет постановено от съда
определение по висящо дело.И в тази връзка,съдът е приел на първо място,че
предявеният иск е подаден от лице без представителна власт да извършва
процесуални действия от името на „К.“АД-в н. на следващо място е счел,че с
установителен иск по чл.270,ал.2 от ГПК може да се иска прогласяване
нищожността само на съдебно решение,ползващо се със сила на пресъдено нещо,но
не и на съдебно определение,което не се ползва с подобна сила и в която
категория попада атакуваното от ищеца определение.
Настоящият
съд намира за неправилно обжалваното определение.Първоинстанционният съд вярно
е преценил,че предявения иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.270,ал.2 от ГПК,но неправилно е счел,че с такъв иск може да се иска
прогласяване нищожността само на съдебно решение,обвързващо страните със сила
на пресъдено нещо.По приложението на чл.270,ал.2 от ГПК е формирана трайна
практика на ВКС,съгласно която се приема,че освен нищожност на съдебно
решение,може да се бъде установявана по исков ред и нищожността на постановени
от съд определения.В такъв смисъл са:определение №50 от 21.01.2014 г. на ВКС по
ч.т.д.№3396/2014 г.,определение №887/16.12.2011 г. по ч.т.д.№588/2011 г. на
ВКС,определение №481/19.06.2014 г. по ч.т.д.№1393/2014 г. на ВКС,постановени по
реда на чл.274,ал.3 от ГПК,както и определение №360 от 30.10.2017 г. на ВКС по
гр.д.№2857/2017 г.,IV г.о.,ГК.Нищожно
може да бъде всяко решение на съда,което не дава възможност да бъде припознато
като валиден съдебен акт,поради липса на надлежно волеизявление.Липса на
волеизявление е налице,когато решението е постановено от незаконен състав,произнесено
е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се
направи извод за наличие на волеизявление,защото не е изразено в писмена
форма,липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък
решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при
тълкуване.Всички тези пороци могат да засегнат и определението,като едностранно
властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган,скрепено с
държавна принуда.Приложимостта на разпоредбата на чл.270,ал.2 от ГПК и към
определенията следва и от текста на чл.278,ал.4 от ГПК,който предвижда,че
доколкото няма особени правила,за производството по частните жалби се прилагат
съответно правилата за обжалване на решенията,а между тях са и тези относно правомощията
на съда при констатиране на нищожност или недопустимост на обжалваното
решение.При положение,че определенията могат да бъдат обявявани за нищожни по
реда на инстанционния контрол,то няма основание да се изключи по отношение на
тях предвидената възможност за установяване на нищожността им по исков ред,ако
разбира се ищецът е установил,че е засегнат от правните последици на
определението и това налага търсената с иска защита,т.е. ако е установено
наличие на правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск по
чл.270,ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на съответното съдебно
определение.В случая атакуваното като нищожно определение на съда,постановено
на основание чл.692,ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност на
дружеството-ищец,несъмнено засяга правната сфера на същото дружество като
длъжник в това производство,понеже има отношение към определяне кръга на
кредиторите и приетите вземания в същото производство,а с оглед на това и
ищецът има правен интерес от търсената защита за прогласяване нищожността на
определението.Този интерес не се дерогира от процесуалната възможност за
предявяване от ищеца на отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ за
установяване несъществуването на вземания,включени в одобрения с определението допълнителен
списък на приети вземания.Наличието на определението по по чл.692,ал.3 от ТЗ е
предпоставка за допустимост на един иск по чл.694 от ТЗ и евентуалното
прогласяване на нищожността на определението би „спестило“ воденето на
производството по другия иск,основан на чл.694 от ТЗ.
На следващо
място,неправилна е и преценката на първоинстанционния съд,че в случая
предявеният иск е подаден от лице без представителна власт да извършва
процесуални действия от името на „К.“АД-в н. е предявен чрез изпълнителния член
на Съвета на директорите на дружеството-К.Ю. К.,който е вписан в ТР като
представител на същото дружество.С обявяването на едно юридическо лице в
несъстоятелност,правомощията на органите му за извършване както на
материални,така и на процесуални действия,се ограничават,но не се отнемат
напълно.В случая следва да се отчете и това,че макар да се касае за предявен на
общо основание иск за прогласяване нищожност на съдебен акт,същият акт все пак
е постановен в производството по несъстоятелност на дружеството-ищец и касае
одобряването на списъци,изготвени от синдика.Затова синдикът,подобно на
невъзможността да предяви от името на длъжника иск по чл.694 от ТЗ,не може да
предяви и процесния иск от негово име,понеже самият той е изготвил списъци с
приети,респективно неприети вземания,одобрени от съда с определението,атакувано
като нищожно с процесния иск.По тези съображения следва да се приеме,че в
конкретното исково производство дружеството-ищец следва да бъде представлявано
от законния си представителен орган,а не от неговия синдик.В тази връзка и
противно на приетото от първоинстанционния съд,настоящият съд приема,че в
случая предявеният иск е подаден от лице,разполагащо с представителна власт да
извършва процесуални действия от името на дружеството-ищец.
Предвид
горните съображения се налага крайния извод,че предявеният иск не е недопустим
на основанията,сочени в обжалваното определение и затова същото следва да бъде
отменено като неправилно,а делото да бъде върнато на ОС-Пловдив за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №260505 от 12.03.2021
г.,постановено по т.д.№153/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което е прекратено
производството по делото е и върната исковата молба с вх.№267971/08.03.2021
г.,въз основа на която е образувано делото.
ВРЪЩА
делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.